Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА
ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2058/2021г.
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.Я. *** ООД, ЕИК *********, гр. Варна за
установяване недължимостта на сумата от 872, 53 лв., претендирана като разлика
между действително доставените В и К услуги до обект, находящ се в гр. Варна,
ул.“Шипка“ № 6, ет. 1 и отчетените от общия водомер в сграда в режим на Етажна
собственост, находяща се в гр. Варна, ****, от която
389, 66 лв. по фактура № **********/18.02.2019г. за отчетен период от
13.12.2018г. до 12.02.2019г. в размер на 127, 58 куб.м., сумата от 56, 63 лв.
по фактура № **********/13.06.2019г. за отчетен период от 15.05.2019г. до
11.06.2019г. в размер на 18, 300 куб.м. и сумата от 426, 24 лв. по фактура № **********/11.07.2019г.
за отчетен период от 11.06.2019г. до 09.07.2019г., в която са остойностени 137, 730 куб.м.
В
исковата молба ищецът Н.Я. твърди, че се явява потребител на „В и К – Варна“
ООД по смисъла на ОУ на В и К оператора, тъй като е носител на ограничено вещно
право на ползване по отношение на самостоятелен обект с идентификатор №
10135.1507.363.2.1, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с адрес:
гр. Варна, ул.“Шипка“ № 6, ет. 1.
В
процесната сграда, която е присъединена към мрежата на В и К оператора
съществуват още два обекта, находящи се на втория и
третия етаж.
При
изграждането на тунела на ул.“Шипка“ е разрушено водопроводното отклонение към
процесната сграда и е изградена временна връзка през три дворни места с общ
водомер.
Поддържа
се, че считано от месец септември 2018г. в обектите на потребителите са
поставени индивидуални водомери, а общият водомер се намира на ул.“Петър Енчев“
през три имота до този, в който ищеца притежава самостоятелен обект в
отклонение от изискванията на Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационни
системи, до който нито един от потребителите не разполага с достъп. През
годините са възниквали множество аварии, предизвикали течове и неправомерни
присъединявания към водопроводната мрежа, в резултат на които е била завишена
многократно цената на доставените от оператора услуги, отчетени чрез общия
водомер.
Твърди
се още, че за периода от 13.12.2018г. до 09.07.2019г. ответникът е издал
фактури, обективиращи стойността на разликата между
показанията на монтираните в трите обекта водомери и тези, отчетени през общия
водомер, която ищецът счита, че не дължи.
В
срока по чл. 131 ГПК, изтекъл на 18.03.2021г., ответникът „В и К – Варна“ ООД,
не е депозирал писмен отговор.
В
съдебно заседание, процесуалният представител на ответника твърди, че процесните суми се дължат от потребителя, тъй като са
отчетени, чрез общия водомер, съобразно Наредба № 4/2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползването на водоснабдителните и
канализационни системи.
Съдът, след преценка на събраните пред двете
инстанции доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно и въз основа на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че „В
и К – Варна” ООД, е начислило и претендира за заплащане сумите по трите фактури,
обективиращи стойност на В и К услуги в обект,
находящ се в гр. Варна, ул.”Антон Неделчев” № 41, отчетени, чрез
общия водомер.
В тежест на ответника е да докаже, че в
качеството си на В и К оператор е предоставил на ищеца, в качеството на
потребител, В и К услуги при публично известни Общи условия на договорите за
предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в
едномесечен срок от датата на тяхното публикуване в един централен и местен
ежедневник, изправността си по възникналото правоотношение по доставка на
водоснабдителни и канализационни услуги, че е доставил количеството потребени и отчетени, чрез общия водомер, но незаплатени
услуги при спазване на правилата за разпределение, предвидени в Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползването на водоснабдителните и канализационни системи.
Между
страните не е спорно, че Нина Я. е потребител на В и К услуги, в качеството си
на ползвател със запазено право на ползване на самостоятелен обект в сграда в
режим на ЕС, находяща се в гр. Варна, ****, ет. 1 по
смисъла на чл. 2 от Общите
условия на договорите за предоставяне на В и К услуги /ОУ/.
Безспорно
е още, че В и К операторът е начислил за плащане стойност на В и К услуги по
фактура № **********/18.02.2019г., възлизащи на сумата от 438, 92 лв., фактура
№ **********/13.06.2019г. в размер на 84, 49 лв. и фактура № **********/11.07.2019г.
на стойност 469, 58 лв.
Приложенията
към фактурите установяват следните релевантни за делото факти:
1./
в приложението към фактура №
**********/18.02.2019г. в размер на 438, 92 лв. с ДДС е посочено, че
стойността на отчетените, чрез индивидуалния водомер услуги, е 16 куб.м. /68
куб.м. – 52 куб.м./ за периода от 13.12.2018г. до 12.02.2019г.
Стойността
на отчетените, чрез главния водомер услуги за периода от 13.12.2018г. до
12.02.2019г., възлизащи на 127, 579 куб. м., е 389, 88 лв. /438, 92 лв. с
ДДС / общото количество, преминало през индивидуалния и главния водомер 143,
579 куб.м. = 3, 056 лв./1 куб.м. * 127, 579 куб.м./.
Именно
това е и количеството В и К услуги, което се претендира за заплащане от г-жа Я..
2./
в приложението към фактура № **********/13.06.2019г.
е посочено, че отчетените за времето от 15.05.2019г. до 11.06.2019г., чрез
главния водомер услуги, възлизат на 18, 300 куб.м.
Стойността
им, изчислена по посочения по-горе начин възлиза на 56, 64 лв. /84, 49 лв. с ДДС
/ 27, 300 куб.м. = 3, 095 лв. /1 куб.м. * 18, 300 куб.м./;
3./
в приложението към фактура № **********/11.07.2019г., е посочено, че
отчетените за времето от 11.06.2019г. до 09.07.2019г., чрез главния водомер
услуги, възлизат на 137, 730 куб.м.
Стойността
им, изчислена по посочения по-горе начин възлиза на 426,
27 лв. /469, 58 лв. с ДДС / 151, 730 куб.м. = 3, 095
лв. /1 куб.м. * 137, 730 куб.м./;
Твърденията
на ответното дружество, че при разпределението на количествата вода, отчетени
от общия водомер, са спазени изискванията на чл. 39 от Наредба № 4/2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползването на
водоснабдителните и канализационни системи, остават недоказани, поради което
предявеният отрицателен установителен иск, следва да бъде уважен при спазване
на диспозитивното начало в процеса.
При
този изход на спора с право на разноски разполага ищцовата страна Нина Я.,
чиито размер, според представения списък и ангажираните доказателства, възлизат
на 355 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н.К.Я., ЕГН **********,*** срещу “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна иск, че Н.К.Я. НЕ ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД сумата от 872, 53 лв. /осемстотин седемдесет и два лева и петдесет и три ст./,
представляваща разлика между действително доставените В и К услуги до обект,
находящ се в гр. Варна, ул.“Шипка“ № 6, ет. 1 и отчетените от общия водомер в
сграда в режим на Етажна собственост, находяща се в
гр. Варна, ****, от която 389, 66 лв. по фактура № **********/18.02.2019г. за
отчетен период от 13.12.2018г. до 12.02.2019г. в размер на 127, 58 куб.м.,
сумата от 56, 63 лв. по фактура № **********/13.06.2019г. за отчетен период от
15.05.2019г. до 11.06.2019г. в размер на 18, 300 куб.м. и сумата от 426, 24 лв.
по фактура № **********/11.07.2019г. за отчетен период от 11.06.2019г. до
09.07.2019г., в която са остойностени 137, 730 куб.м., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК *********, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.Я., ЕГН **********,***
сумата от 355 лв. /триста петдесет и пет
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис
от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: