РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2404
гр. Пловдив, 8 декември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на девети ноември през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1481 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на Д.С.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, офис 6, против ЗППАМ № 21-0441-000056/21.04.2021 г. на началник
сектор към ОДМВР – РУ 04 Пловдив, с
която на основание чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП е постановено временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Сочи се незаконосъобразност на заповеда с доводи за
допуснати СПН в хода на производството по издаването ѝ и необоснованост.
Като аргумент защо е отказал да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписание за химикотоксилогично
лаб.изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози жалбоподателят е посочил обстоятелството, че час преди проверката е
разбрал за смъртта на баба си, което е било шокиращо зе наго, отразило се е зле
на психиката му и за успокоение е взел
три хапчета от успокоителното „Деанксит“.
Освен това е наведено съображение, че в заповедта са
посочени две нарушения като не е ясно за кое от тях е наложена процесната ПАМ.
В тази връзка се сочи нарушение на чл.18 от ЗАНН и накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Иска се отмяна на заповедта за прилагане на ПАМ.
Ответникът, началник сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 04 Пловдив,
не се явява, не се представлява. В молба – становище, придружаваща административната
преписка, се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар в случай, че за жалбоподателя се
претендират разноски. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок /видно от
представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на
жалбоподателя на 31.05.2021г.,
според направеното върху нея отбелязване, а самата жалба е подадена на 07.06.2021г. според датата на входящия й
номер в Администпративен съд Пловдив/ и при наличието на правен интерес, а по
същество за неоснователна, предвид
следното установено от фактическа и
правна страна:
Предмет на оспорване в настоящото производство е
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0441-000056 по
чл.171 т.1 Б.Б от ЗДвП от 21.04.2021 г., издадена от началник към сектор към ОДМВР Пловдив, РУ 04 Пловдив, надлежно
оправомощен по силата на Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОДМВР
Пловдив във връзка със заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121 К-2507/28.06.2016 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена
ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
За да пристъпи
към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено,
че жалбоподателят отказва проверка с техническо средство за установяване
употреба на наркотични вещества или техни аналози и не изпълнява предписание за
химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Ето защо и на основание чл.22 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. Б от ЗДвП.
Заповедта е
издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.
Единствените
релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, че
жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и, че не изпълнява
предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, съдът приема за безспорно
установени като съобрази изричната норма на
чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част
от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради
което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които
да оборят материалната доказателствена
сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Всъщност отказът да
му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване на наркотични
вещества или техни аналози не се и оспорва от жалбоподателя. Ирелевантни са
причините, поради които жалбоподателят е отказал да му бъди извършена проверка
за наркотични вещества или техните аналози още повече, че същият би могъл да ги
изтъкне към момента на проверката под формата на възражение в АУАН, а там
изрично е отбелязъл, че няма такива. Излагането на тези съображения, съдът
счита единствено за изработена впоследствие за целите на обжалването защитна
теза, която не е подкрепена с никакви доказателства. Нещо повече, в случай, че
жалбоподателят е бил употребил успокоителни лекарства преди отказът да му бъди
извършена проверка, същите биха били установени посредством химико-токсилогично
лабораторно изследване, което се ползва с приоритет и не би се стигнало до
налагането на ПАМ, но той е отказал извършването и на това изследване.
Неоснователни са и останалите доводи по жалбата.
Противно на твърденията в нея, в заповедта ясно е посочено за кое нарушение е
наложена процесната ПАМ. В жалбата са смесени доводи от незаконосъобразност на
актове в две различни производство – това по ЗАНН и това за налагане на ПАМ.
Аргументът за допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН е ирелевантен към настоящото
производство по налагане на ПАМ.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
По делото е представена Заповед №317з-391 от
06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР-Пловдив, издадена на основание Заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание
чл.172, ал.1 от ЗДвП началниците на сектори охранителна полиция в РУ на МВР -
Пловдив са оправомощени да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни марки.
Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидена
от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по арг. от чл.172,
ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената
заповед не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране
безопасността на движението по пътищата.
При издаването на заповедта не са допуснати нарушения
и касателно срока за прилагане на ПАМ. Срокът на действие на
временната мярка е дефиниран изрично в закона и се прилага пряко по силата на
правна норма, поради което посочването му в заповедта не съставлява порок на
акта, тъй като не се отразява на законосъобразността на волеизявлението на
административния орган. Разпоредбата на чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП предвижда, че
свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не предвижда
определяне на различен срок от административния орган в определени граници.
Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната
административна мярка, административният орган не действа при условията на
оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта
само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от
органа. Прилагането на временна мярка с посочване изрично на установения в чл. 171, т.
1, б. "б" ЗДвП срок, не препятства проверката
за съответствие на акта с целта на закона. В този смисъл Решение № 4314 от 22.03.2019
г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII о., докладчик съдията В.А..
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане,
на ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв., определени съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Водим от горното, съдът,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.С.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, офис 6, против ЗППАМ № 21-0441-000056/21.04.2021 г. на началник
сектор към ОДМВР – РУ 04 Пловдив.
ОСЪЖДА Д.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***,
офис 6, да заплати на ОДМВР Пловдив разноски по делото в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Административен съдия: