№ 3442
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория Мингова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20231100506477 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Х. В. П., чрез адв. Д. –
особен представител, срещу решение № 3575/08.03.2023г., постановено по
гр.д. № 8628/2022г. по описа на СРС, 27-и състав, с което е признато за
установено по предявените от ищеца „УниКредит Булбанк“ АД искове по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът Х. В. П. дължи на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 11 902.58
лева, представляваща главница по договор за кредитна карта на физически
лица № CCIR-237-00263-2016г., сключен на 07.09.2016г. ведно със законната
лихва от 26.09.2018г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер
на 2 076.06 лева за периода от 16.11.2017г. до 25.09.2018г., за които вземания
на 30.10.2018г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 62461/2018г. по описа на
СРС, 27-и състав.
Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на
материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. С
отговора на исковата молба ответникът оспорил предоставянето на заемната
1
сума, като от доказателствата по делото не се установило сключването на
договора с предаването на сумата. Претенцията била оспорена и по размер.
На следващо място намира, че не се установили предпоставките, въз основа
на които банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, писмото за
предсрочна изискуемост не било връчено. СРС не зачел изтеклата
погасителна давност. Моли решението да бъде отменено, а вместо това -
постановено друго, с което установителните искове на ищеца да бъдат изцяло
отхвърлени от съда.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищец „УниКредит
Булбанк“ АД не депозира писмен отговор на въззивната жалба.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка
за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а
за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Обжалваното първоинстанционно съдебно решение е правилно на
въведените с въззивната жалба доводи, като във връзка с възраженията в
жалбата, въззивният съд намира следното:
От представения по делото договор за кредитна карта на физически
лица № CCIR-237-00263-2016, сключен на 07.09.2016г. между ищеца
„УниКредит Булбанк“ АД и ответника Х. В. П. – кредитополучател, и
приетото по делото и неоспорено заключение на ССчЕ се установява, че
кредиторът „УниКредит Булбанк“ АД на 07.09.2016г. заверил посочената в
договора сметка с № BG 65 UNCR 7000 **** **** 87, с титуляр – ответника
Х. В. П., а последният многократно усвоявал суми от предоставения му
кредитен лимит. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че банката
предоставила на ответника Х. В. П. договорения кредит съобразно
постигнатото с договора от 07.09.2015г. съгласие между страните по същия, а
възраженията във въззивната жалба в противен смисъл са неоснователни. С
изпълнението от страна на банката на договорното й задължение да
предостави заемната сума възникнало правото й да претендира насрещната
престация - връщане на заетата сума, ведно с договореното възнаграждение, а
за ответника Х. В. П. – кореспондиращото на това право задължение за
погасяване на дълга съобразно договореното.
2
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предвижда възможност за банката да
поиска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, както в
хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени
на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита е
необходимо: 1. да са настъпили уговорените в договора за кредит
обстоятелства за упражняване на потестативното право на банката – кредитор;
2. банката да заяви, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 3. това волеизявление да достигне до кредитополучателя.
Съобразно указанията по т. 1 от ТР 8/02.04.2019г. по тълк.д. № 8/2017г.
на ОСГТК на ВКС е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск
за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж,
ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В мотивите си ВКС
излага съображения, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене. Съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било
защото го пораждат или защото го погасяват. Прието е, че при преценката за
основателността на иска следва да бъде съобразено материалноправното
положение към деня на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска съгласно
чл. 235, ал. 3 ГПК.
За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се
3
претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита
е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване
на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, без значение дали предявеният иск е
установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на
кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено
преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи
в исковото производство, не може да се отрече настъпването на
изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми. В този смисъл Решение
№ 10/25.02.2020г. по т.д. № 16/2019г. II т.о. на ВКС, докладчик Ем. В..
В разглеждания казус като приложение към исковата молба е
представено уведомлението на банката, адресирано до ответника Х. В. П.,
именовано покана-уведомление за предсрочна изискуемост. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на
особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на
връчване правни последици. В този смисъл при съобразяване на решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, постановено
именно във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, настоящият
съдебен състав приема, че с получаването на исковата молба и приложената
към нея покана-уведомление за предсрочна изискуемост от особения
представител адв. Д., на основание чл. 10.1.1 от договора банката обявява
цялото му задължение по него за незабавно изискуемо и дължимо.
Установява се от изслушаното по делото заключение на ССчЕ, че били
налице и предвидените от нормата на чл. 8.12 от договора предпоставки
4
банката да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Ето защо
настъпилото в хода на делото уведомяване на ответника Х. В. П. за
обявяването на предсрочната изискуемост на кредита правилно е зачетено от
СРС по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК, а възраженията на въззивника в противен
смисъл са неоснователни.
Размерът на дължимите суми по договора е правилно е определен от
СРС при кредитиране на неоспореното заключение на изслушаната по делото
ССчЕ.
Приложимият към правоотношението давностен срок е общият
петгодишен срок, предвиден в чл. 110 ЗЗД. В този смисъл е налице
последователна практика на ВКС, застъпена в Решение № 103/16.09.2013г. по
гр.д. №1200/2011г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012г. по гр.д. №
523/2011г., ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 261/12.07.2011г. по гр.д. № 795/2010г.,
ІV г.о. на ВКС, Решение № 65/06.07.2018г. по т.д. № 1556/2017г., Решение №
38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. II т.о. на ВКС, Решение №
50173/13.10.2022г. по гр.д. № 4674/2021г. III г.о. на ВКС, както и в мотивите
на ТР № 5/21.01.2022г. по тълк.д. № 5/2019г. ОСГТК на ВКС. Предвид датата
на предявяването на заявлението по чл. 417 ГПК в съда – 26.09.2018г.,
погасителна давност за вземанията на банката не е изтекла, в какъвто смисъл
СРС е изложил мотиви, противно на твърденията в жалбата, че възражението
за погасителна давност не било обсъдено.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира
обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради
което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на
основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към
мотивите, изложени от първоинстанционния съд.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият-ищец „УниКредит Булбанк“ АД. Същият
претендира и доказва сторени такива в размер на сумата 830 лева за депозит
за особен представител на ответника, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да му бъдат присъдени.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. №
6/2012г. ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6
5
ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.
Съобразно мотивите по същата точка представляваната от особения
представител страна не е освободена от заплащането на такси и разноски,
предвид на което с решението си съдът, съобразно изхода на делото, следва да
възложи дължимата държавна такса по жалбата и разноските на съответната
страна. В случая дължимата за въззивното производство държавна такса
възлиза в размер на сумата 279.57 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника Х. В. П..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3575/08.03.2023г., постановено по гр.д.
№ 8628/2022г. по описа на СРС, 27-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. В. П., роден на ****г. в
Мадрид, Испания, испански гражданин, да заплати на „УниКредит Булбанк“
АД, ЕИК *********, сумата 830 лева – разноски по делото, сторени пред
СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Х. В. П., роден на ****г. в
Мадрид, Испания, испански гражданин, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, сумата 279.57 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05
BNBG **** **** **** 01.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6