Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на десети юни, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове:ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д. № 113 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от А.С.Б. ***, против решение № 41/13.01.2020г., постановено
по а.н.д. № 2091/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърден Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 1981019, издаден от ОД на МВР – Русе. С него на жалбоподателя, за
нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание “глоба”
в размер на 100 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Иска
се от съда да отмени решението на въззивната инстанция и със своето решение да
отмени издадения електронен фиш.
Ответникът по касационната жалба в писмено
становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба .
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе също
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд
е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Първото от тях е досежно
липсата на задължителен реквизит – дата на издаване на ЕФ/приложимост на
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.14 от ЗДвП/, който
въпрос съдът свързва и с възможността или липсата на такава за приложение на
чл.34 от ЗАНН.
По отношение на
процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на
ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. И
по-горе посочихме, че легална дефиниция на понятието "електронен фиш"
се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН,
която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по
т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само
по отношение на правното му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити/колкото
и несъвършено да са разписани/ - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Съдебната практика
отдавна е приела, че независимо че правният институт на електронния фиш е
безспорно несъвършен/с оглед реквизити-дата, подпис, съдържание като цяло/, той
е приет за законно средство за ангажиране на административно-наказателна
отговорност и налагане на административни наказания на нарушителите, неспазващи
изискванията на ЗДвП за движение с разрешена скорост, когато това е установено
с техническо средство-стационарен или мобилен радар. Реквизитите и съдържанието
на ЕФ са законоустановени- чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, поради което чл.57, ал.1, т.2 от ЗАНН,
в контекста на чл.189, ал.14 от ЗДвП не намира приложение, именно с оглед нормата
на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Датата не е сред задължителните реквизити,
разписани в последно цитираната разпоредба от ЗДвП. Тук законодателят говори за
дата на нарушението, не и за дата на издаване на ЕФ.
Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и
единствено с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на
АУАН. Законодателят изрично е записал „…Не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението…“. Получава се действително различно
третиране на нарушителите на ЗДвП, движещи се с непозволена скорост, като тези,
спрямо които административно-наказателното производство започва с АУАН и
издаване на НП могат да се позоват на чл.34 от ЗАНН, а тези, срещу които се
издава ЕФ-не. Този различен подход обаче е въпрос на законодателно разрешение.
За пълнота следва да се
посочи, че доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на
давност за погасяване на административно-наказателното преследване /извън
сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП/, предвид и Тълкувателно
постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015г., в производството по издаване и обжалване
на ЕФ, следва да намерят приложение текстовете на чл.80 и чл.81 от НК. В обратния смисъл
извършителят на административно нарушение би бил поставен в по-неблагоприятно
положение по отношение на извършителя на престъпление. В случая съгласно чл. 80,
ал.1, т.5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и
половина. Видно от датата на извършване на нарушението- 29.01.2018г., към
настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока. В този смисъл е и
решение от 15.07.2019г. по КАНД № 162/2019г. на Адм.съд Русе.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
41/13.01.2020г., постановено по а.н.д. № 2091/2019 г. по описа на РРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: