Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…..………..….
Гр.София, 12.02.2021 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 16903 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.256 от ГПК.
Обжалва
се решение № 3122 374 от 17.05.2017г.,
постановено по гр. дело № 53221/2015г. на СРС, 73 състав, с което е
признато за установено по предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“
ЕАД срещу Н.Н.А., /починала в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК- М.М.А./ , че ответницата дължи на
ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ –
сумата от 2 137,66лв.- неиздължената цена на топлинна енергия, доставена за
топлоснабден имот- ап.№ 43, находящ се в гр.София, ж.к.*******, за периода м.04.2012г.- м.04.2015г., съответна на дела й от 4/6 / от описания имот,
ведно със законната лихва от 19.03.2015г. – до окончателното изплащане и 2/ и на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – сумата от 286,24лв.
/при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, в което
сумата е посочена 268,24лв./ – мораторна
лихва върху главницата, натрупана за периода 31.07.2012г.- 13.01.2015г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 14603/2015г.
по описа на СРС, 73 състав. Решението се обжалва и в частта, с която Н.Н.А.,
/починала в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК – М.М.А./ е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД – сумата от 286,24лв.- разноски за заповедното
производство и сумата от 741,18лв.- разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Въззивницата – ответник Н.Н.А.,
/починала в хода на въззивното производство, с правоприемник по чл.227 от ГПК –
М.М.А./ заявява искане за отмяна на първоинстанционното решение. Поддържа довод
за постановяване на обжалвания акт в нарушение
на процесуалните правила и доводи
за неправилност, произтичаща от неправилната преценка на събраните по
делото доказателства. Счита, че незаконосъобразно решението е постановено при
участието на „Т.“ ООД – като трето лице- помагач на ищеца, след като по делото
е установено, че посоченото дружество не е извършвало услугата за дялово
разпределение, доколкото самият ищец с молба от 28.10.2016г. изрично уточнява,
че самият той /ищецът/ е извършвал през
исковия период дяловото разпределение за сградата, в която се намира процесния
имот. Намира, че неправило при
определяне размера на задължението първата инстанция е основала изводите си на
ССЕ, без да обсъди заявеното от нея възражение за необоснованост и непълнота на
експертизите. Моли настоящата инстанция
да вземе предвид факта, че както ССЕ, така и СТЕ са необосновани, тъй като
констатациите на вещите лица са направени без по делото да са представени от
ищеца в изпълнение на задължението му по чл.190 от ГПК : съответният акт за топлоподаване в АС, данни
за инсталираната мощност на сградната инсталация, данни за отопляемите обеми и данни
за отоплителните тела. Ето защо, намира за недоказано от ищеца доставеното
количество ТЕ за процесния имот. В тази връзка възразява, че едностранно
издадените от ищеца и непописани от нея фактури, не могат да бъдат ценени като
доказателства за количеството и
стойността на доставената ТЕ. С тези изложени в жалбата доводи ответната страна
мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените да бъдат отхвърлени. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна
„Т.С.“ ЕАД не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство и при условията на
евентуалност - в случай, че
жалбата бъде уважена – поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК- за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.“ ООД – не заявява становище по
въззивната жалба.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност по реда
на чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на въззвивен инстанционен контрол съдебен
акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При извършената проверка по реда на
чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното
решение е валидно . Решението е допустимо, с изключение на частта, с която е
уважен предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл.150 от ЗЕ за м.05.2012г. В
частта, с която исковата претенция за главницата е уважена за този
период, първоинстанционното решение е недопустимо, като постановено по
непредявен иск- в нарушение на принципа за диспозитивното начало по чл.6 от ГПК. С исковата молба е заявен период, за който ищецът твърди, че му се дължи
главницата- м.06.2012г.- м.04.2014г. Ето
защо, в частта, с която е призната дължимост на главницата за период,
незаявен от ищеца, а именно: м.05.2012г.,
първоинстанционното решение се явява недопустимо и като такова- следва да бъде
обезсилено. В останалата част, обжалваното решение е
допустимо, ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния
спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен,
съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че
законосъобразно и правилно с обжалваното решение е прието, че между починалата
в хода на въззивното производство ответница и ищеца-
като доставчик на ТЕ, е съществувало валидно облигационното правоотношение през исковия период от време , с предмет
доставката на ТЕ за битови нужди, попадащо в приложното поле на чл.150,ал.1 и
чл.153,ал.1 от ЗЕ. От събраните писмени
доказателства /вписана законна ипотека върху процесния имот през 1995г. по молба на ДСК от същата
година-л.19 от делото на СРС/ и удостоверение за наследници на М.К.А., се
установява, че починалата в хода на въззивното производство ответница се легитимира през исковия период
от време като собственик на 4/6 ид.ч. от процесния имот и като последица от
това- има качеството потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар.1,т.42 от ЗЕ /отм.,
но приложим към частта от исковия период 01.06.2012г.- 16.07.2012г./,
респ.- клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл.150,ал.1 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“ от ЗЕ в рамките на
процесния период от време.
На следващо място, количеството
доставена ТЕ през исковия период от време съдът приема, че се установява от
приетото по делото и неоспорено от починалата в хода на въззивното производство
ответница, заключение на СТЕ. От
заключението се установява, че реално доставеното количество ТЕ през исковия
период от време е само за БГВ и сградна инсталация и възлиза на сумата от
2 932,84лв. за целия имот. Съдът
приема, че стойността на реално доставеното количество ТЕ е тази, установенао
със СТЕ, доколкото тя е определена в съответствие с нормата на чл.155,ал.1,т.2
от ЗЕ, а не със заключението на ССЕ, тъй като с последното заключение стойността е определена при зачитане на
счетоводни отнасяния, извършени от ищеца със суми за ТЕ за период, извън
процесния. Количеството доставена ТЕ ,
установено със заключението на СТЕ е по
данните, проверени от вещото лице по дяловото разпределение, извършено от самия
ищец –„Т.С.“ ЕАД през исковия период от време. В рамките на тази стойност на ТЕ
от 2 932,84лв. за целия имот, делът на починалата в хода на процеса
ответница възлиза на сумата от 1 955,22лв., съобразно квотата й от
собствеността върху имота /4/6 ид.ч./. До този размер настоящият съдебен състав
приема, че исковата претенция за главницата се явява основателна и следва да
бъде уважена. За разликата над сумата от 1 955,22лв.- до пълния предявен
размер от 2 137,66лв. , искът за главницата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, след отмяна на обжалваното пъровинстнционно решение в частта, с
която искът е уважен за тази разлика.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна, заявено
с въззивната жалба- за недоказано от ищеца количество на ТЕ, основано на факта,
че дяловото разпределение през исковия период не е извършено от третото лице-
конституирано като помагач на ищеца –„Т.“ ООД. От вещото лице, изготвило СТЕ са проверени
данните по индивидуалните отчети и изравнителните
сметки за процесния имот, за които документи от вещото лице изрично е уточнено,
че изготвени от ищеца, тъй като дяловото разпределение пред исковия период е извършвано
от самия ищец, както е заявено и от последния с молбата му от 28.10.2016г.
Нормата на чл.139,ал.2 от ЗЕ дава възможност както на самото доставчика на ТЕ
/в случая това е ищецът/ самостоятелно или чрез възлагане на друго лице ,
вписано в публичния регистър по чл.139“а“ от ЗЕ да извършва дялово
разпределение. В конкретния случай, след изтичане на 5 годишния срок на действие
на договора от 28.02.2002г., сключен между етажните собственици от сградата, в
която се намира процесният имот и „Т.“ ООД- като ФДР, от етажните собственици
не е избрана друга ФДР, вписана в регистъра по чл.139“а“ от ЗЕ- ответната
страна не твърди да има такава друга
избрана ФДР. Ето защо, и на основание
чл.61,ал.2,т.2 от Наредба № 16-344 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването /отм.,
но приложима към исковия период от време/, дяловото разпределение е извършвано
от ищеца , като доставчик на ТЕ. Що се отнася до твърдението на ответната
страна, заявено с жалбата, че обжалваното решение се явява незаконосъобразно в
частта, с която е постановено при участието на „Т.“ ООД – като трето лице-
помагач на ищеца, след като по делото е
установено, че посоченото дружество не е извършвало услугата за дялово
разпределение през исковия период, то това възражение не е относимо към
защитата на ответника и няма правно значение за нея. Установеният по делото
факт, че услугата за дялово разпределение е извършвана от самия ищец, а не от
третото лице-негов помагач, има правно значение само в рамките на правоотношението между ищеца и третото лице
тях и при липса на такова правоотношение , /както в настоящия случай/,
съдебното решение няма да обвърже третото лице с правните последици, установени
с нормата на чл.223 от ГПК.
Във връзка с дължимата стойност на доставеното
количество ТЕ за процесния имот следва да се посочи, че на настоящия съдебен
състав служебно е известно влязлото в сила решение № 8294/ 26.06.2020г. по адм.дело №
14350/2019г. на 5 чл.състав на ВАС, с което са отменени формулите от методиката за дялово
разпределение, установени с Наредба № 16-344/2007г. , но съобразява, че влязлото в сила отменително съдебно решение на
ВАС има действие само за в бъдеще – от
момента на влизането му в сила, съгласно нормата чл.195,ал.1 от АПК, поради
което и не рефлектира върху приложимите правни норми за конкретния казус, които
остават в сила за процесния минал /предходен
/ период, доколкото отмяната няма обратно
действие. Що се отнася до правните последици , възникнали от отменения
подзаконов нормативен акт- те следва да се уредят по реда на чл.195,ал.2 от АПК.
Предвид
изложените съображения, настоящият съдебен състав приема,че исковата претенция за главницата, представляващи
стойността на доставената през исковия период ТЕ се явяват доказани до размера на сумата от 1 955,22лв.
Основателността на претенцията за главницата- цена на
ТЕ обуславя основателността и на иска за акцесорното вземане за мораторна
лихва, дължима за времето на забавата.
Настоящият съдебен състав приема, че за исковия период
31.07.2012г.-13.01.2015г. ответната страна е изпаднала в забава за плащане на
падежиралите в този период от време ежемесечно дължими суми, представляващи
стойност на ТЕ за времето м.06.2012г.- м.01.2014г./вкл./ Съгласно клаузата на
чл.33,ал.1 от ОУ от 2008г., купувачите на ТЕ дължат плащане на месечно
дължимата сума в 30 дн.срок от изтичане
на периода, за който се отнасят. Т.е. за
стойността на ТЕ за първия месец от исковия период- м.06.2012г., падежът за
плащане е настъпил на 30.07.2012г. и от следващия ден – 31.07.2012г. починалата в хода на процеса ответница е изпаднала
в забава. Това се отнася и за стойността
на ТЕ за останалата част от исковия период – до месечно дължимата сума за
м.01.2014г., чийто падеж е настъпил на 04.03.2014г.г. Настоящият съдебен състав определя обезщетението за забава по чл.86,ал.1 от ГПК
върху главницата от 1 783,58лв., представляваща стойност на ТЕ за периода
м.06.2012г.- м.01.2014г., което се
следва на ищеца за времето на забавата 31.07.2012г. - 13.01.2015г. по реда на чл.162 от ГПК – в размер на 270,49лв.,
до който размер исковата претенция по
чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява основателна. Съответно- за разликата над сумата от 270,49лв.-
до пълния предявен и уважен размер от 286,24лв.
– искът следва да се отхвърли като неоснователен по следните мотиви: Настоящият съдебен състав
приема, че върху главниците, представляващи стойност на ТЕ за м.02.2014г.- м.04.2014г.
, починалата в хода на процеса ответница не е изпаднала в забава за плащане, поради
нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от
време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни клаузи
е регламентиран падежът за изпълнение на
задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен състав намира,
че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са нищожни, на основание
чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите, като неравноправни - противоречащи
на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП
и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца –
търговец и тези на потребителя /купувач/ - ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32,ал.2 от ОУ/ - отново в 30
дн.срок след публикуването на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД.
Настоящият съдебен състав приема, че така обвързаното настъпване на падежа на
задължението за плащане, с притежаването
на специално техническо средство от страна на потребителя /компютър или
смартфон /, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването
на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират
достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по процесния
договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Ето защо, настоящият
съдебен състав приема, че клаузите на чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г.
противоречат на императивната норма на чл.143,ал.1 от Закона за защита на
потребителите и като последица от това, на основание чл.146,ал.1, предл.1 от
ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за
вземанията на ищеца за дължимата стойност на ТЕ за периода м.02.2014г.- м.04.2014г., които
попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в сила от 12.03.2014г./, съдът
приема, че починалата в хода на процеса ответница не е изпаднала в забава, тъй
като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца,
съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение в частта, с която е уважена исковата претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД за разликата над дължимата
сума от 270,49лв.- до пълния предявен и уважен
размер от 286,24лв., /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението на СРС, в който погрешно е посочена сумата от 268, 24лв., вместо
вярната сума, отразена в мотивите, от 286,24лв., по която съдът е формирал воля/
, следва да бъде отменено и вместо него–
да бъде постановено друго, с което искът за посочената разлика да бъде
отхвърлен. В останалата обжалвана от ответника част, с която иск е уважен за
сумата от 270,49лв. първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
По разноските
по делото:
При горния изход на делото и на основание чл.78,ал.1
от ГПК ищецът има правото на разноски за първата инстанция /държ.такса,
възнаграждения за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно с
уважената част от исковете от общо 680,57лв., като за разликата над тази сума-
до пълния присъден размер от 741,18лв.- обжалваното решение следва да бъде
отменено. За заповедното производство на ищеца се дължат разноски, съразмерно с
уважената част от исковете от общо 262,83лв., а за разликата над тази сума- до
пълния присъден размер от 286,24лв. - обжалваното решение следва да бъде отменено.
За възивното производство ищецът има правото на
разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата на ответната страна. От
ищеца се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение , но във
въззивното производство от упълномощения от ищеца процесуален представител не
са извършени реално никакви процесуални действия, /извън бланкетната молба с
която единствено е заявено бланкетно оспорване на жалбата/, поради което съдът
приема, че разноски за настоящата инстанция не се дължат на ищцовата страна.
Съответно,
на основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответната страна се дължат разноски за първоинстанционното
производство съразмерно с отхвърлената част от исковете от 40,88лв. –
адвокатско възнаграждение. От ответната страна са ангажирани доказателства за
заплатено такова в размер на 834,00лв., по отношение на което съдът намира за
основателно заявеното от ищеца възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за
прекомерност. Като съобрази, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност и прецени извършените процесуални действия от пълномощника на
ответната страна и проведените съдебни заседания със събиране на доказателства
пред СРС, приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размера на сумата от 500,00лв., от която сума на ответната страна съразмерно на
отхвърлената част от исковете се дължи
сумата от 40,88лв. За въззивното
производство ответната страна има правото на разноски /за държ.такса и
адв.възнаграждение/, съразмерно с
уважената част от жалбата от 46,75лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ответната страна за въззивното
производство, тъй като сумата от 500,00лв.
не надвишава съществено минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба №
1/2004г. /в приложимата редакция към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие 09.06.2017г./ - от 399,67лв
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо
/постановено по непредявен иск/ решение № 3122 374 от 17.05.2017г.,
постановено по гр. дело № 53221/2015г. на СРС, 73 състав в частта, с която е признато за установено по предявен по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК иск от „Т.С.“ ЕАД
срещу Н.Н.А., /починала в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК- М.М.А./ , че ответницата дължи на
ищеца на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за периода м.04.2012г.-м.05.2012г. цена на топлинна енергия,
доставена за топлоснабден имот- ап.№ 43, находящ се в гр.София, ж.к.*******, съответна на дела й от 4/6 от описания имот.
ОТМЕНЯ решение № 3122 374 от 17.05.2017г.,
постановено по гр. дело № 53221/2015г. на СРС, 73 състав, в частта, с което е
признато за установено по предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от „Т.С.“
ЕАД срещу Н.Н.А., /починала в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК- М.М.А./ , че ответницата дължи на
ищеца, както следва: 1/ на основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ – разликата
над сумата от 1 955,22лв.- до размера на сумата от 2 137,66лв.- като неиздължената
цена на топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- ап.№ 43, находящ се в
гр.София, ж.к.*******, за периода
м.04.2012г.- м.04.2015г., съответна на
дела й от 4/6 от описания имот, ведно
със законната лихва от 19.03.2015г. – до окончателното изплащане и 2/ на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – разликата
над сумата от 270,49лв.- до размера на сумата от 286,24лв. /при допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, в което сумата е посочена
268,24лв./ – като мораторна лихва върху
главницата, натрупана за периода 31.07.2012г.- 13.01.2015г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 14603/2015г. по
описа на СРС, 73 състав, както и в
частта, с която Н.Н.А., /починала в
хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК – М.М.А./ е осъдена да заплати
на „Т.С.“ ЕАД – разликата над дължимата сума от 262,83лв.- до размера на сумата
от 286,24лв.- разноски за заповедното
производство и разликата над дължимата сума от 680,57лв.- до размера на сумата
от 741,18лв.- разноски за исковото производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК , ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявени
по реда на чл.422,ал.1 от ГПК обективно съединени
искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.Н.А. , /починала в хода на процеса с правоприемник по чл.227 от ГПК- М.М.А./ , както следва: 1/ иск с
правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ –за разликата над сумата
от 1 955,22лв.- до размера на сумата от 2 137,66лв.,
претендирана като неиздължената цена на
топлинна енергия, доставена за топлоснабден имот- ап.№ 43, находящ се в
гр.София, ж.к.*******, за периода
м.04.2012г.- м.04.2015г., съответна на
дела й от 4/6 от описания имот, ведно
със законната лихва от 19.03.2015г. – до окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД – за
разликата над сумата от 270,49лв.- до размера на сумата от 286,24лв. /при допусната очевидна
фактическа грешка в диспозитива на решението, в което сумата е посочена
268,24лв./ , претендирана като мораторна
лихва върху главницата, натрупана за периода 31.07.2012г.- 13.01.2015г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
14603/2015г. по описа на СРС, 73 състав
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 3122 374 от 17.05.2017г., постановено по гр. дело № 53221/2015г. на СРС, 73 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
„Т.С.“
ЕАД да заплати на М.М.А. /в
качеството му на правоприемник по чл.227 от ГПК на починалата в хода на процеса
ответница Н.Н.А. / - сумата от 40,88лв.- разноски по делото за
първоинстанционното производство и сумата от 46,42лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
/о.м./
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.
Особено
мнение на съдия А.Александрова по решението от
12.02.2021 г. по гр.д.№ 16903/18 г., СГС, IV-В
с-в:
Не съм съгласна със
становището на мнозинството на съдебния състав в частта, с която е прието, че
клаузите на чл.33, ал.1 и 2 от ОУ са нищожни.Съгласно
разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.Обвързването на срока
за изпълнение на задължението за заплащане на месечните дължими суми с датата
на публикуването им на интернет страницата на търговеца не поставя
потребителя в неравностойно икономическо положение и не го задължава да се
снабдява с техническо средство за достъп до интернет.При съвременните условия
достъпът до интернет не е свързан непременно с притежаването на специално
техническо устройство, тъй като всеки потребител може да направи справка за
месечните дължими суми както на места със свободен достъп до интернет услуги,
така и и на местата за заплащане на дължимата сума.Публикуването на сметка на
интернет страницата на дружеството създава допълнително удобство, а не вреда за
потребителите, поради което не е нарушен и принципа за добросъвестност.Това
становище не променя крайния извод поради липса на доказателства по делото дали
и на коя дата ищецът е изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за
дължимите суми в страницата си в интернет.
СЪДИЯ:
А.Александрова