№ 256
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207790 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
006062/28.06.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ – Пловдив, с което на С.П.К., ЕГН ********** от ------ е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение
на чл.105 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.185
от ЗДП.
Жалбоподателят К. по съображения, изложени в жалбата и в
допълнителни мотиви към нея моли съда да отмени процесното НП като
неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото. Редовно
призован, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от
процесуалния си представител адв. Т.Т., който потвърждава жалбата и прави
същото искане.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в
съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от
началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, който пледира
за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. При
евентуално увaжаване на жалбата, моли съда да намали размера на
1
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.05.2021г. около 10:35ч. жалбоподателят К. управлявал л. а. „БМВ
330“ с рег. № ****, собственост на С.Р.Д., в община Родопи, по път Втори
клас № II-86 - кръстовището с път I-8. В близост се намирал патрулен
автомобил на Сектор „СПС“ към ОДМВР - Пловдив и служителите на реда,
сред които св. В. С. Б., изпълняващ задълженията си по контрол на
движението. Контролните органи предприели действия по спиране и рутинна
проверка на горепосоченото МПС. Установили водачът като жалбоподателя
К.. Видимо установили, че последният е нарушил забраната за ограничаване
на видимостта си на пътя в качеството на водач на МПС поради това, че
предните странични стъкла на проверявания и управляван от него автомобил
са затъмнени – върху тях било поставено затъмняващо фолио.
За тези констатации св. Б. наложил на жалбоподателя К. глоба в размер
на 20 лв. с фиш Серия: Х № 0957104/20.05.2021г. за нарушение на чл.105 ал.1
от ЗДП от 20.05.2021г., като при съставянето му последният нямал
възражения.
На следващия ден жалбоподателят К. оспорил наложената му глоба
посредством подадената до Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР – Пловдив жалба с вх. № УРИ1030-13827/ 21.05.2021г.
На основание чл.39 ал.3 вр. ал.1 от ЗАНН, въз основа на фиша и
жалбата, св. Б. съставил АУАН Серия АА с бл. № 922206/01.06.2021г. за
нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДП, извършено на 20.05.2021г., в присъствието
на жалбоподателя К., който се запознал със съдържанието му и го подписал с
възражения. Получил и препис от акта.
Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което
на С.К. на основание чл.185 от ЗДП е наложено административно наказание
2
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДП, но извършено на
01.06.2021г.
Описаната фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – АУАН Серия АА с бл. № 922206/01.06.2021г.,
жалба от С.П.К., фиш Серия: Х № 0957104/20.05.2021г., справка за
нарушител/водач относно жалбоподателя К., Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на
вътрешните работи, както и от показанията на разпитания в качеството на
свидетел – актосъставителят В. С. Б., който потвърждава авторството на
фиша и АУАН и направените в тях констатации. В допълнение сочи за пръв
път в съдебно заседание, че затъмнението на предните странични стъкла от
процесния автомобил се изразявало в допълнително поставено фолио, като
същото не се дължало на изначално заводско производство. Замерване на
затъмняването на стъклата не било сторено, тъй като такова се правило
единствено от КАТ. Нарушението било установено видимо чрез оглед.
Свидетелят потвърждава реда на съставяне на фиша и АУАН, включително
причината за съставяне на последния. Съдът кредитира показанията като
обективни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, дотолкова, доколкото служат обаче за установяване
на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед приложените
по преписката оправомощителни заповеди и в съответствие със сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
При извършената служебна проверка, съдът констатира съществени
нарушения на процесуалните правила, при следните съображения:
За да предизвика целените с издаването му правни последици, АУАН,
съответно НП, като писмено обективирано волеизявление следва да съдържат
отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите
и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща акта и наказателното
постановление са посочени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в
чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно – датата на извършеното
нарушение, описание на нарушението, обстоятелствата, при които е
3
извършено, доказателствата, които го потвърждават, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, послужили като основание за съставянето
на АУАН и от които следва постановения от административнонаказващия
орган резултат. В случая тези реквизити не са били спазени.
На жалбоподателя К. е вменено нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДП, което
визира забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през
страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, както и намаляване на прозрачността им.
В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е описано като
„управлява МПС със затъмнени предни странични стъкла, като се ограничава
видимостта на водача на пътя“. Не става ясно под каква форма се изразява и
как е било установено затъмнение на предните странични стъкла – поставена
щора, затъмнително фолио, установени посредством сетивата, чрез специално
техническо средство. Предполага се, че следва в обстоятелствената част на
АУАН и на НП изрично да е описано в какво се изразява ограничаването на
видимостта, за да се прецени в коя хипотеза попада деянието. Едва в съдебно
заседание в показанията си св. Б. уточнява, че затъмнението се изразява в
поставяне на затъмнително фолио, видимо установено. Очевидно в
конкретния случай липсва достатъчно ясно описание на твърдяното
нарушение, позволяващо на съда да извърши преценка доколко изводът на
административнонаказващия орган за извършено такова е съответен на
материалния закон.
По-нататък, задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, досежно
НП, е отразяване на датата на нарушението. Видно от приложените по
преписката – фиш за глоба, докладна записка, АУАН, съдът установява като
дата на констатираното противоправно деяние -20.05.2021г., като същата не
само не се оспорва, а се потвърждава от жалбоподателя в подадената от него
жалба. Тази дата правилно е отразена и в АУАН на основание чл.42 ал.1 т.3
от ЗАНН, но погрешно от наказващия орган е посочена като 01.06.2021г. в
НП, последната явяваща се датата на съставяне на акта, но не и датата на
нарушението. Коментираното е съществен пропуск, който не може да се
преодолее посредством нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, доколкото
неспазването на такъв реквизит в постановлението, както и противоречието
на последното със съставения преди това акт, е недопустимо.
4
На следващо място, забраната по чл.105 ал.1 от ЗДП, под която норма е
подведено нарушението, не е абсолютна, а е допустима в границите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации по аргумент на чл.105 ал.3 от ЗДП, като
законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от
производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото
изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите,
посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Според т.6.3.1.1.1. от него общата
светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са
разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може
да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на
стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се
извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от
тези обстоятелства не е описано в НП. Напротив, по отношение на
техническто средство, изрично в показанията си актосъставителят заявява, че
по случая не е било направено замерване, а просто сетивно по своя преценка
същият е установил констатираното нарушение, което на свой ред създава
сериозни съмнения относно доказаността на същото.
Посочването на описание на нарушението, датата на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават, следва да бъде конкретно, точно, ясно и небудещо съмнение.
Правоприлагането не може да почива на предположения или извличани по
тълкувателен път, а на конкретни факти, обстоятелства и данни. Това би
имало за последица твърде сериозна неопределеност в регламентацията на
обществените отношения от категорията на процесните такива и в твърде
сериозна степен би застрашило правото на защита на засегнатото лице.
Неспазването на така установените нормативни изисквания има за последица
постановен в съществено нарушение на закона акт, както в случая.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, тъй като пряко са
рефлектирали върху правото на жалбоподателя да организира защитата си по
всички, релевантни за нарушението факти, както и да разбере за какво точно
поведение е наказан, съответства ли на приложения материален закон.
Предвид гореизложеното, съдът намира нарушението за недоказано,
5
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, който
порок влече след себе си отмяната на НП като неправилно и
незаконосъообразно.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Своевременно искане за разноски е
направено от страна на жалбоподателя чрез своя представител. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв. Т. е
предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание чл.38
ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/ – спрямо близки. В случаите като
този, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. На
основание чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 ал.2 от ЗА, е предвиден
минимума от 300 лв. С оглед изхода от спора, а именно отмяната на НП,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-006062/28.06.2021г.
на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ –
Пловдив, с което на С.П.К., ЕГН ********** от ------ е наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.105
ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.185 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Т.В. Т., вписан в
Адвокатска колегия гр. П., със служебен адрес: ------, сумата в размер на 300
/триста/ лв., представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
6
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7