Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 09.05.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на дванадесети април през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1033 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 251480
от 22.10.2019 г. СРС, 25 с-в, по гр.д.№ 48651/12 г. е признал за установено по реда на чл.415,
ал.1 ГПК вр. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС, че Д.Б.Г. дължи на Етажна
собственост на собствениците на имоти с адрес: гр.София, жк „******сума в общ
размер на 379 лв., представляваща непогасени задължения към ЕС на посочения адрес за периода от м.03.2009 г. до м.12.2011 г., включваща сумите от 155 лв.- такса текущи
ремонти за периода м.март 2009 г. - м. септември 2011 г.; 24 лв.- такса текущи
ремонти за периода м. октомври 2011 г. - м. декември 2011 г. и 200 лв.- такса
основен ремонт на входното пространство за м. януари 2011 г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението -23.05.2012
г. до окончателното й изплащане, относно които е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 25508/2012 г. по описа на СРС, 25 с-в, като е отхвърли иска,
предявен от Етажна собственост на собствениците на имоти на адрес: гр.София, жк „******против
Д.Б.Г. в частта за разликата над 379 лв. до пълния претендиран
размер от 657,72 лв. или за сумите 230 лв.- такса основен ремонт за подмяна на
хоризонтални щрангове през 2009 г. и 48,72 лв.- задължение за изразходвана вода
по отчет към дата 21.12.2011 г.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника- Д.Б.Г. в частта,
с която са уважени предявените искове.Въззивникът твърди, че обжалваното
решение е незаконосъобразно и постановено при съществени процесуални нарушения.Въззивникът
твърди, че исковата молба е подадена от лице, което не е управител на ЕС и не разполага
с представителна власт и че не е налице законосъобразно взето решение на Общо
събрание на ЕС, тъй като липсва покана с дневен ред, не е залепен протокола
чрез залепване на вратата на апартамента, нито са връчени съобщения за
оповестяване на решенията на ОС, събранията не са свикани от членовете на УС на
ЕС и не е избран председател на УС на ЕС, събранията са проведени при липса на
кворум и установено качество на присъствалите на ОС, поради което проведените
събрания и взетите решения са опорочени.Излага твърдения, че не дължи процесните суми, тъй като липсва
договор с изпълнителите, както и платежни документи, както и фактури,
придружени с касов бон и констативни протоколи, не са извършени и текущи
ремонти през процесния период.Твърди, че сумите са нереално изчислени и
разпределени между етажните собственици съобразно притежаваните от тях идеални
части, не е изготвена счетоводна експертиза от вещо лице, както и не е направен
отчет за натрупаните суми по партидата на процесния апартамент.Моли съда да
отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.Претендира
разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- Етажна собственост на собствениците на имоти с адрес:
гр.София, жк „******оспорва същата.Поддържа становище, че обжалваното решение е
правилно, обосновано и законосъобразно, както и че оплакванията във въззивната
жалба не кореспондират със събрания доказателствен материал.Твърди, че изложените
в жалбата доводи биха били относими при обжалване на решенията на ОС на ЕС,
което не е сторено.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗУЕС вр.
чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 ЗУЕС.Ищецът- ЕС на сграда в гр.София, жк
„Стрелбище“, ул. „******твърди, че ответникът Д.Б.Г. е собственик на апартамент № 46, находящ се на първия етаж в жилищната сграда на етажната
собственост заедно с прилежащото към него избено помещение № 2 и съответно
0,866% идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото.Твърди, че на 06.10.2010 г. е проведено Общо
събрание на собствениците на имоти в етажната собственост на посочения адрес,
на което били взети решения за извършване на необходим ремонт в ЕС, включващ
подмяна на входните врати, ремонт на входното пространство, на козирките и др.
неотложни ремонтни дейности по поддържане на ЕС.На същото ОС е взето решение за
размера на паричните вноски на всеки един апартамент-200 лв. за набиране на
необходимите средства за ремонта.Твърди, че до средата на м.февруари 2011 г.
новите входни врати и домофонната система са били монтирани, като собственикът
на апартамент № 46 не е заплатил дължимите суми и вноски за поддържане на
етажната собственост.Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.4 ЗУЕС взетите решения на ОС на ЕС са задължителни за ответника в качеството му
на собственик на обект в сградата-ЕС.През м. септември 2011 г. В.К.,
представяща се за майка на ответника и негов пълномощник, е поискала от
управителя на ЕС да бъдат отсрочени или разсрочени задълженията на ответника към
ЕС, но е била уведомена, че съгласно чл.11, ал.1, т.13 от ЗУЕС това правомощие
е на ОС, и че съгласно чл.14, ал.3, т.5 от ЗУЕС етажният собственик може да
бъде представляван на ОС от пълномощник с нотариално заверено пълномощно, което
обстоятелство следва да бъде отразено в протокола, а пълномощното-приложено към
него.Твърди, че пълномощно за представителство на собственика на обекта в ЕС не
е било представено.На 06.10.2011 г. е проведено ОС на собствениците в ЕС, на
което отново е бил поставен въпроса за наличие на големи задължения за месечни
вноски и за ремонт към ЕС от собственици на апартаменти, вкл. и на ответника и
е взето решение за упълномощаване на управителя на ЕС да предприеме законови
мерки за събиране на задълженията, като се започне със собствениците на ап. №
46 и № 56.На 03.11.2011 г. В.К. е поискала да се впише в домовата книга на ЕС като
пълномощник на Д.Г., като отново управителят й е поставил въпроса за
представяне на копие от нотариално заверено пълномощно, каквото тя е показала,
но не е предоставила и е помолила за спешно свикване на ОС за разглеждане на
въпроса за разсрочване задълженията на собственика на ап.№ 46.На 21.12.2011 г. е
проведено ОС на ЕС, на което е присъствала В.К., въпреки че не е представила
пълномощно съгласно чл.14, ал.3 и ал.5 ЗУЕС, като по нейно предложение е взето
решение задълженията на ответника да се конкретизират и изплатят до края на м.
февруари 2012 г., като за тази цел се подпише споразумителен протокол.Твърди,
че на 28.12.2011 г. на таблото за обяви във входа са поставени протоколите от
проведеното ОС и споразумителния протокол.С писмо, изпратено на 02.01.2012 г.
до ответника чрез В.К. същите са уведомени за съставянето на протокола от ОС,
проведено на 21.12.2011 г. и за необходимостта от сключване на споразумителен
протокол за разсрочване на задълженията му, но отговор не е последвал.В
изпълнение на решенията по т.1 от проведеното на 21.12.2011 г. ОС на ЕС, на 26.04.2012
г. до ответника е изпратена покана за погасяване на задълженията му към ЕС.Ищецът
твърди, че на 23.05.2012 г. е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.гр.д.№ 25508/2012 г. на СРС, 25 с-в, срещу
която длъжникът е подал възражение.Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумата от 657,72
лв. със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане за ремонт, обновяване и поддръжка на общи части в
етажната собственост за периода от м. март 2009 г. до м.декември 2011 г., от която
: 155 лв.- такса текущи ремонти за периода от м.март 2009 г. до м. септември
2011 г.; 24 лв.- такса текущи ремонти за периода от м. октомври 2011 г. до м.
декември 2011 г.; 230 лв. - такса основен ремонт за подмяна на хоризонтални
щрангове през 2009 г.; 200 лв. - такса основен ремонт на входното пространство
за м. януари 2011 г.; 48.72 лв.- задължение за изразходвана вода по отчет към
дата 21.12.2011 г.
Ответникът- Д.Б.Г.
оспорва исковете.Излага доводи, че управителят на ЕС не може да представлява собствениците
и ползвателите по предявените искове, тъй като не се касае за действия на
управление на етажната собственост.Оспорва и законосъобразността на избора на
управителя на ЕС, като излага доводи за незаконосъобразно свикани и проведени
ОС на ЕС на 11.01.2010 г., на 06.10.2010 г. и на 21.12.2012 г.Оспорва
твърдението, че претендираните ремонтни работи и разходи са реално извършени,
както и размера на изразходваните суми за извършените ремонти в ЕС.
Със заявление вх.№
3121421/23.05.12 г. Етажната собственост /ЕС/ на сграда в гр.София, жк „******чрез
управителя Т.Г.е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
процесните суми.На 14.06.12 г. СРС, 25 с-в, по ч.гр.д.№ 25508/12 г. е издал
заповед по чл.410 ГПК.Ответникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е
получил съобщение с указание за предявяване на иск за установяване на вземането
си на 17.09.12 г.Исковата молба е подадена на 16.10.12 г. /в срока по чл.415,
ал.1 ГПК/.
С доклада по
делото на основание чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК първоинстанционният съд е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Д.Г. е
собственик на ап.№ 46, находящ се в гр.София, жк „Стрелбище“, ул. „******.За
установяване на това обстоятелство по делото е представен и нотариален акт №
82/1999 г. по н.д.№ 86/1999 г., от който е установено, че Б.Г.С.е продал на Д.Б.Г.
описания по-горе апартамент, като продавачът си е запазил правото на ползване
върху имота докато е жив.Страните не спорят, че вещният ползвател е починал
през м. март 2009 г.
На ОС на етажните
собственици на сградата, находяща се на посочения адрес, проведено на
27.02.2006 г., е взето решение от м.03.2006 г. таксата за ремонт да бъде 5 лв.
Видно от протокол
от проведено на 06.10.2010 г. ОС на етажните собственици в процесната сграда са
взети решения за извършване на подмяна на предна и задна входна врата на блока,
на съществуващата домофонна система, поставяне на фотоклетки за автоматично
включване на осветлението на партера в блока, ремонт на козирките на главния и
на задния вход и да бъде събрана сума от 200 лв. на апартамент за извършване на
посочените работи.
С решение на ОС,
проведено на 06.10.2011 г. етажните собственици са променили таксите за
консумативни разходи и таксата за необходимите ремонти на общите части на ЕС,
като същите са определени на 8 лв. на живущ /за такса консумативи/, а такса
ремонт-на база идеални части на апартамента: 3-стаен апартамент-11 лв., 2-стаен
апартамент-8 лв., 1-стаен апартамент-6,50 лв.
Представен е
протокол от проведено на 21.12.2011 г. ОС на ЕС в гр.София, жк „******, на което
е взето решение да бъде преизбран Т.Г.за управител на ЕС.На същото ОС е
разгледана молбата на В.К. като пълномощник на собственика на ап.46 за
разсрочване на задълженията към ЕС и е прието решение след точното изясняване
на размера на задълженията, те да бъдат изплатени в пълен размер до края на
месец февруари 2012 г. и да се състави споразумителен протокол като неразделна
част от протокола за проведеното ОС.
С решение от
14.10.2013 г., влязло в сила на 08.10.2015 г., СРС, 27 с-в, по гр.д.№ 3211/12
г. е отхвърлил предявеният от Д.Б.Г. иск с правно основание чл.40 ЗУЕС за
отмяна на решения от 21.12.2011 г. на ОС на собствениците в етажната
собственост на вх.Б, бл.5Б, жк „Стрелбище“, ул. „Нишава“, гр.София.В исковата
молба пълномощникът на Д.Г.-В.К. е изложила твърдения, че при посещение на апартамента
на 06.03.2011 г. е установила, че входната врата на входа е сменена и заключена
с друга брава с електромагнитна карта, старото домофонно табло е подменено с
ново, пощенските кутии са останали затворени във входа, подменена е и входната
врата на задния вход.
С решение, взето
на ОС на етажните собственици в процесната етажна собственост, проведено на
28.10.2014 г., за управител на ЕС е избрана Д.Д..
С решение на ОС на
ЕС, проведено на 23.11.2018 г. за председател на УС на ЕС отново е избран Т.Г..
Пред въззивния съд
е представено решение № 134356/06.06.2019 г. на СРС, 27 с-в, гр.д.№ 190/2019
г., влязло в сила на 16.07.2019 г., с което са отменени по предявения от Д.Б.Г.
иск срещу ЕС на вх.*****в гр.София, жк „Стрелбище“, ул. „Нишава“ с правно
основание чл.40, ал.1 ЗУЕС решенията на ОС на етажните собственици, проведено
на 20.11.2018 г., обективирани в протокол от 20.11.2018 г., като
незаконосъобразни.
Представен е и протокол
от проведено ОС на етажните собственици на 10.05.2021 г., на което за управител
на ЕС е избрана В.К..
Видно от протокол
от ОС на етажните собственици, проведено
на 01.06.2021 г., за управител на ЕС е избрана фирма „Т.К.****“ ЕООД.На
събранието е присъствал и пълномощника на ответника-В.К..
В писмо от
23.06.2021 г. Столична община-р-н „Триадица“ в отговор на отправено запитване е
посочила, че с договор от 02.06.2021 г. и съгласно решение на ОС на ЕС,
проведено на 01.06.2021 г., на фирма „Т.К.****“ ЕООД са възложени функции по
управлението и поддръжката на ЕС в гр.София, жк „Стрелбище“, бл.*****.
С декларация от
24.01.2022 г. управителят на „Т.К.****“ ЕООД е потвърдил даденото от предишния
управител на процесната ЕС пълномощно в полза на адвокат П.П.-САК по настоящото
дело, като е потвърдил всички извършени от него действия и е дал съгласието си
същият да води делото до окончателното му приключване.
По делото са
представени квитанции за платени такси вкл. за процесния апартамент, които не
касаят процесния период.
Останалите
представени доказателства не установяват относими към предмета на спора факти.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет
на въззивното производство са исковете по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.6, ал.1, т.8,
т.9 и т.10 ЗУЕС в частта, с която същите са уважени.В частта, с която исковете
са отхвърлени, решението е влязло в сила поради необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.38 ЗУЕС приетите решения на
ОС на ЕС са основание за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК когато
собственикът, ползвателят или обитателят не е изпълнил решението в определения
срок, като председателят на УС на ЕС, респ. управителят може да подаде
заявление по чл.410, ал.1, т.1 ГПК, като приложи препис от решението на ОС, без
да е нужно вземане на решение от ОС за завеждане на заповедното производство.Съгласно
чл.21, ал.2 ЗУЕС правомощията на управителя Т.А. не се прекратяват до избор на
нов управител.Съдът е приел, че по делото са представени доказателства, че Т.Г.е
бил управител на ЕС, находяща се в гр.София, ул. *****.По отношение на
разноските за текущи ремонти за периода м.03.2009 г.-м.09.2011 г. е взето
решене на ОС на ЕС от 27.02.2006 г. таксата за ремонт да е 5 лв. на жилище на
месец.Доколкото решението е изпълнявано още от вещния ползвател на имота и
ответникът не се е противопоставил, решението на ОС обвързва ответника и с
оглед липсата на доказателства за заплащане на таксата за ремонти за посочения
период, съдът е уважил иска за сумата от 155 лв.По отношение на таксата за
текущи ремонти за периода м.10.2011 г.-м.12.2011 г. в размер на 24 лв. съдът е
приел, че с решение по т.2 от протокол за проведено ОС на 06.10.2011 г. за
промяна на таксата за консумативи на 8 лв. на живущ с оглед задължителния
характер на решенията на ОС и липсата на доказателства за извършено плащане
искът е основателен.За да уважи иска за 200 лв.-такса основен ремонт на
входното пространство за м.януари 2011 г. съдът е изложил мотиви, че на ОС,
проведено на 06.10.2010 г., е взето решение за извършване на подмяна на предна
и задна входна врата на блока, на домофонната система, за поставяне на
фотоклетки за автоматично включване на осветлението и ремонт на козирките на
главния и задния вход и за заплащане на 200 лв. на апартамент, като липсват данни за оспорване на законосъобразността на
решението по реда на чл.40 ЗУЕС.Съдът е приел, че в исковата молба, по която е
образувано гр.д.№ 3211/12 г. по описа на СРС, 27 с-в, пълномощникът на
ответника В.К. е изложила твърдения,
които представляват признание за извършването на дейностите, за които са приети
решения на ОС на 06.10.2010 г.С оглед липсата на доказателства за наличие на
влязло в сила решение на ОС на етажните собственици за ремонт за подмяна на хоризонталните щрангове,
за размера на необходимите средства и за начина им на разпределение между
етажните собственици, както и за извършване на такъв ремонт, искът за сумата от
230 лв.-такса за основен ремонт, е отхвърлен.Съдът е отхвърлил и иска за
установяване дължимост на сумата от 48,72 лв. за изразходвана вода по отчет към
21.12.2011 г. поради непредставяне на посочения отчет и липса на решение на ОС
на етажните собственици за събиране на конкретни суми за потребена вода и
начина на изчисляване на припадащия се дял на ответника.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и на
основание чл.272 ГПК препраща към тях.Решението е постановено след преценка на
всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
обсъждане на доводите и възраженията на страните.При постановяването му не се
установи да е допуснато нарушение на императивна материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата
на чл.38, ал. 2 ЗУЕС
когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на управителния
съвет /управителят/ може да подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410, ал.1, т.1 ГПК.Към заявлението се прилага препис
от решението на общото събрание.
Съгласно чл. 48, ал. 8 от ЗУЕС за поддържане на общите
части на етажната собственост собствениците и обитателите на самостоятелни
обекти правят месечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред
или с решение на общото събрание.
По делото са представени
решения на ОС на етажните собственици, с които е определен размера на месечните
вноски и на вноските за ремонт за претендираните вземания, взети на 27.02.2006
г., на 06.10.2010 г. и на 06.10.2011 г.Няма твърдения, нито данни посочените
решения да са оспорени в срока и по реда на чл. 40 от ЗУЕС, както и същите
да са били отменени, поради което те обвързват жалбоподателя.Налице е безпротиворечива практиката на ВКС, че
необжалването на решение на ОС на ЕС в този срок преклудира възможността това
да бъде сторено по-късно, вкл. и в друго производството, в което се претендира
изпълнението на решението от етажен собственик / решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I ГО и др./.
По изложените съображения оплакванията във
въззивната жалба, свързани със законосъобразността на представените решения на
ОС на ЕС са неотносими.
За основателността на исковете, предявени
от ЕС за неизпълнение на решение на ОС на ЕС спрямо собственик, е необходимо да
се установи дали ответникът е собственик ли на обект в ЕС, взето ли е решение
на ОС за определяне на месечните вноски, какъв е техният размер, има ли данни
същото да е оспорено и отменено по съдебен ред, заплатени ли са вноските от
собственика изцяло или частично.Без значение за изхода на спора е какви са
конкретно направените разходи, дали са сключени договори с изпълнителите и дали
са заплатени извършените ремонтни работи на трети лица.
По делото се установи, че ответникът е
собственик на имот в процесната ЕС, че са взети решения за месечните вноски и
за разходите за ремонт, поддръжка и управление на ЕС, определен е техният
размер и с оглед липсата на доказателства за извършени плащания, исковете
следва да се уважат.
Основните оплаквания на въззивника са свързани с липса на
представителна власт на Т.Г..По делото са представени протоколи от ОС на
етажните собственици, проведени на
11.10.2011 г. и на 21.12.2011 г., на които
посоченото лице е било избрано, съответно преизбрано за управител на ЕС.Обстоятелството,
че за определен период след предявяване на иска е бил избран друг управител на
ЕС-Д.Д., съответно че е отменено решението на ОС на ЕС от 20.11.2018 г., на
което Т.Г.е бил избран за председател на УС на ЕС не се отразява върху изхода
на спора, а е относимо към въпроса за надлежно процесуално представителство на
ищеца, като с изрична декларация управителят на дружеството, избрано за
управител на ЕС, е потвърдило представителната власт на упълномощения от
предишния домоуправител адвокат.
Съдът намира за неоснователни оплакванията
в писмените бележки на пълномощника на ответника, свързани с легитимността на
съдебния състав и спазването на изискването за случайно разпределение на
делата.За ефективно приложение на принципа на случайния подбор, регламентиран с
разпоредбата на чл.9 ЗСВ,
ВСС на РБ е разработил Единна методика по приложението на принципа за случайно
разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните,
апелативните и специализираните съдилища, приета с Решение на ВСС по протокол №
57 от 04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13
от 19.03.2015 г.; изм. с Решение на СК на ВСС по протокол № 1 от 10.01.2017 г.Цитираната Методика
регламентира реда за разпределение на съответното дело по електронен път и
ограничава приложението на принципа до случаен подбор само на
съдията-докладчик, съобразно поредността на постъпването на делата по материя и
видове, и в рамките на съответното отделение /чл. 1, б. "а" -
"в"/.Определянето на останалите членове е функция по упражняване на
организационно и административно ръководство в съответния съдебен орган, която
не е нормативно регулирана.Видно от протокола за избор на съдия-докладчик от
27.01.2020 г. настоящото дело е разпределено на съдията-докладчик при спазване
на изискванията на чл.9 ЗСВ, а останалите членове на съдебния състав са
определяни съгласно издадени актове на администравивния ръководител за
формиране на съдебните състави и за ротация на младшите съдии при
разпределението им в отделенията и съставите на СГС.Административното
разпределение на съдиите в отделните състави няма отношение към валидността на
постановените от тях актове /в този смисъл-определение № 474/30.05.2019 г.,
гр.д.№ 1545/19 г. на ВКС, IV ГО; определение № 227/26.03.2021 г. по
гр.д.№ 3994/20 г. на ВКС, IV ГО; определение № 975/05.03.2024 г. по
ч.гр.д.№ 664/24 г., III ГО на ВКС и др./.В хода на делото не са
били изложени твърдения за наличие на основания за отвод на членовете на
съдебния състав, нито е искан такъв от въззивника.
Поради съвпадане на крайните изводи на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 300
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 251480 от 22.10.2019 г. на
СРС, 25 с-в, по гр.д.№ 48651/12 г. в
обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.Б.Г. с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Етажна
собственост на собствениците на имоти с адрес: гр.София, жк „******сумата от
300 лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.