Решение по дело №2024/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 92
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20194520202024
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 92

 

гр.Русе, 27.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Мирослава Пенева и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело № 2024/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0001295/01.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против М.Б. /M.B./ от Р Турция, за нарушение на чл.8, §.2, изр.2 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв., на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от М.Б. /M.B./, чрез от адв. М.П. *** - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок. С нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, не се явява и упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 01.10.2019г., около 03.20 часа в гр.Русе, по бул.“Тутракан“, в района на ГКПП“Дунав мост“, била извършена проверка на служители от ОО “АА”-гр.Русе на товарен автомобил марка “Скания” с рег. № ..., със свързано към него полуремарке с рег. № ...и оборудван с  тахограф с инд.№114369. Административните служители установили, че автомобила се управлява от жалб. М.Б. /M.B./. Установили, че последният е турски гражданин и не владее български език. Поради това, при съставянето на АУАН бил назначен Осман М. в качеството на преводач по производството, който да превежда от турски на български език и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товар с маршрут Р Турция – Р Румъния, попадащ по обхвата на AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. с Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената проверка на дигиталната карта на водача се установило, че водачът не спазва изискванията за намалена дневна почивка, завършила в 08,19ч. на 25.09.2019г., т.к. за периода от 04,10ч. на 26.09.2019г. до 08,19ч. на 26.09.2019г. водача е ползвал намалена дневна почивка от 4 часа и 9 мин., която е по – малко с 4 часа и 50 мин. от законоустановените  9 последователни часа, като дефакто водача е трябвало да започне тази намалена дневна почивка не по – късно от 23,19ч. на 25.09.2019г. За посоченото  нарушение е съставен АУАН бл.№ 268758/01.10.2019г. На същия ден, въз основа на този акт, след като назначил с нарочен акт Осман М., в качеството на преводач на М.Б. /M.B./, Началник на ОО“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатото нарушение, наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на 1500.00лв, което НП жалбоподателят подписал без възражения.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. В.Д.. В показанията си пред съда, същия пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП - съобразно показанията на разпечатката на дигиталната карта на водача.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на процесните нарушения по делото не са представени и не се събраха. Обстоятелството, че за подателя на жалбата не ставало ясно какво се има в предвид от констатацията на актосъставителя и АНО, не прави АУАН и НП издадени при съществени процесуални нарушения и поставяйки в невъзможност жалбоподателя да разбере в какво точно нарушение е обвинен да е извършил. Ползването на различно структурирани граматически изречения, без да се нарушава смисъла на законово констатираното нарушение и правилната му правна квалификация не сочат на нарушение по чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, още повече, че в производството е участвал преводач, както при изготвянето на АУАН, така и при съставянето на НП, а и очевидно санкционираното лице е професионален шофьор на тежкотоварни ППС и е могъл още при съставянето на АУАН или при издаването на НП да възрази срещу тях относно начина на описание на нарушението, но не го е сторил. Не е допуснато и нарушение на процесуалните правила във връзка с посочване на мястото на извършване на нарушението /чл.43, т.3 ; чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН/, т.к. то е извършено по време и място на посочения в АУАН и НП маршрут на движение на ППС /Р Турция-Р Румъния/, като в случая е важно да се отбележи, че в тези държави са в сила адм. разпоредби на  AETR /ДВ 28 от 1995г./, във вр. Регламент /ЕО/ 561/2006г.

Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушението квалифицирано правилно по чл.8, §.2, изр.2 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП.

Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не го допуска, но го е извършил.

Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административно наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като за това нарушение административното наказание е фиксирано, съдът няма законово правомощие да го намалява.

Предвид изложените съображения съдът счита, че не са налице основания за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0001295/01.10.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против М.Б. /M.B./ от Р Турция, с което за нарушение на чл.8, §.2, изр.2 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1500 лв., на осн. чл.93б, ал.7, т.3 от ЗАвП.

 

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :