РЕШЕНИЕ
№ 688
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. В. Въззивно гражданско дело №
20245300500621 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Етажна собственост на сграда,
находяща се в ***, представлявана от Е. Н. П., чрез адв.Н. П. срещу решение
№ 109/05.01.2024г. по гр.д. № 2114/2023г. по описа на РС Пловдив, ІХ гр.с., с
което се отменя по иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС, предявен от Х. В.
В., ЕГН **********, с адрес ***, против Етажна собственост на сграда,
находяща се в ***, представлявана от Е. Н. П., Решенията на Общото
събрание на Етажна собственост на сграда, находяща се в ***, обективирани
в Протокол от 12.01.2023 г., с който са взети следните решения: 1. Отчет за
изминал период; 2. Избор на управител – Е. Н. П., касиер М. А. и контрольор
– М. М., с продължаване на техния мандат за следващите две години; 3. Разни
– 3.1. отчетно събрание да се провежда регулярно веднъж на 2 години; При 6
поредни месеца незаплащане на задължения за гласуваните такси за общи
разходи и ремонти длъжника да се дава под съд; 3.3. Г-н К. да освободи
общото таванско помещение и то да се дава под наем срещу 30 лв.; 3.4.
Възложено бе на В. да се заеме с проучване на документите и условията за
кандидатстване по програмите за саниране и енергийна ефективност на
1
сградата; 3.5. Постъпиха много оплаквания от дебита и налягането на водата
във водопроводната мрежа на сградата. Прието бе предложение да се проучи
състоянието по съседните входове и да се разгледат алтернативни решения с
цел допълнително повишаване на налягането; 3.6. Предложен беше проект за
замяна на стълбищното осветление със сензорно и LED лампи (ценова
оферта); 3.7. Разгледан бе и проблема с паркирането и възможността за
резервиране на паркоместа.
Решението се обжалва като неоснователно, необосновано и
противоречащо на събраните доказателства. Сочи се, че на 04.01.2023 година
в предвидения от закона срок е приложен протокол за поставяне на повторна
покана за Общо събрание с изрично упоменат дневен ред. Сочи се, че съдът
незаконосъобразно е третирал правната същност на този документ и е
направил неправилни правни изводи въз основа на него на неговото
съдържание. Сочи се, че Общото събрание е редовно проведено с 16 от общо
21 собственика. Сочи се, че мястото на провеждането на събранието е
доказано от показанията на разпитаната свидетелка А.. Сочи се, че няма
нарушение относно кворума при провеждане на събранието, като няма
нарушение на чл.16 ал. 5 от ЗУЕС. Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Х. В., с който
решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото
потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявен е иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяна на решение проведено на
12.01.2023г. от 19,30 часа на общото събрание на етажната собственост в
сградата с адрес *** с 21 апартаменти и 21 собственици. На общото събрание
2
е извършен отчет за изминалия период по приходи и разходи на етажната
солбственост. Решението е прието единодоушно. По точка 2 е извършен
избор домоуправителя, касиера и контрольора. Решението е прието с 15
срещу 1 глас /71,1% идеални части срещу 3,7% идеални части. По точка 3 е
прието отчетното събрание да се провежда регулярно на 2 години веднъж.
Решението е прието с 15 срещу 1 глас. По останалите подточки от 3.2 до 3.7
гласуване не е проведено.
Основателни са възраженията на жалбоподателя, че общото събрание е
редовно проведено с 16 от общо 21 собственика. Също така, че мястото на
провеждането на събранието е доказано от показанията на разпитаната
свидетелка А.. Също така, че няма нарушение относно кворума при
провеждане на събранието, като няма нарушение на чл.16 ал. 5 от ЗУЕС.
Вярно е че, видно от протокола от 04.01.2023г. за повторно поставена
покана за общо събрание не е посочено мястото на провеждане общото
събрание, което е задължително условие за провеждането му по силата на
чл.13 ал.7 от ЗУЕС. Но видно от разпита на свидетелката М. А. /л.49-л.50/
общите събрания на тази етажна собственост се провеждат традиционно във
фоайето на входа, пейките пред остъкления вход или в клуба по пиано, когато
е свободен. Видно от протокола за присъстващи на това общо събрание
ищецът Х. В. е присъствал на него лично. Св.М. А. сочи, че ищецът не е
правил възражения за мястото на провеждането на общото събрание. Също
така ищецът не е правил възражения за кворума или за начина на
представителството на собствениците в етажната собственост. Подобни
възражения правени писмено по време на общото събрание не са отразени в
никакви документи по делото. Ето защо въззивният съд приема, че правото на
ищеца да присъства на общото събрание изобщо не е нарушено с непосочване
на мястото на провеждането му, защото това място е било общоизвестно за
него и за останалите собственици в сградата. Друг би бил правния извод на
съда ако ищецът не беше присъствал на това общо събрание. Но при условие,
че той е присъствал на събранието, същият няма право да защитава чужди
права, а именно на лица, които са искали да присъстват на събранието, но не
са знаели мястото му на провеждане. Като по делото такива лица, няма
твърдения и доказателства да е имало. Същото важи и за възраженията, че за
започването на общото събрание няма кворум, като нямало яснота кои лица
са се явили и кои идеални части представляват. За тези факти има представен
3
писмен документ – списък на присъстващите лица за общото събрание /л.31/.
Този документ не е оспорен от ищеца в първото съдебно заседание по реда на
чл.193 от ГПК. също така са представени пълномощните на собствениците на
самостоятелни обекти на собственост в тази етажна собственост, с които те са
упълномощили лица да ги представляват в общото събрание. Тези документи
също не са оспорени от ищеца по реда предвиден в ГПК. Въпросите с
кворума и представителството на други етажни собственици, касае
евентуалното нарушаване на техните права, а не правата на ищеца. Ищецът Х.
В. подобни нарушения за свои лични права не сочи.
Тези правни изводи на съда почиват на правния принцип формулиран в
чл.26 ал.2 от ГПК, че никой няма право да предявява от свое име чужди права
пред съд. Този принцип е напълно синхронизиран с основните принципи на
процеса по ГПК. А именно принципа на диспозитивното начало визиран в
чл.6 от ГПК, сочещ че съдебното дело започва по молба на заинтересуваното
лице. Също така и на принципа на състезателното начало /чл.8 от ГПК/, че
всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен
акт, който има значение за нейните права и интереси. В противен случай би
се достигнало до фактическо отричане на основните принципи на
гражданския процес в исковото производство по чл.40 от ЗУЕС, като би се
дало възможност на всеки един етажен собственик да предявява и защитава
права на други етажни собственици, като същите бъдат лишени от правата си
сами да подават молба или да не подават молба за защита на своите права и
също така да бъдат лишени от право да бъдат изслушани от съда, преди да
бъде постановен акт, който има значение за техните права и интереси.
Например в настоящия казус собствениците на обекти в етажната
собственост, които са били представлявани по пълномощни, за които съдът
счита, че не отговарят на изискванията на чл.14 от ЗУЕС, завинаги ще бъдат
лишени от правото си по чл.42 ал.2 от ЗЗД да потвърдят представителната
власт, на лицата действали без представителна власт. Като при това ще носят
и имуществени вреди, защото ще дължат и разноските по съдебното дело от
участието в което са били лишени в противоречие с чл.6 и чл.8 от ГПК.
Поради което доводите на ищеца за незаконосъобразност на решението на ОС
на етажната собственост свързани с горните формални нарушения на
процедурата, които не са свързани с негови права да участва в това събрание
са неоснователни.
4
Допълнително РС Пловдив приема, че от представения по делото
списък на собствениците на самостоятелни обекти се установява, че в
сградата в режим на Етажна собственост има 21 самостоятелни обекта с общи
ид.ч. от общите части от 16,993 %. Прави се извод, че сборът на ид.ч. от
общите части на всички собственици на самостоятелни обекти не е равен на
100. Прави се извода, че в производството по делото не са представени
доказателства за начина на определяне на притежаваните ид.ч., поради което
провеждането на Общото събрание следва да се счита за проведено в
нарушение на чл.15 ал.1 ЗУЕС, доколкото не се установява какъв е
представеният на общо събрание кворум.
Тези правни изводи на РС Пловдив са неправилни. В исковата молба е
направен довод, че от протокола на общото събрание не може да се изчислят
идеалните части, като към протокола не е приложен документ или списък,
съобразно който да се установи начина на определяне на припадащите се към
всеки самостоятелен обект идеални части от етажната собственост. ЗУЕС
обаче в нормата на чл.16 установяваща начина за провеждане на общото
събрание не изисква към протокола за общото събрание да се прилагат и
документ или списък, съобразно който да се установи начина на определяне
на припадащите се към всеки самостоятелен обект идеални части от етажната
собственост. В случай че ищецът е имал някакво конкретно възражение към
определения процент на идеални части за някой обект на собственост, той е
следвало ясно да го конкретизира в исковата си молба. Такива доводи обаче
не са сочени по делото.
Тук въззивният съд следва да отбележи, че по въпроса за идеалните
части на обекта от общите части на сградата (в проценти) в чл.7 от ЗУЕС е
предвидена специална книга на етажната собственост, в която се посочват
тези данни. Достъпът до тези данни е ограничително уреден в чл.7 ал.4 от
ЗУЕС и не е допустимо със същите да се процедира, съобразно с идеите на
ищеца обективирани в исковата молба. При спор относно дяловете на
отделните собственици той се решава по реда на чл.40 ЗС в отделен исков
процес / Решение № 743 от 14.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1720/2009 г., I г.
о., ГК/, но това не може да става инцидентно в настоящото производство по
чл.40 от ЗУЕС.
По отношение на оплакванията за незаконсъобразност на решенията
5
взети по точки от 3.2 до точка 3.7, същите са неоснователни. За да се вземе
решение от общото събрание на една етажна собственост, същото следва да
обективира ясно писмено и да се гласува от общото събрание. Точки от 3.2 до
точка 3.7 в проткола на общото събрание нито са формулирани като решения
на общото събрание, нито са гласувани от същото. Ето защо същите не са
формално решения на общото събрание и не подлежат на изпълнение по реда
на чл.38 от ЗУЕС.
Поради което обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да се
отмени изцяло, а предявения иск за отмяна на всички решения взети на
проведено на 12.01.2023г. от 19,30 часа на общото събрание на етажната
собственост в сградата с адрес ***, следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото правото на разноски се поражда в полза на
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Дължат се на основание чл.78
ал.3 от ГПК разноски на ответника по иска Етажна собственост на сграда,
находяща се в *** за разходите по настоящото дело. Такива по делото са
направени за въззивната инстанция в размер на 40 лв. за държавна такса /л.7 и
л.13/ и 1 500 лева за платен адвокатски хонорар. /л.12/. За първата инстанция
разноските са за платен адвокатски хонорар в размер на 1 500 лева /л.28/. По
направеното още в първата инстанция възражение на насрещната страна Х. В.
за прекомерност на адвокатския хонорар, съдът го намира за основателно.
Настоящият казус не се отличава с голяма правна и фактическа сложност и е
съсредоточен върху общи и неконкретни доводи посочени в исковата молба,
които касаят принципно правната теория, но не и конкретни правни въпроси
по това дело, на които следва да се даде конкретен отговор. Ето защо на
основание чл.78 ал.5 от ГПК съдът присъжда разноски за ответника в по-
нисък размер от договорените и платените от ответника в размер на по 400
лева за всяка една инстанция или общо 800 лева за двете инстанции. Като на
на основание решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. въззивният
съд отказва да прилага национална правна уредба - Наредбата
№1/09.07.2004г. за минималните адвокатски хонорари, защото същата
противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС. Тоест на ответника се дължат
общо 840 лева за разноски и за двете инстанции.
Мотивиран така съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение № 109/05.01.2024г. по гр.д. №
2114/2023г. по описа на РС Пловдив, ІХ гр.с., като вместо това:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 40 ЗУЕС, предявен от Х. В. В.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Етажна собственост на сграда,
находяща се в ***, представлявана от Е. Н. П., за отмяна на всички решения
на Общото събрание на Етажна собственост на сграда, находяща се в ***,
обективирани в протокол от 12.01.2023г.
ОСЪЖДА Х. В. В., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Етажна
собственост на сграда, находяща се в ***, представлявана от Е. Н. П., сумата
от общо 840 лева за разноски пред настоящия въззивен съд и пред първата
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7