№ 5631
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110161314 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 328868/17.10.2024 г., подадена от Р. И. И.,
ЕГН **********, лично и в качеството си на майка и законен представител на
малолетните деца Б. Г. Н., ЕГН ********** и Антон Г. Н., ЕГН **********, с
искане за издаване на заповед за защита срещу домашното насилие по ЗЗДН в
тяхна полза по отношение на Г. С. Н., ЕГН **********.
Изложени са твърдения, че молителката и ответникът се намирали във
фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца – Б. Г. Н.
и А. Г. Н.. През последните 7 – 8 години молителката била подложена на
системен тормоз от ответника. Последният често злоупотребявал с алкохол и
тогава ставал агресивен, като започвал да ругае молителката, да обижда и
заплашва, имал силно чувство на ревност и тормоз за това. През предишни
години молителката била подложена и на физическо насилие – блъскал я,
влачил я за косата да я изнася в 12 ч. през нощта пиян, мятал нож по нея пиян
в друг скандал, но тогава не успял да я уцели. От 10 години ответникът работи
в Англия и по – често отсъствал от годината, като по – голямата част от
агресията му била вербална и дистанционна. На 24.09.2024г. ответникът
събрал молителката и двамата и синове, за да им „обясни какво е
1
положението“. Това било един ден преди заминаването му за Англия.
Ответникът твърдял, че нямал пари да замине и обвинявал молителката, че
заради нея бил в това положение. Наричал я „курва“, „мърла“. Питал я пред
децата „с кой се е ебала в миналото, с какви цигани била“, ругаел я „ебал съм
ти майка“. Всяка година я „влачил като куфар на море“, не била заслужавала и
само заради децата била ходила на море. Щял да си вземе инструментите от
Англия и да си намери работа в България и „нейното спокойствие щяло да
свърши“, щял да изкарва достатъчно пари за алкохола си и цигарите си в
България. На 25.09.2024г. ответникът до последно се криел дали ще излети.
Накарал големият им син да накара майка си да му даде определена сума
пари, за да си помогне да замине. Накрая молителката получила снимка от
ответника от летището, с която й „съобщавал“, че ще върне на работа в
Англия. Молителката му написала, че иска с добър тон да намерят начин да се
разберат как да не живеят под един покрив и иска да се разделят. Обяснила му,
че при следващото идване трябва да намери къде да отседне. Ответникът й
казал „курва“, „мръсница“, „преча ти да се ебеш ли“, „няма да ми вземеш
апартамента“. На 05.10.2024г. молителката била на изложение за образование
в чужбина в хотел Хилтън и не вдигнала телефона при позвъняване от
ответника. Той се бил напил и побеснял, казал на големия им син, че майка му
не била на никакво изложение, „кой знае къде се била ебала“. Вечерта
молителката му вдигнала и чула обидни думи, псувни и закани: „курва“, „ще
ти дойда на погребението“, „ще звънна на приятелите от Люлин и още утре
ще разбереш всичко…нали знаеш как действат те…ще те унищожа“.
Молителката му казала, че вече е записала час за консултация при адвокат, за
да се разделят, че ще поиска издаване на ограничителна заповед и ще потърси
съдействие от полицията, но ответникът я заплашил, че след като го пуснат от
РПУ-то, „случайно щяла да се хлъзне от някоя висока сграда“. Молителката го
попитала „А децата? Защо ще им причинява това, без майка и с баща в
затвора“. Ответникът казал, че ще я излежи в затвора и да не се притеснява,
децата ще се справят сами с този срам и позор. На 13.10.2024г. ответникът
съобщил на молителката, че баща му е лежащо болен от една седмица и не
може да става от леглото с болки в корема, затова по спешност ще се прибере
на следващия ден, за да намери лекар за баща си. Прибрал се в дома им на
14.10.2024г. късно вечерта в 23ч., но молителката си била легнала и не били
комуникирали. На 15.10.2024г. молителката се прибрала почти в 20 ч. Опитала
2
се да не комуникира с ответника, легнала си към 22ч. Ответникът я накарал да
стане и да се разберат за пореден път. Започнал с думите, че не иска война и
да не го предизвиква. След известно време започнал да крещи, че няма как му
вземе децата, нито апартамента, нямало как да го изгони. Казал й да си хваща
багажа и да се изнесе, щял да й помогне на следващия ден да я изнесе и да
ходи където иска да се ебе, такава курва като нея. Многократно я псувал и
обиждал с думите „да ти еба майката“, „курва“, удрял по стъклената маса.
Искал нотариалния акт за апартамента. Молителката си легнала около 23.30ч.,
като ответникът на висок тон я обиждал от терасата, докато пушел. Викал
каква била курва и как съсипала живота му. Облякъл се и излязъл. Когато се
върнал, молителката била задрямала. Станала до тоалетната и чула от другата
стая глух звук от спъване и падане на нещо. Отворила вратата. Ответникът
бил паднал по очи, неадекватен, не можел да говори и да я чува, изгубил
съзнание. Молителката извикала бърза помощ и линейката пристигнала.
Ответникът бил физически здрав, кръвно, кръвна захар, електрокардиограма.
Не можел да си спомни как е припаднал, дали е пил. Ответникът отказал да се
качи в линейката. Виело му се свят и не бил добре. Насочили го към невролог,
но той отказал. Били му инжекция и лекарката си заминала. На 16.10.2024г.
ответникът станал сутринта и искал да заведе малкото дете на училище, но го
завела молителката. След излизането й ответникът започнал да й звъни по
телефона многократно. Казал й, че смята да спре да пие и пуши. Ядосал се и
пак й се разкрещял, че нямало да стане това, което иска да се разделят и той да
се изнесе. Молителката отишла на работа и около 11ч. детето Б. се обадило на
майка си, плачейки, по телефона, че баща му е пиян, че иска да се самоубива с
колан, тръгнал да скача през терасата, детето се опитало да го издърпа
навътре. Ответникът изгонил детето, като го накарал да излезе по – рано за
училище, за да не го гледал. Детето му казало, че не иска да му лежи на
съвестта и да не прави такива глупости. По думите на Б., баща му се прибрал
около 08.40ч. и носил черна торба. Заключил се в банята известно време и
след като излязъл, бил пиян. Молителката звъннала на 112 пред офиса й, за да
подаде сигнал за разказаното от детето, но й казали, че щом не е на адреса,
няма как да изпратят патрулка. Посъветвали я да отиде в 04 РУ и да подаде
жалба. Молителката казала на Б. да напусне района около дома им и да отиде
в Южния парк, на където тръгнала и тя от офиса си, за да се срещнат. Б.
разказал на майка си, че преди да излезе баща му отправил заплахи към майка
3
му, като на телефона си му показал снимка на нейния офис и му казал, че ще я
изпраща или я е изпратил на неговите приятели от Люлин, за да я причакат
пред офиса й. Тръгнали към 04 РУ. По пътя ответникът звъннал на
молителката около 12.15ч. и й казал, че слага край на живота си, дано да е
доволна и повече не й вдигал. Молителката подала сигнал на 112, те се
свързали с РПУ и оттам с патрулка стигнали до домашния им адрес.
Молителката се качила заедно с полицаите, входната врата била открехната
един пръст, ключовете били на земята, а ответникът спял на дивана мъртво
пиян. Полицаят го събудил и ответникът, видимо пиян и неадекватен, станал и
започнал да налита на бой. Свалили го долу пред блока, ответникът
постепенно осъзнал какво се случва и станал агресивен към молителката, пак
тя била виновна за всичко, което му се случва. Тя се криела зад полицайката.
Викнали линейка, втори патрул, сложили му белезници. Ответникът бил
много агресивен и лекарят казал, че е много пиян. Около 15.00 ч. го
задържали.
На 17.10.2024г. е издадена Заповед за незабавна защита, като на
ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителите чрез процесуалния си представител
поддържат молбата за защита. Считат, че молбата е доказана и основателна.
Претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва молбата и моли
същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Не се спори между страните, че молителката и ответникът се намирали
във фактическо съпружеско съжителство, от което имат родени две деца – Б. Г.
Н., роден на 08.04.2009г. и А. Г. Н., роден на 17.01.2015г. Последното се
установява и от представените и приети по делото удостоверения за раждане
на двете деца.
Представена е декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира
като годно доказателство, тъй като в същата са описани по време, място и
начин на извършване твърдяните актове на домашно насилие.
4
На основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15 ЗЗДт, по делото е изготвен социален
доклад от ДСП – Лозенец. Видно от проведеното социално проучване, по
данни на майката, с бащата се запознават през 2007г., заживяват заедно през
2008г. От съжителството си имат две деца – Б., роден на 08.04.2009г. и А.,
роден на 17.01.2015г. В началото били с нормални взаимоотношения, после
употребявал алкохол, но не са имали скандали. След около три години и
половина станал агресивен вследствие употребата на алкохол, играел хазарт,
злоупотребявал със служебни пари, които майката погасила малка част, за да
не го изгонят от работа. По данни на майката, тя поемала разходите в
семейството, бащата бил освободен от работа и през м.10.2014г. заминал да
работи във Великобритания. За децата помагали бабата по м.л. и вуйчото по
м.л., като оказвали и финансова помощ. Бащата се прибира два пъти през
година, за около 1-2 месеца. В период от 7-8 години, когато е в дома им,
първите дни са спокойни, но след употреба на алкохол ставал агресивен –
гонил я от дома, блъскал я е, скубал я е, при един от случаите е избягала,
върнала се след няколко дни. Споделя за случаите от 25.09.2024г., 05.10.2024г.,
15.10.2024г., 16.10.2024г. Основни грижи за децата полага майката. Б. е на 15
години, отглежда се в семейна среда. Ученик е в 9 клас на 73 СУ „Вл.
Граматик“, има отличен успех. Има приятели от училище, посещава МОЛ,
разхождат се в Южния парк. Разбира се с брат си. Тича в парка, уроци по
немски и английски език, играе видео игри. С мама се разхождат в МОЛ, в
парка, на гости при вуйчо Ангел в гр. Плевен и през ваканциите. Семейно
почивали една седмица в гр. Поморие. С баща си заедно пазаруват дрехи и др.
Легнал си е, чул родителите му да се карат, майка му не искала да живее
повече с баща му, той казвал, че е дал повече от живота си за тях, да гледа
децата и да плаща апартамента. На следващия ден се събудил, баща му се
прибрал, имало торба с алкохол в банята. Баща му се заключил в банята,
излязъл, казал му да излезе един час по – рано, бил употребил алкохол.
Споделил му, че иска да се самоубие с колана си, но той щял да го види. След
15 мин. го видял, че е качил единия си крак на терасата да скача. Б. разказва,
че го издърпал, но той опитал още три пъти да скочи от терасата, но отново го
спрял. Баща му казвал да отива на училище, но успял да се обади на майка си.
Заедно излезли до спирката, баща му седнал. После го гледал и тръгнал по
улицата. Редовно имало скандали, когато баща му е в дома им, пуши и пие в
големи количества. След полицията му дал багажа. Баща му се извинил,
5
обаждал му се по телефона, питал как са и как е А.. А. е ученик в 3 клас на 21
СУ „Хр. Ботев“, с отличен успех. Тренира футбол в клуб АБВ. Разбира се с
всички вкъщи. Разхождат се, играе футбол с приятели, играе електронни игри.
Почиват заедно на море в гр. Поморие. С тати си говорят за футбол, разхождат
се в Южния парк. През ваканциите гостуват в гр. Плевен, дядо по м.л., вуйчо
си. Споделя, че почти всеки ден родителите му се карат. По информация от 73
СУ „Вл. Граматик“, Б. има много добър успех. Той е възпитан и сериозен, в
добри отношения със съучениците си и учителите, не е провеждана
индивидуална работа с училищния психолог, справя се с поставените му
задачи.
Видно от изводите на изготвената психологическа – експертна оценка от
08.12.2024г. от Златка Върбанова Мачева – психолог във Фондация „Център
Отворена врата“ и съдебен експерт към СГС, според разказа и изследването
на Р. И. има симптоматика на лице, преживяло акт на насилие от своя съпруг
Г. Н.. По време на изследването Р. И. имала интензивни преживявания от
минали актове на домашно насилие и преживяванията, свързани с децата и по
– конкретно преживяванията на по – големия син Б. при опитите на бащата да
скача от терасата на жилището. От позициите на психологичното
прогнозиране към момента се наблюдава поведение с характерни белези за
преживяно физическо и психическо насилие. Малтретирането нанася
дългосрочна вреда върху себеуважението и чувството за собствения образ и
света, което може да постави лицето в състояние на непрекъснати
емоционални и психични проблеми. Това може да включва развиване във
висока степен на тревожност, нервност, агресивност или поведение на
безразличие и неспособност да участва в ежедневни занимания. Препоръчва
се да се предприемат мерки за защита от последващи актове на насилие и
спряване с травматичните последици след преживяно насилие.
Препоръчително е децата да не бъдат разпитвани допълнително във връзка с
превенция на ре травмиране. Оценката е за среден риск от бъдещи актове на
насилие от страна на Г. Н.. Р. И. е с изразена тревожност, а детето Б. Н. е със
средно изразена тревожност. Детето А. има изградени авто механизми да не
говори за преживяното в семейството, не се чувства сигурен и спокоен и по
този начин се защитава. Препоръчително е двете деца и майката да бъдат
насочени към специализирана помощ за справяне с психотравмата от
преживяното насилие.
6
От обясненията на молителката по реда на чл. 176 ГПК се установява, че
не е предприемала действия и не се е обръщала към институция, защото я е
било срам или не е искала да се позори пред своите приятели, колеги и
семейство. Опитала се веднъж да подаде сигнал през 2022г. по телефона към
безплатен телефон, доколкото си спомня до Фондация „Анимус“. Посещавала
квартирата на Г. Н. в Англия през последните 7 – 8 години, 4 или 5 пъти.
С постановление на СРП от 17.10.2024г. е образувано досъдебно
производство за това, че в гр. София спрямо Р. И. И. е била отправена закана за
убийство и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като деянието е извършено в условията на домашно
насилие – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК. На 16.10.2024г.
ответникът бил задържан за срок до 24 часа в 04 РУ – СДВР на основание чл.
72, ал. 1, т. 3 от ЗМВР поради това, че е опасен за себе си и околните, показвал
тежки психически отклонения. Ответникът не е осъждан за престъпления от
общ характер.
На основание чл. 15 ЗЗДт, по делото е изслушано детето Б. в
присъствието на социален работник при ДСП – Лозенец. Детето споделя, че
учи в 73 СУ, в девети клас. Отношенията между родителите му не са много
добри. Когато бил на 6 или 7 години, доколкото си спомня, те започнали да се
карат. Мисли, че през октомври 2024г. баща му си тръгнал, като Б. живее с
майка си и брат си. Преди да се разделят родителите му много се карали. Не
знае точно за какво. Откакто се разделили, те не са си говорили. Доколкото си
спомня, в средата на месец октомври 2024г. родителите му все още живеели
заедно, скарали се. Б. бил в другата стая, но всичко се чувало. Мисли, че майка
му се опитвала да обясни на баща му, че нещата не могат да продължават
така. Чули се удари, които детето оприличило на такива по масата, която е
стъклена. Чул да се споменава нотариален акт за апартамента, в който живеят.
Продължили да се карат, но няма много добри спомени за това. След това
майка му си легнала. С нея спали в една стая и тя отишла при Б.. След това и
Б. заспал. Брат му бил в същата стая и вече бил заспал, когато те се карали.
Баща му от 9-10 години работи в Англия, като се прибира за празници. Чувал е
родителите му да се карат по телефона, а когато той се прибере тук, със
сигурност се карат повече. Чувал е баща му да обижда и да псува майка му.
При повечето спорове той я наричал „курва“, „мръсница“. В повечето случаи
7
това се случвало, след като баща му е употребил алкохол. Обикновено най –
често баща му се прибира пиян. Майка му обяснява, че така не е нормално.
Той отрича да е пиян, въпреки че си личи, но дори баща му да не е пил
алкохол, пак се карат с майка му. Баща му се държи добре с Б. и брат му. Те го
обичат. Малко по – строг е, обича да крещи, но той просто е с такъв характер.
Мисли, че все още баща му работи в Англия. Когато баща му е в Англия, Б. и
брат му поддържат връзка с него, като се чуват по телефона. Виждали се един
или два пъти с баща му, след като се върнал от Англия. Тогава той не бил пил
алкохол. Тогава не изглеждал както обикновено, а изглеждал притеснен.
Тогава дядо му се бил разболял и баща му се грижел за него. За случая, за
който разказал, когато родителите му се карали през нощта, идвала линейка,
тъй като баща му получил нещо с нервите. Това детето разбрало на
следващата сутрин, тъй като на масата имало документ от медицински
преглед. Не могъл да види, а и не си спомня какво пишело в него. Тогава
сутринта нямало никой вкъщи. Около 08.20 часа баща му се прибрал. Бил с
черен плик. Отишъл и се заключил с него в банята. След това отключил и
излязъл. Б. влязъл в банята и когато си забърсвал ръцете, видял под кърпите
черния плик, в който имало бутилка водка. Бутилката изглеждала запечатана и
не я е отварял. Имало още една бутилка, която детето не знае какво било.
Видял баща си, който бил добре. Пак отишъл в банята, детето отишло да учи.
Той стоял там около един час. След като излязъл, помолил Б. да тръгне по –
рано за училище. Казал му, че се е опитал да си отнеме живота с колана, но не
е искал да му го причини това на него да го намери така в банята. Изглеждал
разстроен, ревял, миришел на алкохол. Отишъл на терасата да пуши. Б. видял
как си бил преметнал единия крак през парапета на терасата. Б. изтичал и го
дръпнал назад. Детето ревяло, влезли вътре и му казало да престане с това.
Молил го да се обадят на майка му. Не си спомня дали баща му е казал защо
иска да си сложи край на живота. Баща му отказал детето да се обади на
майка му. Б. му казал, че ще й се обади, той му взел телефона и тръгнал да
скача с него през терасата, но Б. го спрял. Тъй като детето било притеснено,
споделя, че го наблюдавал през цялото време и когато той се засилил, го
хванал за ръката. Това се повторило още един – два пъти. Казал му, че няма да
му го причини и да скочи пред него. Казал му да тръгва на училище, че ще му
купи обяд и че това им е последния хубав момент. Излезли заедно от вкъщи,
като той се клатушкал и едва се държал на краката си. Б. го поддържал и
8
отишли до едни дюнери, които били наблизо. Баща му го завел до спирката,
където детето си хващало автобуса, след което баща му се върнал вкъщи. Б. се
обадил на майка си и споделил какво се е случило. Говорили около 15 минути,
след което с нея се срещнали. Тя се обадила на някого, след което отишли
заедно в полицията. Докато вървели към полицията, баща му изпратил
съобщение на майка му, че ще се самоубива и това е краят. Б. бил заедно с
полицаите в патрулката, когато отишли до блока. Б. застанал пред блока, а
майка му се качила заедно с полицаите до дома им. От майка си разбрал, че
полицаите извели баща му от задния вход на блока. След около два дена,
когато детето свалило багажа на баща си, той го попитал дали знае какво е
станало и Б. му отговорил, че знае. Това бил разговорът по този случай. Баща
му споделил, че заради алкохола нищо не си спомня от случилото се. Б.
споделя, че баща му често употребява алкохол. Веднъж, не си спомня дата и
година, баща му бил поканил негов приятел от Англия да пренощува в дома
им. Тогава баща му трябвало да вземе брат му от детската градина, но той не
го направил. Дошъл вечерта с този приятел вечерта в дома им и си личало, че
вече бил пил. Б. споделя, че го познал по миризмата и когато е пил, той се
държи по – странно, т.е. весел е и са му по- забавени движенията. Баща му
отишъл и взел брат му от детската градина, като с този приятел продължили
да пият вкъщи. Това, което детето си спомня, е, че тогава с майка му се
скарали. Б. бил с брат си и този приятел в хола, като баща му казал на майка
му да отидат в другата стая. Б. чул майка си да вика „Помощ“. Б. и брат му
блъскали вратата, за да я отворят, а приятелят на баща му не реагирал по
никакъв начин. Баща му отворил вратата и казал, че нищо се е случило, а
майка му ревяла. До края на вечерта баща му се люлеел и като излязъл да
пуши на терасата едва не паднал. Брат му не му задава въпроси. За последния
случай, за който детето разказало, брат му първи се разплакал и го било страх
за майка им. За случая, за който разказва, когато задържали баща му в
полицията, брат му не знае нищо, тъй като бил цял ден на училище.
От показанията на св. Гергана Борисова Г.а се установява, че през
последните десет години ответникът е в Англия. Преди 6 – 7 години
молителката била напуснала семейното жилище и пренощувала при
приятелката си. На 05.10.2024г. имало образователно изложение в хотел
„Хилтън“, като молителката закъсняла. Изглеждала доста разстроена и
напрегната. На 16.10.2024г. между 14.00 и 16.00 часа молителката звучала
9
много разстроена.
Съдът кредитира показанията на св. Г.а като обективни и
непротиворечиви както помежду им, така и с останалите доказателства по
делото, като не кредитира същите в частта им относно споделените й
обстоятелства, тъй като няма лични възприятия за тях.
Съдът не кредитира показанията на св. Ангел Игнатов Илиев /брат на
молителката/, тъй като, преценени по реда на чл. 172 ГПК, счита, че същият е
заинтересован, а и видно от заявеното от св. Илиев, същият е запознат с
молбата и декларацията на сестра си по делото, поради което съдът приема
показанията му за необективни, респ. не ги кредитира като достоверни.
От показанията на св. Владислав Величков Димитров се установява, че
докато с ответника живеели заедно в една квартира, молителката идвала
заедно с децата, като за последно дошла преди около две години и половина –
три. Престояла около 10 – 14 дни. Не е имало конфликт, всичко било напълно
нормално. Между молителката и ответника имало разговор, че последният
трябва да прати пари за обучение на децата, дрехи и консумативи.
Съдът кредитира показанията на св. Димитров като обективни, като не
кредитира същите в частта им относно споделените му обстоятелства, тъй
като няма лични впечатления за тях, както и в частта им относно
обстоятелства, които са неотносими към предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Молбата за защита е подадена от пострадалите съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирани за това лица.
Молителите твърдят извършени актове на домашно насилие на
24.09.2024г., 25.09.2024г., 03.10.2024г., 15.10.2024г. и 16.10.2024г., а молбата
до съда е подадена на 17.10.2024 г., поради което е спазен преклузивният срок
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН, „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,
10
които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство или в интимна връзка“. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от
ЗЗДН, „За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие.”.
По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на
посочените в чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава
материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на
настоящото разглеждане. По делото се установява, че молителката и
ответникът са се намирали във фактическо съпружеско съжителство, от което
имат родени две деца – Б. и А..
След анализ на събраните в хода на съдебното производство
доказателства се установи, че отношенията между молителката и ответника са
силно влошени, същите се карали доста често. Установи се също, че от 10
години ответникът работи в Англия, като се връща в България по празници.
Страните се карали по телефона, а когато ответникът се прибере в България,
се карат повече. Ответникът наричал молителката „курва“, „мръсница“. В
повечето случаи това се случва, след като ответникът е употребил алкохол.
Изложеното се обосновава както от събраните доказателства, така и от
споделеното от детето Б. при неговото изслушване, като детето лично е
възприело поведението на своя баща. Съдът намира за доказано, че на
24.09.2024г. в дома на страните молителката е пострадала от действия на
ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея обидни и заплашителни
изрази: „курва“, „мърла“, „с кой се била ебала в миналото, с какви цигани
била“, „ебал съм ти майката“, всяка година я „влачил като куфар на море“,
нейното „спокойствие щяло да свърши“. Установи се също, че посочените
изрази ответникът е отправил спрямо молителката в присъствието на двете им
деца Б. и А.. Това се подкрепя от представената по делото декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН, която съдът кредитира като годно доказателство. Не са
представени и ангажирани други доказателства, които да я оборват или
опровергават. С действията си ответникът е извършил спрямо молителката
психическо домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, както и такова по
отношение на общите им деца Б. и А. по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
По отношение на твърдяните актове на домашно насилие на 25.09.2024г.
и 05.10.2024г., изразяващи се в отправени от ответника спрямо молителката на
11
обидни и заплашителни изрази по телефона, съдът намира същите за
недоказани. На първо място, както в сезиращата молба, така и в представената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не са посочени телефонните номера на
молителката и ответника, респ. не е изложена конкретика в тази посока.
Липсват твърдения относно телефонния номер на ответника, от който същият
е комуникирал с молителката, както и телефонен номер на последната, от
който същата е възприела сочените обидни и заплашителни изрази. Поради
това, съдът намира твърденията досежно описаните актове за недоказани.
Относно твърдяният акт на домашно насилие от 15.10.2024г. съдът
намира за доказано, че на посочената дата в дома на страните молителката е
пострадала от действия на ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея
обидни изрази: „курва“, „да ти еба майката“. Изложеното се подкрепя от
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, като не са ангажирани други доказателства,
които да я оборват и опровергават. От споделеното от детето Б. при неговото
изслушване на основание чл. 15 ЗЗДт е видно, че на посочената дата детето се
намирало в другата стая, чуло, че майка му обяснявала на баща му, че нещата
не могат да продължават така. Чул също да се споменава нотариален акт за
апартамента, в който живеят, както и удари, които оприличил на такива по
стъклена маса. Родителите му продължили да се карат, но детето заявява, че
няма много добри спомени за това. Майка му си легнала, след което заспал и
той. Брат му бил в същата стая с Б., но вече бил заспал, когато родителите се
карали. От изложеното се обосновава изводът, че А. не е възприел нито спорът
на своите родители, нито отправените от ответника спрямо молителката
изрази. Б. от своя страна е възприел единствено, че е възникнал спор и
отделни части от него, но не и изразите на баща си по отношение на майка му,
които именно представлява акт на домашно насилие / „курва“, „да ти еба
майката“/. Поради това съдът приема, че ответникът е извършил спрямо
молителката акт на домашно психическо насилие, което обаче не е в
присъствието на двете им деца, респ. спрямо тях не е извършен акт по
смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
След анализ на събраните доказателства съдът намира за безспорно
установено, че на 16.10.2024г. в дома на страните ответникът е извършил акт
на домашно психическо насилие спрямо сина си Б., изразяващ се в опит за
самоубийство след употреба на алкохол. Този извод се подкрепя както от
12
споделеното от детето при неговото изслушване, така и от материалите по
досъдебното производство, които съдът кредитира на основание чл. 14 ЗЗДН.
Съдът приема, че на посочената дата ответникът е употребил алкохол, което се
установява и от заявеното от него при снетите му обяснения в 04 РУ – СДВР, а
именно, че е изпил около 300г водка и една бира. Видно и от приобщената към
доказателствата по делото заповед за задържане на лице, ответникът бил
опасен за себе си и околните, показвал тежки психични отклонения. Установи
се също, че неколкократно ответникът премятал единия си крак през парапета
на терасата, като Б. го възпирал. Установи се също от заявеното от детето, че
Б. ревял, молел баща си да се обадят на майка му, детето било притеснено и
наблюдавало ответника през цялото време. Съдът намира, че с извършване на
така установените действия ответникът е осъществил спрямо сина си Б. акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН - домашно психическо насилие.
Това безспорно създава предпоставки за настъпване на вредни последици за
психоемоционалното здраве на детето, тъй като, както се установи, детето е
било разстроено, плакало е и е молело баща си да спре, но въпреки това,
ответникът продължил с опитите да скача от терасата. От представената
психологическа – експертна оценка, която съдът кредитира на основание чл.
13, ал. 2, т. 1 от ЗЗДН, е видно, че Р. И. е с изразена тревожност, детето Б. със
средно изразена тревожност, а детето А. има изградени авто механизми да не
говори за преживяното в семейството, не се чувства сигурен и спокоен и по
този начин се защитава.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че ответникът е
извършил спрямо молителката актове на домашно психическо насилие, такъв
в присъствие на двете им деца, както и акт спрямо сина си Б., поради което са
налице предпоставките за издаване на заповед за защита в полза на
пострадалите лица.
При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането
на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя
преценка една или повече защитни мерки за защита /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на актовете на
насилие, съдът намира за подходящи мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 5
и т. 6 ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие; задължаване на извършителя на насилието да посещава
13
специализирани програми/. Съдът намира, че посочените мерки ще осигурят
защита в достатъчна степен на пострадалите лица. От обясненията на
ответника в 04 РУ – СДВР е видно, че след употребата на алкохол същият не
си спомня за случилото се на 16.10.2024г. Това обстоятелство се установява и
от споделеното от детето при неговото изслушване, в което Б. заявява, че след
случая при предаване на багажа на баща му последният казал, че не си спомня.
Поведението на ответника е обективирано и в издадената заповед за
задържането му по реда на ЗМВР, а именно, че същият е опасен за себе си и
околните, показва тежки психични отклонения. Като съобрази изложеното,
съдът намира, че ответникът следва да бъде задължен и да посещава
специализирани програми с оглед осъзнаване на извършеното и изграждане на
критичност към поведението. Законодателят не е предвидил и регламентирал
срок за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 6 от ЗЗДН и същите следва да бъдат
наложени без такъв. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, съдът
намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, а
именно временно определяне на местоживеенето на децата при тяхната майка,
за максималния законов срок от 18 месеца.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, вр. чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
дължимата държавна такса в размер на 75.00 лева, следва да се възложи на
ответника, който следва да бъде осъден да я заплати в полза на СРС,
доколкото, съгласно чл. 11, ал. 1 ЗЗДН, тя не се внася предварително от
молителя.
Искане за присъждане на сторени по делото разноски е направено от
двете страни по делото. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на молителите сторените разноски. Същите са доказали
такива в размер на 800.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, видно
от представения договор за правна защита и съдействие и представената
разписка. Предвид това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителите сумата в размер на 800.00 лева – разноски в производството.
14
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на
Р. И. И., ЕГН **********, непълнолетното дете Б. Г. Н., ЕГН **********,
действащ със съгласието на своята майка Р. И. И., ЕГН ********** и
малолетното дете А. Г. Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и
законен представител Р. И. И., ЕГН **********, всички с адрес: гр. София,
............., като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Г. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ............., да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на Р. И. И., ЕГН **********,
непълнолетното дете Б. Г. Н., ЕГН ********** и малолетното дете А. Г. Н.,
ЕГН **********, всички с адрес: гр. София, ..............
ВРЕМЕННО ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН,
местоживеенето на непълнолетното дете Б. Г. Н., ЕГН ********** и
малолетното дете А. Г. Н., ЕГН ********** при тяхната майка Р. И. И., ЕГН
**********, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 5, ал. 1, т. 6 от ЗЗДН, Г. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ............., да посещава специализирана
програма в „Център отворена врата“ гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24,
ет. 4, офис 1, **********, e-mail: ***************@*******.**.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Г. С. Н., ЕГН **********, че при констатирано от
полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20
ЗЗДН/.
ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 75.00 /седемдесет и пет/ лева.
15
ОСЪЖДА Г. С. Н., ЕГН **********, да заплати на Р. И. И., ЕГН
**********, непълнолетното дете Б. Г. Н., ЕГН **********, действащ със
съгласието на своята майка Р. И. И., ЕГН ********** и малолетното дете А. Г.
Н., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител Р.
И. И., ЕГН **********, сумата в размер на 800.00 /осемстотин/ лева –
разноски в производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. С. Н., ЕГН ********** за
присъждане на разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните и на „Център отворена врата“ гр. София, кв.
Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1, **********, e-mail:
***************@*******.**.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16