РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Бургас, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100502136 по описа за 2021 година
Производството е по молба съдържаща искания по чл.247 и чл.248 ГПК.
По в.г.д.№ 2136/2021г. на БОС е постановено решение № 608/22.06.2022г., с
което съдът е потвърдил Решение № 260083/15.07.2021г. по гр.д.№ 1042/2017г. по описа на
РС-Айтос в обжалваните части, както и обжалваното Определение № 260349/15.09.2021г. по
гр.д. № 1042/2017г. по описа на АРС постановено по реда на чл.248 ГПК. С въззивното
решение е налице поризнасяне по отговорността за разноските, като такива са определени за
въззивното производство между съделителите.
В срока по чл.248, ал.1 ГПК въззивниците М. С. М. и Х. И. М., са депозирали
чрез пълномощника си адв.Диана Вълчева, молба за изменение на решението в частта по
разноските, като са изложени съображения за липса на доказателства за това, че присъдените
разноски за заплатен адв.хонорар и заплатени държавни такси са действително сторени,
както и неправилно изчисление на последните. В молбата е посочено, че страната иска и
поправка на очевидна фактическа грешка на решението в частта за разноските.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил само отговор от въззивника О. И. М.,
заявен чрез пълномощника адв.Станка Савова, с който молбата се оспорва като
неоснователна. Счита, че в случая не е налице и допусната очевидна фактическа грешка по
см. на чл.247 ГПК в решението в частта му досежно разноските, тъй като не е налице
противоречие между мотивите и диспозитива на решението, поради което моли молбата и в
тази й част да бъде оставена без уважение.
Останалите страни по делото, редовно уведомени за постъпилата молба по чл.248
ГПК не са депозирали писмени становища в законния срок.
Съдът, намира молбата за отстраняване на очевидна фактическа грешка в
решението, в частта за разноските за неоснователна, а молбата по чл.248 ГПК за
1
недопустима по следните съображения:
По всички постъпили против решението въззивни жалби първостепенният съд
надлежно е разпоредил заплащане на правилно определените от него дължими държавни
такси за въззивно обжалване, съобразно обжалваните с всяка жалба части от решението.
Страните са изпълнили указанията на съда в посочения срок, представили са писмени
доказателства за заплащането на определените д.т. и подадените от тях жалби са надлежно
администрирани.
С оглед приложените по делото доказаталства за заплатени държавни такси по
подадените въззивни и частна въззивна жалба от страните, съдът не приема за основателно
твърдението в молбата по чл.248 ГПК, че по делото липсват доказателства за действително
извършени раноски за заплащане на държавни такси по делото.
Неоснователно е и твърдението, че липсват доказателства за заплатено от
въззивника адвокатско възнаграждение. Видно от пълномощно и договор за правна помощ
по въззивното дело в оригинал/л.146/ и в препис приложени към заявление за достъп до
делото от адв.Савова чрез ЕПЕП, подписано с ел.подпис /л.120 по дело/, посоченото
възраграждение е заплатено, като думите „в брой“ са изписани ръкописно в договора за
правна помощ по делото.
От материалите по въззивното дело се установява, че списък по чл.80 за
въззивното производство е представен само от адв.Савова /л.154/, пълномощник на О. И. М.,
докато от адв.Диана Вълчева - пълномощник на М. С. М. и Х. И. М. списък по чл.80 ГПК не
е представен. Следва да се посочи, че в конкретния случай М. С. М. и Х. И. М. в качеството
си на въззивници са направили във въззивното производство повече от една разноска.
Не се установява наличието на твърдяната очевидна фактическа грешка в
решението при определяне на сторените от страните разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, без ограничения във времето,
съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснати в
решението очевидни фактически грешки, каквито представляват всяко несъответствие
между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Такива грешки са погрешното посочване имената на страните, на границите
на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните отразявания на суми или
посочването на различни суми в мотиви и диспозитив на решението, неотразяването в
диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите и т. н.. В конкретния случай
не е налице неотразяване на изразената в мотивите воля на съда или разминаване между
мотиви и диспозитив на решението в частта за разноските.
В случая разноските за страните са определени с оглед крайния изход по делото
съобразно разпоредбата на чл.355 ГПК, като с настоящата молба се иска пререшаване на
въпроса за размера им.
Мотивиран от горното, БОС
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение молба по чл.247 ГПК подадена от въззивниците М. С. М.
и Х. И. М., заявена чрез пълномощника адв.Диана Вълчева от АК-Бургас за поправка на
очевидна фактическа грешка на Решение№ 608/22.06.2022г., постановено по в.г.д.№
2136/2021г. по описа на ОС-Бургас в частта за разноските.
ОСТАВЯ без уважение молба по чл.248 от ГПК, подадена от въззивниците М. С.
М. и Х. И. М., заявена чрез пълномощника адв.Диана Вълчева от АК-Бургас за изменение на
решение № 608/22.06.2022г., постановено по в.г.д.№ 2136/2021г. по описа на ОС-Бургас в
частта за разноските.
2
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчване на
препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3