Р Е Ш Е Н И Е
гр.Добрич ,29.03.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ,ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, на двадесет и девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ГАЛАТИЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ДИАНА ДЯКОВА
2.АЛБЕНА ПЕЕВА
при секретаря П.П.
прокурор………………………….,като разгледа докладваното от съдията Албена Пеева в. гр.д. № 34 по описа за 2016г. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Областна полиция МВР гр.Д. срещу решение№64/18.06.2015г. т.6 стр. 76-76А по гр.д. 1194/2013г. ДРС ,с което е осъдена солидарно с Прокуратурата на РБ да заплати на П. К.И. с ЕГН ********** сумата от 2587.43лв. обезщетение за лишаването й от ползването на лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с ДК № ***,както и в частта за разноските .
Въззивникът счита ,че с оглед статута си изпълнява нареждания на прокуратурата и че няма вина и незаконосъобразни действия срещу въззиваемата .Не бил осъществен състава на чл.49 от ЗЗД.Не били доказани пропуснатите ползи.Неясно било как е изчислено обезщетението за пропуснати ползи без да е изготвено от вещо лице .
Неправилно били изчислени разноските .
Петендирани са съдебните разноски .
Постъпила е въззивна жалба от П.К. И. чрез адв. С.Р. срещу същото решение в частта ,с която съдът е отхвърлил предявените искове за обезщетение за претърпяна вреда, изразяваща се в обезценка на пазарната стойност на процесния автомобил в резултат на незаконното му задържане в размер на 2000лв. и в отхвърлителната част за обезщетение за лишаване от ползване на процесния автомобил .
Съдът не бил дал защита на собствеността на въззивницата.
Погрешен бил и критерият за изчисляване размера на обезщетението за лишаване от право на ползване на МПС.
Неправилно бил изчислен периода на незаконното задържане на автомобила.
Претендирани са разноските по делото .
В отговор Прокуратурата на РБ оспорва жалбата .Счита решението за правилно и законосъобразно в отхвърлителната му част .
Постъпила е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ срещу същото решение, с което е осъдена солидарно с Областна дирекция на МВР да заплати на П. К.И. сумата от 2587.43лв. обезщетение за лишаването й от ползването на лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с ДК № ***,както и в частта за разноските .
Счита решението за неправилно и незаконосъобразно.
Не бил доказан размера на обезщетението .
Претендирани са разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
В отговор въззиваемата П. К.И. оспорва депозираните жалби .
Постъпила е частна жалба от П. К.И. срещу определение №323/29.09.2015г. по гр.д.1194/13г.,с което е изменено обжалваното по-горе решение в частта за разноските относно юрисконсултско възнаграждение.
По частната жалба не са постъпили отговори.
Жалбите са подадени в срок.
Добричкият окръжен съд като взе предвид становищата на страните намира следното :
Производството по делото е образувано по искова молба подадена от П. К.И. срещу Прокуратурата на република България и Областна дирекция на МВР гр.Д. за осъждането им солидарно да заплатят сумата от 2000лв.парично обезщетение за претърпяна вреда ,изразяваща се в обезценката на пазарната стойност на лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с ДК № ***, към момента на задържането му 12.04.2012г. до 19.11.2012г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане ,причинени от незаконни актове на прокуратурата и полицията ,която вреда е изчислена на база пазарната стойност не вещта в началото и края на периода;3465лв., представляващи обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на вещта изчислено на база месечно обезщетение от 315лв. в периода 12.04.2012г.-12.03.2013г.; 177.49лв. законна лихва за забавата изчислена върху всяка месечна главница от 315лв. за периода 12.04.2012г.-12.03.2013г.;обезщетение в размер на 315лв. месечно , считано 12.03.2013г. до окончателното връщане на задържания автомобил.
Претендирани са съдебните разноски .
Твърдяно е ,че на 11.04.2012г. баща й доброволно е предал цитирания по-горе автомобил на ОД на МВР Д. по преписка 481/2012г. по описа на Окръжна прокуратура –Д. . С действията по тази преписка незаконно била нарушена правната й сфера без гаранции и защита . На 11.05.2012г. автомобилът е следвало да й бъде върнат след изтичате на едномесечния срок за проверка по чл.69а ал.9 от ЗМВР . Незаконното задържане по –късно рефлектирало върху законосъобразността на издаваните последващи постановления от 23.05.2012г. на АП В.. Задържането продължило по-късно за целите на досъдебно производство 595/12г.Първо РУП на МВР . На първо време автомобилът не бил приобщен като веществено доказателство. Отправила искания до РП Д. за връщането му, но получила отказ с постановление от 10.07.2012г. С молба поискала да бъде конституирана като пострадало лице ,за което получила отказ с постановление от 24.10.12г. РП-Д. . Не била уважена и молбата й за предаване на вещта за отговорно пазене с постановление 24.10.2012г. РП-Д.. С молба от 24.10.2012г. поискала обезпечаване на доказателствата по ч.гр.д.3686/12 ДРС.
В отговор Прокуратурата на РБългария счита исковете за неоснователни. Не била налице противоправност на деянието за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД. Като веществено докозателство автомобилът е следвало да бъде на разположение на разследващите органи. Оспорва се размера на вредите.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
В отговор ОД на МВР счита исковете за неоснователни . Сочи, че съгласно чл.52 от НПК разследващите органи следователите и служителите на МВР действат под ръководството и надзора на прокуратурата като в този смисъл неоснователно се търси отговорност от МВР като ответник по спора.
Настоява се за отхвърляне на иска и присъждане юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изложеното съдът намира следното от фактическа страна :
Не е спорно, че процесният автомобил е бил придобит с договор за покупко-продажба между ищцата и друго физическо лице .
Установено е ,че е бил обявен за издирване от Република Румъния ,за което са уведомени Окръжна прокуратура –Д. и ОД на МВР –Д. и образувана преписка 481/12г. ОП –Д..
Безспорно установено по делото е ,че на 11.04.2012г. доброволно е бил предаден от бащата на ищцата на ОД на МВР .
Образувано е досъдебно производство 595/12г. РП-Д. срещу неизвестен извършител като автомобилът е приобщен като веществено доказателства .
По преписката и досъдебното производство ищцата е отправяла искания за връщане на МПС и конституирането й като пострадало лице ,което е било отказвано –така постановления 11.05.2012г.ОП –Д.. ,10.07.12г.-РП.Д., 24.11.12г.- РП-Д.. С постановление от 10.12.2013г.на ищцата е отказано връщане на автомобила по съображение ,че не е собственик .
Междувременно срещу Прокуратурата на РБ е предявен иск за собственост по чл.108 от ЗС и за предаване на владението на автомобила образуван в гр.д. 3775/12г.ДРС .Искът е уважен и владението на моторното превозно средство предадено с протокол на ЧСИ Л.Т. на 15.04.2015г. В мотивите на решението на Добрички окръжен съд и ВКС е прието ,че след 10.12.2013г. за ответниците не са налице основания за задържане на автомобила .
От автотехническата експертиза приета по обезпечителното производство се установява , че не са налице повреди , деформации ,лаковото покритие е в добро състояние ,вътрешното оборудване запазено .Уредите са в техническа изправност и колата не се нуждае от ремонтни дейности освен от профилактични мероприятия .Периодично двигателят е привеждан в ход, проверявани нивата на течностите и основните възли . Пазарната стойност на автомобила към 12.04.2012г. е 19000лв. , към 23.05.12г.-18500лв. и към 12.11.2012г.- е 17000лв. Пазарният наем за ползването на автомобила по зададената формула от вещото лице е 315лв. месечно .
От правна страна съдът намира следното :
Съгласно чл.49 от ЗЗД този ,който е възложил на друго лице някаква работа ,отговаря за вредите причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа .
Съгласно чл.56 ал.1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно нейното предназначение като лишаването му от това право се съизмерва с със средната пазарна цена на неаема .
По иска за обезщетение за вреди изразяващи се в обезценката на автомобила като разлика в стойността към момента на задържането му 12.04.2012г. до изготвяне на заключението на вещото лице по ч.гр.д.3686/12г.ДРС-19.11.2012г. в размер на 2000лв. , ведно със законната лихва върху тази сума от депозиране на исковата молба съдът намира същия за неоснователен .
Вещото лице не установява дефекти и повреди по автомобила освен естественото овехтяване ,което не следва да се приема за вреди и не води до основателност на иска ,поради което същият следва да бъде отхвърлен .
Като е направил обсъждане в тази насока районният съд е постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено .
По отношение на иска 3465лв. , представляващи обезщетение за лишаване на ищцата от ползване на вещта изчислено на база месечно обезщетение от 315лв. в периода 12.04.2012г.-12.03.2013г.
В мотивите по приложеното в. гр.д. 3775/12г.ДРС и тези по инстанционното му обжалване пред ВКС е прието ,че след 10.12.2013г. за ответниците не са налице основания за задържане на автомобила.Т.е. за претендирания период 12.04.2012г.-12.03.2013г.автомобилът е бил законосъобразно задържан за нуждите на разследването ,поради което искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне .Решението в тази насока е правилно и следва да бъде потвърдено .
По отношение обезщетението равняващо се в законна лихва за забавата в плащането на главния иск в размер на 177.49лв. законна лихва за забавата изчислена върху всяка месечна главница от 315лв. за периода 12.04.2012г.-12.03.2013г.
По изложените съображения и с оглед резултата от главния иск същото се явява неоснователно и недоказано и подлежи на отхвърляне.
Решението в тази насока е правилно и следва да бъде потвърдено .
По отношение иска за обезщетение в размер на 315лв. месечно ,считано 12.03.2013г. до окончателното връщане на задържания автомобил съдът намира следното :
Прието ,че след 10.12.2013г. до предаването на автомобила 14.04.2015г. същият е бил задържан незаконосъобразно от ответниците – т.е. за 16.м и 3 дни . При пазарен наем изчислен от експертизата за 5 години от 315 лв. месечно обезщетението следва да бъде 5040лв.Решението следва да бъде потвърдено за сумата от 2587.43лв. и присъдено още 2452.57лв., ведно със законната лихва за забавата .
С оглед резултата от спора на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски платими от ответниците в размер на 631.55лв. и 34.27лв. за въззивното производство .
С оглед отхвърлителната част на иска ищцата следва да заплати на ответниците по 612.12лв. юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и по 400 лв. за въззивните производство .
Водим от горното Добричкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение 64/18.06.2015г. т.6 стр. 76-76А по гр.д. 1194/2013г. ДРС в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 2587.43лв. до 5040лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил „Ф.“ модел „П.“ с ДК № *** и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР гр.Д. солидарно да заплатят на П. К.И. с ЕГН ********** *** сумата от още 2452.57лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на лек автомобил„Ф.“ модел „П.“ с ДК № *** , изчислено на база 315лв. месечно за времето от 10.12.2013г до 15.04.2015г,.ведно със законната лихва за забавата .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част .
ОТМЕНЯ решение 64/18.06.2015г. т.6 стр. 76-76А по гр.д. 1194/2013г. ДРС в частта за разноските и вместо него постановява :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР гр.Д. солидарно да заплатят на П. К.И. с ЕГН ********** *** направените по делото съдебни разноски в размер на 631.55лв. и 34.27лв.за въззивното производство .
ОСЪЖДА П. К.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Прокуратурата на Република България и Областна дирекция на МВР гр.Д. по 612.12лв. юрисконсултско възнаграждение и по 400лв. юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство .
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.