№ 37941
гр. София, 11.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110138133 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с
която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между ищеца и
ответниците Д. В. М. и А. В. Р. (конституирани като наследници на починалата в хода на
процеса Т. П. К.) и С. П. .., че всеки от тях дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните
суми:
С. П. .. - 345,73 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 56,24 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 3,19 лева – стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 0,67 лева - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79
състав;
Д. В. М. – 172,87 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 28,12 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 1,59 лева - стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 0,34 лева - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79
състав;
А. В. Р. – 172,86 лева - стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, 28,12 лева - мораторна лихва за забава от
15.09.2019 г. до 04.11.2021 г., 1,60 лева - стойност на услугата дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, и 0,33 лева - лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 04.11.2021 г., за които суми е издадена
1
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79
състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците, като част от
съсобствениците на процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к“ Люлин“, бл. 634, вх. Г, ет.
7, ап. 89, с аб. № 322740, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период до посочения имот топлинна енергия, като ответниците не са заплатили дължимата
цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не са сторили това, ответникците са
изпаднали в забава, поради което дължат обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл.139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се
извършва от „Нелбо“ АД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се дължи
възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците
Д. В. М. и А. В. Р., с който оспорват исковете по основание и по размер. Сочат, че
топлоснабденият имот е бил собственост на дядо им П.. .., като нито майка им Т., нито те са
го владяли. От доказателствата по делото се установявало, че на 19.04.2010 г. М.К. - съпруга
на П.. .., е подала заявление - декларация за открИ.е на партида, от което следвало, че
именно тя е била потребител на топлинна енергия през процесния период, тъй като с
подаването на заявление за открИ.е на партида се счита, че е сключила индивидуален
договор с топлопреносното предприятие. Възразяват, че е изтекла погасителна давност за
процесните вземания. Поради това молят исковете да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от С. П. .., чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. И. С. И., с който
оспорва исковете като неоснователни. Излагат се доводи за липса на облигационно
правоотношение между С. .. и ищцовото дружество, като ответникът оспорва да е наследник
на П.. .. и да е приел наследството на последния, както и че Павел .. е бил собственик на
имота. Освен това се сочи, че наследодателят на ответника не е сключват договор с ищеца и
през процесния период не е ползвано отопление, тъй като в имота не са монтирани уреди за
топлоподаване. Изложени са съображения, че общите условия на ищцовото дружество не са
влезли в сила, тъй като липсват доказателства за публикуването им съобразно законовите
изисквания, а и за приемането им от потребителя. Оспорва се до имота действително да е
извършена доставка на топлинна енергия, како и че претендираните суми съответстват на
потреблението. Оспорва се и наличието на валидно сключен договор с „Далсия Елвеко“
ЕООД, поради което не е налице и правно основание именно ищеца да претендира суми за
дялово разпределение, а и не ставало ясно как е определена цената на тази услуга. Оспорва
се измервателните уреди на ищеца да са били технически годни да измерват потреблението
през процесния период, тъй като не са нагажирани доказателства да е удостоверена
измервателната годност на топломера по изискуемия от закона ред. Излагат се и твърдения,
че не е настъпила изискуемостта на процесните суми, доколкото не били представени
доказателства за публикуване на фактурите, с които претендираните суми са начислени.
Подробно се излагат аргументи и относно неприложимостта на методиката за дялово
разпределение, тъй като същата е отменена от ВАС. Твърди се, че в случая намира
приложение Директива 2011/89/ЕС на Европейския парламент и Съвета относно правата на
потребителите, като се излагат подробни съображения за противоречие на българското
2
законодателство с Директивата, тъй като същото предвиждало задължение за заплащане на
непоискана услуга за топлоподаване. Оспорва се дължимостта на претендираните от ищеца
лихви. Релевирано е възражение и за изтекла погасителна давност. По тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК,
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи: съществуването на облигационно отношение с ответниците,
респективно с техния наследодател, за доставката на топлинна енергия за битови нужди до
имота през исковия период; обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния
период; стойността на доставената топлинна енергия; че през процесния период в сградата,
в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение; размерът на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца
е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно
прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което не
сочи доказателства.
За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл. 155 ГПК
съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
По искането на ответника С. П. .. за отправяне на преюдициално запитване:
Съгласно разпоредбите на чл. 628 ГПК и чл. 267 ДФЕС, българският съд отправя
преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от
правото на Европейския съюз или валидността на акт на органите на Европейския съюз е от
значение за правилното решаване на заведеното пред него дело. В настоящия случай съдът
намира, че не е налице никоя от посочените хипотези, доколкото искането не е насочено към
тълкуване на изрична разпоредба от правото на Европейския съюз или на валидността на акт
на органите на Европейския съюз, а е свързано с установяване съответствие на законови
текстове от националната правна уредба с правна регламентация, дадена от правото на ЕС.
В настоящата хипотеза съдът намира, че не е налице основание за отправяне на
преюдициално запитване, доколкото искането на ответника .. се основава на доводите му за
противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС. Следва да се има предвид
принципното разрешение, че нормите на международните договори и нормите на
общностното право са пряко приложими и ако национална норма им противоречи, съдът
следва да приложи пряко нормата на международните договори или общностните норми. В
тези случаи противоречието се установява от националния съд и не е необходимо сезиране
на Съда на Европейския съюз.
По исканията на страните:
3
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице -
помагач на дружеството „Далсия Елвеко“ АД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния
имот и, в случай на неточно изпълнение на това задължение, ще възникне вземане за
обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.
Представените от ищеца писмени доказателства следва да бъдат приети като
допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.
Исканията на страните за задължаване на третото лице-помагач да представи всички
относими документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинна енергия в
топлоснабдения имот за процесния период следва да бъде уважено.
Ответникът е оспорил част от представените от ищеца извлечения от сметки и
фактури, които представляват частни документи, поради което съдът счита, че следва да се
произнесе относно тяхната доказателствена стойност с крайния си акт по същество на спора.
Неоснователно се явява искането на ответника .. по чл. 183 ГПК за задължаване на
ищеца да представи в оригинал договора между ЕС и ФДР и протокола от проведено ОС на
ЕС, доколкото липсват твърдения, а и данни същите да се намират у ищеца.
Искането на ищеца за назначаване на съдебно-техническа експертиза по поставените
в исковата молба въпроси следва да бъде уважено с оглед изясняване на предмета на спора.
Неоснователно е обаче искането на ответника .. за поставяне на допълнителни въпроси към
допуснатата експертиза, тъй като в частта им относно метрологичната годност на
измервателните уреди, същите съответстват на поставените от ищеца въпроси, а искането за
извършването на проверка на място в жилището не може да допринесе за изясняване на
спора, с оглед на значителния период от време, изминал от исковия период (01.05.2018 г. до
30.04.2020 г.).
Искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено
без уважение.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219 ГПК „Далсия Елвеко“ АД като трето лице -
помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 13.11.2025
г. от 10.00 часа, за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА делото съгласно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 66689/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, за послужване.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Далсия Елвеко“ АД
в едноседмичен срок от съобщението да представи всички относими документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния
период, включително документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение,
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки на представител на
етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет
на измервателните уреди, документи относно сертификацията на уредите за дялово
разпределение.
4
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата
молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Й. К., Специалност: „Промишлена Топлотехника“.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на заключението да посочи поотделно какви
количества топлинна енергия са потребени за сградна инсталация, отопление и БГВ,
респективно стойността на тези количества.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. П. .. за отправяне на преюдициално
запитване до Съда на ЕС.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично
участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за
който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.governmentbg/MPPublicWeb/defaultaspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
5
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие; неприсъственото решение не се мотивира по същество; в него е
достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно
основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба с приложенията, а на третото лице-помагач – и препис от
исковата молба и от отговора на исковата молба с приложенията.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6