Решение по дело №15194/2018 на Софийски градски съд

 Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

                                               Гр. София, 20.11.2019 г.

 

 

                            В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ :  Здравка Иванова

                                                    ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска

                                                                  Мл. съдия :  Биляна Коева

При секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 15194 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение 43387/07.09.2018 г. по гр. д. № 85488/2017 г. на СРС, 79 с - в, са отхвърлени предявените от „Т.С." ЕАД, с ЕИК*********срещу И.М.С., ЕГН **********, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че И.М.С., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК*********сумата от 586, 03 лв., представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.07.2017 г. до погасяване на задължението, както и сумата от 372, 56 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 11.07.2017 г., за които суми, по ч. гр. дело № 49857/2017 г. по описа на СРС, 79 с - в, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Страните са осъдени съразмерно за разноски в производството.

Недоволен от решението е останал ищеца „Т.  С.“ ЕАД, които го обжалва с доводи за неправилност, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е приел, че са погасени по давност сумите по фактурите в периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г., тъй като става въпрос за суми, които са обективирани във фактури от 31.07.2014 г., със срок за плащане 15.09.2014 г. и от 31.08.2015 г. –със срок за плащане до 15.10.2015 г. Твърди се, че това е момента, от който е започнала да тече давността. Тъй като заявлението е подадено на 21.07.2017 г. се поддържа, че вземанията не са погасени с тригодишния давностен срок. Позовава се на чл. 32, ал. 1, раздел VІІ от ОУ на дружеството, според който сумите са дължими в период от 30 - дни, след изтичане на периода, за който се отнасят. Поради това се поддържа, че задължението за заплащане на суми посочени в ежемесечните фактури е най - късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването на фактурата, поради което сумите дължими за м. 05.2014 г. стават изискуеми едва през м. 09.2014 г. Тъй като, съгласно ОУ на дружеството, месечните суми за ТЕ са дължими в срок от 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, потребителите изпадат в забава на плащането с изтичането на последния ден от месеца. Поддържа още, че дължимата сума не са определя единствено на база извлеченията от сметка, но и на база изравнителните сметки, за което следва да се съобрази заключението на приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена. Моли да се отмени решението и да се уважат изцяло исковете. Претендира разноски за двете инстанции, прави евентуално възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът И.М.С., чрез представителя си, оспорва жалбата в писмен отговор, в срока по чл. 263 ГПК.  Излага доводи, че решението е правилно и съобразено със събраните по делото доказателства, като не са налице основания за неговата отмяна. Съдът основателно е взел предвид направеното от ответника възражение за погасяване по давност на част от задълженията, извършените плащания на остатъка от сумите в хода на заповедното производство, както и уточнението на вещото лице по ССчЕ за некоректно отнасяне на плащанията в счетоводството на ищеца и погасяване с тях на вече погасени по давност вземания. Поддържа, че погасяването на главницата по давност, по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, води до отпадане и на акцесорните задължения за лихви за забава. Ответникът е извършил плащане на сумите по две от общите фактури, претендирани от ищеца, за което е представил платежни нареждания по делото. В тези фактури са включени вземания погасени по давност, което е съобразено от СРС. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски за адвокатски хонорар.

Третото лице помагач „Т.“ ООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Като съобрази установените по делото факти и становищата на страните, по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо - производството е образувано след подадено в срок възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. Решението е постановено при изяснена от СРС фактическа обстановка.

Заповедта за изпълнение от 03.08.2017 г. по чл. 410 ГПК е била издадена за главница в размер на 1 543, 46 лв. за периода м. 03.2013 г. - м. 04.2016 г., сумата от 84, 69 лв. за същия период за дялово разпределение, ведно със законните лихви от подаване на заявлението - 21.07.2017 г, до окончателното изплащане на вземанията, както и за лихви за забава, както следва : в размер на 349, 68 лв. върху основната главница и 22, 88 лв. – върху сумата за дялово разпределение, за периода 15.09.2014 г. - 11.07.2017 г. и разноски в производството.

            В исковото производство ищецът е претендирал установяване на задължения по главницата в размер на 586, 03 лв., за ползвана от ответника топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., както и на законната лихва върху главницата в размер на 372, 56 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 11.07.2017 г, поради плащане от ответника по банков път на 28.09.2017 г. сума в размер на 1 042, 12 лв. За остатъка от сумите, за които е издадена заповедта, не е предявен иск, което следва да се съобрази от СРС.

Тъй като между страните са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът И.М.С. е потребител на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, общ. „Красно село“, ж. к. „*********, с аб. № 061642 и ищецът е доставил твърдяното количество топлинна енергия в претендираната стойност, основателно СРС е приел, че страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия при ОУ - чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, по който ищецът е доставил на ответника през процесния период твърдяното количество ТЕ като стойност и цена. 

Понеже сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. При прилагане на дяловото разпределение чрез индивидуални топломери ТЕ се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.“ ООД.

Ответникът е релевирал в производството възражения, че част от вземанията са погасени по давност, а другата част - чрез плащане. Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали са погасени изцяло вземанията на ищеца за главница и лихва по давност и чрез извършеното от ответника плащане след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По довода на ищеца, че претендираните в производството вземания по главницата не са погасени с изтичане на 3 - годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД към момента на подаване на заявлението на 21.07.2017 г., понеже сумите за периода м. 05.2013 г. - м. 07.2014 г. били обективирани във фактури от 31.07.2014 г., със срок за плащане 15.09.2014 г. и от 31.08.2015 г. - със срок за плащане до 15.10.2015 г. и за тях давностният срок не е изтекъл, въззивната инстанция намира следното : 

В съответствие с трайно установената практика по въпроса за погасителната давност (Тълкуване дадено от ВКС с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г., по тълкувателно дело № 3/2011 г., на ОС на ГК и ТК на ВКС), СРС е приел, че процесните главни и акцесорни задължения се погасяват с изтичане на 3 - годишна давност.

Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече от деня на падежа.

Като съобрази периода на претенцията по главницата, въззивният съд намира, че по отношение изискуемостта на сумите за топлинна енергия, консумирана до м. 02.2014 г. се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

Следователно, за задълженията за периода м. май 2013 г. - м. януари 2014 г. е приложимо уговореното в чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008 г., съгласно който купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.

За задълженията от м. 02.2014 г. до м. 03.2016 г. приложение ще намери  чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2014 г., според който клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 ОУ в 30 - дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача.

Като се съобразят така уговорените в ОУ на договора падежи съдът намира, че погасени по давност са вземанията за главница три години назад от подаване на заявлението на 21.07.2017 г. относно вземанията до м. 01.2014 г. – т. е. за период от м. 05.2013 г. до м. 01.2014 г.

По отношение на вземанията след от м. 02.2014 г. до края на периода м. 04.2016 г., чиято изискуемост е определена съгласно ОУ от 2014 г. - след датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на дружеството, възраженията на ищеца, че не са погасени по давност, са основателни. 

Като съобрази заключението на приетата пред СРС без възражения ССчЕ, въззивният състав определя задълженията за ТЕ в периода м. 02.2014 г. – м. 04.2016 г. в общ размер от 925, 18 лв., при съобразяване и на изравнителната сметка за периода.

Безспорно е и се установява по делото, че с платежно нареждане от 28.09.2017 г. ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата от 1 296, 62 лв. Наредителят е отбелязал, че с плащането погасява главница и лихва за периода м. 05.2015 г. - м. 08.2017 г., отнасящи се за аб. № 061642.

От заключението на ССчЕ се установява освен това, че с плащането на сумата от 1 296, 62 лв. ищецът е погасил част от главницата за процесния период м. 05.2013 г. – м. 04.2016 г. в размер на 1 042, 12 лв. и текущи неплатени задължения за главница и лихви за периода м. 05.2016 г. - м.07.2017 г. в общ размер на 254, 50 лв., които не са предмет на установяване в производството.

На първо място, както се посочи и  по – горе, вземанията за главницата са погасени по давност за периода м. 05.2013 г. до м. 01.2014 г., поради което  основателно СРС е направил извод, че неправилно ищецът е отнесъл сумата от 1 042, 12 лв. за погасяване и на суми, за които вземанията са погасени по давност, а не за погасяване само на тези, които са посочени от платеца. На следващо място по делото не е установено, какъв е бил конкретния размер на задълженията на ищеца за периода м. 05.2016 г. - м. 07.2017 г., тъй като това е период извън процесния, за който период ищецът е погасил вземания за главница и лихви в размер на 254, 50 лв.

Въпреки това и доколкото непогасената по давност част от главницата за периода м. 02.2014 г. - м. 04.2016 г. е в размер на 925, 18 лв. съобразно ССчЕ, както се посочи и по – горе, въззивният съд намира, че сумата от 1 042, 12 лв. е достатъчна за погасяване на вземането на ответника по главницата, което не е покрито от периода на погасителната давност, в това число и заявената в производството сума по главницата от 586, 03 лв. Предвид изложеното, макар и по различни съображения, настоящият състав споделя извода на СРС, че вземането по главницата, за което се претендира да бъде установено в производството, е погасено по давност и чрез плащане и искът за установяване на дължимостта му е неоснователен.

Относно иска за лихви за забава по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, съдът намира следното :

Както се посочи вече в мотивите, по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана до м. 02.2014 г. се прилагат Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана след м. 02.2014 г. са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.

В случая лихвата се претендира за периода от 15.09.2014 г. до 11.07.2017 г. Тъй като вземанията за лихва се погасяват със същата давност като тези по главницата - по чл. 111, б. „в“ ЗЗД - 3 години, като за погасените по давност вземания по главницата, посочени по – горе, погасени са и акцесорните вземания за лихви.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ от 2014 г., приложими за непогасените по давност вземания за лихва, продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, ко­ито не са изплатени в срок. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото. Понеже от ищеца не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника са били публикувани на интернет - страницата му, по делото не е доказано ответникът да е поставен в забава за изпълнението на процесиите задължения за заплащане стойността на ползваната в имо­та топлинна енергия за непогасения по давност период, поради което не дължи мораторна лихва върху тези задължения.

Като съобрази изложеното въззивният съд намира, че решението, с което исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са отхвърлени постановено в съответствие с нормите на материалния и процесуален закон и следва да се потвърди, макар и по допълнително изложени съображения. Това се отнася и до частта на присъдените разноски, които са съобразени с доказателствата за направените от страните разноски в производството.

По разноските пред СГС :

Предвид изхода от спора - жалбата няма да бъде уважена, право на разноски има въззиваемата страна – ответник. В негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за адвокат в минимален размер от 300 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като не са налице основания за намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Евентуалните възраженията на ищеца в посочения смисъл са неоснователни.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                              

                                                       Р Е Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 43387/07.09.2018 г. по гр. д. № 85488/2017 г. на СРС, 79 с – в.

 

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на И.М.С., ЕГН **********, с  адрес за съобщения по делото : гр. София, ул. *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, 300 лв. - адвокатски хонорар във въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.” ООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                ЧЛЕНОВЕ : 1.                             

 

 

 

 

 

                                                                                                                    2.