№ 126
гр. Варна, 11.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ил. Хр. Н. Ил. Хр. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213000600186 по описа за
2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Н..
Жалбоподател-ч.обв. и гр.ищец КР. Й. Д., редовно призован, не се
явява, представлява се от повереник адв. П.Г. В. от АК – Варна, редовно
упълномощен.
АДВ.В. – Моят доверител е уведомен за датата на съд. заседание, няма
да се яви.
Жалбоподател-подсъдим МЛ. БЛ. ИЛ., редовно призован, явява се
лично, представлява се от адв. К.С. П. от АК – Търговище, редовно
упълномощена.
Жалбоподател-подсъдим БЛ. ИЛ. АНГ., редовно призован, явява се
лично, представлява се от адв. П.Х. П. от АК – Шумен и адв. С.В. Б. от АК -
Шумен, редовно упълномощени.
Вещите лица Б. М. Ил., П. Ив. Л., Д. Евл. М. , редовно призовани,
явяват се лично.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
1
АДВ. П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ. П. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
правя искания за отвод.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ВЪВ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ ПРЕД ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността и разпит на вещите
лица,
В.Л. П. Ив. Л. - 73 годишен, с висше образование, неосъждан, без
родство.
В.Л. Д. Евл. М. – 54 годишна, с висше образование, неосъждана, без
родство.
В.Л. Б. М. Ил. - 63 годишен, не осъждан, с висше образование,
неосъждан, без родство.
СЪДЪТ предупреди вещите лица за наказателната отговорност по
чл.291, ал.1 от НК, същите обещават да дадат заключение по съвест и
разбиране.
На основание чл.282, ал.1 от НПК СЕ ПРОЧЕТЕ заключението по
Допълнителна тройна комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена
от вещите лица по ВНОХД № 186/2021 г.
В.Л. Б. М. Ил. – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л. П. Ив. Л. – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
В.Л. Д. Евл. М. – Поддържам изготвеното заключение, което сме
депозирали.
Въпроси на адв. П.: Ще се променят ли констатациите по вече
даденото заключение на база възможните механизми?
2
В.Л. И. – Още един път въпросът в цялостното му прочитане: „ще се
променят ли констатациите по вече даденото заключение, ако тялото се е
намирало в ембрионална поза и да се опишат възможните механизми“.
Тъй като анализът, който сме извършили на наличните данни по делото,
в това число начина и видното установяване на тялото в кладенеца преди
неговото изваждане, данните за начина на изваждане на това тяло,
еднозначно определят, че тялото е извършило процес на падане в кладенеца с
главата надолу. На тази база е извършен подробен анализ в предходната
експертиза пред ОС – Търговище на всички възможни механизми и дали те са
възможни да се осъществят. В този аспект няма никаква промяна в
заключението относно начина на попадане на тялото в кладенеца, че за да
застане в това положение единственото възможно движение е движение във
вертикално направление, с главата надолу. Цялостният анализ на двете
експертизи е на тази база.
В.Л. Л. – Като допълнение, защото се постави някакъв акцент излишен
върху тази ембрионална поза. Ембрионалната поза означава, че краката са
свити, всички знаят какво е ембрионална поза, майките особено и акушер-
гинеколозите, а и бащите - свити крака към тялото, свити ръце. Пострадалият
не е в класическа ембрионална поза, но колегата с един израз е описал това.
Тази ембрионална поза няма никакво отношение нито към начина на
настъпване на смъртта, нито към начина на попадане на тялото във водата, но
все пак сочи това, което инж. И. каза – падане с главата надолу. Сама по себе
си тази поза няма никакво значение в конкретния случай за изясняване на
някакви обстоятелства.
Въпрос на адв. Б.: Въпросът ми е във връзка с компетентността на
вещото лице инж. И.. Какъв е образователният ценз на вещото лице И. защото
има разминаване в това, което виждам в регистрите на Габровски окръжен
съд и това, което е изписано в титулната част на експертизата, има ли
квалификация физика и теоретична механика, тъй като в регистрите на съда
виждам, че вещото лице е регистрирано като специалист по технология на
машиностроенето и металорежещите машини.
В.Л. И. – Ще кажа всичко, макар че аз съм много против този въпрос.
Това ми е тридесет и шеста година като вещо лице, а вече защо съдилищата
не абдейтват информацията, това е друга тема. Освен всичко друго, което е
първоначално като образование, действително съм завършил машинно
инженерство, след това съм бил двадесет години преподавател по теоретична
техническа механика в ТУ Габрово, със съответни публикации и множество
експертизи в областта на физиката на падане, в това число случаят Бяла, М.Ц.
и т.н. Образованието ми е машинно инженерство, със специализация и научно
развитие - теоретична и техническа механика, преподавател във висше учебно
заведение. Имам публикации и в други области в тази зона.
Въпроси на адв. П.: Тези Ваши специализации включват ли
3
биомеханика?
В.Л. И. – Биомеханика не, но в областта на изследвания процес на
падане на човешко тяло, основните неща се анализират със законите на
теоретичната механика.
Въпрос на адв. Б.: При изготвянето на тази допълнителна експертиза
всъщност какви научни методи са използвани, не виждаме формули, някаква
анимация ли сте използвали, софтуер ли сте ползвали и как достигнахте до
тези изводи и как можем да ги проверим?
В.Л. И. – В случая, що се касае за разглеждането на ембрионалната
поза, достатъчно е извършване на анализ на наличния снимков материал с
оглед на разположението на тялото. Тъй като в този аспект основните
параметри на тялото и на кладенеца са разгледани в предходната експертиза,
и от гледна точка на невъзможност за осъществяване на преобръщане. Това е
чисто геометрично разположение на тялото.
Въпроси на адв. П.: Изследвали ли сте механизма на получаване на
констатираните наранявания – по главата, по гърба, по ръката?
В.Л. И. – Това беше въпросът в предходната експертиза, там сме дали
анализ. В настоящия случай имаме чисто геометрично разположение и
невъзможност в определения обем на цилиндъра на кладенеца да се
осъществи преобръщане около сагиталната ос на тялото.
В.Л. Л. – По отношение на уврежданията, които са описани в
експертизата на л. 17, те могат да бъдат обяснени с падането в кладенеца,
който е значително с малък диаметър, каменни стени, неравности, по които
може, падайки тялото надолу, влизайки в контакт с тези неравни стени, да
бъдат получени всички увреждания. Невъзможно е да бъде обсъдено, на
базата на материала който е, всяко едно от уврежданията поотделно. Всички
те изглеждат пресни, така са описани като пресни /пресни значи в границите
на 24 часа в съдебната медицина/. Освен това той е престоял във водата,
което променя тяхната морфология и в подобни случаи единственото, което
можем да кажем и обикновено се използва като израз в съдебната медицина,
че няма увреждания, които да не могат да бъдат обяснени с обстановката и
падането на тялото в този кладенец, няма такива. Отграничаването на всяко
увреждане означава да търсим следи, кръв, по вътрешната повърхност на
кладенеца, за да правим взаимно отразяване на следите, да търсим косми,
части от кожата и т.н., нещо което очевидно не може да се направи. Не може
да се направи, защото тялото все пак е изтеглено оттам, и кое е станало преди,
кое след, много трудно може да се отграничи. При подобни увреждания, при
подобна ситуация, няма някое от тях, което да не може да бъде обяснено с
обстановката.
Въпрос на адв. Б.: Доц. Л. поддържате ли заключението в тази част и
4
как обясняваме раната на главата и описаните от д-р Г. вътрешен кръвоизлив,
който Вие цитирате в заключението? За какво говорят тези травматични
увреждания и твърдите ли, че те са настъпили по този начин?
В.Л. Л. – Всъщност констатация няма, има само описание. Няма
увреждане, което да не може да бъде обяснено с този механизъм. По-
конкретно не е възможно да се направи заключението, толкова са
възможностите.
Въпроси на адв. Б.: Откъде черпите данни за травматичните
увреждания?
В.Л.Л. – Пак ще кажа, ние не можем да твърдим, че всички тези
увреждания са получени тогава, може да има увреждане и някое
кръвонасядане и нещо друго, което да е получено и в предходен период. По
делото имаше данни, че е падал, не знаем какво друго му се е случвало, а
уврежданията са пресни, тоест в границите на 24 часа. Защо си правим извода
ли? Аз го обясних, обстановката която е, начинът на падане на тялото, което
сме възприели, тесния кладенец, стените, техния характер, изпъкналости,
ръбове на тази каменна облицовка, всичко това при падане на тялото в този
тесен отвор и търкането в стената, при ударянето в стената, говори се също за
някакъв винкел, и в него може да е получил нараняване.
Въпрос на адв. П.: Възможно ли е да е имал по крайниците следи, ако е
пуснат надолу в кладенеца?
В.Л. Л. – В.Л. Л. – Не сме казвали кой къде го е държал и кой го е
пуснал. Не е задължително по крайниците да има следи. Дори да приемем
Вашето държането за краката, ако има дрехи и се хване … сега аз започвам да
говоря такива неща.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лица. Съдът ги
освободи от съдебната зала, като определи да им бъдат изплатени
възнагражденията, посочени в приложените справки-декларации – по 585
лева на всеки, и пътни разходи в размер на 78.64 лева на доц.Л.. Издадени
РКО – 3 бр.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. В. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. П. – Защитата оспорва заключението и моля да не го приемате.
Оспорваме заключението, считаме го за непълно и необективно, поради което
и нашето искане е за назначаване на нова експертиза. Основанията ни са
следните: Не е отговорено на въпроса за възможните механизми на падането.
По същество експертизата е променена с този отговор по вид - това не е
допълнителна експертиза, а вещите лица са отговаряли като за повторна
5
експертиза и многократно са посочвали и навеждали аргумент, че вече са се
произнесли. Компетентността на експертизата е под съмнение поради две
основни причини: Вещото лице И., чиито лични обяснения в предходното
заседание пред първоинстанционния съд са основание за приемане на този
механизъм не е специалист. Той има специалност по физична механика, бил е
вещо лице, както посочи пред Вас, за катастрофата в гр. Бяла, което разбира
се е тежко дело, известно дело и сигурно е бил компетентен за там, само че
тук делото е за биомеханика. Обръщам внимание само на един аргумент –
стр. 17 пише: В окосмената тилна област на главата се вижда напречно
разположена рана, с оточни ръбове, с оформено кожно ламбо, насочено
нагоре. Уврежданията по пострадалия могат да бъдат по двете линии – при
падане надолу и при изтеглянето му от пожарникарите. Кожното ламбо
насочено нагоре може да се получи само при изтеглянето, кожата ще се
набере и ще отиде нагоре. Считаме, че следва да бъде назначена експертиза,
която следва да отговори на този въпрос, но с правилата на биомеханиката и
не с цитиране на два научни труда.
В.Л. Б. – Считаме, че са налице основанията на втората хипотеза на чл.
153. Още в предходно заседание заявихме, че се съмняваме в
професионалната компетентност на вещото лице И., казали сме го и пред
първа инстанция и продължаваме да считаме така, поради простата причина,
че лицето сигурно е компетентно в автоекспертизи и други свързани с
механика, но не и с биомеханика, не и с физика, защото физично образование
като физик той няма. Виждаме, че в това заключение и в предходното
липсват формули, липсва някаква компютърна симулация, която да
установява възможни механизми на попадане на тялото във водата, такива не
са приложени и според в.л. И. това било проста геометрия, а според нас не е
така. Считаме, че заключението е необосновано и за това възниква съмнение
за неговата правилност, поради което молим да бъде назначена повторна
експертиза, която да отговори на поставените през цялото време въпроси и
задачи, които и в писмен вид сме представили, като бъде определено вещо
лице с квалификация биомеханика и по възможност с експерт компетентен да
изготви компютърна анимация – специалист, който ползва софтуер за
физична симулация, с цел изготвяне на симулация на физичното
взаимодействие при падане на тяло в такъв тесен с размери отвор. Едва след
като извърши такъв анализ и изследване, експертизата следва да потвърди
или да отрече, и да отговори дали е възможен механизмът на падане на тялото
в кладенеца по начина, описан в обв. акт и по механизмът приет от
първоинстанционния съд, както и да отговори съответства ли крайното
положение на тялото, прословутата ембрионална поза, да е възможна на
случайно падане в кладенеца, да е в резултат на самостоятелни действия на
пострадалия – подхлъзване, загуба на равновесие, самоубийство или на всяка
цена се твърди, че е участие на външна сила. Такива специалисти, специалист
по механика и биомеханика, и то специалист, който умее да борави със
софтуерни физични симулации считаме, че може да отговори на задачите,
които поставяме още пред ТОС и които до момента не са изпълнени.
6
АДВ. П. – Поддържам искането на колегите и становището за
качеството на така изготвената и изслушана в днешно съдебно заседание
експертиза. Още във въззивната жалба съм поставила две задачи, на които
искам вещото лице да отговори.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, в миналото съдебно
заседание стана дума за това, че ние сме категорично против повторна
експертиза, Вие също взехте становище да бъде допълнителна експертизата.
Аз още тогава казах, че експерт по биомеханика звучи много авангардно и в
България такива експерти надали има. Ако тръгнем по метода да правим
повторни, допълнителни и прочие експертизи все ще има някоя страна
недоволна. Очевидно тази прословута ембрионална поза, която наистина е
установена по делото и за която първата експертиза даде едни сериозни
разяснения, очевидно тя не променя същността на нещата. Тук става дума за
съвсем прост процес по време на гравитацията едно тяло пада в много тесен
цилиндър. Това е нашето становище.
АДВ. В. – Аз поддържам становището на държавното обвинение. Също
считам, че въпросът не е толкова сложен, имаме кладенец с определен размер
и едно тяло с определена височина. Да не забравяме, че причината за смъртта
е удавяне, нямаме данни да е настъпила мигновено след падането на тялото,
няма как и удавянето да е мигновено и тази ембрионална поза, която е заета,
човек който се дави колкото и да е в безпомощно състояние, той така или
иначе извършва някакви действия с цел да поеме някакъв въздух. Считам, че
експертизата е отговорила правилно на всички въпроси и Ви моля да не
уважавате искането на защитата на подсъдимите.
АДВ. Б. /РЕПЛИКА/ – Тук не става изобщо въпрос за доволни или
недоволни, става въпрос за необоснованост и до момента механизмът на
попадане на това тяло във водата не е установен.
СЪДЪТ счита, че правилното решаване на делото не изисква
последващо използване на специални знания чрез назначаване на
допълнителна или повторна експертиза, поради което отхвърля, като
неоснователно, доказателственото искане на защитата, поради което
председателят обяви съдебното следствие за приключено и се пристъпи към
изслушване на съдебните прения
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, най-напред ще взема
кратко отношение по жалбите на подсъдимите. Жалбите са две, но са сходни
по съдържание. Най-напред ние смятаме, че не са налице твърдените от
защитата необоснованост и неправилност на присъдата вследствие на
неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Напротив смятаме,
че съдът е бил максимално обективен, за което говори дори и фактът, че той е
7
изключил предварително от доказателствената съвкупност редица
доказателства, които реално са били в полза на обвинението. Тук имам
предвид показанията на полицейските служители Б. и Д., стажанта А.,
частичното изключване на показанията на полицейските служители СТ. и Ц.,
в частта касаеща задържането на подсъдимия и беседите с него, както й по
отношение на Ц. и за проведения следствен експеримент, като са изключени в
това отношение показанията на свид. В., също така съдът е изключил
следственият експеримент като доказателство по делото, както и
полиграфското изследване. Това е твърде значителна маса от събраните по
делото доказателства, това говори за желание съдът да бъде максимално
обективен, така че всички оплаквания в тази връзка, които са направени са
съвършено необосновани.
На второ място съдът е направил много пространен и хронологичен
анализ на събраните доказателства като е обосновал всяко фактическо
положение, което приема за установено на базата на какви доказателства се
приема за такова. Анализът започва с извеждането на мотивите за деянието.
Посочва се цялата хронология на настъпването на процесния случай и се
описва и механизмът на извършване на престъплението. Съдът изрично казва,
че не базира и основава това, че не базира присъдата само на дадените
обяснения от подс. М.И.. Посочва кои други доказателства по делото
подкрепят тези обяснения. Самият съд е положил усилия и събрал
допълнителни доказателства по делото, като е извършил оглед на
местопроизшествието и на фермата, от чиято територия е извършен запис с
една от охранителните камери, който в последствие е приобщен по делото.
С оглед всички тези съображения ние смятаме, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на събраните
доказателства, присъдата е обективна, обоснована и като цяло е и
справедлива. Няма никакви доказателства подс. И. да е бил заставен да даде
обяснения чрез насилие, заплаха или по друг неправомерен начин, за което
сочи и това, че обясненията му са дадени в присъствието на защитник.
Поради това Ви моля да оставите жалбите на подсъдимите без уважение.
По отношение жалбата на частните обвинители смятаме, че тя би могла
да бъде частично уважена по отношение на подс. Б.А., тъй като наложеното
наказание може би е занижено по отношение на него. Основание за това ни
дава наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, които съдът не е
изцяло кредитирал, най-вече циничното отношение на този подсъдим към
извършеното деяние, което е отразено в неговите реплики при огледа на
местопроизшествието и изваждането на трупа от кладенеца, нещо от типа
беше „Шопа да не би да е глътнал вода.“ Съвършено цинично отношение от
страна на този подсъдим, което говори, че той не изпитва никакво разкаяние
за това, което е извършил, за разлика от сина му, който определено има
съвсем логично процесуално поведение. Моля да прецените това като
евентуално увеличаване на наказанието спрямо този подсъдим.
Гражданският иск смятаме, че е уважен по справедливост.
Моля в тази насока за Вашето произнасяне.
8
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, няма да повтарям анализа на
държавното обвинение, който споделям изцяло.
Считам, че първоинстанционният съд е направил правилен анализ на
доказателствата, като е преценил правилно кои да кредитира и кои не.
Основно не сме съгласни с размера на наложените наказания, считаме, че за
двамата подсъдими те са определени при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, считаме, че такива не са налични по делото и
ако има такива те не са при техен превес.
Относно подс. М.И. съдът е приел, че обществената опасност не е
висока, но ние не считаме, че това е така, тъй като същият е осъждан четири
пъти, дори и за едното престъпление да е бил реабилитиран. Действително
като смекчаващо вината обстоятелство ние можем да посочим направеното на
ДП самопризнание, но с уговорката, че в съдебно заседание същият не
поддържа това самопризнание. Като отегчаващи вината обстоятелства, които
не са взети предвид от първоинстанционния съд, ще посоча само
предварителната подготовка, като изключване на камерата, която е в техния
имот, това, че пострадалият е бил в безпомощно състояние по думите на
самия М.И., надигнал се е, но така и не се е изправил, бил е пиян и не е оказал
каквато й да е съпротива.
По отношение на подс. Б.А. също считаме, че обществената опасност е
висока, а не както първоинстанционният съд е определил, че не е висока.
Съгласни сме със смекчаващите отговорността обстоятелства свързани със
здравословното му състояние, напредналата му възраст, но считаме, че не са
отчетени отегчаващите вината обстоятелства като характеристичните му
данни, които го описват като избухлив и сприхав. Не е взето предвид, че
същият е инициатор на извършване на престъплението, той е инициатора да
се извърши престъплението да не говорим, че е извикал сина си също да
участва в това престъпление. Не е отчетено, че това не е първото нападение
срещу Д., има данни по делото, че го е нападал с вила в предходен случай.
Пак при него ще посоча предварителната подготовка за извършване на
престъплението, изключването на камерата, безпомощното състояние на Д.,
че е хвърлен с главата надолу с ясното съзнание, че ще се удави, никакво
критично отношение от същия и тук съм съгласен с държавното обвинение и
аз бих казал подигравателно отношение при вадене на тялото от кладенеца,
дали Шопа не е отишъл да пие вода.
По отношение на тази причина сме поискали наказанията им да бъдат
определени към средния размер.
По отношение на предявения гр. иск не сме съгласни с анализа на съда,
че са определени две групи от свидетели, като едните описват, че
отношенията на гр. ищец към брат си, че му е помагал, че го е обичал и какво
е правил за него, както й другата група, която е на абсолютно
противоположно мнение. Не са взети предвид обстоятелствата, че първата
група са лица, които са приятели на пострадалия Д. и които знаят
действителните отношения на двамата братя един към друг. Втората група е
от лица, които имат отношение към подсъдимите или въобще казват, че не ги
познават – не познават двамата братя. В тази връзка ще посоча показанията на
свид. Ж., на свид. Д. Е. Д., който е бил най-близък на двамата братя, който е
9
свидетел как са си говорили, той е водил Д. при брат му, знае с какви пари му
е помагал, знае по колко пъти са се чували по телефона, тъй като са се чували
най-често от неговия телефон, също показанията на СТ.К. и показанията на
Н.М.. Съдът е кредитирал и показанията на гр. ищец при първоначалното му
даване на показания. Моля да имате предвид, че в този момент по ДП е
нямало каквито и да е данни за насилствена смърт на пострадалия, тъй като в
първоначалния момент всички са мислели, че става въпрос за едно удавяне,
че той е паднал самичък в кладенеца и всъщност единственото, което е искал
брат му е да не го занимават за да може да отдаде почит на брат си и не е
искал да ходи в полицията повече.
В тази връзка считам, че гр. иск е доказан по размер и по основание.
Поддържам исканията си във въззивната жалба и ще моля да ги уважите така,
както са направени.
АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам въззивната жалба и
допълнителното изложение към нея.
Поддържам пред Вас възраженията си за наличие на съществени
процесуални нарушения, заявявани в съда, които част от тях в този състав на
ТОС прие в разпоредително заседание, в последствие отказа да се произнесе.
Днес бих желал да добавя следното: Посочил съм в допълнителното
изложение нарушение изискванията на чл.14, ал.1 от НПК, един от основните
принципи касателното вземане на решение по вътрешно убеждение и то
поради следното:
Съдът изключи разпитите на полицейските служители, шест
полицейски служители, от доказателствения материал. Изключи проведения
следствен експеримент, изключи и полиграфското изследване. Обаче как
трябва да тълкуваме това? Според нас това в крайна сметка опорочава
процеса в следния смисъл: Изискванията на чл.14 в съдебната практика са, че
на съдебен контрол за законосъобразност подлежи и това как съдът е
формирал вътрешното си убеждение. По хронологията на делото това
решение и това вътрешно убеждение съдът го е осъзнал във времето от 20:45
часа на 23 април, когато съдът обяви, че ще се произнесе с присъда. В тези
около четиридесет минути, в които съдът се оттегли на съвещание тогава е
станало. В правото си ли е съдът да изключи доказателствата? Разбира се. Ако
погледнем изискването на чл.14 от НПК вземането на решение по вътрешно
убеждение не е еднократен акт според мен, още повече то не касае само съда,
то касае и органите на досъдебното производство и прокурора. До
оттеглянето на съда на съвещание със заседателите всички – органите на
досъдебното производство, прокурорът съответно в обв.акт, съдът в хода на
разследване на делото водеше делото и формираше вътрешното си убеждение
въз основа на тези доказателства. Давам само един кратък пример: По
отношение на следствения експеримент, който съдът е обявил в мотивите за
негоден, защитата многократно искаше да направи следствен експеримент
така, както се прави с чучело. Какво можем да проверим с него – две неща,
дали могат двамата да вдигнат за краката седемдесет и пет килограмов човек
вертикално и да го пуснат в този кладенец и второто, което можем да
проверим дали от камерата ще се види такова нещо. Вещото лице по
10
компютърната експертиза казва, че такива неща не се визуализират. Съдът
очевидно тогава имаше друго вътрешно убеждение, че този следствен
експеримент е годен и отказа аргументирано всички наши искания в тази
връзка. Как да приемем, че този процес е справедлив? Не можем да приемем.
Този процес вървя с този тежък дефект до момента, в който съдът чу
възраженията на защитата в пледоариите, че трябва да приложи европейската
практика и практиката на ВКС относно това, че не може да почива една
присъда на такива доказателства. Не искам да цитирам отново решението,
същото е цитирано многократно, съдът го приема само, че как, кое е
вътрешното убеждение. Прокурорът правилно каза от негова гледна точка, че
видите ли съдът ги е изключил, но процесът е вървял опорочен по
доказването, защото този дефект пречеше на защитата да направи искане и да
бъдат приети.
Второто ми възражение касае следното: Направили сме възражение, че
на практика съдът е постановил осъдителна присъда позовавайки се на
разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК на обясненията прочетени по реда на
същия текст дадени от подс. М.И., а вътре се съдържат две неща – прокурорът
и съдът го е определил първо, че има признание, но защитата поставя на
Вашето внимание и второто – това е налице оговор. Оговор от страна на М.И.
в тези обяснения към неговия баща и баща му Б.А. отговаря не за друго, а
само заради този оговор, но в мотивите това не се коментира. Посочил съм
практика на ВКС, само за оговор на моя подзащитен Б.А. не може да бъде
постановена осъдителна присъда. Да видим това признание доколко е
качествено, изключвам изключителния психологически натиск, изключвам
присъствието, то няма как да се изключи, на разпита, което не е отразено в
протокола на полицейския служител, ръководителят на групата, който е
присъствал при разследващия полицай на разпита. Пита се това, което съдът е
приел за признание, прочетено и е признание, и понеже не може да се
основава само на него е посочил три косвени доказателства. Те са толкова
компрометирани, само ще ги прочета.
На първо място е посочил, че косвено доказателство е спирането на
работа на Дивиара, това е устройството, което е наблюдавало от къщата на
двамата подсъдими. Поддържам възражението си, че доказателството за
съдържанието на Дивиара, неговият диск е унищожено от полицейският
служител Ц.. Ако съдържанието беше налице и беше дадена възможност на
защитата и на всички участници в процеса да го коментираме, тогава можеше
да правим изводи. Това, че полицията не го е съхранила, а е унищожила
записа на камерата в този случай трябва да се тълкува единствено и само в
полза на защитата, от него не могат да се правят такива изводи.
Второ доказателство, което е посочено от съда. Наличието на находка
от вещото лице Г. петнисто кръвонасядане на лявата предраменица гръдно
повърхностно линейно охлузване. Поддържаме всички възражения по
отношение нарушението на НПК по назначаването на тази експертиза и
нейното приобщаване. Няма постановление за назначаване на експертиза.
Вещото лице Г. е произнесъл заключение и вещите лица разпитани днес сочат
като аутопсионен протокол, без да има задачи. Няма задачи в това
заключение, такова заключение не може да има тъй като е изготвено един ден
преди постановлението за неговото назначаване. В никакъв случай не можем
11
да приемем само констатацията за годна в смисъла, в който го е употребил
съдът защото той е извадил един компонент от доказателственият материал
на медицинската част без да се занимае с главното.
Това дело приключва и в двете инстанции вече без механизъм, по който
се е получил този резултат, за съжаление краен, негативен, смъртен изход на
един човек. Няма механизъм, няма задача към д-р Г., вещите лица упорито и
днес на нашите въпроси отказват да кажат това, което е констатирано върху
трупа динамични следи ли са или са механични. Ако са динамични от падане,
очевидно е, че те не са компетентни да кажат и не го правят. Коя е посоката
на падането, движението надолу или са динамични от изваждането на трупа.
Посочих го преди малко, само ще го маркирам. Изрично е констатирано, че
има кожно ламбо, тоест кожата се е набрала по посока нагоре, ако се е
набрала по посока нагоре вероятно е при изваждането, тъй като го вадят
трупа за крака, това нараняване в тилната област на главата е в резултат на
ваденето, а не в резултат на падането. Следващият косвен аргумент е този
относно охлузването на тилната област.
На следващо място косвен аргумент, съдът е черпил от л. 823 от делото,
от който лист е направен цитат на вещото лице И., който се е сторил на съда
много важен. Той е процесуално недопустим за влизането в мотивите на тази
присъда по причина, че вещото лице И. направи свое допълнение в залата. Не
може и недопустимо неговото изявление да бъде само негово. Тоест на л. 823
той обясни, че според него не е допустимо и не е възможно пострадалият да е
паднал сам в гърловината на кладенеца, а би било необходимо да подскочи
като трамплин на един метър и петдесет и тогава по вертикала да падне в
гърловината. Вещите лица не поддържат в цялост такова мнение – нито
тогава пред ОС, нито пред Вас днес. По този механизъм питахме така ли е,
никой не поддържа такова, поддържа го в.л. И.. Особено ни смущава
констатацията на съда, която е категорична, написана точно по този абзац, че
не е възможно пострадалият да е подскочил на 1.50 м, да се завърти във
въздуха напред и да падне надолу. И ние смятаме, че не е възможно, само че
възможното никой не пожела да го изследва. Това заключение противоречи
със състоянието, което вещите лица са описали в медицинската част относно
състоянието, няма да ги цитирам, но ясно е казано, че той е с 1.88 промила,
със средна степен на алкохолно опиване, нарушена координация, нарушено
чувство за равновесие, стесняване на периферното зрение, неясен говор,
забавени реакции, несигурна походка. Това е оставено на компетентността на
доц. Л., съдът е приел трактовката на вещото лице И. от съд. заседание.
Считаме, че експертизата не е обоснована. Днес очаквахме, че тази
експертиза ще бъде такава да отговаря на фактите, да посочи механизма, а за
механизма няма как да не отговори на въпроса по какъв начин са причинени
следите. Отново имаме избягване. Посочени са в края на експертизата два
научни труда, само че вътре в заключението не е ясно къде са ползвани тези
научни трудове. В.л. И. каза, че не му е необходимо, достатъчно му е било да
се погледне от неговата практика. Некомпетентно е заключението, делото за
съжаление и с тази експертиза остана непопълнено в тази му част.
Съдът е написал, че това са двама трудови мъже, занимаващи се с тежък
физически труд всеки ден и този пострадал, който е приет със средно тегло 75
– 78 кг те могат да го повдигнат за краката и да го пуснат в кладенеца надолу
12
с главата. Повтарям се, но е неизбежно искахме да се направи следствен
експеримент такъв, какъвто да ни даде отговор на този въпрос. Разбира се те
може и да симулират, ако решат да симулират разбира се, само че камерата
отсреща на 78 м няма да симулира, там ще се види. Компютърната техническа
експертиза сочи, че единият е останал наведен да гледа. Такъв механизъм
изрично беше зададен на вещото лице, който е описан в обвинителния акт.
Имаме изправяне и пускане в кладенеца или пък такъв механизъм, който
посочи в.л. И., вертикално надолу по вертикалната ос да го пуснат за краката
няма констатиран и щяхме да го проверим ако беше направен един нормален
следствен експеримент за проверка на доказателствата по делото.
Считаме, че присъдата е необоснована, поддържам исканията си за
нейната отмяна. Считаме, че на първо място съществените процесуални
нарушения опорочени още от момента на образуване на делото сочат, че
тезата е водена със силен обвинителен уклон. Многократно повтаряхме с
всички дадени възможности на защитата, че това дело е вървяло към една,
единствена версия двамата да признаят, че са извършили убийството и нищо
друго не е събирано като доказателства. Съдът в разпоредително заседание
прие, че никъде в обв. акт не е описан денят и часът на нито едно действие, то
е един преразказ. Впрочем като стигнахме до обв. акт фактическият състав,
който е посочен в обв. акт, обстоятелствената част в обв. акт е останал там.
Този фактически състав не е получил разглеждане и отговор в мотивите към
присъдата. Съдът е изградил друг фактически състав, други механизми, само
поради това, че на защитата беше отказано и беше аргументирано, че няма
падане и не е възможно, ставаше въпрос да погледнем поради това, че по
приплъзване по бруствера на кладенеца може да се получи по гърдите на
пострадалия протриване. Нали обвинителният акт лежи точно на такъв
механизъм – вдигнали го, издърпвайки го напред го хвърлили с главата
надолу. При това издърпване трябваше да има тези следи, а не за защитата
възраженията, които да бъдат гледани.
Моля Ви за справедлива присъда. За нас справедлива присъда би
следвало да бъде връщане на делото на прокуратурата, прокурорът да реши
ще приеме ли, че тези шестима свидетели, които са били в основата на
неговото вътрешно убеждение да води производството и да внесе
обвинителен акт ще ги приеме ли, че те не отговарят на изискванията и на
стандарта на съдебната практика и ако има нужда да ги изключи, което би
било абсолютно справедливо и законосъобразно. Този процес трябва да
протече пред друг съдебен състав според нас, в който обективната страна по
изискванията на чл.14 не би следвало да бъде нарушена и не може съдът да
бъде подлаган на ситуация като тази – да води процес, да събира
доказателства, в крайна сметка, които да изключи, но те даваха основание да
не бъде прието нито едно от исканията на защитата.
Моля Ви за справедлива присъда.
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам всичко казано от
колегата П. с всички искания, изложили сме ги в жалбата и в допълнението
към нея, поддържаме ги изцяло.
Моля настоящия съдебен състав да обърне внимание и да приеме, че в
13
този казус, в този случай обвинението е недоказано и се намира далеч извън
стандарта доказване извън разумно съмнение. Присъдата на ТОС е
необоснована. Колегата подробно изложи твърдения за нейната
необоснованост, като аз искам да добавя само следното:
Ние и до настоящия момент нямаме категорични данни кога всъщност е
настъпила смъртта на пострадалия Д. Й.. По делото имаме приети две СМЕ,
една единична експертиза изготвена от д-р Г. от гр. Търговище, която е
изготвена на 23 юли, при положение, че постановлението за възлагането й е с
дата 24 юли. Още това говори, че още предния ден, преди да бъде възложена
експертизата д-р Г. е огледал трупа и го е изписал за кремация стигайки до
изводите, че всъщност няма данни за насилствена смърт. Въз основа на какви
доказателства тогава той изготви СМЕ, която твърдя и мисля, че има
достатъчно доказателства, че е антидатирана и то доста антидатирана не става
ясно. Възложената тройна експертиза слушайки заключението й в ТОС доц.
Л. изрично каза, че всичките им изводи за медицинската част на
заключението почиват именно на твърденията на д-р Г., но твърденията на д-р
Г. на какво почиват. Няма аутопсионен протокол, няма снимков материал,
няма хистологични изследвания, няма никакви доказателства за тези изводи.
На въпроса ни към д-р Л. как можем да проверим твърденията, че това е
причината за смъртта, д-р Л. ни отговори и го има в протокола „ами никак не
можете да проверите“. Всъщност ние правим заключение въз основа на
твърденията на д-р Г.. Въз основа на същите твърдения абсолютно
голословни и неподкрепени с доказателства е изготвено и заключението в
техническата част. На практика ние нямаме надлежна идентификация на
трупа в хода на разследването, нито пък имаме данни за теглото и ръстът на
пострадалия. В съдебно заседание при изслушването си д-р Г. погледна към
тавана и каза - 1.78 м висок и 78 кг, ама доколко верни са тези цифри,
доколко можем да им се доверим и доколко изчисленията са направени на
база тези цифри са верни, няма как да са верни на такива голословни
твърдения и изчисления. Особено важно и съществено е, че нямаме единно
мнение не само за часа на смъртта, но и за деня на смъртта. Д-р Г. в
заключението си в съд. заседание твърди, че смъртта е настъпила 3-4 дни не
става ясно преди кое, преди 23 юли когато е поставена дата на експертизата
или преди 24 юли когато му е възложена експертизата. Д-р Л. дава в
заключението си, което макар и изградено на спомените на д-р Г., дава
изводи, че смъртта е настъпила два, три дни по-рано. Допускаме, че това е
два, три дни преди изваждането от кладенеца. Но между два и четири дни има
два дни разлика. В тези 48 часа разлика смъртта може да е настъпила безброй
пъти.
Съдът обвързва видяното от видеотехническата експертиза, че две лица
влизат в двора на пострадалия, но няма никакви доказателства къде и в какво
състояние е бил самият пострадал в този момент – дали е бил в двора, дали е
бил извън двора, дали вече не е бил в кладенеца, за това нито има
доказателства, нито могат да бъдат събрани доказателства с оглед многото
унищожени доказателства, унищожения труп на пострадалия и
невъзможността да бъдат събрани важни, относими доказателства и
осигуряване правото на защита на нашите подзащитни.
14
ЖАЛБ.ПОДС.А. – Това, което казаха адвокатите е истина.
АДВ. П. – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще започна с това, че изцяло
се придържам към написаното във въззивната жалба, в допълнителните
съображения, които съм изложила, те са много подробни, мотивирани, като
същевременно изцяло подкрепям това, което колегата П. каза в днешно
съдебно заседание за това ще направя по отношение на моя подзащитен
няколко кратки допълнения.
На първо място считам, както казаха и двамата колеги, присъдата
почива единствено на самопризнания и подробно анализираните косвени
доказателства от колегата П. в днешно съдебно заседание. Неизяснено и
недоказано остана обстоятелството именно извършването на това
изпълнително деяние и участието на моя подзащитен в извършването на
изпълнителното деяние. Оттук считам, че интерпретацията на
доказателствените източници и направените въз основа на тях изводи на съда
са абсолютно погрешни, не почиват на събраните по делото доказателства. В
мотивите си съдът приема, че фактическата обстановка се доказва единствено
от самопризнанията на моя подзащитен, които кореспондирали в достатъчна
степен с косвените доказателства по делото, казах вече те са подробно
анализирани. Фактическата обстановка е неточно отразена, погрешно
възприета и интерпретирана в мотивите на съда.
На л.5 в мотивите на съда, р.2 отдолу нагоре се приема, че токът е
изгаснал в къщата на подсъдимите. Малко по-късно в мотивите си съдът
приема, че за да не се видят записите на камерите на подзащитния ми, като се
пренебрегва фактът, че той доброволно съдействайки на разследващите
органи, е предал по този начин изтривайки записите моят подзащитен е
допринесъл да няма такова важно доказателство, такъв важен документ за
разкриване на истината в промеждутъка, който е фатален и е извършено
деянието между 21:03 часа и 21:09 часа. На л.15, абзац 2 в тази насока
мотивите изцяло не кореспондират с доказателствата по делото защото съдът
приема, че камерите в дома на подсъдимите са прекъснали заснемането, а
двете лица са излезли от дома на подсъдимите, като са се върнали малко по-
късно. Тук беше редно съдът да съпостави записите от двете камери, от ТД
записите и от Сидиера, която камера е предадена доброволно от моя
подзащитен и да се види тогава каква е хронологията и да се разбере какво се
е случило между този промеждутък.
В тази връзка ще си позволя да коментирам записът от камерата на ТД.
На този запис при разпита на вещото лице специалист подробно беше
изслушано, обсъдено, че няма подритване, няма повдигане на трето тяло, то
изобщо не се вижда такова трето тяло, няма хващане на това тяло от двамата
подсъдими да кажем, от двете фигурки, които се виждат. Приетото обаче от
съда, че го хванали за ръката или за крака по същото време, освен че нямаме
хващане такова видяно противоречи на приетото от експертизите. Днес
вещите лица казаха, че не могат да кажат точно къде и как е станало
охлузването – от хващане или от падането, но така или иначе съдът приема,
че тези охлузвания са защото бил хванат от моя подзащитен и от другия
подсъдим за ръката или крака. Това е едно от съществените косвени
15
доказателства, които според съда обвързани със самопризнанията дадени от
моя подзащитен доказвали обвинителната теза.
Аз считам, че не е изяснено едно от най-важните обстоятелства как
точно трупът е попаднал в кладенеца и какво е участието на двамата
подсъдими в това падане. Днес пак в тази експертиза се казва, че би могло и
така да се случи, правят се предположения, не се казва категорично как се е
стигнало до падането. Не може когато едно тяло е попаднало или се е удавил
човекът за зла участ ние да хванем двама души и да кажем ето попаднало е
тялото в кладенеца защото те са го пуснали в този кладенец и съответно цял
живот да търпят тези негативи от това, че прокуратурата приема по този
начин. Не се даде отговор на въпроса и не се и вижда вещото лице дори не
знаеше което прави видеотехническата експертиза какво точно правят тези
фигури за времето през което се виждат на камерата на ТД, това е по-малко от
една минута, как са разположени тези фигури една спрямо друга, как са
разположени спрямо камерата. Според самото вещо лице, същото беше
категорично и в съд. зала каза: Много е трудно да се опишат действията им
било то дори и с елементарно приближаване.
Искам да наблегна и на тези прословути самопризнания на моя
подзащитен. Съдът дава изцяло пълна вяра на тези така наречени
самопризнания. Да вярно е както изтъкна представителят на прокуратурата и
в мотивите е написано, че се изключват така наречените беседи от
доказателствения материал, но защо съдът не обсъди и не съобрази
обясненията и на двамата подсъдими как са изтръгнати тези самопризнания
от моя подзащитен. Защо се обслужва и се дава вяра само на обвинителната
теза. Изключени са хубаво от доказателствения материал, аз за това
наблегнах макар и косвено, моят подзащитен е бил разпитван пред съдия,
преди да бъдат проведени тези изключени беседи от доказателствения
материал. В този разпит пред съдия няма нищо такова каквото включват
самопризнанията. Вярно е по делото и беседите са по делото, вярно е че
прокурорът в гр. Търговище ми каза, че този разпит е правен в друго
качество, ние не можем да го използваме. Би следвало да се съпоставят
нещата и не да се върви по линия на косвени доказателства с едни
самопризнания, които така или иначе в обясненията си и двамата подсъдими
изтъкваха начина, по който са провеждани беседите с тях.
За всичко останало се присъединявам към колегата П..
Нещо, което искам да изтъкна и в допълнителното съображение съм
взела отношение по този въпрос. След запознаване с мотивите аз съм
категорична, че липсват изводи на съда и мотиви в посока субективна страна
на извършването на деянието при това от двамата подсъдими. Законът казва,
че това е съществено процесуално нарушение. Единствено изречението, което
е следното: Няма спор, че деянието е извършено умишлено /л.18 в мотивите в
частта правна страна на деянието/. Напротив аз считам, че спор има и за това
сме и всички в тази зала, спорът е голям, липсват каквито й да е доказателства
за наличие на субективна страна за извършване на деянието от двамата
подсъдими. Следваше съдът не само да се ограничи с едно изречение, като
подробно излага косвените доказателства, а и тях според мен твърде
едностранчиво ги излага в обслужване на обвинителната теза, което за един
16
съд е недопустимо, пак изтъквам, а следваше да докаже в какво се изразява
наличието на тази субективна страна, на този умисъл. Всички ние сме чели
големите учебници, практика на ВС, Ваша практика. В какво е тази
субективна страна, действия, бездействия, деклариране поведенчески
техники, определено поведение, няма такова нещо, а това препятства
сериозно нашата правна защита. Липсата на мотиви е съществено
процесуално нарушение, което считам, че не е отстранимо от въззивната
инстанция за първи път защото по този начин нас ни ограничава и ни лишава
от една инстанция.
Считам, че тази присъда не би могла да остане така, както е
постановена. Същата е постановена в нарушение на чл.303 от НПК. Не би
следвало да почива единствено на косвени доказателства и на самопризнания,
които аз ще Ви моля да приемете, че те наистина са взети не по предвидения
в НПК начин и с оглед казаното ще Ви моля да отмените присъдата, да
постановите оправдателна присъда по отношение на двамата подсъдими, като
необоснованост на първата и постановена в нарушение на материалния закон.
Отново изтъквам, нашият закон е категоричен, че една присъда не може да
почива на предположения.
В тази връзка ще Ви моля да отмените гр. иск. Ще Ви моля да се
произнесете по разноските. Ако Вие разбира се решите да уважите нашата
жалба ще Ви моля да се произнесете и по мерките за неотклонение.
И аз като колегата, той в една част подробно изложи защо са налице
нарушения още от фазата на прокуратурата по това дело, минавайки през
съдебна фаза в първа инстанция и поддържайки и моите доводи за
съществени нарушения на процесуалните правила, считам делото, че не е така
изяснено, независимо от усилията, които Вие положихте, поради което ще Ви
моля да върнете делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.
Всички сме тук за да бъде разкрита обективната истина. Аз пак изтъквам
нямаме свидетели, нямаме доказателства и дори и едно пряко доказателство
кой го е извършил това, как го е извършил, би ли могъл пострадалият сам да
го извърши с оглед събраните други доказателства. Тази възможност и от
вещото лице не се изключва от д-р Л. при първата експертиза и е
недопустимо според мен двама души да търпят тези отрицателни негативни
неща и да влязат в затвора заради това, че някой за жалост е починал, а други
пък институции не са си свършили работата, когато е можело и когато е
трябвало. Да, сега както каза колегата адв. Б. сме изправени пред ситуацията
да не могат да се събират необходими адекватни данни защото са унищожени,
защото времето е минало, но това пък не означава, че тези двама души трябва
да лежат в затвора.
Благодаря Ви. Моля Ви за съдебен акт в този смисъл.
ЖАЛБ.ПОДС.И. – Няма какво да допълня към казаното от адвоката
ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.ПОДС.И. – Моля за оправдателна присъда. Не сме виновни,
17
набеждават ни.
ЖАЛБ.ПОДС.А. – Ако искате вярвайте, ако искате недейте, на вижте
/подсъдимият се прекръства/. Освободете ни да си гледаме живота. Никого не
сме убивали, нито хвърляли в кладенеца, аз съм на 77 години, с това глупости
ли ще се занимавам, да убивам Митрето, той ми е приятел.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, след което обяви, че ще се
произнесе със съдебен акт в законния срок, за изготвянето на който страните
ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18