№ 22057
гр. София, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20251110108403 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ****, ЕИК ***, е предявил срещу ответника ***, ЕИК ***, осъдителен иск с
правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати сумата от 3401,80
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение 3376,80 лева и 25 лева
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423232371978,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 21.12.2023 г., в гр. ***,
Индустриална зона, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, който
при маневра на заден ход ударил паркирания товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, и
му причинява вреди, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 12.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско
на МПС“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 21.12.2023 г., в гр. ***,
Индустриална зона, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, който
при маневра на заден ход ударил паркирания товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***,
застрахован при ищеца, с което му причинява щети – в предна част – преден капак, челен
панел, решетка и предна броня над маска и над рег. номер. Сочи, че за ПТП бил съставен
двустранен констативен протокол за ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 3376,80 лв., като
поддържа, че на 19.04.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно
1
обезщетение на посочената стойност в полза на сервиз. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил
ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената на 01.08.2024 г.
покана, отказал да плати. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните
суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80
от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Твърди, че е налице
изключение по чл. 477, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ, тъй като собственикът на двата товарни
автомобила е едно и също юридическо лице, което не се явява трето лице по смисъла на чл.
493, ал. 1 КЗ. Твърди, че обезщетението не съответства на действителните вреди. Сочи, че
размерът на вредата следва да се определи съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ по методиката на
Наредба № 24. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3401,80 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение 3376,80 лева и 25 лева ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423232371978, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2025 г. до
окончателното изплащане на вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.07.2025 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че товарен автомобил марка „***“, с рег.
2
№ ***, е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“,
товарният автомобил марка „***“, с рег. № *** е бил застрахован при ответника по валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, на 21.12.2023 г. е настъпило
ПТП по описания в исковата молба механизъм; във връзка с образуваната за ПТП щета
ищецът е платил на сервиза извършил ремонта на товарен автомобил марка „***“, с рег. №
***, сумата в размер на 3376,80 лева на 19.04.2024 г. и ищецът е предявил претенция за
плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е
получена и ответното дружество е отказало плащане.
В настоящия случай спорен по делото е въпросът дължи или ответникът по иска сума
в описания размер при възражение, че тъй като превозните средства, участвали в ПТП, са
собственост на едно и също юридическо лице, на основание чл. 429, ал. 1, т. 1 и чл. 477, ал. 1
от КЗ, дружеството няма качеството на „трето лице“, на което са причинени вреди.
Съгласно чл. 477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
Застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство,
за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. Според чл. 477, ал. 3 от КЗ за трети лица по ал. 1
от КЗ се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди (така и т. 8 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС), поради което
възражението е неоснователно.
От изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на
което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по
делото писмени доказателства, се установява, че стойността на увредените детайли по
средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 3346,87 лева, при отчитане на
вида на увреденото МПС – товарен автомобил. Отговорността на застрахователя при деликт
е гаранционно обезпечителна и се определя от предмета на имущественото застраховане,
като задължението му за репариране на вредите възниква дотолкова, доколкото
застрахованото имуществено благо е повредено/унищожено. В тази връзка размера на
дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя към застрахованото по договор
за имуществено застраховане лице за повредената вещ се съизмерява с възстановителната
стойност. Същата зависи от това дали застрахованата вещ, в случая – автомобил, е
гаранционен или не, тъй като това пряко е рефлектирало на решението на застрахователя да
сключи договора за застраховка и условията за това. При настъпило събитие, последният
дължи на застрахования стойността, необходима за отремонтиране на превозното средство,
ако е частично увредено, по цени на официален сервиз, ако вещта е в гаранционен срок и от
3
това зависи поддържането на гаранцията за него, но не повече от застрахователната сума по
договора. След изплащане на определеното по този начин застрахователно обезщетение,
застрахователят има право да се суброгира в правата на застрахования срещу третото лице-
деликвент, който е отговорен за причинените щети, респективно срещу неговия
застраховател. Отговорността на застрахователя на деликвента е функционално обусловена
от произшествието и в хипотеза на регрес спрямо него, отговорността му не е обвързана с
обезщетението, платено на увреденото лице от неговия застраховател по договора за
имуществено застраховане на вещта. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се
на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност
към момента на застрахователното събитие. Това означава, че меродавна е не
възстановителната, а действителната стойност на вещта, която се определя от пазарната
цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено (така и Решение № 37 от
23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на I ТО на ВКС).
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните
повреди, за застрахователя по имуществената застраховка е възникнало задължението да
заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е
спорно и се установява, че застрахователят е заплатил сумата, необходима за ремонта на
увредените детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил
в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.
От заключението се установява стойност на увредените детайли и сумата, дължима за
тяхното ремонтиране, а именно 3346,87 лева по средни пазарни цени към датата на ПТП,
като тази сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева се дължи на ищеца,
тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разноски за определяне на щета по риск „Каско“ при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 569,27 лева, която надвишава
търсената, поради което искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 3371,87
лева, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 12.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както
законна последица от предявяване на заявлението, съответно иска, както за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 3401,80 лева искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съответната част от разноските.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 136,08 лева (лист 5 по
4
делото), 200 лева – депозит за вещо лице (л. 84 по делото). Същият е заявил и претенция за
разход за адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева с ДДС, заплатени по банкова
сметка (лист 9) съгласно представена фактура № ********** от 05.02.2025 г. и извлечение от
електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната
страна. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, тъй като търсената сума е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, установена като ориентир.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 967,49 лева – разноски за тази инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски.
Последният е заплатил 200 лева – депозит за вещо лице (л. 81 по делото) и е заявил
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 200 до 450 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева.
Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени 3,52
лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 411 от КЗ,
сумата от 3371,87 лева - застрахователно обезщетение и 25 лева ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ по преписка по щета № 470423232371978, представляващи
имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 21.12.2023 г., в гр. ***, Индустриална
зона, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, който при маневра на
заден ход ударил паркирания товарен автомобил марка „***“ с рег. № ***, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в
съда – 12.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 3371,87 лева до пълния предявен размер от 3401,80 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, да заплати на
5
****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 967,49 лева - разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****, да заплати на
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
сумата от 3,52 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6