Решение по дело №1018/2020 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

град Ловеч, 23.12.2020 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав, в открито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и двадесета година, в състав: 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №1018 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2790350 на ОД на МВР Ловеч на Л.Д.Д., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 05.05.2019 година, в 20.19 часа в ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място, при въведено ограничение на скоростта с п.з. В 26/60 км.ч., заснето с АТС тип стационарна SITRDFFIC LYNX и отчетен толеранс от минус 3 км/ч с МПС л.а. …., с регистрационен номер ….. е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №003059047ВВВ. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км.ч. е установена скорост от 93 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 33 км.ч.

Срещу Електронния фиш, в законоустановения срок е подадена жалба от Л.Д.Д., в която излага, че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Сочи, че в случая нарушението е извършено на 05.05.2019 г., който срок бил изтекъл на 05.05.2020 г., а ЕФ бил издаден след тази дата. На следващо място сочи, че не е приспадната максимално допустимата грешка за АТСС, с оглед на което моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Депозирал е писмена молба,  с която е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, като в молбата е изложил аргументи за отмяна на обжалвания ЕФ.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно  преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима. Видно от събраните по делото доказателства процесния ЕФ е бил връчен на жалбоподателят на 20.10.2020 г. На 27.10.2020 г. жалбоподателят е депозирал Възражение до Началника на ОД на МВР Ловеч, с което е направил искане да бъде анулиран процесния ЕФ, алтернативно да бъде коригиран размера на санкцията. Възражението е било входирано с №295000-10409/27.10.2020 г. С писмо с рег. №295000-10801/06.11.2020 г. Директора на ОД на МВР Ловеч е информирал жалбоподателят,  че цитираното по – горе възражение не е уважено и процесния ЕФ не е анулиран, като препис от същото е представено с административно наказателната преписка, но АНО не е приложил доказателства от които да се установява на коя дата е връчено това писмо. С административно наказателната преписка АНО е представил и „Списък с намерени фишове“,  от който се установява, че процесния ЕФ е влязъл в сила на 04.11.2020 г. С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че АНО е ограничил правото на жалбоподателят да депозира жалба пред съда срещу процесния ЕФ, тъй като не е изчакал писмо с рег. №295000-10801/06.11.2020 г. Директора на ОД на МВР Ловеч да му бъде връчено, за да може последния, да се запознае със съдържанието му, и в случай, че не е удовлетворен от отговора, да упражни правата си пред съд. На следващо място жалбоподателят Л.Д. е депозирал до Началника на ОД на МВР Ловеч молба – уточнение с вх. №909000 – 11764/10.11.2020 г., в което е посочил, че при изписването на възражение с №295000-10409/27.10.2020 г. по технически причини /спиране на тока/ е пропуснал да запише крайния адресат на жалбата, а именно „РС“ в гр. Ловеч, поради което е помолил възражението му да бъде тълкувано като жалба и да бъде изпратено заедно с останалите документи на РС Ловеч, предвид на което и АНО е изпратил административно наказателната преписка в съда, послужила за основание за образуване на настоящето НАХД. С оглед на така събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбата срещу процесния ЕФ е депозирана в срок, не се явява просрочена и следва да бъде разгледана от съда.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство не са допуснати сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 93 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 33 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – „ПП І - 4 км. 65+700, бензиностанция „Петрол”, посока гр. София, землището на с. Малиново, извън населено място при въведено ограничение на скоростта с п.з. В-26/60 км.ч.”. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от автоматизираното техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. По делото е приложен и снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 96 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В - 26. Използваната в случай система е автоматизирана и сама приспада 3 км.ч. толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията й. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 93 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., Протокол от проверка №11-С-ИСИ/26.04.2018 година на ГД „МИУ”, схема за организация на движението за процесния пътен участък, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, наличието на п.з. В - 26 и табела показваща, че в процесния участък от пътя има поставена камера за контрол на скоростта, както и че ограничението на скоростта е 60 км. ч., за процесния участък от пътя. Видно от електронния фиш видът, наименованието и номерът на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система и мястото на извършване на нарушението.

Съдът намира, че обжалвания електронния фиш отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, който урежда процедурата по издаване на ЕФ, която е облекчена и при която не се съставя АУАН преди издаване на ЕФ. Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. В ЕФ е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег. номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. 

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал.4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14 - дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, жалбоподателят е собственик на процесния лек автомобил и правилно е ангажирана неговата отговорност. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, както и да представи копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на посоченото в декларацията лице. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е депозирал декларация от която се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, като не е представил и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на това друго лице, поради което правилно е била ангажирана неговата отговорност.

От приетите по делото и неоспорени от страните доказателства съдът намира, че в конкретния случай контролните органи са ползвали стационарна радарна система “SITRAFFIC ERS 400“, с № 003059047BBB, която е одобрен тип система и притежава Удостоверение за одобрен тип средство за измерване с № 09.10.4823 от 06.10.2009 г., със срок за валидността на направените измервания на нарушенията на правилата за движение по пътищата до 06.10.2019 г., копие от която е приложено по делото. Посочената стационарна радарна система представлява “средство за измерване“ по смисъла на §1, т.27 от ДР на субсидиарно приложимия Закон за измерванията. Мястото на измерването е предварително обозначено, заедно с пътен знак “В 26“. По делото е приложена схема на организация на движението за процесния участък от пътя от който се установява наличието на пътният знак, както и наличието на нестандартна табела, указваща, че е налице камера за контрол на скоростта. Относно установеното превишение на разрешената скорост, съдът намира, че същата е правилно посочена в издадения ЕФ, тъй като е отчетен толеранс на измерената скорост от 3 км.ч. Правилно е определен вида и размера на наложеното административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

В хода на административно - наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като в ЕФ са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, като е направено точно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост извън населено място, когато е налице въведено ограничение с пътен знак.

По делото е представен снимков материал, снет от паметта на системата, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, наличието на ограничение от 60 км.ч., самият автомобил и измерената скорост, а от приложената по делото разпечатка от системата за контрол на скоростния режим е видно и точното наименование на използваната система, като е посочено и мястото на извършване на нарушението.

В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.

По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 04.06.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН. Обстоятелството, че процесния ЕФ е вречен на жалбоподателят на 20.10.2020 г. по никакъв начин не е ограничило правото му на защита. Доколкото в ЗАНН липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с оглед изричното препращане на чл. 11от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят приложение разпоредбите на общата част на НК. В съдебната практика се приема, че при това производство намира приложение чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следователно, независимо от спирането или прекъсването на давността, административно наказателното преследване следва да се изключи, ако са изтекли четири и половина години от момента на извършване на нарушението и няма издаден акт, с който да бъде наложено административно наказание, в случая този срок не е изтекъл, с оглед на което направените от жалбоподателят възражения за изтекла давност се явяват неоснователни. 

            На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д.№ 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като направените в тази връзка възражения се явяват изцяло неоснователни.

При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това нарушение, като възраженията за неправилно определена санкция се явяват неоснователни.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш  за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2790350 на ОД на МВР Ловеч, с който на Л.Д.Д., ЕГН ********** ***, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: