Определение по дело №633/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1159
Дата: 10 април 2019 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20193100500633
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Град Варна, 10 април 2019 година.

 

 

          ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, първи състав, в закрито заседание проведено на десети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

                                       ЧЛЕНОВЕ:         К. ВАСИЛЕВ

                                                              НЕВИН ШАКИРОВА

 

          като разгледа докладваното от съдия Василев,

в.гр.д. № 633 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно и е образувано е по въззивна жалба на „КНМ Груп“ ЕООД, против Решение № 762 от 21.02.2019 година, постановено по гр.дело № 11 995/2018 година на ВРС, с която е била отхвърлена исковата претенция против К.Д.Т., за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща дължима сума, получена от ответника в качеството му на довереник по Договор за цесия от 12.05.2015 година, но не предадна на неговия доверител „КНМ Груп“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 03.08.2018 година до окончателното изплащане на сумата.

Според жалбата, съдът не е отчел наличните по делото доказателства, други е тълкувал неправилно, което прави атакуваното решение, незаконосъобразно.Искането е атакуваното решение да бъде отменено, а исковата претенция – уважена.

В срока по чл.263 от ГПК против жалбата е депозиран отговор от страна на К.Д.Т., с които се настоява, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Направено е и доказателствено искане – да се допусне свидетел, които да изяснява действителната воля на страните.

За да се произнесе ВОС съобрази следното:

Съдът съобрази, че производството е по реда на ГПК (01.03.2008 година), което е задължило съдът да разпредели доказателствената тежест и да укаже наличието на т.нар.преклузии по смисъла на чл.266 от ГПК, както и относимостта на доказателствените искания към предмета на доказване.Съдът е изпълнил това свое задължение, както е видно от материалите по делото.По повод искането за разпит на свидетел, ВРС е отчел, че то се явява неотносимо и го е отхвърлил.Подобно е виждането на настоящата съдебна инстанция, която приема, че спорът следва да се реши на база на вече събраните доказателства.

Наред с изложеното до тук, ВОС намира за необходимо да уведоми страните, че произнасяйки се по спора първата съдебна инстанция е възприела погрешна правна квалификация на исковата претенция.ВРС е направил извод, че се касае за нормата на чл.59 от ЗЗД, докято на база на фактическите твърдения, е редно да се укаже на страните, че се касае за разпоредбата на чл.284 ал.2 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД, според която довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора против въззивнита жалба доказателствео искане от страна на К.Д.Т. за разпит на свидетел.

 

УКАЗВА  на страните, че правилната правна квалификация на иска е тази по чл.284 ал.2 вр.чл.79 ЗЗД.

 

НАСРОЧВА  делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.04.2019 година, 09.00 часа,за която дата и час да се призоват страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: