Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град С., 08.11.2011 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І Г.О., 1 състав, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 9775 по описа на 2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.124 от ГПК.

         Ищецът Х.А.Я. излага в исковата си молба, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в гр. С., кв. В., ул. „**" №**, съставляващо парцел IX-755 от квартал № 112 по плана на гр. С., местността „В.", цялото от 795, при съседи: улица, парцел Х-752, парцел Ш-754, парцел IV-756, и парцел  VIII-757. Твърди, че са съсобственици с Й.А.М. и на Апартамент № 45, находящ се в гр.С., ж.к. „М.-2”, бл.231 /стар блок № 229А/, вход 6, на 3 етаж, състоящ се от две стаи, дневна и други сервизни помещения, със застроена площ от 84 кв.м., при съседи: стълбище, Б.М., М.П. и от две страни – двор, заедно с избено помещение № 12, при съседи: коридор, Б.Т.М. и абонатна станция, заедно с 1.261 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя. Поддръжа, че след смъртта на баща му А. Я.М. през 1994 година, негови наследници по закон останали майка му С. Х. М., брат му Й.А.М. и ищеца, при квоти 4/6 ид.ч. за майка му и по 1/6 ид.ч. за него и брат му. Излага, че с нотариален акт № 78/14.04.2000 г. майка му С. М. продала на брат му Й.М. своите собствени 4/6 ид.ч. от съсобственото ни празно дворно място, находящо се в гр. С., кв. В., като твърди, че същото е станало в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС. Продажбата би била възможна, ако продавачът е представил пред нотариуса писмени доказателства, че му е предложил да купи неговата част при същите условия и декларира писмено, че ищеца не е приел това предложение. Твърди, че договорът за продажба, обективиран в нотариален акт № 132/27.04.2000 год. е нищожен, тъй като противоречи на закона. Отделно от това излага, че с нотариален акт № 147/20.10.2000 год. на нотариус Т.А., брат му Й.М. дарява на А.И.Х. собствената си 1/6 ид.ч. от първия процесен имот, дворно място в кв. В., а с нотариален акт № 97 от 03.11.2000 г. на нотариус И.Д. Й.М. продава на А.Х. 4/6 ид.ч. от същия имот, върху които се твърди, че не е притежавал право на собственост и следователно, не е могъл да ги прехвърли. Поддържа, че с нотариален акт № 132/27.04.2000 год., С. М. продава на Й.М. своите собствени 4/6 ид. ч. от апартамент № 45, находящ се в гр. С., жк М.-*, като твърди, че сделката е извършена в противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 от ЗС, а продажбата би била възможна, ако продавачът е представил пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на ищеца да купи неговата част при същите условия и декларира писмено, че не съм приел това предложение. Договорът за продажба, обективиран в посочения нотариален акт бил нищожен, тъй като противоречи на закона. Въз основа на всичко изложено моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да установи нищожността на сключените договорори с нотариален акт № 78/14.04.2000 г. И нотариален акт № 132 от 27.04.2000 год. и двата по описа на Нотариус В.Ч., както и да бъде установено по отношение на ответниците Й.А.М. и А.И.Х., че ищеца е собственик на по ½ идеална част от имотите обективирани в посочените нотариални актове. Претендират се разноските по делото.

          Ответникът Й.А.М., чрез назначения от съда осебен представител адв. В. оспорва предявеният иск по съображения представени в отговора и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.

          Ответникът А.И.Х., редовно уведомена за съдебни заседания, не депозира отговор, не представя доказателства и не взема становище по предявените искови претенции.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Така предявените искови претенции за прогласяване нищожността на сделките поради противоречие със закона са неоснователени. Недействителността на гражданско правни сделки се използува за родово дефиниране на онези сделки, които не пораждат или не могат да породят своето правно действие поради неспазване на определени законови изисквания ­ т.е. сделки с недостатъци ­ чл. 26 и чл. 27 ЗЗД. Нищожните сделки са недействителни сделки. При нищожната сделка не възникват онези правни последици, които страните целят със сключването им. Тази недействителност е винаги начална и не може да се заздрави като всеки може да се позове на нищожността на сделката. За да е налице противоречие със закона, като основание за нищожност следва да е налице несъобразяване с предписанията на императивни правни норми.

В настоящия случай от договор за покупко-продажба, сключен на 14.04.2000 год. и оформен с нотариален акт № **, том II, дело № 263/2000 год. по описа на нотариус В.Ч. се установява, че С. Х. М. е продала на съсобственика си Й.А.М. собствените си 2/3 идеални части от недвижим имот, представляващ празно дворно място, находящо се в гр. С., кв. В., ул. „**" № **, съставляващо парцел IX-755 от квартал № 112 по плана на гр. С., местността „В.", цялото от 795, при съседи: улица, парцел Х-752, парцел Ш-754, парцел IV-756, и парцел  VIII-757, а от договор за покупко-продажба, сключен на 27.04.2000 год. и оформен с нотариален акт № 132, том II, дело № 311/2000 год. по описа на нотариус В.Ч. се установява, че С. Х. М. е продала на съсобственика си Й.А.М. собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот, представляващ Апартамент № 45, находящ се в гр.С., ж.к. „М.-*”, бл.* /стар блок № **/, вход 6, на 3 етаж, състоящ се от две стаи, дневна и други сервизни помещения, със застроена площ от 84 кв.м., при съседи: стълбище, Б.М., М.П. и от две страни – двор, заедно с избено помещение № **, при съседи: коридор, Б.Т.М. и абонатна станция, заедно с 1.261 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя.

Представено е удостоверение за наследници № 184/26.02.2009 год., издадено от СО-Район М. от което е видно, че А. Я.М. е починал през 1994 год. и е оставил наследници С. Х. М. – съпруга и синове – Х.А.Я. и Й.А.М.. От е удостоверение за наследници № 93/24.01.2007 год., издадено от СО-Район М. е видно, че С. Х. М. е починала на 22.03.2003 год. и е оставила за наследници посочените по-горе деца.

При доказателствена тежест на ищцовата страна, същият не ангажира доказателства в процеса от които да е видно, че към момента на сключване на процесните две сделки за покупко-продажба, същият е имал качеството на съсобственик в недвижимите имоти, предмет на продажбите. Не се установи каква е била собствеността върху имотите на А. Я.М., чийто наследник по закон се явява ищеца Х.А.Я.. По исковата молба са наведине доводи за нищожност на следките поради противоречие с императивните правни норми на чл.33 от ЗС, като се твърди, че ищеца е имал качеството на съсобственик. В настоящето производство това му качество, към момента на сключване на сделките през 2000 година не бе установено. Но даже и да се приеме хипотетично, че същият е бил съсобствевик, то за продажба между други съсобственици съгласие по чл.33, ал.1 от ЗС не се изисква. Закона е въвел такова изискване единствено при продажба на трети лица, т.е. такива които са извън кръга на съсобствениците.    

Въз основа на всичко изложеното исковите претенции с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.124 от ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и изцяла недоказани.  

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.Я. с ЕГН ********** ***, ст.707, чрез адв. Ц. против Й.А.М. с ЕГН **********, чрез особен представител адв. В.В. ***, искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. Първо от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделките сключени с нотариален акт № 78, том II, дело № 263/2000 год. по описа на нотариус В.Ч. и нотариален акт № **, том II, дело № 311/2000 год. по описа на нотариус В.Ч., поради противоречие със закона, като неоснователни и недоказани.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Х.А.Я. с ЕГН ********** ***, ст.707, чрез адв. Ц. против Й.А.М. с ЕГН **********, чрез особен представител адв. В.В. *** и А.И.Х. с ЕГН ********** ***-106 искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признавана за установено по отношение на Й.А.М. и А.И.Х., че Х.А.Я. е собственик на по ½ /една втора/ идеална част от следните имоти, а именно: празно дворно място, находящо се в гр. С., кв. В., ул. „**" № **, съставляващо парцел IX-755 от квартал № 112 по плана на гр. С., местността „В.", цялото от 795, при съседи: улица, парцел Х-752, парцел Ш-754, парцел IV-756, и парцел  VIII-757 и Апартамент № 45, находящ се в гр.С., ж.к. „М.-*”, бл.** /стар блок № 229А/, вход *, на * етаж, състоящ се от две стаи, дневна и други сервизни помещения, със застроена площ от 84 кв.м., при съседи: стълбище, Б.М., М.П. и от две страни – двор, заедно с избено помещение № 12, при съседи: коридор, Б.Т.М. и абонатна станция, заедно с 1.261 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя, като неоснователни и недоказани.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: