РЕШЕНИЕ
№ 3236
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330101435 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Ж. М., ЕГН **********,
представляван по пълномощие от адв. Е. И., за прогласяване нищожността на
клауза, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане от 98,52
лева в договор за кредит № ********* от 23.02.2017г., сключен между
„Вивус.БГ“ ЕООД и М. Ж. М., поради противоречието й със закона и добрите
нрави, както и осъждане на „Вивус БГ“ ЕООД да върне на М. Ж. М., ЕГН
********** сумата от 98,52 лева, заплатена без правно основание, поради
нщожност на клаузата за експресно разглеждане, ведно със зак. лихва върху
тази сума от датата на завеждане на исоквата молба в съда – 31.01.2022г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски и ангажира доказателства.
В исковата молба са изложени подробни съображения, обосноваващи
нищожността на клаузата от договора, а в постъпилия писмен отговор са
наведени доводи за неоснователност на исковете.
ПЛОВДИВСКИ районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
Страните нямат спор относно сключването на процесния договор за
кредит и посочените в същия параметри на ГПР, фиксирания лихвения
1
процент, предоставената в кредит парична сума и срок за връщане на сумата.
По делото е представен и заверен препис от цитирания договор.
По делото е допусната и изслушана ССЕ с вещото лице Л. К., според
която Съгласно заключението на назначената по делото съдебно
икономическа експертиза, единственият разход, по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК, който кредиторът включил в договорения ГПР бил договорената
годишна лихва, а размерът на платената сума за такса експресно разглеждане
била 98,52 лева.
Касае се за договор за потребителски кредит, чиято правна
регламентация се съдържа в ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на
член 24 от ЗПК и в ЗЗП. Ищецът има качество качеството на потребител по
смисъла на член 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите начл. 10 и 11 от ЗПК.
В процесния договор за кредит е уговорено, че заемателят дължи
заплащане на такса за експресно разглеждане на документите за кандидатури
на кредитополучателя в размер на сумата от 98,52 лева.
Съгласно чл. 10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит.
Кредиторът не може да изисква заплащане на такси за действия, свързани с
управление на кредита, тъй като те са част от дейността му по предоставяне
на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от веднъж такса за
едно и също действие. Уговорената в разглеждания договор такса за
експресно разглеждане на документи представлява такса, свързана с
усвояване и управление на кредита, поради което спрямо нея се прилага
установената в чл. 10а, ал. 2 забрана.
2
С оглед на изложените съображения клаузата за такса за експресно
разглеждане е нищожна, като уговорена в противоречие със ЗПК, респ.
същата не поражда права и задължения за страните по договора.
Така също престираната от ищеца сума в размер на 98,52 лева е без
правно основание, тъй като няма оправдателна, основателна причина за
нейното престиране – клаузата е нищожна, поради което сумата от 98,52 лева
следва да бъде върната от обогатилия се кредитор на обеднилия се ищец.
Съгласно член 78 ГПК разноските са в тежест на ответника.
По делото ищецът е представляван от адв. И. от ПАК, по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗА съгласно удостовереното в договора за правна защита. В полза на
същата следва да бъде присъдено дължимото адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., доколкото е предоставена защита по два обективно
съединени иска. На ищеца ще се присъдят разноски за държавната такса и
възнаграждението за вещо лице в размер на общо 200 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клауза, предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане от 98,52 лева в договор за
кредит № ********** от 23.02.2017г., сключен между „Вивус.БГ“ ЕООД,
ЕИК ******** и М. ЖОРЕС М., ЕГН **********, поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да върне на М. Ж. М., ЕГН
********** сумата от 98,52 лева, платена при начална липса на основание по
клауза за експресно разглеждане в договор за потребителски кредит №
******* от 23.02.2017г., сключен между „Вивус. БГ“ ЕООД, ЕИК ******* и
М. Ж. М., ЕГН **********, ведно със зак. лихва върху тази сума от датата на
предявяване на исковата молба – 31.01.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на М. Ж. М.,
ЕГН ********** разноски в размер на общо 200 лева.
ОСЪЖДА „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК ********да заплати на адв. Е. И.
3
вписана в АК-Пловдив сумата от 600 лв. адвокатско възнаграждение на осн.
чл.38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4