Решение по дело №48/2018 на Районен съд - Свищов

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260004

 

гр. Свищов, 07.04.2022г.

 

 

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 05.01.2021г., в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 48/2018г.  по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 109 от ЗС - да бъдат осъдени ответниците да премахнат построената в имота им с идентификатор № *масивна постройка с размери от 3,66 кв.м., както и да бъдат осъдени трайно да прекъснат електрозахранването по процесния кабел и да се въздържат от препятстване на ищците при частичното или пълното му прехване от техния имот с еднтификатор № **. 

С допълнителна уточняваща молба по втория иск, в условията на евентуалност превява молба, в случай, че съдът приеме, че кабелът е на ответника- да го осъди в указан срок да го откопае и премахне за своя сметка и да възстанови изкопа за изваждането му от имота им, като за деня и часа на това да предизвести ищците в подходящ срок от не по-малко от десет дни, за да му бъде предоставен достъп.  

Ищците Л.К. и Р.К.-А. твърдят, че са собственици по наследство на имот  с идент. № ** в местността „С“ в гр. Свищов. Твърди, че имотът бил ограден от всички страни с двуметрова оградна мрежа, но по средата на източната граница с имот с идент. № *в имота им се навътре се вклинявала незаконна масивна постройка, която се ползва от собственика на този имот. Твърди се, че собственик на имота е Ф.Р.Ф.. Твърди се, че незаконната постройка и помпата му в разположения на юг в имота кладенец, се захранвали с трифазен ток от 380 волта от имот с идент. №***, който е собственост на съпругата му М.А.Ф. с положен в земята кабел. Посоченият ел. кабел бил трифазен и свързван към главното табло на втория имот, което се намирало до входа в югоизточния край на вилата на М.Ф. и по трасе прокопано в земята, отивало до постройката на Ф.. Това трасе се движело успоредно на северната ограда на имота на ищците на отстояние около 2м., след което при достигане на 1,35м. от източната ограда на ищците, правело завой на 90 градуса на юг. След това трасето продължавало на юг , като навлизало в имота на ищците на отстояние около 1,35м. от източната ограда и достигало до място, разположено срещу постройката на Ф.. След това правело отново завой под 90 градуса и се насочвало към постройката. Твърди се, че дълбочината на трасето варира между 40 см. и 47 см., като в близост до постройката намалява и на 30 см. Твърди се, че построената незаконна постройка и положения ел. кабел, който навлиза в имота на ищците пречи за ползването на имота им. Така те не можели да изградят капково или друг вид напояване в участъка, където е разположен ел. кабел, а за да можела да се отваря вратата на незаконната постройка от южната й страна, линията на оградата от двете страни на постройката е изкривена навътре в имота, което пък лишавало ищците от допълнителни площи.

Счита, че със своите действия ответниците препятстват достъпът до процесния двор и ограничават правото им да упражняват спокойно правата си на собственици.

В срока по чл. 131 от ГПК ответника оспори твърденията на ищците, че постройката не попада в част от имота на ищците. Въпреки това същият предприел действия събарянето й, като същата щяла да бъде премахната след излизането му от болницата. Предвид това иска е неоснователен. По отношение на иска за присъждане на разноски за премахване на незаконния кабел, намира същия за неоснователен. На първо място се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на ограниченото сервитутно право за прокопаване на кабел през имота на ищците. Твърди, че този кабел бил положен преди повече от 40 години и е положен по действащите към него момент наредби. От полагането му до момента непрекъснато, явно и спокойно  е осъществявал фактическа власт върху сервитутното право на прокопаване на електрозахранващ кабел през служещия имот на ищците за електрозахранване на неговия господстващ имот.

В хода на делото ответника Ф.Ф. почина, поради което по искане на ищците делото продължи срещу неговите наследници М.А.Ф., В.Ф.Ф., Л.Ф.Ф. и Р.Ф.Ф.. По делото като задължителен необходим другар бе конституирана наследницата на М.Р.М. – Е.А.П..

В срока на отговор ответниците М.А.Ф., В.Ф.Ф. и  Л.Ф.Ф. чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. В.К., оспорват предявения иск. На първо място оспорват собствеността на 160 кв. м. от имота ищците, с които същият е упълномерен от имота на ответниците. Заявяват, че процесната постройка не попада в имота на ищците, дори да бъдело прието, че квадратурата на имота е 6 дка. съгласно Заповед № 0А04-1611/24.02.2016г. на Областен управител В.Търново. Заявяват, че постройката е търпим строеж по смисъла на §6 от ПР на ЗУТ. Същата е изградена в началото на 80-те години на миналия век и е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на строителството й. Наследодателите на ответниците / а понастоящем наследниците на Ф.Р.Ф./ са владели постройката, заедно с правото на строеж върху терена в продължение на много повече от 10 години и са придобили собствеността й, съответно вещното право на строеж върху земята.

Заявяват, че процесната постройка не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху техния имот. Постройката е съществувала към момента на възстановяване собствеността на ищците върху лозе от 6.000 дка, респ. към момента на издаване на Заповед № 0А04-1611/ 24.02.2016 г. на Областен управител В.Търново, от които те твърдят, да черпят правата си. Сградата е заварен строеж и нейното съществуване е било пречка за възстановяване собствеността на имота на наследници на бивши собственици. След като разширението на имот № ****за сметка на имот **, на което ищците се позовават, е станало по тяхно искане и сградата е съществувала, следва да се приеме, че те са се съгласили с ограничението на правото на собственост, което тази сграда и правото на строеж евентуално им причинява. По отношение на иска с правно основание чл. 109 от ЗС за прекъсване електрозахранването по кабел, разположен в ПИ **в участъка между ПИ *** и ПИ *и задължаване на ответниците да не възстановяват електрозахранването му и да не го ползват за в бъдеще за електрозахранване на ПИ *****, считат за неоснователен. Електрозахранването е прекъснато преди предявяване на исковата молба. На второ място, кабелът бил положен през началото на 80-те години на миналия век в имот, който към датата на полагането му не е бил собственост на ищците. Към датата на постановяване на решение № 0870А/ 5.11.2003 г. на ОСЗГ, на което ищците основават правото си на собственост, кабелът е преминавал през имота, ползван от наследодателя на ответниците. Към датата на издаване на Заповед № 0А04-1611/ 24.02.2016 г. на Областния управител, съгласно която ПИ ** с площ от 5.840 дка е упълномерен до 6 дка за сметка на ПИ *кабелът е съществувал и е представлявал ограничение /сервитут/ върху имота, с което ищците следва да се съобразяват.

На следващо място, кабелът бил положен от Ф.Р.Ф. и е негова собственост, като ответниците оспорват твърдението на ищците, че този кабел е станал тяхна собственост по силата на приращението. Позовават се на давност на ограничено вещно право- сервитут за преминаване на кабела през имота на ищците в сегашния му вид и квадратура. Владението на ограниченото вещно право- сервитут е осъществявано от наследодателя на ответниците Ф.Р.Ф. и това владение е присъединено към владението на наследниците му. Същото е продължило повече от 10 години, като е било спокойно, явно, непрекъснато и несъмнено. Съществуващият в полза на ответниците сервитут в имота на ищците обосновавал неоснователност на иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

Молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират разноски.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответниците Е.А.П. и Р.Ф.Ф. не са дали такъв, не дават становище по иска и не се явяват в съдебно заседание.

В писмено становище ищците поддържат исковата молба. Развиват доводи, съобразно които същите са доказали собствеността на своя имот, като в тази връзка оспорването от ответната страна на правото им на собственост е останало недоказано. Заявяват, че масивната незаконната постройка навлиза с около 50 см. в имота на ищците. Тя е изградена без каквито и да било строителни книжа и без съгласуване с компетентните органи, а дори и да не навлизала в имота на ищците би следвало да е изградена на отстояние 3 м. от имотната граница или да има нотариално заверено съгласие от собствениците на съседният имот за изгражадане при намалено отстояние, каквото няма. Изисквания за това са установени в ЗСТУ, в Наредба № 5, Наредба № 2 за застрояване на земеделски земи. Според вещото лице правилото за 3м. отстояние на новоизграждаща сграда от границата със съседен имот е съществувало във всички предходни нормативни актове в последните 50 години, както и че при изграждане на нова масивна постройка за нея е следвало да има строителни книжа, съгласувани с компетентен орган.Заявяват, че втоия иск също е доказан, тъй като от СТЕ се установявало, че през имота им преминавал ел. кабел, който захранвал с ток незаконната постройка от източник на ток, който се намирал в друг съседен имот, собственост на ответницата М.Р..

В писмено становище от адв. К. се развиват доводи за недоказаност на исковете. На първо място оспорва собствеността на ищците върху имот идентификатор **. Заявява, че правото на собственост на ищците се основа на решение № 0870А/5.11.2003       г. на ОСЗГ. Тъй като решението не били описани границите на имота и към него не е приложена скица на имота същото е незаконосъобразно. Освен това от приложените доказателства се установявало, че наследодателят на ищците е бил собственик на лозе от 5,800 дка, а не на лозе от 6,000 дка, а на наследодателя на ответниците – 1,.000 дка. Обстоятелството, че източната граница на сегашния имот ** не съвпадал с границата на имота на наследодателя на ищците и че постройката на ответниците е била разположена в техния имот, а не в имота на ищците, се установява от показанията на разпитаните свидетели А и А., които имат непосредствени лични впечатления за местоположението на имотите. Прави възражение, че ищците не се легитимират като собственици на лозе от 6,000 дка, респ. за собственици на имот ** в сегашните му очертания по кадастралната карта. Заявява, че правото на собственост на ищците не може да се основа и на давностно владение, като аргументира това със анализ на събраните по делото гласни даказателства. Счита предявения иск за премахване на постройката за неосноветелен. В тази връзка заявява, че сградата е била заварен строеж към момента на възстановяване на собствеността през 2003г. След като разширението на имот ******за сметка на имот *е станало по искане на ищците и сградата е съществувала, то те са се съгласили да получат в собственост имот с ограничение на правото на собственост, което тази сграда евентуално им причинява. Поддържа становище, че сградата е търпим строеж по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. чл. 127 от ПР на ЗУТ. Въпреки, че за изграждане на сградата няма строителни книжа, тя е била допустима по правилата и нормативите, действали по време на извършване на строежа. Искането за прекъсване електрозахранването на кабела е неоснователно. На първо място, електрозахранването по кабела е прекъснато преди предявяване на исковата молба и предявеният иск е безпредметен.На следващо място ответницити били собственици по давност на ограничено вещно право- сервитут за преминаване на кабела през имот ** в сегашния му вид и квадратура, поради което иска е несонователен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Ищците са съсобственици по наследство от баща си К.С. К. на имот с идентификатор **, представляващ лозе от 6,000дка, находящо се в м."С" гр.Свищов, като правото им на собственост е възстановено с решение № 0870А/5.11.2003  г. на ОСЗГ гр.Свищов.

Ответниците притежават съседния на този имот - имот с идентификатор *****, представляващ лозе от 8,400 дка.

От представените по делото административни актове  на Областен управител на ВеликоТърново, заповеди на Кмета на Община Свищов и Решения на АС Велико Търново се установявя, че след влизане в сила на Решение № 0870 А/ 05.11.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр.Свищов, със Заповед № СА- 02- 11-2/ 08.02.2011г. на Областния управител на гр.Велико Търново е одобрен плана новообразуваните имоти на територията на к.е. 78 и 80 в м."С". Тази заповед е отменена с Решение №541/12.2011г. по адм.д. №217/2011г. по описа на АС Велико Търново по жалба на настоящите ищци.

Независимо от това въз основа на отменената заповед на областния управител, Кмета на Община Свищов със Заповед №5396-РД-01-03/14.05.2015г. е наредил наследниците на Р. Ф.Р. – М.Р.М. и Ф.Р.Ф. да придобият собственост върху новообразуван имот *с площ от 1000 дка.

Със Заповед  № 0А04-1611/ 24.02.2016 г. на Областния управител имотът на ищците № ** съобразно  №541/12.2011г. по адм.д. №217/2011г. по описа на АС Велико Търново и заключение на техническа експертиза с приложени към нея скици, имота на ищците от 5840 кв.м. е упълномерен до 6,000 дка. чрез разширение в източна посока за сметка на имот № *****. В тази връзка е издадената и последващата заповед на Кмета на Община Свищов №995 РД-01-03/20.06.2016г., с която отменя своята заповед №5396-РД-01-03/14.05.2015г. в частта за разиката над 840,09 кв.м. до 1000 кв.м.

Разпитани по делото бяха свидетелите В. Н., П. И. и П.И.от страна на ищците. Свидетелите изложиха, че познават само ищеца Л.К. много отдавна, като свидетелите П. И. и П.И.заявиха, че познанството им е по повод адвокатската работа на ищеца, който им вършел услуги. Въпреки, че свидетелите живеели в гр. Плевен, те посещавали процесния от 1990г.насам, по 3-4 пъти годишно и вършели работа в него – копаели лозето и обирали гроздето, грижели се за овощните дръвчета, премахвали тревата. Свидетелката Н. заяви, че през 2009г. бил търсен водопровод в имота на ищците, поради което на няколко места били направени прокопавания. Тогава електрически кабел, който да е положен в земята не бил установен, въпреки, че било разкопано в различни части от имота, включително и в частта, в която по-късно е установен кабела. Според тази свидетелка имотът на ищците е бил ограден след 1994г. От източната страна на имота имало малка къщичка, която била стопанска постройка с размери метър на два. Според свидетеля И. ел. кабел в имота на ищците бил е установен от него и ищеца през 2016-2017г. Същият се намирал в източната част на имота, на няколко метра от съществуващата в момента ограда и на дълбочина около 60-70 см. Според този свидетел кабелът бил открит, когато търсели водопровода. Според свидетеля И. имотът е ограден с оградна мрежа от 2016-2017г., като от източната страна на имота тя преминава покрай постройка на съседния имот. Тази постройка е малка – 4-5 квадратни метра и покрита с бетонна плоча, която се появила след 1992-1993г. Според свидетеля П.И.постройката в съседния от източната страна имот се е появила през 1994г. Дотогава между двата имота имало ограда, която била телена. Едва пред 2016г.-2017г. била поставена сегашната оградна мрежа, като преди това идвали геодезисти да замерят.

Разпитани по делото бяха свидетелите  ААи А.А.. Според свидетеля ААмежду двата имота имало ограда, която повече приличала на път, а процесната постройка се намирала на 2м. от източно от този път. Според свидетеля имотът на ищците било пустеещо място. Кабелът, който идвал от имота на ответницата М.Ф. вървял в имота на ищците под формата на буквата „Г“. Свидетелят А.А. излага, че знае къде се намира имота на ответниците. Заявява, че е обработвал 2-3 г. след пенсионирането си през 2000г. съседния от западната  страна имот – този на ищците. Излага, че при обработването е използвал тракторче което около 1м. широко и с което се движел по път между двата имота, който обаче не достигал до попроцесната постройка.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж. М., електрозахранването на имот №*се осъществява по четирижилен усукан кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с PVC изолация и обвивка/ 4x4 мм2. Начинът на полагане на процесния кабел е следния: Единият край на кабела, от където той получава захранване е свързан към електромерно табло монтирано на фасадата на къща намираща се в имот №***. От гореописаното електромерно табло кабелът влиза в стоманена тръба - закрепена към фасадата на къщата и от нея е положен в изкопано трасе в земята. Дължината на трасето в което е положен кабела в имот №*** е 2-3 метра. След това процесния кабел преминава през имот №**. През този имот кабела е положен в изкоп под земята на дълбочина 500 мм /измерена от направените контролни изкопи направени на 3 места по трасето/. Общата дължина на трасето по което преминава процесния кабел в имота е 58 метра. След като кабела излезе от имот №** влиза също под земята в имот №*****. От земята кабела влиза в тръба закрепена на постройката за инвентар, намираща се в този имот и захранва електромерно табло с три главни предпазителя и трифазен шалтер. Електромерното табло е монтирано на фасадата на постройката за инвентар. Електроенергията потребена в имот №*се измерва от вторичен трифазен електромер тип „ЕЛЕКТРА”. Според експерта начинът на полагане на този кабел не е съобразен с нормативните условия и изискванията на: чл. 64, ал.5, чл 66, ал.3 и чл. 67 от Закон за устройство на територията; чл. 327 ал.2 и чл. 374 от Наредба №3 за устройството ни електрическите уредби и електропроводни линии; НАРЕДБА №6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи; чл.2 ал.1 от НАРЕДБА №16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Според заключението четирижилен усукан кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с PVC изолация и обвивка/ 4x4 мм2 може да бъде положен в земята, като неговите качества не се изменят във времето. Началото на производството на такъв вид кабел е в края на 70-те и началото на 80-те години. При полагане на кабел в земя на основание чл. 374 Наредба №3 за устройството на електрическите уредби и електропроводни линии, същият трябва да бъде положен на дълбочина 1,3 метра.

Вещото лице е дало отговор и на другите въпроси. Според него най-близкия трансформатор 10/0,4 kV откъдето може да се захрани процесния имот се намира на разстояния около 600 метра от имота. Непосредствено до южната граница на имота преминава въздушен електропровод 0,4 kV. Същият захранва кооперацията и е нейна собственост. Вилни имоти №*** и №*в м. „С” в град Свищов нямат и са нямали във времето разкрити партиди в Е или неговия праводател и не се захранват с електроенергия от електроразпределителното предприятие. През последните 40 г. не е прокарван електропровод с 380 Вт от трафопоста до имот №*** или от последния - процесния подземен кабел до имот № *****. Вещото лице е посочило, че към момента на проверката процесния кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с PVC изолация и обвивка/ 4x4 мм2 е отсъединен от електромерно табло монтирано на фасадата на къща намираща се в имот №*** и по него не протича електрически ток.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на арх. Л., процесиите имоти са разположени в местността „С”, източно от град Свищов, и представляват бивши земи по Параграф 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти (ПНИ), по който са първоначално установени имотите, е претърпял изменения в очертанията и площите им и те са както следва: ПИ ** е с площ 6000 кв. м., а ПИ *е с площ 841 кв. м.

В процеса на измененията от ПИ 17 са придадени към ПИ 11 159 кв. м. Общата граница между имотите е с дължина 90,55 метра и тази придадена площ представлява приблизителен правоъгълник с размери 90,5/1,77 метра.

Измененията на ПНИ са влезли в сила по установения ред и са отразени в КККР, одобрени със заповед РД-18-10/12.02.2009 г., която е в сила за тази територия. Скици с актуалното състояние на имотите са приложени към делото на -лист 14 за ПИ ** и лист за ПИ *****.

Според вещото лице процесната постройка е с размери 197/186 см. и площ 3,66 кв. м., разположена на 44,77 м. в южна посока от северозападния ъгъл на имота на ответника. Тя е с масивна конструкция от тухлена зидария с дебелина 12 см. и височина 2.25 м. Покривната конструкция е от стоманобетонна плоча с дебелина 8 см., образуваща околовръстна стреха с ширина 17 см. Процесната постройка по техническите си характеристики и начина си на ползване представлява постройка за инвентар, съвместима с трайното ползване на ПИ и допустима съгласно действалата към момента на изграждането нормативна уредба (Наредба 2 от 1998 г.). При проверка от страна на експерта в Община Свищов се установило, че за процесната постройка и електрозахранващия кабел няма строителни книжа, нито са постъпили искания за издаването им. Видно от писмо на Община Свищов 94-3-971/11.07.2017 г., строителни книжа има за вилата в ПИ ***, от която тръгва електрозахранващият кабел към постройката в имота на ответниците. За другите обекти в процесния имот няма строителни книжа и не е изследвана приложимостта на разпоредбите на чл. 16 от ПРЗУТ и чл. 127 от ПЗР към ЗИДЗУТ. За процесния кабел няма издадено разрешение за строеж, няма учредени сервитутни права, за неговото преминаване, не е разположен съгласно изискванията. Не са спазени изискванията на: чл. 64 ал.5, чл. 66 ал.3 и чл. 67 от Закон за устройство на територията; чл. 327 ал.2 и чл. 374 от Наредба №3 “За устройството на електрическите уредби и електропроводни линии”; НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи; чл.2 ал.1 от НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти.

Вещото лице е дало заключение, че постройката е разположена близо до сегашната граница между двата имота, като навлиза около 50 см. в имота на ищците. С оглед направените в последните години промени в ПНИ, прави извод, че към момента на изграждането й и по първоначалните граници по ПНИ, постройката е била разположена на 1,77 -0,50 = 1,27 м. от границата между имотите, т.е. изцяло в имота на ответната страна към тогавашния момент (преди изменението от 2016 г.).

Нейното разположение на 1,27 м. от тогавашната имотна граница не отговаря на общите нормативни изисквания на действалите тогава ЗТСУ и Наредба 5 за правила и норми по ТСУ. Постройката би се намирала в режим на търпимост, ако бъде конфигурирана с допълнителен навес като строеж на границата между имотите и затова има необходимото нотариално заверено съгласие от съседа.

През процесните имоти преминава захранващ водопровод около 1,5 цола в лошо техническо състояние. Не е известно времето на изграждането му и режимът му на ползване. Шахта 1,30/0,90 метра, с достъп до водопровода, е разположена в имота на ищците, на около 30 метра в южна посока от североизточния ъгъл на имота му. Процесният кабел минава в непосредствена близост до шахтата, а процесната постройка е на 14,77 южно от шахтата, респективно от водопровода. Според вещото лице процесната постройка е незаконна съгласно определението на чл.225, ал.2 от ЗУТ. Като технически характеристики и трайно предназначение, постройката е допустима с оглед предназначението - „Земеделска” и трайното ползване - „Друг вид трайно насаждение” на земята. За постройката могат да бъдат проучени условията за състояние на търпимост и да бъде издадено съответното удостоверение. Към момента няма издадено такова.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

По предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС в тежест на ответниците е да докажат, че са собственици на процесния имот на твърдяното от тях придобивно основание, както и че ответниците им пречат да упражняват правото си в пълен обем. Ответниците следва да установят, че са извършили описаното в исковата молба действие или бездействие на правно основание. Съдебната практика приема, че предмет на преценка от съда и правнорелевантни са само онези неоснователни действия/бездействия, които са посочени в обстоятелствената част на исковата молба.

Съдът намира, че ищците Л.К. и Р.К.-А. доказаха, че са  собственици на поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Свищов, одобрен със Заповед №РД 18-10/ 12.02.2009 г. в местността „С“.

По делото се установи, че имота на ищците граничи с поземлен  имот №*****, собственост на наследниците на Р. Ф.Р. – Ф.Р.Ф. – син и М.Р.М. -дъщеря. След смъртта на последните имотът е в съсобственост на техните наследници – М.А.Ф., В.Ф.Ф., Л.Ф.Ф. и Р.Ф.Ф., като наследници на първия ответник и Е.А.П., като наследник на М.Р.М., видно от приложените по делото удостоверения за наследници.

Действително ответната страна оспори, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор №** по КККР на гр.Свищов. Видно от аргументите изложени от ответниците, съдът намира, че спора се свежда до това дали ищците притежават имотът в размер от 6,000дка, а ответниците техния имот в размер от 1,000 дка. Ответниците оспорват, че придадените 159 кв. м. от поземлен  имот №*към  този на ищците е законосъобразен. Иска се гражданският съд да упражни косвен съдебен контрол върху административния акт и като констатира неговата незаконосъобразност- да откаже да зачете правните му последици.

Съдът намира същото за ирелеватно в настоящия спор. Така е, тъй като съобразно изготвената по делото съдебно техническа експертиза общата граница между имотите е с дължина 90,55 метра и тази придадена площ от 159 кв.м. представлява приблизителен правоъгълник с размери 90,5/1,77 метра. Според вещото лице, чието заключение съдът кредитира напълно като обосновано и компетентно, към момента на изграждането на постройката и по първоначалните граници по ПНИ, тя е била разположена на 1,77 -0,50 = 1,27 м. от границата между имотите, т.е. изцяло в имота на ответната страна към тогавашния момент (преди изменението от 2016 г.). Нейното разположение на 1,27 м. от тогавашната имотна граница не отговаря на общите нормативни изисквания на действалите тогава ЗТСУ и Наредба 5 за правила и норми по ТСУ. От свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установи, че действително преди 2000г. между двата процесни имота е имало пътче, което собствениците и ползвателите на съдените имоти са създали за свое удобство. Този път е бил с ширина много по- малка от 3 м., колкото да мине малко тракторче. Следователно това не път съгласно нормативните изисквания. Процесната постройка е била разположена на границата на имота на ответниците с това пътче. В сегашното състояние постройката е навлиза с 50см. в имота на ищците. Според практиката на ВКС ( Решение № 42 от 8.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2019 г., I г. о.), собственикът на земята може успешно да проведе иск по чл. 109 ЗС срещу суперфициарния собственик и да иска събаряне на построената от него сграда или част от сграда, ако въпреки валидно учреденото право на строеж сградата е незаконна и му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. Настоящият случай е такъв. Според вещото лице арх. Л. постройката би се намирала в режим на търпимост, само ако бъде конфигурирана с допълнителен навес като строеж на границата между имотите и затова има необходимото нотариално заверено съгласие от съседа. От това следва, че изградената постройка не е търпим строеж. Според вещото лице това състояние е съществувало и изначално, при построяване на постройката, тъй като при всички положения за изграждането й освен, че няма необходимите строителни разрешения и книжа, няма необходимото отстояние от съседния имот. Съдът намира, че статутът на търпимост не може да породи за собственика на терена задължение да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото си на собственост.

Доколкото се установи от събраните по делото доказателства, че същата лишава собствениците на съседния имот (ищците) да отглеждат насаждения около нея, тъй като засенчва двора, а през надвисналата бетонна плоча може да се влиза в имота на ответниците с цел кражба на селскостопанска продукция много по-лесно (последният е ограден от всички страни с оградна мрежа), същата смущава правото им на собственост.

Предвид на горното предявения иск по чл.109 от ЗС, с който се иска осъждане на ответниците да премахнат се явява основателен и доказан.

По делото се установи от разпита на свидетелите и от изготвените две съдебно технически експертизи, че на дълбочина от около 50см. под земята в продължение на 58 метра успоредно на северната и източната граници, през имота ищците преминава четирижилен усукан кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с PVC изолация и обвивка/ 4x4 мм2 . За процесния кабел няма издадено разрешение за строеж, няма учредени сервитутни права за неговото преминаване, не е разположен съгласно изискванията.  Според вещите лица няма никакви спазени изисквания за полагането му и по конкретно на: чл. 64 ал.5, чл. 66 ал.3 и чл. 67 от Закон за устройство на територията; чл. 327 ал.2 и чл. 374 от Наредба №3 “За устройството на електрическите уредби и електропроводни линии”; НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи; чл.2 ал.1 от НАРЕДБА № 16 от 9.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Неоснвателно е възражението на ответниците, че т.к. този кабел положен преди четиридесет години, то те са собственици по давностно владение на ограниченото вещно право – сервитут за преминаване на кабела през имота на ищците. Според вещото лице М. такъв кабел няма пречка да бъде положен, но трябва да е на дълбочина 1,3м. Следователно ответниците не могат да се ползват от ограниченото право, доколкото процесният кабел не е съобразен с нормите и по-конкретно дълбочината на полагане. Установи се още, че в близост до ел. кабел преминава и  захранващ водопровод около 1,5 цола в лошо техническо състояние, според заключението на вещото лице. Предвид това така положения електрически кабел (трасе и дълбочина)  не само създава пречки на ищците да ползват имота си в частта, от където преминава, но и е опасен за здравето им при евентуална авария на преминаващия в близост водопровод. Това налага да се преустанови преминаването на ел. ток по този кабел.

Заявените от ответната страна възражения за неоснователност на исковата претенция, поради това че захранването е прекъсното се опровергават от заключението на вещото лице М., който в съдебно заседание заяви, че свързването на кабела към електромера на съседния имот и от където започва трасето на процесния ел. кабел, може да се извърши за няколко минути от всяко технически грамотно лице. По тази причина съдът намира, че въпреки, че към момента приключване на съдебното дирене електрозахранването е прекъснато, то искът следва да се уважи, доколкото прекъсването следва да трайно.

Доказа се, че през годините наследодателите на ответниците са поддържали това състояние, поради което съдът намери исковете с правно основание чл. 109 от ЗС за основателни и доказани. Ответниците следва да бъдат осъдени да прекратят неоснователните си действия/бездействия, с които пречат на ищците да упражняват своето право на собственост и ползване върху поземлен имот с идентификатор №**.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените по делото разноски от ищците за възнаграждение на вещи лица в размер на 500лв., адвокатско възнаграждение в размер 950 лв. и платена държавна такса в размер на 50 лв. Претендираните останали разноски не се дължат, тъй като не разноски по смисъла на ГПК.

Доколкото съдът не е събрал държавна такса по втория иск ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметкана РС-Свищо държавна такса в размер на 50 лв. за втория неоценяем иск.

Водим от горното съдът- платена държавна такса в размер от 30,00 лв.,

 

  Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 109 от   ЗС М.А.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, В.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** да премахнат изградената в имота им с идентификатор № *масивна постройка с размери от 3,66 кв.м.

 

 ОСЪЖДА по предявения иск с правно основание чл. 109 от   ЗС М.А.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, В.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** да прекъснат електрозахранването по процесния кабел (четирижилен усукан кабел тип СВТ /силов кабел за ниско напрежение с PVC изолация и обвивка/ 4x4 мм2 ) и да се въздържат от препятстване на ищците при частичното или пълното му прехване от техния имот с иднтификатор № **. 

 

ОСЪЖДА М.А.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, В.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Е.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на  Л.К.К. с ЕГН **********, с адрес ***5 и Р.К.К.-А. с ЕГН **********, с адрес ***5 направените по делото разноски в размер на  1500 (хиляда петстотин) лева.

ОСЪЖДА М.А.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, В.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Л.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Р.Ф.Ф. с ЕГН **********, с адрес ***, Е.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на РС-Свищов сумата от 50 (петдесет) лева за държавна такса по втория иск.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: