Определение по дело №1653/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260434
Дата: 21 август 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20193100901653
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../……...08.2020 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията 

т. д.1653/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Произнасянето е по реда на чл. 248 ГПК и е по молба вх. № 260879/08.07.2020 г. на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, с която е отправено искане за допълване на постановеното Решение385/23.06.2020 г., с произнасяне в частта за разноските като се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение съразмерно на прекратената част от производството. Искането е обосновано с това, че в постановеното решение, съдът не се е произнесъл по въпросът за дължимите на ответника разноски във връзка с прекратяването на производството, частично.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, насрещната страна Х.М.Х., ЕГН **********,***, изразява становище за неоснователност на молбата. Сочи, че на допълване подлежи определението, с което производството е било частично прекратено поради отказ от иска и в който акт разноски за ответника във връзка с прекратяването не са били присъдени. След като обаче този акт е влязъл в сила, то възможността на страната да поиска допълването му с произнасяне по разноските е била преклудирана. , като сочи, че разноски в производството по чл. 402 ГПК не се дължат, тъй като правото на молителя на разноски в обезпечителното производство е обусловено от основателността на бъдещия иск. Излага, че образуваното исково производство не е приключило с окончателен съдебен акт, поради което моли искането по чл. 248 ГПК да се остави без уважение, а в условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

За да се произнесе съдът съобрази, следното:

По допустимостта на искането: Съобразно разпоредбата на чл. 248 ГПК, молбата за допълване или изменение на акта следва да бъде подадена в срока за обжалване или в едномесечен срок – за актовете неподлежащи на обжалване. Настоящата молба доколкото е депозирана в срока за обжалване на постановеното Решение № 385/23.06.2020 г. и от надлежен процесуален представител на ответника е допустима.

По основателността: Разгледано по същество искането за допълване на постановеното решение с произнасяне чрез присъждане на разноски в полза на дължника е неоснователна.

Видно от решението, предявения иск е уважен изцяло и в съответствие с това разноски са присъдени на ищеца, съобразно релевираното искане. Следователно разноски на ответника не се следват.

Безспорно е, че искането за присъждане на разноски в производството по полза на ответника е направено своевременно, още с отговора депозиран по реда на чл. 367 ГПК. Доказателствата за направени разноски за адвокатски хонорар са представени със списък по чл. 80 ГПК, в първото по делото съдебно заседание, проведено на 26.05.2020 г.

В същото заседание, преди окончателния доклад по делото, съдът е докладвал молба вх. № 12386/26.05.2020 г., с която ищецът е направил изявление за отказ от иска в частта за разликата над 28560.00 лв. до първоначално заявения за разглеждане размер от 201600.00 лв. и е прекратил производството по делото. В същото заседание ответникът е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат. Определението за прекратяване на производството е влязло в законна сила на 03.06.2020 г.

Безпротиворечива е съдебната практика в схващането си, че ответникът има право да получи от ищеца разноските, които е направил по делото преди прекратяване на производството. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В същия смисъл е и соченото от ответника Определение № 455/12.11.2010 г., на ВКС, макар и възприето от него по по-различен начин. Тези разпоредби на Закона отнесени към конкретиката на разглеждания казус, водят до извод, че с определението от с.з. от 26.05.2020 г., съдът е следвало да се произнесе и по дължимите на ответника разноски по прекратената част от иска, доколкото с него в тази част производството е приключило, което не е сторено. Следователно този акт е подлежал на допълване по реда на чл. 248 ГПК и искането за това е следвало да бъде направено в срока за обжалване на прекратителното определение. Молба за изменение на това определение, чрез допълването му в частта за разноските, не е постъпвала. Постъпилата молба за допълване по реда на чл. 248 ГПК касае акт на съда, който не подлежи на допълване, тъй като както бе посочено по-горе, в разгледаната и разрешена част от спора, разноски на ответника не се следва и резонно не са присъдени.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******, за допълване на Решение № 385/23.06.2020 г., по т.д. № 1653/2019 г., на ВОС, ТО, с произнасяне в частта за разноските, дължими на ответника.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, в eдноседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                             

 

 

                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: