№ 20711
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110130040 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Я. С. С. срещу ******** с която
е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността
на чл. 11 от анекс № 437784/26.10.2021г. към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г.
поради противоречие със закона, под евентуалност - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД – поради
противоречие с добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2021г. между страните е сключен анекс
№437784 към договор за кредит № 429598 и приложение № 5 към анекс №437784 към
договор за кредит № 429598, по силата на който ищецът получил сумата от 1500 лева,
като бил определен размер на договорна лихва за периода на договора от 102.48 лева.
Поддържа, че съобразно договорната клауза на чл.7 от анекс №437784 към договора за
кредит № 429598 е имал задължение да обезпечи изпълнението по договора с банкова
гаранция или поръчителство на поне две физически лица, като съобразно чл. 11 от
анекс №437784 към договор за кредит № 429598, в случай на неизпълнение на
посоченото задължение съгласно сроковете и условията на чл. 7 от анекса или
действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, следвало да заплати
неустойка за всеки период, за който не е предоставила обезпечение, в размер,
определен съгласно приложение № 1 към договора и погасителен план. Твърди, че
ответникът начислил неустойка в размер на сумата от 462.36 лв., в размер на около
5.06лв. на ден, поради неизпълнение от ищеца на поетото договорно задължение за
осигуряване на обезпечение по кредита съгласно посочените клаузи, като сумата била
платима на погасителни вноски. Поддържа, че чл. 11 от анекс №437784 към договора
за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като начисленият
размер на неустойка съставлява около 1/3 от отпуснатият кредит в размер на 1500лв., с
което се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на
страните и размерът на неустойката не отговаря на изискванията за добросъвестност и
справедливост. Поддържа, че договорната клауза е нищожна и на основание чл.21, ал.1
1
от ЗПК, доколкото има за цел заобикаляне изискванията на закона. Релевира и довод,
че с уговорката за неустойка не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а
допълнително оскъпяване на договора и допълнително възнаграждение за заемодателя,
така и уговореният размер излиза извън присъщите функции на неустойката и цели
единствено неоснователно обогатяване, като по този начин се заобикаля и изискването
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Поддържа, че в анекса е посочен по- нисък от действителния ГПР,
което навежда да е с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, така и
съставлява заблуждаваща потребителя търговска практика. Навежда и довод, че
неустойката не е включена като разход в ГПР, като заплащането на сумата по договора
за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за
потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за кредит. Моли исковете да
бъдат уважени.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
*********. Релевира се възражение за недопустимост на производството. Ответникът
признава, че между страните е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г., по
който на ищеца е предоставена в заем сума в размер на 1500 лв. По същество оспорва
клаузата по чл. 11 от анекс № 437784 към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г. да
е нищожна на посочените основания. Твърди, че договорът е сключен от разстояние
след направена от ищеца регистрация на сайта на ответника, попълване на въпросник,
запознаване и изразяване на съгласие с общите условия, както и след потвърждаване на
съгласието за сключване на договора по имейл. Твърди, че е предал отпуснатата сума
на ищеца в брой чрез електронна система за разплащания на *******, както и че му е
предоставена преддоговорна информация и е запознат с параметрите по договора.
Поддържа, че начислената неустойка представлява обезщетение за неизпълнение на
задължението на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, като
същата е дължима само за период на неосигурено обезпечение по договора и цели
последващо обезпечаване на кредита, а размерът й е съразмерен с обезпечителната и
обезщетителна функция на неустойката. Твърди, че неустойката е уговаряна
индивидуално за ищеца, поради което клаузата не е неравноправна, като не бил
надхвърлен и максималният размер на допустимия ГПР, поради което в него не се
включвали неустоечните вземания в случай на неизпълнение. Моли за отхвърляне на
исковете.
В срока по чл.131 ГПК ответникът предявява насрещни осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1002.48 лв., представляваща незаплатена главница по процесния анекс № 437784
към договор за кредит № 429598/26.10.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на депозиране на насрещния иск в съда-28.07.2023г., до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 162.19 лв. – незаплатена лихва за забава за
периода от 27.01.2022г. до 28.07.2023 г.
В насрещната искова молба твърди, че между *********, в качеството на
кредитодател, и Я. С. С., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № 429598 от 23.08.2021г., по който ищецът предоставил на ответника по
насрещните искове заем, както и на 26.10.2021 г. между страните е сключен анекс №
437784 към договор за потребителски кредит № 429598, по силата на който частично е
рефинансирано задължението на кредитополучателя по договора за кредит. По
сключения между страните анекс № 437784 към договор за кредит № 429598
кредитополучателят е получил заем в размер на 1500ля., като се е задължил да върне
сумата на три 30-дневни вноски в срока за погасяване на кредита - от 27.10.2021 г. до
2
26.01.2022 г. и при условията, договорени между страните. В изпълнение на
задължението по договора за кредит кредитодателят е предоставил сумата по кредита
чрез системата на *******. След изтичане на датата на падежа на последната
погасителна вноска - 26.01.2022 г., кредитополучателят е бил в забава за непогасената
главница по кредита. Поддържа, че непогасени са задължения за главница в размер на
от 1002.48 лв., както и сумата от 162.19 лв. – лихва за забава за периода от 27.01.2022г.
до 28.07.2023 г. При изложените твърдения претендира незаплатените задължения по
договора, ведно със законната лихва върху главното вземане от предявяване на
насрещната искова молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба.
Ответникът поддържа, че е налице недействителност на целия договор за кредит и
анекса към него, като излага, че не отговоря на изискванията ЗПК. Поддържа, че
договорът бил нищожен на основание чл.22 ЗПК, вр.чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД- поради
противоречие с императивни правни норми- чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Релевира
довод, че било нарушено изискването на разпоредбата на 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от изискуемото договорно
съдържание, доколкото липсвало посочване на ГПР- относно включените в същия
компоненти и как се формира посоченият в договора ГПР, така и в определеният ГПР
не са включени всички разходи по кредита и неустойката за непредоставяне на
обезпечение, а с прибавяне на същата ще бъде нарушено императивното изискване на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият размер на ГПР не отговарял на действително
прилаганият, с което е налице заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.
Моли съда да отхвърли предявените насрещни искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно между
страните, че между страните е сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и
анекс № 437784 от 26.10.2021 г. със соченото от страните съдържание, по силата на
който ********* е отпуснало заем в размер на 1500лв., както и че сумата е усвоена от
ответника Я. С. С.; че на основание чл. 11 от анекс № 437784 от 26.10.2021 г. е
начислена неустойка в размер на сумата от 462.36 лв.
Приет по делото е договор за потребителски кредит № 429598/23.08.2021г.
(изменен и допълнен с Анекс № 1/26.10.2021г.), съгласно който е предоставен кредит в
размер на 1500лв. главница, срок на договора е 26.01.2022г., като същият се погасява
на три падежни вноски, във всяка от които е включена неустойка в случай на
непредоставяне на обезпечение (общо в размер на 462.36лв.), а общият размер на
главницата е 1500лв., лихвата 102.48лв., при фиксиран лихвен процент в размер на
40.54%, ГПР 49.00%, или общо 2064.84лв. В чл.5 е уговорено задължение на
кредитополучателя в края на следващия ден от предоставяне на сумата да учреди
обезпечение (поръчителство на две физически лица или банкова гаранция). Съгласно
чл.5,3 - в случай, че обезпечи кредита чрез поръчители – следва да са поне двама, които
да отговарял солидарно, като по своя преценка с оглед кредитоспособността
кредитодателят можел да изиска да осигури повече от двама поръчители, които
трябвало да бъдат физически лица, всеки да отговаря на условия: да има нетен размер
на осигурителния доход в размер на 1500лв., да бъдат лица над 20г. възраст, да работят
на безсрочен трудов договор, да не са кредитополучател или поръчители по друг
3
договор за кредит, да нямат неплатено осигуровки за последните две години, да нямат
задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат – в ЦКР към
БНБ една година назад да са със статус не по-лош от „дни просрочие 0-30“, като
кредитодателят не бил длъжен и по своя преценка можел да откаже да приеме
предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.5.4. кредитополучателят
бил длъжен да предостави на кредитодателя пълни и верни данни относно
самоличността на поръчителите, вкл. поръчителите следвало да предоставят
информация за себе си, като кредитодателят не бил длъжен и по своя преценка можел
да откаже да приеме предложените от кредитополучателя поръчители. Съгласно чл.5.5
– ако кредитополучателят обезпечил кредита с банкова гаранция – бил длъжен до края
на следващия ден от предоставяне на сумата да предостави оригиналът на
удостоверението за банкова гаранция и копие на договора, сключен със съответната
банка, като банковата гаранция трябвало да бъде безусловна и да покрива размера н
всички суми. Съгласно чл.5.6 – при неосигуряване в срок на обезпечение –
кредитополучателят дължал неустойка, размерът на която бил индивидуално
определен за всеки кредитополучател съгласно погасителния план. В чл.7 до чл.11 от
Анекс № 1/26.10.2021г. – са уредени аналогични разпоредби на неустойка по чл.5 от
Договора за кредит.
********* в молба вх.№ 341957/29.11.2023г. признава, че Я. С. е заплатил суми
по процесния анекс в размер на 600лв., което съдът приема за признание на факт по
чл.175 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК, под евентуалност -
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и насрещни осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
вр. чл.21, ал.1 от ЗПК и чл. 33, ал. 1 от ЗПК и евентуален иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за кредит № 429598 от 23.08.2021г. и
анекс № 437784 от 26.10.2021 г., вкл. и на оспорената неустоечна клауза (безспорно),
което противоречи на императивна законова разпоредба или на добрите нрави, а в
тежест на ответника е да установи, че сочената като неравноправна клауза е била
индивидуално уговорена между страните, както и че договорът и анексът към него
съдържат всички необходими реквизити според изискванията на ЗПК и отговарят на
императивните правни норми.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в чл. 9 ЗПК.
Формата за действителност е уредена в чл. 10, ал. 1 ЗПК - хартиен или траен носител
(по см. на §1, т.10 ДР ЗПК), т.е. законът допуска възможността кредитът да бъде
сключен от разстояние, като по делото не се спори между страните за сключване на
договора, усвояване на сумата и съдържанието на клаузите по договора.
Свободата на договарянето, предвидена в чл. 9 ЗЗД не може да бъде използвана за
неоснователно обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на
другата или да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
4
нрави. Уговорка за заплащане на неустойка при непредставяне на банкова гаранция в
размер, по-голям от отпуснатия кредит и общия размер на възнаградителната лихва по
него, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на
кредита.
Съдът намира, че неустойката при непредставяне на поръчители или на банкова
гаранция отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход
по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в
ГПР. По този начин се постига именно скрито увеличаване на възнаграждението на
търговеца, предоставил кредит на потребителя, което е забранено от разпоредбата на
чл. 19 ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер на ГПР. В случая е несъмнено, че
потребителят - финансово затруднен - не би могъл да предостави в срок до деня,
следващ сключването на договора за кредит, банкова гаранция или двама поръчители
(евентуално още двама), които да отговарят на изброените изисквания. Ето защо
неустойката има скрита функция на допълнително възнаграждение по договора за
кредит.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
настоящият съдебен състав приема, че макар формално договорът за кредит да покрива
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 относно годишния процент на разходите по кредита
и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за
интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на годишния процент на
разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и
посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да
ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или
подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит
на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и 11
ЗПК. Не е описано как се формира размерът на ГПР съгласно законовите изисквания,
какви суми са включени в него, поради което не намира приложение и разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към момента на сключване на договора за кредит
редакция. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на
чл. 23 ЗПК (в който смисъл Решение № 2208 от 09.05.2023 г. по в. гр. д. № 6248 / 2022
г. на Софийски градски съд; Решение № 3480 от 06.07.2023 г. по в. гр. д. № 9659 / 2022
г. на Софийски градски съд; Решение № 156 от 11.01.2023 г. по в. гр. д. № 2399 / 2022
г. на Софийски градски съд; Решение № 3939 от 17.07.2023 г. по в. гр. д. № 12826 /
2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 2597 от 19.05.2023 г. по в. гр. д. № 823 /
2022 г. на Софийски градски съд и др.)
По насрещния иск:
По насрещните искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже:
наличието на облигационно правоотношение с ответника по договор за кредит №
5
429598 от 23.08.2021г. и анекс № 437784 от 26.10.2021 г. (безспорно), че е получил
съгласието на ответника за сключване на договора с обективирана от него воля за
предоставяне на заемната сума, по което същата е предадена на заемополучателя
(безспорно), уговорения падеж на връщане, изискуемостта на вземането (безспорно);
както и размерът на незаплатената главница; наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава. При установяване на
тези факти, в тежест на ответника е да установи погасяване на вземанията. С оглед
възраженията на ответника в отговора на насрещния иск – в тежест на ищеца по
насрещния иск е да докаже, че са спазени изискванията по посочване на действителния
ГПР, съответно че са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 от ЗПК.
От приетото по-горе /недействителност по чл.22 ЗПК, вследствие на което на
основание чл.23 ЗПК се дължи само главница/ спорът се концентрира по размера на
главницата /доколкото искът по чл.86 ЗЗД е неоснователен/, като насрещният ответник
признава по чл.175 ГПК факта на плащане на сумата от 600лв. по Анекс № 437784,
която следва да бъде отнесена изцяло към главницата, поради което искът се явява
основателен до сумата от 900лв., като за разликата до пълния размер от 1002.48лв.
следа да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Ищецът по първоначалния иск има право на разноски в размер на платена д.т. в
размер на 50лв., като е бил представляван от адвокат по чл.38 ЗАдв., поради което вкл.
с оглед неоснователността, съответно частичната неоснователност на насрещните
искове - в полза на адв. Д. В. М., АК-Пловдив, **********, следва да се присъди
възнаграждение в общ размер на 840,93лв.
В полза на ответника (насрещен ищец) с оглед частичното уважаване на иска за
главница насрещният ищец има право на разноски за д.т. в размер на 50,28лв., както и
разноски за адв. възнаграждение в размер на 431,36лв. или общо 481,64лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА по предявените от Я. С. С., ЕГН: **********,
********** срещу ******** ЕИК: *************, че клаузата на чл.11 от Анекс №
437784 към Договор за кредит № 429598.
ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.23 ЗПК Я. С. С., ЕГН:
**********, ********** да заплати на **********, ЕИК: *************, сумата от
900лв., представляваща главница по Анекс № 437784 към Договор за кредит № 429598,
ведно със законната лихва от 28.07.2023г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
1002.48лв., както и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати
сумата от 162.19лв., обезщетение за забава за периода от 27.01.2022г. до 28.07.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК **********, ЕИК: *************, да
заплати на Я. С. С., ЕГН: **********, ********** разноски по делото в размер на
50лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. **********, ЕИК: *************, да
6
заплати на адв. Д. В. М., АК-Пловдив, **********, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 840,93лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Я. С. С., ЕГН: **********, **********
да заплати на **********, ЕИК: *************, разноски по делото в размер на
481,64лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7