Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Айтоски
районен съд
гражданска колегия
на четиринадесети ЮЛИ две
хиляди и двадесет и първа година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен
съдия: Мария Дучева
секретар: Яна Петкова
прокурор:…………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 139 по описа на РС-Айтос за 2020г. и за да се произнесе, взе впредвид
следното:
Подадена е искова молба
oт Н.Х.Н., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН ********** *** ,с адрес за
връчване чрез представител: гр. Б., ***— чрез адв. Т. срещу М.О.Б., ЕГН **********
и Ш.Д.Б. , роден на ***, с постоянен адрес:***
В исковата молба се сочи, че са съпруг и съпруга и през целия си живот като
съпрузи са живели в с. Т., на адрес ***. Жилищният имот, в с. Т., *** е
собственост на сина им Н. Н.Х., ЕГН **********,
за което е представен КНА № 80, TOM
XVIII, per. № 8211, нот.д. № 4053 от 30.12.1999г. на нотариус Б.Д..
Ищците твърдят, че повече от 20 години владеят и
обработват съседен на този имот, а именно: дворно място с площ от 918 кв.м., находящо се в ceлo Т., общ. Р., обл. Б.,
съставляващо поземлен имот № 164, в кв. 17 пo плана на същото село, при
граници:на запад - землище на село Т.; север — улица; изток — улица и юг —
поземлeн имот 166 като за 738 кв.м. от този имот е отреден УПИ I — 164 в KB. 17
по ПУП-ПРЗ на с. Т., целият с площ от 1047 кв.м.
След извършена проверка в имотния регистър установили, че
ответницата се е снабдила с нотариален акт за давностно владение върху имота №
69 TOM V, per. № 7425, нoт.д. № 741 oт 26.11.2019г. на нотариус Б.Д..
Предвид изложеното
ищците считат, че за тях е налице правен интерес съдът да постанови решение , с
което да се приеме за установено, на основание чл.124, ал.1 ГПК, пo отношение
на ответниците, че именно ищците са собственици на процесния имот: дворно място
с площ от 918 кв.м., находящо се в ceлo Т., общ. Р., обл. Б., съставляващо
поземлен имот № 164, в кв. 17 пo плана на същото село, при граници:на запад -землище
на село Т.; север — улица; изток — улица и юг — поземлeн имот 166 като за 738
кв.м. от този имот е отреден УПИ I — 164 в KB. 17 по ПУП-ПРЗ на с. Т., целият с
площ от 1047 кв.м. Дворното място е с административен адрес с. Т., общ. Р.,
обл. Б., ***.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от страна на ответницата М.О.Б.,
ЕГН ********** чрез упълномощеният представител адв.Д.Щ.. В отговора на ИМ адв.Щ.
твърди, че ИМ е процесуално недопустима, т.к. в обстоятелствената част на ИМ се
съдържат взаимно противоречащи си твърдения. Също така твърди, че ответницата с
поведението си не е дала основание за завеждане на иска. Ответниците не отричат
факта , че са съпрузи. По същество счита иска за неоснователен ,т.к. ответниците
са владели имота в продължение на 10 години лично и чрез други хора и са
заявили владението си категорично като са отблъснали владението на ищците.
Излага се твърдение, че в имота е построил къща сина на ищците и владее имота,
но самите ищци са живели дълги години в гр.В., а не в с.Т.. Оспорва се
твърдението на ищците, че повече от 20години владеят и обработват спорния имот.
Оспорва се твърдението, че ищците са плащали през годините и са се опитали да
платят и тази година данъците върху имота. Отбелязва се, че свидетелите при
издаване на КНА са двете сестри на ищеца, което говори, че тяхното семейство е
било наясно, че ответницата е собственик на имота. В отговора на ИМ се твърди,
че ответниците, които са собственици и сина на ищците, който също има НА не
оспорват създалата се обстановка, а тя бива оспорена от ищците-които се явяват
трети лица,несобственици. По изложените съовражения ответницата Б. чрез адв.Щ.
моли иска да бъде отхвърлен.
Прави доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от страна на ответника
Шуайп Б.,чрез адв.Д.Щ., в което твърди, че не владее български език и ИМ
,както и приложенията трябва да му бъдат връчени в превод на турски език. Съдът
като се запозна с направеното искане за назначаване на превод,прецени същото
като неоснователно. Ответникът Б. е упълномощил защитник-адв.Щ., който владее
български език,получил е процесуалните книжа и няма пречка да подаде писмен
отговор в законоустановеният срок. В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез адв.Щ., в
който не се съдържат изложение на факти или възражения по същество. Посоченото
от ответника искане е неоснователно и не бива да става причина за забавяне на
процеса. Правата на ответника Б. не са нарушени, т.к. същия има упълномощен
защитник, който е получил съдебните книжа и има възможност да защити правата
му.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че ищецът Н.Х.Н. и
ответницата М.Б. са чичо и племенница, като ищецът е брат на бащата на
ответницата. В наследствената маса на техния общ наследодател - Х.Н. Х. (баща
на ищеца и дядо на ответницата) е бил включен и процесния
имот: дворно място с площ от 918 кв.м., находящо се в ceлo Т., общ. Р., обл. Б.,
съставляващо поземлен имот № 164, в кв. 17 пo плана на същото село, при
граници:на запад -- землище на село Т.; север — улица; изток — улица и юг —
поземлeн имот 166 като за 738 кв.м. от този имот е отреден УПИ I — 164 в KB. 17
по ПУП-ПРЗ на с. Т., целият с площ от 1047 кв.м.
На 26.11.2019г ответницата се
сдобила с НА за собственост на недвижим имот по давностно № 69 TOM V, per. №
7425, нoт.д. № 741 oт 26.11.2019г. на нотариус Б.Д..
И от двете страни по делото бяха
представени писмени доказателства за задграничните пътувания на ответницата М.Б.
/л.65-66; л.178-179/. Представено е и удостоверение за наследници /л.7/.
В качеството на свидетели бяха разпитани Б.А., З.Ч., Ф.Ю., А.Е.. По време
на разпита свид. Б.А. разказва, че много добре познава процесния имот,
т.к. периодично го образботва с трактора си. На свидетеля било известно, че
ищеца Н. е собственик на имота , т.к. всеки път Н. отварял и затварял портала
на имота и плащал на свидетеля за обработката. Свидетеля А. твърди, че не е
виждал лицето М.Б. в селото , а само е чувал, че Н. има племенница с това име.
Свид.А. твърди, че доколкото знае М. е женена и живее в Т., като рядко се
прибирала в България , обиконовено по веднъж годишно за религиозните празници,
но не знаел М. да е обработвала процесния имот, който поне от 5-6 години бил
засят с люцерна от ищците.
Свид.З.Ч. (сестра на ищеца и леля на ответницата) е участвала в
нотариалното производство и твърди, че не й е било разяснено под какво се
подписва, само й казали че М. си купува имот и свид.изобщо не разбрала,че става
дума именно за процесния наследствен от баща й имот. Иначе свид.Ч. отрича
ответницата или баща й някога да са обработвали имота ,т.к. те живеели в Т. и
много рядко се прибирали в България. До момента имота бил образботван
единствено от ищците, които сеели в него пипер и домати.
Свид.Ф.Ю. разказва , че преди да почине бащата на ищеца разпределил
имуществото си между синовете си ,като за ищеца била отредена къщата, в която
живее, а за бащата на ответницата –процесното празно дворно място. Бащата на
ответницата обаче заминал за Т. и рядко се прибирал, а малко по-късно починал в
Т.. След като се оженила дъщеря му започнала да идва в България и решила , че
иска да построи къща в имота ,като за
целта се сдобила с КНА. Свидетеля разказва, че през годините М. не е
обработвала имота лично, но за това й е помагал свид.А.Е., който го обработвал.
В този период М. се прибирала всеки месец в България.
Свид.А.Е. (чичо на ответницата ) разказва, че е женен за едната от сестрите
в семейството, която е участвала по нот.производство- Х.. Свид.Е. твърди, че и
трите свидетелки пред нотариуса са били наясно за какво са там и че този имот е
предаден по силата на тяхно традиционно право от бащата на ищеца на сина О.
(баща на М.). Свид.разказва, че през годините той е обработвал мястото , за
което е получавал разрешение от М., а по –късно за имота започнал да се грижи А.-
съпруг на другата сестра на ищеца. Свидетелят Е. разказва също така ,че ищците
до преди няколко години са работили и живели във В. и скоро са се пенсионирали,
така че не отговарят на истината твърденията им, че от 20г.обработват имота,
най-малко защото наследодателят е починал преди 13г, а до тогава той самия е
обработвал имота. Свидетеля твърди, че имота най-много е обработван от А. (съпруг
на другата сестра), който е имал уговорка с М. каквата земеделска продукция
отгледа, да остане за него. Когато М. и баща й идвали в България въпросния А.
се уговарял с тях какво ще отглежда в имота. Свид.отрича да е виджал в имота Б.А.-
свид. на ищците.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният
отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от за установяване право на собственост, придобито в резултат на давностно владение (по чл.79,
ал.1 ЗС) е допустим,
тъй като е налице правен интерес от
предявяване на иска.
В хода на производството съдът
установи, че процесния имот е наследствен между страните, за което липсва спор
между тях. В този смисъл ищците не успяха да докажат категорично, че действията
им (оране и засяване на имота) са извършени именно с цел да афишират владение
за себе си, а не управление на съсобствената вещ.
В решение №291/09.08.2010 г.,
постановено по гр.д.№859/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че за да промени
държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението
/interversio possessionis/ за своене на имота, която открито да демонстрира
спрямо собственика. В решение №270/20.05.2010 г., постановено по
гр.д.№1162/2009 г. на ІІ ГО на ВКС е прието, че след като веднъж фактическата
власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва
да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо
другиго изключително за себе си, следва да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
Прието е, че в такава хипотеза в тежест на този, който се позовава на
придобивната давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна
промяна на държането във владение. В решение №145/14.06.2011 г., постановено по
гр.д.№627/2010 г. на І ГО на ВКС е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права
от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради
неведение/ да се брани. Следва да се имат предвид задължителните указания на ТР
№1/2012 г. на ГК на ВКС, съгласно които
независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този
от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални
части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се
позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
В контекста на посочената съдебна практика по делото няма доказателства, които
да установяват категорично промяната на намерението на ищците-съпрузи
да своят имота да е манифестирана пред останалите съсобственици и по-конкретно ответницата. Факт е, че в последните 4-5
години (по данни на всички свидетели) ищецът Н.Х.Н. заедно със съпругата
си е садил зеленчуци в имота, полагайки
грижи за него, но този факт сам по себе си не е достатъчен за извод за промяна
в отношението към имота. Обективно до 2020 г., когато ответницата
се снабдява с нотариален акт за собственост, не
са налице действия, от които да може да се съди за промененото отношение към
имота, още по-малко това променено отношение да е
станало достояние на останалите съсобственици – по-конкретно на ответницата. Ищците не доказаха твърдението
си, че за заплащали данъци и такси върху имота, но дори да беше така според ТР
№1/2012 г. „Плащането
на данъци и такси на имота,…. не е
достатъчно, за да се прецени като основателно възражението за давност, тъй като
липсват доказателства, от които да може да се направи извод, че тази промяна в
отношението е била обективирана пред останалите съсобственици чрез действия,
които да не оставят съмнение досежно промяната в отношението към имота“
на ищците-съпрузи.
Данните
по показанията на двама от свидетелите, че общия наследодател е прехвърлил имота на бащата на ответницата също не
могатда се кредитират, при положение, че няма писмен документ за
това (при задължителна според чл.18 ЗЗД нотариална форма).
От
друга страна, от събраните гласни доказателства се установи безпротиворечиво,
че през годините ответницата не само е посещавала
дома на ищците, а дори има адресна регистрация на техния
адрес, което означава, че неминуемо е посещавала и процесния имот, т.к. от ИМ
става ясно ,че двата имота се намират в съседство. Според настоящия
състав липсват доказателства, които да сочат, че промяната в намерението е
демонстрирана явно и категорично пред останалите съсобственици и по-конкретно ответницата, за да се приеме изтекла в полза на ищците-съпрузи
давност. Само факта, че същите са обработвали имота
през последните години, не е достатъчен, за да обоснове
изтекла в тяхна полза давност. От показанията на свидетелите
става ясно, че в един момент за 1-2
години имотът е бил обработван от свид.А.Е., който е съпруг на другата
съсобственичка- Х. Х. (сестра на ищеца Н.). Свидетеля Е. не спомена докато е
обработвал имота да е срещнал съпротива от ищците/ евентуално такова тяхно
действие би афиширало промяна в намерението им да третират имота като свой/.
Следователно след смъртта на общия наследодател наследниците му (в това число и
ищците) са третирали имота като съсобствен. Засяването на трайната култура
„люцерна“ в имота също е станало със знанието и без противопоставянето на
останалите съсобственици. При конкретните обстоятелства действията по оране на имота два пъти годишно са били
възприемани от останалите съсобственици именно като действия по управление на съсобствената вещ, т.к. стана ясно, че до преди
5-6 години с тази дейност се е занимавал свид.А.Е., който е съпруг на другата
съсобственичка- Х. Х.. По свид.показания за известно време (1-2год.) с орането
и засяването на имота се е занимавало лице на име А. (съпруг на другата
съсобственичка-сестра на ищеца), като от ищците не бяха представени
доказателства те да са се противопоставили на действията на свид.Е. или на
лицето Ализира и по този начин да афишират пред всички съсобтвеници промяната в намерението си да владеят имота за
себе си.
С
оглед изложеното предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото в полза на ответницата съгл. чл.78, ал.3 от ГПК следва
да се присъдят направените разноски. От представения списък по чл.80 ГПК е
видно, че всеки от ответниците претендира разноски в размер на 1300лв. От
представителя на ищците беше направено възражение за прекомерност, поради което
съдът прецени, че справедливото възнаграждение за положения от адв.Щ. труд е в
размер на 700лева за всеки от ответниците.
Водим
от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Х.Н., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН ********** *** ,с адрес за
връчване чрез представител: гр. Б., ***— чрез адв. Т. иск с правно основание чл.124 ГПК срещу М.О.Б., ЕГН ********** и Ш.Д.Б. , роден на ***, с
постоянен адрес:*** за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците Н.Х.Н., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН ********** *** са придобили в резултат на спокойно и
непрекъснато давностно владение , продължило 10г. правото на собственост върху дворно
място с площ от 918 кв.м., находящо се в ceлo Т., общ. Р., обл. Б.,
съставляващо поземлен имот № 164, в кв. 17 пo плана на същото село, при
граници:на запад - землище на село Т.; север — улица; изток — улица и юг —
поземлeн имот 166, като за 738 кв.м. от този имот е отреден УПИ I — 164 в KB.
17 по ПУП-ПРЗ на с. Т., целият с площ от 1047
кв.м.с неуредени регулационни сметки за 309/триста и девет/квадратни мерта, а 162/сто
шестдесет и два/ квадратни мертра попадат в УПИ II — 166 в KB. 17 по ПУП-ПРЗ на
с. Т.,целия с площ 700/седемстотин/квдратни метра,с неуредени рег.сметки за 18/
осемнадесет/ квадратни метра.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Н.Х.Н., ЕГН ********** и А.М.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.О.Б., ЕГН ********** и Ш.Д.Б. , роден на ***г, с постоянен адрес:***, направените по делото разноски в размер на 1400 лв. (хиляда и четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: