Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 11-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 394 по описа за 2020г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от И.С., ЕГН**********, адрес: *** 11, са
обективно и субективно кумулативно съединени искове при условията на чл.71 от СК, както следва:
- срещу Д.А.С., ЕГН**********, с адрес *** и
срещу В.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, действаща
производството чрез особен представител - адвокат Л.Ч. от ВАК, иск с правно
основание чл.62, ал.2 от СК за оспорване
на бащинството на Д.А.С., ЕГН**********, по отношение на детето В.Д.С., ЕГН**********,
като се установи, че Д.А.С., не е биологичен баща на детето В.Д.С.;
- срещу П.И.В.,
ЕГН**********, с адрес ***8 и срещу В.Д.С.,ЕГН **********, с адрес: ***, действаща в
настоящото производство чрез особен представител адв.Л.Ч. от ВАК, иск с правно
основание чл.69 от СК за установяване на произход от бащата,
като се установи, че П.И.В., ЕГН**********, е биологичен баща на детето В.Д.С., ЕГН**********.
Ищцата твърди, че с отв. Д.С. били сключили граждански брак на 23.06.2013г., а с влязло в законна сила
решение на 18.09.2018г. по гр.д. №3486/18г. на 35 състав по описа на ВРС бракът
бил прекратен. Страните били във фактическа раздяла от 2017г., когато ищцата била напуснала жилището и заживяла на квартира. През 2018г. тя заживяла с друг мъж, а именно
ответника - П.И.В..
От брка си с Д.С. ищцата твърди, че имала едно родено дете В. С.,
родена на ***г. На ***г., няколко месеца след решението
за развода, И.С. родила и второ дете - В.Д.С., ЕГН**********,
което било записано с баща Д.А.С., т.к. не били минали 300 дни от развода.
Твърди обаче, че ответникът Д.А.С. не е биологичен баща на детето В., защото И.С. и Д.С. не са имали никаква фактическа близост и контакти от раздялата им през 2017г., поради което роденото преди изтичане на 300 дни от развода дете В. няма как да е било заченато от него.
Към настоящия момент И.С. твърди да отглежда детето, заедно с биологичния му баща, а именно П.И.В., която
биологична връзка моли да бъде съдебно установена, след оспорването на
произхода на детето от бившия й съпруг. Моли за уважаване на исковете. Не търси
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът Д.А.С. не депозира
писмен отговор. С писмена молба преди първото о.с.з. този ответник лично
признава основателнстта на предявените искове. Признава твърдението, че от раздялата
с И.С. през 2017г. двамата изобщо са нямали физически
контакт и поради това няма как той да е баща на В.. Признава и че му е
известно, че след раздялата И.С. е започнала
връзка с друг мъж, който вероятно е и бащата на детето. Моли за уважаване на
иска.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът П.И.В. не депозира
писмен отговор. С писмена молба преди първото о.с.з. този ответник признава, че
от началото на 2018г. живее на семейни начала с И.С. и че двамата
са родители на детето В.С., родена на ***г.
Единствената причина за вписване за баща на детето на Д.С. е била
законовата презумпция. Твърди, че Д.С. е в чужбина
още от раздялата си с И.С. през 2017г.
и до момента. Ответникът П.В. твърди и че от раждането на детето и досега
всички грижи за него се изпълняват от този ответник и от майката. Моли за
уважаване на иска.
В срока по
чл.131 ГПК ответницата В.Д.С., действаща в рамките на настоящото производство
чрез особен представител адв. Л.Ч. от ВАК, е представила писмена молба със
становище, че исковете са допустими, но вероятно неоснователни. В о.с.з.
посочва, че поради липсата на спор между родителител би било в интерес на
детето исковете да бъдат уважени, като се установи реалният баща на детето.
Контролиращата
страна ДСП – Варна не изразява конкретно становище по предявените искове, но
потвърждава данните от проучването, че отв. Д.С. от години живее в чужбина и
оттогава не се е срещал с бившата си съпруга И.С.; а също и че детето В. се
отглежда само от майка си И.С. и от съжителстващия с тях П.В..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото
и становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Няма спор и е видно от приетото удостоверение за
раждане, че детето В.С. е родено на ***г., като в
документа за раждане са вписани за негови родители И.С. и Д.А.С..
Няма спор и е видно от приетите препис от решение на
ВРС и съдебно удостоверение по него, че с влязло на 18.09.2018г. в законна сила решение по
гр.д. №3486/18г. на 35 състав по описа на ВРС бракът на И.С. с Д.А.С. е бил прекратен с развод.
На л.64-77 е приета медицинска документация за И.С.,
която съставлява част от стандартния пакет изследвания по проследяването и
протичането на бременността. Видно от изследванията, в това число кръвни, микробиологични,
ехографски, фетална морфология, биохимичен скрининг, към м.11.2019г. И.С. е
била около 3-ти месец на бременността си, при нормално общо протичане на
същата.
На л.79 е прието писмо-становище на ДСП, с което се
възпроизвеждат данните от проучването, че отв. Д.С. от години живее в чужбина и
оттогава не се е срещал с бившата си съпруга И.С.; а също и че детето В. се
отглежда само от майка си И.С. и от съжителстващия с тях П.В..
Показанията на св. А. Б.съдът цени по чл.172 ГПК, но
също и като непосредствени. От тях се изяснява, че в края на месец октомври
2017г. И.С. е казала на майка си (свидетелката), че се разделила със съпруга си
Д.С., с когото по-късно през 2018г. се и развели. От този
момент свидетелката не е виждала изобщо Д.С., който бил
заминал за чужбина и не се е връщал, дори за бракоразводното дело.Началото на
2018г. И.С. заживяла на семейни начала с нов партньор на име П.В.. От този
момент и до днес двамта живеят семейно.Септември месец на 2018г. И. и П. казали
на свидетелката, че чакат дете, което се родило през 2019г. и било кръстено В..
Категорично свидетелката сочи, че баща на детето е П.В., единствено с когото И.С.
е живяла и поддържала контакти от началото на 2018г.
Показанията
на св. Фьодор Б. съдът цени по чл.172 ГПК, но също и като непосредствени. От
тях се изяснява, че в края на месец октомври 2017г. И.С. е казала на родителите
си, че се е разделила със съпруга си Д.С., с когото
по-късно през 2018г. се и развели. От този момент свидетелят не е виждал изобщо
Д.С., който заминал за чужбина и не се е връщал, дори за
бракоразводното дело. През м. май 2018г. свидетелят и баща на И.С. разбрал, че
тя има нов партньор на име П., с когото вече живеели заедно. През 2019г. те
станали родители и на дете – В.. Баща на детето сочи, че е П., единствено с
когото И.С. е живяла и поддържала контакти от началото на 2018г.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата
към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни
изводи:
По тежестта и по предпоставките: Уважаването на предявените искове налага пълно и
главно доказване от ищцовата страна: по
иска по чл.62 ал.2 СК следва да докаже спазването на преклузивния срок за
предявяване на иска; още че през периода до изтичането на 300 дни след
прекратяването на брака й с ответника Д.С. се е родило детето В.С.; освен това
че детето В. не е могло да бъде заченато от него, тъй като от 2017г. ищцата е в
трайна фактическа раздяла с Д.С. и не е имала интимни контакти с него; по иска по
чл.69 СК следва да докаже,че детето В.С. е заченато от П.И.В. (и в този смисъл
да докаже вероятния период на зачеване и че през този период е имала интимна
връзка именно с него), в т.ч. и биологична съвместимост между него и детето.
По допустимостта: Съобразно
чл.62, ал.2 СК, майката може да оспори, че съпругът й е баща
на детето, като докаже, че то не е могло да бъде заченато от него, като искът
за това следва да бъде предявен до изтичането на една година от раждането.
В случая исковата молба е подадена от легитимирано лице (от майката на детето),
като молбата е и в предвидения преклузивен срок (защото от раждане на детето до
предявяване на иска са изтекли по-малко от 300дни), поради което и е
процесуално допустима.
По
доказаността на иска по чл.62, ал.2 СК:
Като начало следва да бъде посочено, че в ответникът по делото (бащата по
законова презумпция) изобщо не оспори фактическите твърдения на ищцата, нито направи
взъражения срещу правните доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з.,
напротив – изрично призна предявения иск, което по арг. от чл.175 ГПК и по арг.
от чл.237 ГПК индикира извод за основателност на иска.
На собствено основание горният извод се
потвърждава и от приобщените материали по делото. Безспорно се доказа от
приетите писмени и свидетелски данни, че детето е родено на ***г., поради което
приблизителен момент на зачеването му следва да се определи м.август-септември
2018г. По делото е напълно безспорно между страните и доказано
от гласните доказателства още, че от месец октомври 2017г. И.С.
е във фактическа раздяла с ответника Д.С., заминал
за чужбина без да се върне изобщо и дори за бракоразводното им дело.А от
началото на 2018г. И.С. живее с ответника П.В.,
именно и само с когото е поддържала интимни контакти.
При това положение съдът намира
за напълно обосновано да се приеме, че между ищцата и вписания в документа за
раждане баща на детето, през вероятния период на зачеване, са липсвали
физически контакт и близост, което изключва възможността детето е било заченато
от този ответник. Така се явява оборена
законовата презумпция за бащинство по чл.61, ал.1 СК, че съпругът на майката се
смята за баща на детето, родено по време на брака или преди изтичането на
триста дни от неговото прекратяване.
Искът по чл.62, ал.2 от СК се явява основателен и доказан, поради което и
следва да бъде уважен.
По
доказаността на иска по чл.69 СК:
Този иск има за предмет доказване пред съд, че майката е заченала детето именно
от твърдяния от нея мъж, който е различен от презумптивно вписания в акта за
раждане.
Като начало следва да бъде посочено, че
предвид приетото от съда по иска по чл.62, ал.2 СК, правната последица е
липсата занапред на установен баща на детето. Поради това припознаване на
детето е принципно мислимо. В случая ответникът по иска по чл.69 СК (соченият
от ищцата реален баща) също не оспори фактическите твърдения на ищцата, нито направи
взъражения срещу правните доводи, нито в срока по чл.131 ГПК, нито в о.с.з.,
напротив – изрично призна предявения иск, което по арг. от чл.175 ГПК и по арг.
от чл.237 ГПК индикира извод за основателност на иска.
На собствено основание горният извод се
потвърждава и от приобщените материали по делото. Безспорно се доказа от
приетите писмени и свидетелски данни, че приблизително 10-12 месеца преди
предполагаемия времеви момент на зачеване на детето, ищцата не е имала интимни
(и изобщо никакви) контакти с първия ответник, като през този период е
поддържала такива именно и само с с лицето, което твърди да е биологичен баща
на детето. От гласните данни и от данните от ДСП се изясни още, че ищцата и ответника П.В. живеят на семейни начала от началото 2018г. и
досега, заедно и с детето след раждането му. Самото обгрижване на детето се
осъществята изцяло основно от тях, като момичето В. асоциира ответника
П.В. за негов баща. Същият ответник е признал и бащинството по отношение на В.,
а бившият съпруг на майката на детето е признал, че не е баща на В.. При тези
данни няма как да се приеме друго, освен доказаност на реалния баща на детето,
с което и искът по чл.69 ГПК се явява основателен и подлежащ на уважаване.
На осн. чл.16, ал.2 вр. чл.13 и 14 ЗГР
следва да се постанови промяна в бащиното и фамилнотото име детето, като
бащиното и фамилното име се образуват от собственото и бащиното име на
признатия за биологичен баща по нормативните правила за това, с отчитане
косвено и на волята на родителите.
По въпросите по чл.70 СК в настоящия
случай съдът не следва да дължи изрично произнасяне, от една страна с оглед
изричното изявление на страните, че такова не се иска, а от друга страна с
оглед конкретиката на случая, че няма и необходимост от такова произнасяне,
защото установените родители живеят заедно, с детето, като семейство, към
момента.
По разноските: С
оглед характера на производството, липсата на спорове по релевантните въпроси и
липсата на искане за разноски, такива не следва да се присъждат по делото.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът Д.А.С., ЕГН**********, с адрес ***, НЕ Е биологичен баща на детето В.Д.С., ЕГН **********, с адрес ***, родено на ***г. от майка И.С., ЕГН**********, с адрес: ***, за
което е съставен и Акт за раждане №0355/14.05.2019г.,
на правно основание чл.62 ал.2 СК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът П.И.В., ЕГН**********, с адрес ***8, Е биологичен баща на детето В.Д.С., ЕГН**********, с адрес ***, родено на ***г. от майка И.С., ЕГН**********, с адрес: ***, на
правно основание чл.69 СК
ОПРЕДЕЛЯ занапред имената на
детето да бъдат: В. П. В., което да
се отбележи в предстоящия за издаване нов акт за раждане, на правно основание
чл.16, ал.2 ЗГР вр. чл.13 ЗГР и чл. 14 от ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Препис от настоящото
решение, след влизане в сила, да се изпрати на длъжностното лице по
гражданското състояние при Община Варна
за отразяване на промените в акта за раждане на детето.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:…………