Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
08.01.2021 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
Съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Шести януари |
|
Година
|
2021 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
|||||||||
Прокурор |
|
|
|||||||||
като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
||||||||||
|
АНХ |
дело номер |
465 |
по
описа за |
2020 |
година |
|
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 004974/13.02.2020
год. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С., с което на нарушителя В.И.Й.
***, е наложено Административно наказание - ГЛОБА в размер на 300
/ТРИСТА/ ЛЕВА за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по
пътищата и е постановено заплащане на таксата по чл.10а ал.2 от Закон за
пътищата, в размер на 10 лева, на основание чл.189е ал.7 от ЗДвП и чл.4 ал.4 от
Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база
време и на база изминато разстояние, във връзка с чл.25 от Тарифата за таксите,
които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура”, като законосъобразно на
основание чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, вр. с чл.144 от АПК , вр. с чл.78 ал.8
от ГПК, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ В.И.Й.
***, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С. сумата
от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
В.И.Й. ***,
е обжалвал в срок Наказателно постановление № 004974/13.02.2020 год. на
Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ гр.С..
Жалбоподателят
се явява лично на съдебното следствие и поддържа депозираната по делото жалба,
с която се иска отмяна на Наказателното постановление. Изложени са аргументи,
че неправилно е съставен процесния акт на жалбоподателя, като същият не е
извършил посоченото в акта и НП нарушение. Акцентува се, че управляваното от
него МПС е имало валиден винетен стикер, което не е взето впредвид от
административнонаказващия орган.
Ответникът
се представлява от юрисконсулт К.М.. Последната взема становище да бъде
потвърдено атакуваното НП като законосъобразно, като се акцентува, че
реализирането на нарушението е установено след справка в Електронната система
за събиране на пътни такси. Визира се, че административнонаказващия орган правилно
и законосъобразно е установил, че жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл.139
ал.6 от ЗДвП и административната отговорност е ангажирана основателно, като
наложената глоба е фиксирана по размер. Също така се подчертава, че при
издаването на акта и на НП са спазени всички процесуални и материални норми. По
делото е приложена Писмена защита, с която се акцентува, че жалбоподателя не е
разполагал с коректно залепен на предното стъкло на автомобила винетен стикер,
нито е представил втори отрязък от винетния стикер, като по този начин да
удостовери, че действително има валидна винетка за автомобила. Мили се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Производството по делото е по реда
на чл.59-63 ЗАНН.
Жалбата е подадена в срок и е
процесуално допустима. Видно от приложеното в оригинал НП същото е връчено
лично на жалбоподателя на 31.03.2020 год. Последният е упражнил правото си на
жалба и такава е входирана пред Районен съд гр.С. на 13.04.2020 г. под № 1019275,
а е изпратена на 07.04.2020 г., видно от приложения по делото пощенски плик в
оригинал, като безспорно е в срок.
Акт за установяване на
административно нарушение № 004974/30.08.2019 г. е съставен на жалбоподателя
затова, че на 30.08.2019 г. в 17.21 часа е управлявал пътно превозно средство с
рег*****, марка „М.”, модел „****” вид лек автомобил, с обща техническа
допустима максимална маса 2 270 кг., негова
собственост, на Републикански път І-1 /Е-79/, км.165+177, посока Б.-М., включен
в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
винетна такса, съгласно чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Посочено е, че
извършеното нарушение е установено, чрез справка в електронната система за събиране
на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 049. Въз основа на така съставения акт
е издадено атакуваното НП. С така съставените акт и НП е прието, че
жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
По делото са събрани гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: АНХД № 8050/2020 г.
по описа на Районен съд гр.С., НП № 004974/13.02.2020 г., АУАН №
004974/30.08.2019 г., ведно с Разписка от 30.08.2019 г., пощенски плик в
оригинал с клеймо от 07.04.2020 г., Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на
ВР.И.Д.Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., Заповед №
НТУ/РД-11-10/04.06.2019 г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.С., Справка от Електронната система за събиране на пътни
такси от 30.08.2019 г., Заповед № РД-11-1423/02.12.2019 г. на Председателя на
УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., Заповед № РД-11-1520/20.12.2019 г.
на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С., писмо под изх.№
94-00-1443/14.02.2020 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ – НТУ гр.С.
и Известие за доставяне с клеймо от 31.03.2020 г. Съответно са разпитани свидетелите Г.Б., П.А. и Н.В., като
двама от тях работят като инспектори в Сектор „Контрол и правоприлагане” в НТУ,
а свидетелят А. работи като специалист в Сектор „Контрол и правоприлагане” в
НТУ и съответно актосъставител и свидетели при констатиране на нарушението и
при съставяне на акта. От събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства безспорно се установява, че на 30.08.2019 г. в 17.21
часа жалбоподателя е управлявал лек автомобил с рег*****, марка „М.”, модел „****”,
негова собственост, по Републикански път І-1 /Е-79/, посока Б.-М., който път е
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Мястото на нарушението е км.165+177
на Републикански път І-1 /Е-79/ посока Б.-М., за който път се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, съгласно Приложение № 2 към
т.2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на
Списък на Републиканските пътища за приемане на списъка на Републиканските
пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура –
винетна такса и за определяне на съображения, за което се събира такса по чл.10
ал.4 от Закон за пътищата за ползване на отделно съоръжение по Републиканските
пътища. В резултат на проверката е установено, че пътното превозно средство с
рег***** към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да
съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно
средство /К3/. Съгласно разпоредбата на чл.189е ал.8 от Закон за движение по
пътищата извършеното нарушение е потвърдено, чрез справка в електронната
система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU
049, като данните от
справката са отразени в процесния акт. По делото е представена и приета като
доказателство Справка от електронната система за събиране на пътни такси от 30.08.2019
г., в която е посочен часът на
установяване на нарушението и процесният регистрационен номер на пътното
превозно средство. Както бе отразено за констатираното нарушение е съставен
процесния акт в присъствието на свидетелите и на жалбоподателя, като последният
е връчен на нарушителя, което е удостоверено и с неговия подпис. На
жалбоподателя в качеството му на нарушител е предоставена възможност да направи
възражение при съставяне на акта, както му е и разяснено, че в 3-дневен срок
след съставянето му може да посочи възражения. Безспорно жалбоподателя е
упражнил правото си на възражение и е направил такова на място при съставяне на
акта на 30.08.2019 г., като е посочил, че има поставена винетка на предното
стъкло, като в момента няма квитанция за закупуването й. Свидетелите Б., А. и В.
констатирали, че действително на автомобила на жалбоподателя на предното стъкло
има винетен стикер, но същият не бил залепен съгласно правилата. Винетният стикер
бил залепен с фолио, което позволявало винетния стикер да бъде разлепени да се използва за друг автомобил. От
жалбоподателя били изискани да се представят доказателства, а именно Квитанция
за закупуването на винетката и втори отрязък от същата, за да бъде установено,
че процесната винетка е за управлявания от жалбоподателя автомобил. Такива
доказателства не били представени от жалбоподателя, който не дал и никакви
обяснения защо не ги притежава и не ги носи със себе си. Безспорно актосъставителя приел така направеното
възражение за неоснователно и приел, че
нарушението се потвърждава от извършената справка в електронната система за
събиране на пътни такси, съгласно която за ППС с посочения по-горе номер към
датата и часа на проверката не е налице валидна електронна винетка или хартиена
такава.. Разяснено е на жалбоподателя, че съгласно разпоредбата на
чл.189е ал.3 от ЗДвП същият разполага с възможността да заплати компенсаторна
такса по чл.10 ал.2 от Закон за пътищата в 14-дневен срок от връчване на акта,
в който случай би се освободил жалбоподателя от административнонаказателна
отговорност за конкретното нарушение. Компенсаторна такса по акта не е
постъпвала по сметка на АПИ.
На първо място съдебния състав намира
за основателно да посочи, че както акта, така и НП са издадени от компетентни
длъжностни лица, като в тази насока са приложените по делото писмени
доказателства, а именно Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на ВР ИД Председател
на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., Заповед № РД-11-1423/02.12.2019
г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”,
Заповед № НТУ/РД-11-10/04.06.2019 г. на Председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура”. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и Наказателното постановление съдържат изискуемите в чл.42 и чл.57
ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в наказателното постановление пълно и точно
е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при
които е било извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация по чл.139 ал.6 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че жалбоподателя е управлявал пътно превозно средство
с рег*****, за което свидетелите Б., А. и В. категорично установяват, че е било
без заплатена винетна такса за движение по Републиканската пътна мрежа, тъй
като на предното стъкло на автомобила винетния стикер е бил залепен с фолио,
което позволява винетния стикер да бъде разлепен и да се използва за друг
автомобил. Безспорно установено е от свидетелите по делото, че по време на
извършване на проверката жалбоподателя не е представил квитанция за
закупуването на винетния стикер, на която квитанция се посочва регистрационния
номер на автомобила, както не е представил и втори отрязък на винетния стикер.
Прави впечатление, че едва на съдебното следствие жалбоподателя твърди, че е
имал втори отрязък на винетния стикер и че го е показал на свидетелите по
делото. Така отразеното от жалбоподателя не отговаря на обективната истина,
като съдебния състав приема, че това изявление е защитна позиция, която не
опира в събраните по делото доказателства. От събраните по делото гласни доказателства
изобщо не се установява това обстоятелство, напротив категорично се събират
доказателства, че към момента на проверката и до настоящия момент жалбоподателя
не е представил никакви доказателства за наличието на квитанция и втори отрязък от винетния стикер. В правото
си на защита жалбоподателя е посочил, че служителите на НТУ към АПИ са снимали
начина на залепване на винетката, но такива доказателства изобщо не са събрани
на съдебното следствие. Напротив, свидетелите установяват, че това на практика
не е било осъществено. Друг съществен момент от възражението на жалбоподателя
е, че същият на практика признава, че е претърпял ПТП с процесния автомобил и
предното му стъкло е било сменено, като твърди, че много внимателно винетката
му е била отлепена. Тук е мястото да се отбележи, че ако действително е
реализирано ПТП с процесния лек автомобил, жалбоподателя е следвало да
представи необходимите доказателства и видно от показанията на свидетеля В., е
следвало да представи протокол от съответния сервиз, който е сменил стъклото.
Свидетелските показания са еднопосочни, логични, непротиворечиви и безспорно
установяват основния факт – наличие на винетен стикер, който не е бил залепен
по съответния ред, а именно залепен е бил с фолио, което дава възможност този
винетен стикер да се използва и за друг автомобил. Доказателства за винетния
стикер не са представени от жалбоподателя. На същият е предоставена възможност
да направи писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но такива не са
постъпили, както и на съдебното следствие. Действително в §24 от ПЗР към ЗИД на
Закон за пътищата от 01.01.2019 г. е отразено, че собствениците или
ползвателите на пътно превозно средство с обща техническа допустима максимална
маса до или равна на 3,5 тона закупили хартиен винетен стикер, чиято валидност
изтича след 01.01.2019 г. запазват правото си да ползват платената пътна мрежа
до изтичане на срока на валидност на хартиения винетен стикер. За прецизност съдебния
състав намира за основателно да посочи следното:
Видно е, че като водач на посочения
по-горе лек автомобил, при описаните условия на време, място, обстановка,
жалбоподателят не е изпълнил задължението си да е заплатил съответната винетна
такса; налице е бездействие, при дължимо по Закон – действие. Също така следва
да бъде напомнено, че съобразно чл.10а ал.5 ЗП /редакция към ДВ бр.96 от
1.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г./, която към настоящия момент е отменена,
"При заплащане на винетната такса се издава ценна книга, наречена
"винетка", която удостоверява правото на ползване на републиканските
пътища, като: 1. винетката се състои от две части; първата част е оформена за
еднократно залепване в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното
стъкло на пътното превозно средство и е осигурена срещу фалшифициране със
защитни знаци; тя има и предназначението да удостоверява плащането на винетната
такса пред контролните органи; втората част във вид на талон се съхранява от
водача на пътното превозно средство и служи за доказателство за платена винетна
такса при издаване на безплатен винетен стикер в случаите на счупване или
кражба на предното стъкло на автомобила, както и при производствен дефект на
винетния стикер; 2. собственикът или ползвателят на пътното превозно средство
има право да ползва републиканските пътища на Република България, като
преминава по тях или по техните участъци с пътното превозно средство само
когато е заплатена винетна такса за съответния период и категория на пътното
превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло на пътното превозно
средство е залепен валиден винетен стикер, по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване; 3. при унищожаване на залепената част от годишния винетен стикер
вследствие на производствен дефект на винетката, счупване или кражба на
предното стъкло, след представяне на втората част от годишната винетка се
издава безплатен годишен винетен стикер, валиден до изтичането на срока на
първоначално издадения винетен стикер; 4. счупването или кражбата на предното
стъкло се удостоверяват съответно със служебна бележка или с констативен акт на
Главна дирекция "Национална полиция", а производственият дефект на
винетката - при оглед, извършен от представители на съответното областно пътно
управление на Агенция "Пътна инфраструктура"; 5. безплатен годишен
винетен стикер се издава на собственика или ползвателя на пътното превозно
средство след представяне в съответното областно пътно управление на заявление
за безплатна винетка, към което се прилагат копие от документа за собственост
или ползване на пътното превозно средство, актът за констатиране на счупването,
кражбата или производствения дефект, втората част на годишния винетен стикер и
частта, която е била залепена на счупеното стъкло, или частта с фабричния
дефект; при кражба на предното стъкло не се изисква представянето на първата
част на винетния стикер. Тук е мястото да бъде изтъкнато, че не се събраха
доказателства в подкрепа на твърдяната от страна на жалбоподателя версия, а
именно, че при процесната проверка е имал залепен винетен стикер на отреденото за
това място, който не е бил залепен с фолио. Това е така, защото видно от чл. 10а ал. 5, т. 1 ЗП, винения стикер
следва да бъде залепен винаги в долния десен ъгъл на вътрешната страна на
предното стъкло и единствено по този начин се удостоверява плащането на
винетната такса пред контролните органи, нещо повече – втората част на
винетката може да се използва за подобно удостоверяване само в случай, че е
налице счупване или кражба на предното стъкло на автомобила, както и при
производствен дефект на винетния стикер. Евентуалната смяна на предно обзорно
стъкло, за каквато твърди жалбоподателят, независимо че би могла и да не се
дължи на счупване или кражба, във всеки случай, от една страна задължава
водачите да предприемат действия по издаване на безплатен винетен стикер, а от
друга – все пак не дава възможност, отлепен от предишното обзорно стъкло такъв,
да бъде използван за удостоверяване заплащането на винетната такса. Видно е, че
Законодателят е създал правен режим, подчинен на идеята да се елиминират
случаите на заобикаляне при заплащането на винетната такса; в тази връзка са
предвидени високи изисквания за начините, по които нейното заплащане може да
бъде удостоверено.
Следователно, актосъставителя и
административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение
и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно
административно наказание на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 300
/триста/ лева, за извършено нарушение по чл.139 ал. 6 от ЗДвП. Размерът на глобата
не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.179 ал.3 от ЗДвП предвижда абсолютно
определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява
"маловажен случай", тъй като обществената му опасност е типична за
обичайния случай на нарушение по чл.139 ал. 6 от ЗДвП, същевременно, в
контраст с подобна теза за "маловажност", е събраното на съдебното
следствие, че при извършената проверка е констатирано и друго нарушение на ЗДвП
, а именно, че жалбоподателя е
управлявал процесното МПС с прикачено ремарке, за което не е била заплатена
винетна такса. Категорично по делото бе установено, че при извършената проверка
жалбоподателя единствено е разполагал с нетрайно прикрепен към стъклото на
автомобила си хартиен винетен стикер. Нито по време на извършване на
проверката, нито до приключване на съдебното следствие пред настоящия
съдия-докладчик не бяха представени доказателства от жалбоподателя за наличието
на касов бон за платена такса, респективно действително закупен и валиден
винетен стикер за автомобила. С деянието си жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл.139 ал.6 от ЗДвП, а именно че водачът на пътно превозно средство е длъжен
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа да заплати
такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен ако таксата е
заплатена от трето лице. Към момента на проверката управляваният от
жалбоподателя автомобил е нямал заплатена винетна такса. Залепеният с фолио на
предното обзорно стъкло на автомобила хартиен винетен стикер очевидно не е бил
предназначен за провереното превозно средство, като по делото няма данни изобщо
дали същият е бил и валиден. От жалбоподателя не са представени на контролните
органи, както и на съда доказателства за действително заплатена за автомобила
винетна такса, респективно закупен за конкретното МПС винетен стикер.
Правилно и
законосъобразно е определено наложеното административно наказание по вид и
размер. Наложената глоба е определена в минимален фиксиран размер и съгласно
чл.27 ал.5 от ЗАНН, не може да се слезе под предвиденият минимум на глобата. Правомощието
по разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и преценката, дали се касае за маловажен
случай е предоставена да се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН
не са налице и правилно наказващият орган не го е приложил. В тази насока,
следва да се отбележи, че извършеното от жалбоподателя деяние не е маловажен
случай, тъй като то засяга обществените отношения, свързани с поддръжката и
ремонта на републиканската пътна мрежа. Задължението за заплащане на винетна
такса важи еднакво спрямо всички водачи на МПС, движещи се по републиканските
пътища, поради което настоящият съдебен състав намира, че е правилно определено
наказанието и съответства на целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът ПОТВЪРДИ
Наказателно постановление № 004974/13.02.2020 год. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане” в Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура” /АПИ/ гр.С..
При този изход на делото основателно
се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК,
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл.78 ал.8 от ГПК и следва да бъде
определено по реда на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една
инстанция е от 80 до 120 лева. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК конкретния размер по
всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена
фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането на по-голямо
юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ
не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на
делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл.144 от АПК, вр. с чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената
сума следва да се присъди в полза на Агенция "Пътна инфраструктура",
доколкото последната е юридическото лице - второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити към министъра на регионалното развитие и благоустройството на
бюджетна издръжка, към което принадлежи Национално Тол управление (като
специализирано звено по смисъла на чл.33а от Правилника за структурата, дейността и
организацията на работа на Агенция "Пътна инфраструктура.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: