№ 748
гр. П., 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215220201*1* по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Й. Р. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ул. „Х.Г.“ № **, ет. *, ап. **, против Наказателно постановление № 21-
100*-001971/08.09.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - П., с което на жалбоподателя Й. Р. К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал.
2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на наказателното постановление. Твърди се, че същото е издадено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила.
Жалбопадателят отрича да е извършил вмененото му административно
нарушение и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Й. Р. К. се явява лично и с
процесуалния си представител адв. П.Х.. Поддържа жалбата. Моли за отмяна
на атакуваното наказателно постановление по съображения идентични с тези
в жалбата.
Въззиваемата страна – ОДМВР - П., Сектор „Пътна полиция“ редовно
1
призована, не изпраща законен или процесуален представител в съдебно
заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и след като
анализира събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.07.2021 г. жалбоподателят Й. Р. К. управлявал лек автомобил
„Ауди А*“, с рег. № *****, собственост на „К.“ *****, в гр. П. по бул. „Б.“, в
посока към ул. „Е.Й.“, като временно спрял в дясно на пътното платно. В
18:15 часа на 23.07.2021 г. жалбоподателят привел в движение лекия
автомобил „Ауди А*“, с рег. № ***** от състояние на покой от дясно на
пътното платно, като тръгвайки се отклонил на ляво, за да се включи в
движението, но не пропуснал попътно движещия се, по път с предимство, в
посока направо, лек автомобил „Дачия Логан“, с рег. № ****** **, с водач и
собственик С.Т.К., ЕГН ********, от гр. П.. Вследствие на предприетата от
жалбоподателя маневра отклонение наляво по платното за движение
настъпило пътнотранстортно произшествие с материални щети по двата
автомобила. Лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, с предната си
лява част ударил в предната дясна част лекия автомобил „Дачия Логан“.
На място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, вкл. мл.
автоконтрольор Л.. ИВ. П.. Същият възприел фактическата обстановка и
щетите по моторните превозни средства, разпитал водачите на двата
автомобила и съставил протокол за ПТП.
За констатираните обстоятелства свид. Л.. ИВ. П., в присъствието на
жалбоподателя Й. Р. К. и на Т.В.Г. – свидетел-очевидец при установяване на
нарушението, съставил Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 441482/23.07.2021 г., в който квалифицирал извършеното от
санкционираното лице като нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят подписал АУАН с възражение, че не е съгласен с
констатациите в него. На същата дата – 23.07.2021 г. на жалбоподателя бил
връчен препис от АУАН. В срока по чл. 44 от ЗДвП не постъпили възражения
от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление (НП), с което на жалбоподателя Й. Р. К. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание
2
чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП.
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на
11.10.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от доказателствата, приложени по
административнонаказателната преписка, надлежно приобщени по делото, в
т.ч. АУАН, протокол за ПТП, справка за нарушител/водач, * бр. снимки от
местопроизшествието, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, както и от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства.
Разпитан като свидетел актосъставителят Л.П. потвърждава авторството
на АУАН и направените в него констатации. Подробно разказва, че при
пристигането си на местопроизшествието е възприел обстановката, разпитал е
водачите на автомобилите, участници в инцидента и съставил АУАН.
Съдът кредитира показанията на свид. Л.П., тъй като намира същите за
последователни, логични и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства, доколкото се потвърждават от протокола за ПТП и
представения снимков материал от административнонаказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. *3, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Обжалваното наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Ц.Г.П. – Началник на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-П., а
АУАН е съставен от оправомощено за това лице – свид. Л.. ИВ. П., заемащ
длъжността „младши автоконтрольор“ при РУ - П.. Компетентността на
3
актосъставителя и административнонаказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, следва от представената по делото Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и НП са издадени при спазване на визираните в разпоредбата на
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В АУАН и НП са посочени датата и мястото на извършване на
нарушението, авторството и обстоятелствата, при които е извършено. Пълно,
точно, ясно и в достатъчна степен е индивидуализирано вмененото на
въззивника административно нарушение, позволяващо на жалбоподателя да
разбере в какво е обвинен и срещу какви факти да се защитава. Възраженията
в обратна насока са неоснователни. Спазена е процедурата по чл. 40 от ЗАНН
по съставяне на АУАН, като същият е надлежно предявен по реда на чл. 43 от
ЗАНН.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се установява
по безспорен начин, че жалбоподателя е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Констатациите посочени в АУАН, намерили отражение в словесното
описание на нарушението в НП, се потвърждават напълно от писмени
доказателства по делото и показанията на свид. Л.П.. Вярно е, че
актосъставителят не е пряк очевидец на събитията, респ. на механизма на
настъпване на ПТП, но неговите показания относно механизма на ПТП не
4
бяха опровергани от никое друго пряко или косвено, писмено или гласно
доказателство.
От всички събрани по делото доказателства се установи по несъмнен
начин, че в резултат на предприемане на маневра отклонение наляво по
платното за движение с управлявания от него автомобил „Ауди А*“, с рег. №
*****, жалбоподателят е предизвикал ПТП с лек автомобил „Дачия Логан“, с
рег. № ****** **, в гр. П. по бул. „Б.“ в посока към ул. „Е.Й.“. Причина за
настъпване на ПТП е обстоятелството, че преди да започне маневрата
отклонение наляво, жалбоподателят не се е убедил, че няма да създаде
опасност за участника в движението, който се е движил в посока направо по
същото пътно платно и е минавал покрай него, като е започнал извършването
на маневрата отклонение наляво, без да се съобрази с неговото положение на
пътното платно, посока и скорост на движение, което довело до сблъсък
между двата автомобила.
Изложеното налага извод, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, на основание
чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1
от ЗДвП. Релевираното във въззивната жалба възражение за допуснато
съществено процесуално нарушение при описване на административното
нарушение и дадената му правна квалификация, тъй като не е посочено
конкретното предложение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, което се вменява на
нарушителя, е неоснователно. От описаното в обстоятелствената част на НП
по ясен и разбираем начин става ясно, че на жалбоподателя е вменено
неспазване на правилата за предимство, което е станало в резултат на
неправилно извършена маневра отклонение наляво по смисъла на чл. 25, ал. 1
от ЗДвП, която е подробно описана в НП.
На следващо място, правилно и законосъобразно за така извършеното
нарушение на жалбоподателя е наложено, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.
179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, наказание глоба в размер на 200 лв. При
индивидуализация на наказанието административнонаказващият орган е
спазил принципите на чл. 27 от ЗАНН и е наложил такова в посочения в
закона фиксиран размер.
По приложението на чл. 28, б. „а“ ЗАНН.
Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал
5
случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от този вид.
По изложените съображения съдът намира, че подадената въззивна
жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
атакуваното НП – да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има въззиваемата
страна. В процесния случай същата не е поискала своевременно
присъждане на разноски в настоящото съдебно производство и не е
ангажирала доказателства за реалното извършване на такива, поради което
разноски не следва да бъдат присъждани в нейна полза.
Така мотивиран и на основание чл. *3, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-100*-
001971/08.09.2021 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР -
П., с което на жалбоподателя Й. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Х.Г.“ № **, ет. *, ап. **, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. (двеста лева), на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6