Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………….
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Любомир Мирчев,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3031/2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
313 и сл. от НПК.
С присъда от
8.05.2018 г. по НОХД № 5061/2018 г. Софийски районен съд, НК, 129-ти състав е
признал подс. Ц.И.Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.
„б“ от НК и го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години при
първоначален строг режим на изтърпяване.
Срещу така
постановената присъда е постъпила жалба от защитника на подс. Ц.Ц., в която са
изложени доводи, че наложеното на подсъдимия наказание е несправедливо тежко,
тъй като не са отчетени множеството смекчаващи отговорността му обстоятелства.
Предлага се присъдата на СРС да бъде изменена, като бъде намален размерът на
наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание на въззивната
инстанция защитникът на подс. Ц.Ц. поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения. Излага доводи, че наказанието се явява прекомерно тежко, тъй
като не е отчетено, че подсъдимият е осъзнал извършеното, няма опасност да се
укрие и е единственият родственик, който се грижи за тежко болната му възрастна
баба. Пледира да бъде изменена обжалваната присъда и да бъде намалено
наложеното на подсъдимия Ц. наказание.
Представителят на СГП пледира да
бъде оставена без уважение въззивната жалба на защитата на подс. Ц.Ц. и да бъде
потвърдена присъдата на СРС, като обоснована и правилна.
Подс. Ц.Ц. поддържа искането на
защитника си за намаляване на наоженото му наказание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваното решение в
съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната
присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подс. Ц.И.Ц. е бил осъждан с общо
18 влезли в сила присъди, сред които и следните:
- Присъда №172/23.04.2013 г. по
НОХД №54/2013 г. на PC - Червен бряг, влязла в сила на 09.05.2013 г., с която
на Ц.И.Ц. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
месеца при строг режим, за извършено престъпление по чл.194, ал.З вр. ал.1 от НК;
- Протоколно определение от
08.03.2017 г. по НОХД №3316/2016 г. на СРС, НО, 122 с-в, влязло в сила на
08.03.2017 г., с което е одобрено споразумение, с което на Ц.И.Ц. е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година при
първоначален строг режим за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК.
Към 20.12.2017 г. подс. Ц. е
изтърпявал общо наказание, наложено му по НЧД №5807/2017 г. по описа на СРС, по
НОХД №282/15 г. на PC- Червен бряг, по НОХД №2086/15 г. на PC-Плевен и НОХД
№3316/16 г. на СРС, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4
месеца. С протоколно определение №1184/20.12.2017 г„ постановено по НЧД
№1269/2017 г. по описа на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 28.12.2017
г., на осн. чл.70 от НК, подс. Ц. е бил предсрочно освободен от изтърпяване на
остатъка от това наказание в размер на 1 месец и 28 дни, като на осн. чл.70,
ал.6 от НК му е бил определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част
от наказанието - 1 месец и 28 дни, считано от влизане в сила на определението,
а именно считано от 28.12.2017 г. Този изпитателен срок изтичал на 25.02.2018
г.
Дружеството „А.***“ ЕООД
стопанисвало търговски обект - магазин „А.“, намиращ се в гр. София, бул. „******.
Свид. И.М.изпълнявала длъжността „управител“ в посочения магазин. С оглед
заеманата длъжност свид. М.била материално отговорно лице и съответно
упражнявала владение върху стоките в него към 05.01.2018 г., а самите стоки
били собственост на дружеството „А.***“ ЕООД.
На 05.01.2018 г. подс. Ц.И.Ц. ***,
когато решил да отнеме вещи от магазин „А.“, находящ се на посочения адрес. В
изпълнение на решението си подс. Ц. влязъл в посочения търговски обект и от
рафтовете взел 5 /пет/ броя шоколади марка „Линдт“ със стафида и лешник на
стойност 8,45 лева за един брой или на обща стойност 42,25 лева и 2 /два/ броя
шоколади марка „Линдт“ млечен на стойност 8,45 лева за един брой или на обща
стойност 16,90 лева, всички вещи на обща стойност 59,15 лева, собственост на
дружеството „А.***“ ЕООД, след което напуснал магазина без да заплати описаните
стоки, установявайки своя трайна фактическа власт върху тях.
Дружеството „А.***“ ЕООД
стопанисвало търговски обект - магазин „А.“, находящ се в гр. София, ул. „******.
Свид. В.П.изпълнявала длъжността „управител“ в посочения магазин. С оглед
заеманата длъжност свид. П.била материално отговорно лице и съответно
упражнявала владение върху стоките в него към 17.01.2018 г., а самите стоки
били собственост на дружеството„А.***“ ЕООД.
На 17.01.2018 г. подс. Ц.И.Ц. ***-123,
когато решил да отнеме вещи от магазин „А.“, находящ се на посочения адрес. В
изпълнение на решението си подс. Ц. влязъл в посочения търговски обект и от
рафтовете взел 1 /един/ брой бутилка уиски марка „Кардю“ на стойност 57,81
лева, собственост на дружеството „А.***“ ЕООД, след което напуснал магазина без
да заплати описаната стока, установявайки своя трайна фактическа власт върху
нея.
Дружеството „А.***“ ЕООД
стопанисвало търговски обект - магазин „А.“, находящ се в гр. София, бул. „********.
Свид. А.К.изпълнявал длъжността „управител“ в посочения магазин. С оглед
заеманата длъжност свид. К.бил материално отговорно лице и съответно упражнявал
владение върху стоките в него към 23.01.2018 г„ а самите стоки били собственост
на дружеството „А.***“ ЕООД.
На 23.01.2018 г. подс. Ц.И.Ц. ***,
когато решил да отнеме вещи от магазин „А.“, находящ се на посочения адрес. В
изпълнение на решението си поде. Ц. влязъл в посочения търговски обект и от
рафтовете взел 5 /пет/ броя шоколади марка „Линдт“ е лешници на стойност 9,55
лева за един брой или на обща стойност 47,75 лева, собственост на дружеството „А.***“
ЕООД, след което напуснал магазина без да заплати описаните стоки,
установявайки своя трайна фактическа власт върху тях.
Дружеството „А.***“ ЕООД
стопанисвало търговски обект - магазин „А.“, находящ се в гр. София, ж.к. „******.
Свид. Ф.А.- служител в посочения магазин, бил материално отговорно лице и
съответно упражнявал владение върху стоките в него към 05.02.2018 г., а самите
стоки били собственост на дружеството „А.***“ ЕООД.
На 05.02.2018 г. подс. Ц.И.Ц. ***,
когато решил да отнеме вещи от магазин „А.“, находящ се на посочения адрес. В
изпълнение на решението си подс. Ц. влязъл в посочения търговски обект и от рафтовете
взел 1 /един/ брой бутилка уиски марка „К.Г.Р.“ на стойност 62,99 лева,
собственост на дружеството „А.***“ ЕООД, след което напуснал магазина без да
заплати описаната стока, установявайки своя трайна фактическа власт върху нея.
Общата стойност на всички отнети
вещи, собственост на дружеството „А.***“ ЕООД възлиза на 227,70 лева /двеста
двадесет и седем лева и седемдесет стотинки/.
В хода на разследването, от
предадените е протоколи за доброволно предаване дискове, съдържащи записи от
охранителните камери от търговските обекти, от които са отнети инкриминираните
вещи, е установен извършителят на престъплението. След преглед на същите записи
и изготвяне на видео-техническа експертиза е установено и точното време на
извършване на престъпните посегателства. Същата видео-техническа експертиза,
след съпоставяне на изображението на лицето от записите, което се вижда, че
отнема инкриминираните вещи с взетите със съгласие на подс. Ц.сравнителни
образци от фотоснимки от него, дава категорично експертно становище, че
изображението на лицето от видео-файловете и изображението от снимките на
лицето Ц.И.Ц. са идентични и са от едно и също лице.
За да приеме за установена така
изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на
направеното по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание от подсъдимия Ц.И.Ц.,
които самопризнание е счел, че е подкрепено от показанията на свидетелите В.Н.К.,
Б.Б.А., В.Н.П., А.В.К., Ф.Р.А., М.М.Ц., Д.М.Х., Р.И.М., М.М.Б., В.Д.Д.и И.К.М.;
от обясненията на подс. Ц.; от протоколи за доброволно предаване на вещи от
30.01.2018 г. /л.22 от ДП/ и от 07.02.2018 г. /л.102 от ДП/, протоколи за
извършена частична инвентаризация от 17.01.2018 г., от 24.01.2018 г., от
06.01.2018 г., от 05.02.2018 г., протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване - фотоснимки на подс. Ц.Ц., протокол за доброволно предаване на вещи
от подс. Ц.И.Ц. от 07.02.2018 г.;
заключенията на назначените в хода на наказателното производство видео-техническа
експертиза и оценителна експертизи и от останалите приложени по делото писмени
доказателства.
Въззивният съдебен състав счита, че при
наличието на основанията, предвидени в чл. 372, ал. 4 от НПК първоинстанционният
съд е одобрил самопризнанието на подсъдимия Ц.Ц., доколкото посочените
доказателства от досъдебното производство, обсъдени в своята съвкупност,
подкрепят тези самопризнания. При наличието на посочените процесуални основания
за провеждане на съкратено съдебно следствие, в съответствие с правилата на
закона районният съд е приел за установена изложената в обстоятелствената част
на обвинителния акт фактическа обстановка, която настоящата въззивна инстанция
не следва да ревизира.
При така установените по делото
факти, правилно първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият Ц.И.Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. вр. чл.29, ал.1, б. „А“ и б. „Б“ вр.
чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от страна на СРС.
Както е посочил
първоинстанционният съд, от обективна страна, престъплението е извършено чрез
действие - подсъдимият е отнел инкриминираните чужди движими вещи, посочени
по-горе на четири различни дати от търговски обекти, стопанисвани от едно и
също търговско дружество, като е прекъснал чуждата фактическа власт над тях /на
управителите на съответните обекти/ и е установил своя, отдалечавайки се от
мястото на отнемането. Стойността на всяка от тях е определена въз основа на
продажната й цена в търговския обект, от който е отнета, която представлява и
нейната пазарна стойност, посочена в представените протоколи за извършена
частична инвентаризация във всеки един от търговските обекти, от които са
отнети вещите.
Вещите са отнети от подсъдимия Ц.
от владението на управителите на посочените търговски обекти, без тяхно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като е прекъснал чуждата
фактическа власт над тях и е установил своя - взел инкриминираните вещи и се
отдалечил от местопрестъплението, като преминал през касовата зона на
търговския обект, без да ги заплати.
Намерението му за присвояване на
отнетите вещи е обективирано е прекъсването на чуждата фактическа власт и
установяването на своя, чрез отдалечаване от местопрестъплението с намерение
впоследствие да се разпореди с тях.
Както е посочил
първоинстанционният съд, престъплението е извършено от подсъдимия при условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „А“ и б. “Б” от НК, тъй като Ц.
е извършил това престъпление, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66, както и е извършил престъплението, след като е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления
от общ характер, като за тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда
на чл.66 от НК, както следва:
- с Присъда №172/23.04.2013 г. по
НОХД №54/2013 г. на PC - Червен бряг, влязла в сила на 09.05.2013 г. на Ц.И.Ц.
е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца
при строг режим за извършено престъпление по чл.194, ал.З вр. ал.1 от НК;
- с протоколно определение от 08.03.2017
г. по НОХД №3316/2016 г. на СРС, НО, 122 с-в, влязло в сила на 08.03.2017 г. е
одобрено споразумение, с което на Ц.И.Ц. е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година при първоначален строг режим за извършено
престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК.
Престъплението е извършено е
четири деяния, осъществени при условията на чл.26, ал.1 от НК /продължавано
престъпление/, доколкото е налице обективна и субективна връзка между тях
/общност на вината и еднородност на умисъла/, изразяваща се в това, че с
отделните извършени деяния са осъществени поотделно едно и също по вид
престъпление против собствеността, извършени при тъждество на обстановката /от
търговски обекти - магазини, стопанисвани от едно и също дружество, като
отнетите вещи са еднородни по своя характер - луксозни стоки на висока
стойност/, което не позволява отделните еднородни деяния да бъдат възприемани
като отделни престъпления. Времето, в което са извършени отделните деяния
безспорно може да се приеме като “непродължителен период от време” по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, като се изхожда и от установеното в съдебната практика
положение за продължителността му /ТР № 52/88г. по н.д. № 34/88г., ОСНК/.
При определяне на размера на
наказанието, което е наложил на подсъдимия Ц.Ц., като смекчаващо отговорността му
обстоятелство първоинстанционният е отчел оказаното от него съдействие за
разкриване на истината по делото. Правилно районният съд не е отчел като
смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание в хода на
съдебното производство, доколкото същото е било основание за разглеждане на
делото по реда на съкратеното съдебно следствие и не е било част от
демонстрирано цялостно поведение на същия подсъдим в хода на цялото наказателно
производство, тъй като това признание е направено, след като са били събрани
достатъчно доказателства за неговата виновност.
Правилно като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства са отчетени многобройните осъждания на подс. Ц., извън
обуславящи квалификацията на деянието като опасен рецидив, усложнената
престъпна дейност, използваният механизъм за извършване на деянията,
обстоятелството, че предмет на престъпната дейност са били луксозни стоки.
При така установените смекчаващо
и отегчаващи обстоятелства първоинстанционният съд правилно не е приложил
разпоредбата на чл. 55 от НК и като е счел за необходимо с оглед на целите по
чл. 36 от НК наказание от „лишаване от свобода” за срок от три години в никакъв
случай не е наложил несправедливо тежко наказание на подс. Ц.Ц.. Редуцираното
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК наказание в
окончателен размер на две години и осем месеца лишаване от свобода също не се явява
прекомерно тежко за подс. Ц. и не са налице основания за неговото смекчаване от
въззивната инстанция.
Правилно районният съд е приложил
и разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от НК, като е привел в изпълнение остатъка от
наказанието, от изтърпяването на чиито остатък подсъдимият е бил освободен и в
така определения изпитателен срок е извършил престъплението.
При цялостната въззивна проверка
на присъдата на първата инстанция, настоящият съдебен състав не установи при
постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основания за нейната отмяна, поради което и присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание
чл. 334, т .6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 8.05.2018 г.
по НОХД № 5061/2018 г. на Софийски районен съд, НК, 129-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.