Решение по дело №1562/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1796
Дата: 31 октомври 2018 г.
Съдия: Ирена Николова Петкова
Дело: 20183100501562
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   №

гр. Варна, 31.10.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА Х.

 НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

                                                                                             

при секретар Галина Славова

 като разгледа докладваното от съдията Петкова

в.гр. дело №  1562 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на С.И.П., ЕГН **********,***, срещу решение №2486/31.05.2018г. по гр.д. № 2523/18г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е отхвърлен предявения от въззивницата П. срещу С.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание чл.439 ГПК за приемане  на установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане в размер на 500 000 стари лева, равняващи се на 500 лева, дължими по договор за заем от 15.03.1998г. с падеж 30.05.1998г., за което е издаден изпълнителен лист с дата 26.11.1999г. въз основа на Решение, постановено по гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС, както и вземане в размер на 4 300 лева, представляващо неизплатено задължение  по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2000 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 86 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 12.09.2000г. въз основа на Решение от 11.09.2000г. по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС, които вземания са предмет на изп.д. №20163230400024 по описа на СИС при Районен съд гр.Добрич. В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, тъй като съдът незаконосъобразно е приел, че постановлението за възлагане на л.а. е влязло в сила на 27.06.2012г., както и че считано от тази дата не е настъпила перемцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърди, че от 27.06.2012г. до 2016г. не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което и изпълнителното производство е прекратено, а тригодишната погасителна давност е изтекла. Моли решението да бъде отменено, а искът уважен.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна С.Д.Х., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено

 

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.439 ГПК се излагат следните твърдения от страните:

 

В исковата молба ищцата П. излага,  че въз основа на изпълнителен лист, издаден  по Решение по гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС било образувано ИД №3432/2000г. по описа на СИС към ВРС, което по молба на взискателя било присъединено към ИД №3259/2000г. по описа на СИС към ВРС, което било прекратено впоследствие на основание чл.383 вр. чл.382,ал.2 ГПК /отм/. Въз основа на ИЛ,   издаден по Решение от 11.09.2000г. по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС било образувано ИД №3428/2000г. по описа на СИС при ВРС. С разпореждане на ДСИ от 09.05.2016г. при СИС към ВРС ИД №3428/2000г. , ведно с присъединеното към него ИД №3432/2000г. били изпратени по подсъдност в СИС при РС гр.Добрич за продължаване на изпълнителните действия на основание чл.427 ГПК като на 19.05.2016г. било образувано изпълнително дело при СИС към РС гр.Добрич №  20163230400024. Твърди, че към датата на образуване на ИД №20163230400024 правото на взискателя да иска принудително изпълнение било погасено по давност. Излага, че  единственото действие, което било поискано от взискателя по ИД №3432/2000г. е делото да бъде присъединено към другото ИД между същите страни №3259/2000г., което било прекратено на основание  чл.383 вр. чл.382,ал.2 ГПК/отм/. Действие по изпълнението било извършено по ИД №3428/2000г. като с постановление за възлагане от 10.09.2010г. лек автомобил „Сеат“ с рег. № В 0638 СТ бил възложен на взискателя, след което не било искано, респ. не били извършвани каквито и да е било изпълнителни действия, поради което ищцата счита, че нормата на чл.433 т.8 ГПК е произвела действие и ИД №3428/2000г. се е прекратило по силата на закона на 10.09.2012г.

Моли да бъде прието за установено, че ответникът Х. не разполага с право на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане в размер на 500 000 стари лева, равняващи се на 500 лева, дължими по договор за заем от 15.03.1998г. с падеж 30.05.1998г., за което е издаден изпълнителен лист с дата 26.11.1999г. въз основа на Решение, постановено по гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС, както и вземане в размер на 4 300 лева, представляващо неизплатено задължение  по запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2000 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 86 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 12.09.2000г. въз основа на Решение от 11.09.2000г. по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС, по които е образувано ИД №20163230400024 по описа на СИС при Районен съд гр.Добрич.

В писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х. е  депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на иска. Твърди, че изпълнителните дела са образувани от 2000 г. и ищцата през цялото време се укривала и осуетявала плащането на задължението. Счита, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че проявявал активност и следял дали ищцата има банкови сметки, работи ли по трудово правоотношение, притежава ли нещо в собственост и разбрал за недвижимо имущество, придобито по наследство в гр.Добрич случайно. Затова поискал веднага делото да се премести в гр.Добрич, за да насочи изпълнението си към това имущество. Излага, че е извършвал разходи по изпълнителното дело за такси и разноски, както и за друго дело, заведено от ищцата, която впоследствие оттеглила. Твърди, че постановлението за възлагане на автомобила е влязло в  сила на 27.06.2012г., поради което не били изминали повече от две години без да е извършвано действие по делото. Сочи, че този автомобил не му бил предаден от ищцата и той не е влизал във владение на същия. Моли искът да бъде отхвърлен.

 

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

 

С  изпълнителен лист, издаден  на осн. чл.237 ГПК /отм./ въз основа на влязло в сила решение, постановено по гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС, 19с. С.И. Николова е осъдена да заплати на С.Д.Х. сумата от 500 000 стари лева, равняващи се на 500 нови лева, дължима по договор за заем с падеж 30.05.1998г., на осн. чл.240 ЗЗД. Въз основа на същия на 13.09.2000г. е образувано изп.д.№ 3432/00г. по описа на СИС при ВРС. На 20.09.2000г. по молба на взискателя С.Х. изпълнителното дело е присъединено към изп.д. № 3259/00г. по описа на СИС при ВРС.

  Съобразно  изпълнителен лист, издаден  въз основа на влязло в сила решение и на осн. чл.237 б.“д“ ГПК /отм./, постановено по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС, 16с. С.И. Николова е осъдена да заплати на С.Д.Х. сумата от 4 300 лева, представляваща неизплатено задължение, произтичащо от запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2000г. до окончателното погасяване на задължението и направените разноски по делото в размер на 86 лева.  По него е образувано изпълнително дело №3428/00г. по описа на СИС при ВРС.

ИД №3428/2000г. е било присъединено също към изп.д. №3259/2000г. на 28.09.2000г., което впоследствие с разпореждане на ДСИ от 09.05.2016г. е изпратено по подсъдност в СИС при РС-Добрич за продължаване на изпълнителните действия и е образувано изп.д. №24/2016г. по описа на СИС при РС-Добрич.   

От материалите по изп. д. №3428/2000г. се установява, че по същото са извършвани изпълнителни действия, изразяващи се в запор на трудовото възнаграждение на длъжника, наложен на 18.01.2001г., въз основа на който по делото ежемесечно до 2009г. са постъпвали суми, превеждани от работодателя и удържани от трудовото възнаграждение на длъжника. На 25.01.2010г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника, извършен е опис и оценка, проведена е публична продан. С Постановление от 10.09.2010г., връчено на длъжника едва на 19.06.2012г., респективно влязло в законна сила на 27.06.2012г.,  е възложено на взискателя С.Х. МПС, собственост на длъжника П.. На 23.04.2012г. взискателят е поискал да бъде извършена нова публична продан, най-вероятно предвид факта постановлението за възлагане да бъде връчено на длъжника, респективно да влезе в сила. С молба от 26.10.2012г. взискателят е поискал длъжникът да предостави възложеното по постановлението МПС на ДСИ с оглед извършване на оглед и смяна на назначения пазач и предвид опасенията на взискателя-купувач по проданта, че МПС не е налично. Съдебният изпълнител разпоредил длъжникът да достави в тридневен срок от съобщението автомобила на паркинга на ВРС, както и да предаде големия талон на автомобила. Съобщение за това задължение на длъжника не е могло да бъде връчено на постоянен и настоящ адрес. Съдебният изпълнител неколкократно е изпращал молби за справки за регистрация регистрирано напускане на страната на длъжника. Съобщението не е връчено. Няма и данни автомобила до 2016г. да е предаден на взискателя, той и купувач по публичната продан. През периода 2012г. до 2016г. неколкократно са правени искания за извършване на справки за вписани трудови договори на длъжника, както и за движимо и недвижимо имущество. Следващото извършено действие по изпълнение е налагане на запор върху получавана от длъжника рента, като съобщението за това е връчено на третото задължено лице на 19.02.2016г.

 

  По така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

 

По предявения иск с правно основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В настоящото производство длъжникът се позовава с изтичането на погасителната давност.

Съобразно нормата на чл.110 ЗЗД с изтичане на пет години се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Твърдения за прилагане на кратката погасителна давност няма наведени, а и доколкото не са приложени решенията, въз основа на които са издадени изпълнителните листи, следва да се приеме, че е приложима общата петгодишна погасителна давност за установени със съдебно решение вземания.

Нормата на чл.116 ал.1 б.“в“ предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Т.10 от ТР №2/15г. на ОСГК изрично посочва кои действия в изпълнението следва да бъдат квалифицирани като такива по принудителното изпълнение, т.е. прекъсващи давността и кои няма този правен ефект. Така към първата група изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ, които прекъсват давността и то независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, спадат: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. При всички случаи обаче следва да се отчита вида на притезанието, както и спецификата на всеки един изпълнителен способ. Затова и при принудително събиране на парични вземания следва да се има предвид, че е различен момента, в който следва да се приеме, че е реализиран поискания от взискателя изпълнителен способ. Така напр. при посочен изпълнителен способ - налагане на запор върху трудовото възнаграждение или вземане от трето лице, способът следва да се приеме, че е реализиран към момента на превеждане на удържаните суми в полза на взискателя. От този момент започва да тече нова давност. При посочен изпълнителен способ- извършване на опис и изнасяне на публична продан на движимо или недвижимо имущество, следва да се приеме, че изпълнителният способ е реализиран, респективно принудителните действия, които прекъсват давността са до момента, в който имуществото е осребрено и сумите предадени на взискателя. В конкретния случай се касае за усложнена хипотеза, при която при публичната продан не се стига до заплащане на цена и осребряване на имущество, тъй като има сливане на качеството взискател и купувач по проданта. В този случай следва да се приеме, че принудителните действия по реализиране на способа се изчерпват към момента, в който взискателят получи придобитата при проданта вещ фактически, т.е. когато тя му бъде предадена. Това е така, тъй като в тази хипотеза, въпреки че се касае за парично притезание,  взискателят се удовлетворява с вещ вместо с пари. Респективно, именно въвода в придобития имот реализира удовлетворяването на взискателя по посочения изпълнителен способ- изнасяне на имота на длъжника на публична продан. Затова и в случая е ирелевантен момента кога постановлението за възлагане е влязло в законна сила, а правно значение има кога е извършено предаването на автомобила с протокол от ДСИ на взискателя. В производството няма ангажирани доказателства, че такова приключващо проданта действие е осъществено. Затова и следва да се приеме, че реализирането на посочения от взискателя изпълнителен способ- изнасяне на имота на публична продан, не е приключило. Всеки следващ постановлението за възлагане ден до деня, в който автомобила бъде фактически предаден, следва да се приеме, че давността на основание чл.116 б. „в“ ГПК е прекъсната и започва да тече нова давност, която отново се прекъсва, тъй като принудителните действия по избрания изпълнителен способ продължават. Ето защо и към 27.01.2016г., когато взискателят Х. е поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника П., петгодишната давност не е изтекла. Перемцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК също не е настъпила по изложените по-горе съображения, тъй като принудителните действия не са прекъсвали.

Към 04.02.2016г., когато ответникът е посочил нов изпълнителен способ, като е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника П. към трети лица за дължима й рента, погасителната давност по чл.110 ЗЗД също не е изтекла. Това искане е прекъснало същата. От извършването на запора и от момента на постъпване на удържаните суми по сметка на взискателя до подаване на исковата молба – 20.02.2018г., отново не е изтекъл петгодишния срок. Вземанията на взискателя по посочените изпълнителни листи не са погасени по давност. Искът по чл.439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане в полза на въззиваемия Х. страна следва да бъдат присъдени направените пред инстанцията разноски в размер на 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №2486/31.05.2018г. по гр.д. № 2523/18г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в.

ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.Х., ЕГН: ********** с адрес ***, сума в размер на 300,00 /триста лева/, представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар на осн. чл.78 ал.3 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

               

                                               2.