Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 31.10.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА Х.
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 1562 по описа за
2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба на С.И.П., ЕГН **********,***, срещу решение №2486/31.05.2018г.
по гр.д. № 2523/18г. по описа на ВРС, ХХV-ти с-в, с което е отхвърлен
предявения от въззивницата П. срещу С.Д.Х., ЕГН **********, с адрес ***, иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът не разполага с
право на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане в
размер на 500 000 стари лева, равняващи се на 500 лева, дължими по договор
за заем от 15.03.1998г. с падеж 30.05.1998г., за което е издаден изпълнителен
лист с дата 26.11.1999г. въз основа на Решение, постановено по гр.д. №4736/1998г.
по описа на ВРС, както и вземане в размер на 4 300 лева, представляващо
неизплатено задължение по запис на
заповед, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2000 г.
до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 86 лева, за
което е издаден изпълнителен лист от 12.09.2000г. въз основа на Решение от
11.09.2000г. по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС, които вземания са предмет
на изп.д. №20163230400024 по описа на СИС при Районен съд гр.Добрич. В жалбата
са наведени оплаквания, че решението е неправилно, тъй като съдът
незаконосъобразно е приел, че постановлението за възлагане на л.а. е влязло в
сила на 27.06.2012г., както и че считано от тази дата не е настъпила перемцията
по чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Твърди, че от 27.06.2012г. до 2016г. не са извършвани
никакви изпълнителни действия, поради което и изпълнителното производство е
прекратено, а тригодишната погасителна давност е изтекла. Моли решението да
бъде отменено, а искът уважен.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран
писмен отговор от въззиваемата страна С.Д.Х., с който жалбата се оспорва.
Твърди се, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.439 ГПК се
излагат следните твърдения от страните:
В исковата молба ищцата П. излага,
че въз основа на изпълнителен лист,
издаден по Решение по гр.д. №4736/1998г.
по описа на ВРС било образувано ИД №3432/2000г. по описа на СИС към ВРС, което
по молба на взискателя било присъединено към ИД №3259/2000г. по описа на СИС
към ВРС, което било прекратено впоследствие на основание чл.383 вр. чл.382,ал.2 ГПК /отм/. Въз основа на ИЛ, издаден по
Решение от 11.09.2000г. по гр.д. №1433/2000г. по описа на ВРС било образувано
ИД №3428/2000г. по описа на СИС при ВРС. С разпореждане на ДСИ от 09.05.2016г.
при СИС към ВРС ИД №3428/2000г. , ведно с присъединеното към него ИД
№3432/2000г. били изпратени по подсъдност в СИС при РС гр.Добрич за
продължаване на изпълнителните действия на основание чл.427 ГПК като на
19.05.2016г. било образувано изпълнително дело при СИС към РС гр.Добрич № 20163230400024. Твърди, че към датата на
образуване на ИД №20163230400024 правото на взискателя да иска принудително
изпълнение било погасено по давност. Излага, че
единственото действие, което било поискано от взискателя по ИД
№3432/2000г. е делото да бъде присъединено към другото ИД между същите страни
№3259/2000г., което било прекратено на основание чл.383 вр. чл.382,ал.2 ГПК/отм/. Действие по
изпълнението било извършено по ИД №3428/2000г. като с постановление за
възлагане от 10.09.2010г. лек автомобил „Сеат“ с рег. № В 0638 СТ бил възложен
на взискателя, след което не било искано, респ. не били извършвани каквито и да
е било изпълнителни действия, поради което ищцата счита, че нормата на чл.433
т.8 ГПК е произвела действие и ИД №3428/2000г. се е прекратило по силата на
закона на 10.09.2012г.
Моли да бъде прието за установено,
че ответникът Х. не разполага с право на принудително изпълнение поради
погасяването му по давност за вземане в размер на 500 000 стари лева, равняващи
се на 500 лева, дължими по договор за заем от 15.03.1998г. с падеж
30.05.1998г., за което е издаден изпълнителен лист с дата 26.11.1999г. въз
основа на Решение, постановено по гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС, както и
вземане в размер на 4 300 лева, представляващо неизплатено задължение по запис на заповед, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.08.2000 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноски в размер на 86 лева, за което е издаден изпълнителен
лист от 12.09.2000г. въз основа на Решение от 11.09.2000г. по гр.д.
№1433/2000г. по описа на ВРС, по които е образувано ИД №20163230400024 по описа
на СИС при Районен съд гр.Добрич.
В писмен отговор, депозиран в
срока по чл. 131 ГПК, ответникът Х. е
депозирал писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на
иска. Твърди, че изпълнителните дела са образувани от 2000 г. и ищцата през
цялото време се укривала и осуетявала плащането на задължението. Счита, че не
са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело. Твърди, че
проявявал активност и следял дали ищцата има банкови сметки, работи ли по
трудово правоотношение, притежава ли нещо в собственост и разбрал за недвижимо
имущество, придобито по наследство в гр.Добрич случайно. Затова поискал веднага
делото да се премести в гр.Добрич, за да насочи изпълнението си към това
имущество. Излага, че е извършвал разходи по изпълнителното дело за такси и
разноски, както и за друго дело, заведено от ищцата, която впоследствие
оттеглила. Твърди, че постановлението за възлагане на автомобила е влязло
в сила на 27.06.2012г., поради което не
били изминали повече от две години без да е извършвано действие по делото.
Сочи, че този автомобил не му бил предаден от ищцата и той не е влизал във
владение на същия. Моли искът да бъде отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С
изпълнителен лист, издаден на
осн. чл.237 ГПК /отм./ въз основа на влязло в сила решение, постановено по
гр.д. №4736/1998г. по описа на ВРС, 19с. С.И. Николова е осъдена да заплати на С.Д.Х.
сумата от 500 000 стари лева, равняващи се на 500 нови лева, дължима по договор
за заем с падеж 30.05.1998г., на осн. чл.240 ЗЗД. Въз основа на същия на
13.09.2000г. е образувано изп.д.№ 3432/00г. по описа на СИС при ВРС. На
20.09.2000г. по молба на взискателя С.Х. изпълнителното дело е присъединено към
изп.д. № 3259/00г. по описа на СИС при ВРС.
Съобразно изпълнителен лист,
издаден въз основа на влязло в сила
решение и на осн. чл.237 б.“д“ ГПК /отм./, постановено по гр.д. №1433/2000г. по
описа на ВРС, 16с. С.И. Николова е осъдена да заплати на С.Д.Х. сумата от 4 300
лева, представляваща неизплатено задължение, произтичащо от запис на заповед,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2000г. до
окончателното погасяване на задължението и направените разноски по делото в
размер на 86 лева. По него е образувано
изпълнително дело №3428/00г. по описа на СИС при ВРС.
ИД №3428/2000г. е било
присъединено също към изп.д. №3259/2000г. на 28.09.2000г., което впоследствие с
разпореждане на ДСИ от 09.05.2016г. е изпратено по подсъдност в СИС при
РС-Добрич за продължаване на изпълнителните действия и е образувано изп.д. №24/2016г.
по описа на СИС при РС-Добрич.
От материалите по изп. д.
№3428/2000г. се установява, че по същото са извършвани изпълнителни действия,
изразяващи се в запор на трудовото възнаграждение на длъжника, наложен на
18.01.2001г., въз основа на който по делото ежемесечно до 2009г. са постъпвали
суми, превеждани от работодателя и удържани от трудовото възнаграждение на
длъжника. На 25.01.2010г. е наложен запор върху МПС, собственост на длъжника,
извършен е опис и оценка, проведена е публична продан. С Постановление от
10.09.2010г., връчено на длъжника едва на 19.06.2012г., респективно влязло в
законна сила на 27.06.2012г., е
възложено на взискателя С.Х. МПС, собственост на длъжника П.. На 23.04.2012г.
взискателят е поискал да бъде извършена нова публична продан, най-вероятно
предвид факта постановлението за възлагане да бъде връчено на длъжника,
респективно да влезе в сила. С молба от 26.10.2012г. взискателят е поискал
длъжникът да предостави възложеното по постановлението МПС на ДСИ с оглед
извършване на оглед и смяна на назначения пазач и предвид опасенията на
взискателя-купувач по проданта, че МПС не е налично. Съдебният изпълнител
разпоредил длъжникът да достави в тридневен срок от съобщението автомобила на
паркинга на ВРС, както и да предаде големия талон на автомобила. Съобщение за
това задължение на длъжника не е могло да бъде връчено на постоянен и настоящ
адрес. Съдебният изпълнител неколкократно е изпращал молби за справки за
регистрация регистрирано напускане на страната на длъжника. Съобщението не е
връчено. Няма и данни автомобила до 2016г. да е предаден на взискателя, той и
купувач по публичната продан. През периода 2012г. до 2016г. неколкократно са
правени искания за извършване на справки за вписани трудови договори на
длъжника, както и за движимо и недвижимо имущество. Следващото извършено
действие по изпълнение е налагане на запор върху получавана от длъжника рента,
като съобщението за това е връчено на третото задължено лице на 19.02.2016г.
По така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи :
По предявения иск с правно
основание чл.439 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението само въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В настоящото производство длъжникът
се позовава с изтичането на погасителната давност.
Съобразно нормата на чл.110 ЗЗД с
изтичане на пет години се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Твърдения за прилагане на кратката погасителна давност
няма наведени, а и доколкото не са приложени решенията, въз основа на които са
издадени изпълнителните листи, следва да се приеме, че е приложима общата
петгодишна погасителна давност за установени със съдебно решение вземания.
Нормата на чл.116 ал.1 б.“в“
предвижда, че давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително
изпълнение. Т.10 от ТР №2/15г. на ОСГК изрично посочва кои действия в
изпълнението следва да бъдат квалифицирани като такива по принудителното
изпълнение, т.е. прекъсващи давността и кои няма този правен ефект. Така към
първата група изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ,
които прекъсват давността и то независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, спадат:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. При всички случаи обаче
следва да се отчита вида на притезанието, както и спецификата на всеки един
изпълнителен способ. Затова и при принудително събиране на парични вземания
следва да се има предвид, че е различен момента, в който следва да се приеме,
че е реализиран поискания от взискателя изпълнителен способ. Така напр. при
посочен изпълнителен способ - налагане на запор върху трудовото възнаграждение
или вземане от трето лице, способът следва да се приеме, че е реализиран към
момента на превеждане на удържаните суми в полза на взискателя. От този момент
започва да тече нова давност. При посочен изпълнителен способ- извършване на
опис и изнасяне на публична продан на движимо или недвижимо имущество, следва
да се приеме, че изпълнителният способ е реализиран, респективно принудителните
действия, които прекъсват давността са до момента, в който имуществото е
осребрено и сумите предадени на взискателя. В конкретния случай се касае за
усложнена хипотеза, при която при публичната продан не се стига до заплащане на
цена и осребряване на имущество, тъй като има сливане на качеството взискател и
купувач по проданта. В този случай следва да се приеме, че принудителните действия
по реализиране на способа се изчерпват към момента, в който взискателят получи
придобитата при проданта вещ фактически, т.е. когато тя му бъде предадена. Това
е така, тъй като в тази хипотеза, въпреки че се касае за парично притезание, взискателят се удовлетворява с вещ вместо с
пари. Респективно, именно въвода в придобития имот реализира удовлетворяването
на взискателя по посочения изпълнителен способ- изнасяне на имота на длъжника
на публична продан. Затова и в случая е ирелевантен момента кога постановлението
за възлагане е влязло в законна сила, а правно значение има кога е извършено
предаването на автомобила с протокол от ДСИ на взискателя. В производството
няма ангажирани доказателства, че такова приключващо проданта действие е
осъществено. Затова и следва да се приеме, че реализирането на посочения от
взискателя изпълнителен способ- изнасяне на имота на публична продан, не е
приключило. Всеки следващ постановлението за възлагане ден до деня, в който
автомобила бъде фактически предаден, следва да се приеме, че давността на
основание чл.116 б. „в“ ГПК е прекъсната и започва да тече нова давност, която
отново се прекъсва, тъй като принудителните действия по избрания изпълнителен
способ продължават. Ето защо и към 27.01.2016г., когато взискателят Х. е
поискал налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника П., петгодишната
давност не е изтекла. Перемцията по чл.433 ал.1 т.8 ГПК също не е настъпила по
изложените по-горе съображения, тъй като принудителните действия не са
прекъсвали.
Към 04.02.2016г., когато
ответникът е посочил нов изпълнителен способ, като е поискал налагане на запор
върху вземанията на длъжника П. към трети лица за дължима й рента,
погасителната давност по чл.110 ЗЗД също не е изтекла. Това искане е прекъснало
същата. От извършването на запора и от момента на постъпване на удържаните суми
по сметка на взискателя до подаване на исковата молба – 20.02.2018г., отново не
е изтекъл петгодишния срок. Вземанията на взискателя по посочените изпълнителни
листи не са погасени по давност. Искът по чл.439 ГПК е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен. Решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид
направеното искане в полза на въззиваемия Х. страна следва да бъдат присъдени
направените пред инстанцията разноски в размер на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2486/31.05.2018г. по гр.д. № 2523/18г. по
описа на ВРС, ХХV-ти с-в.
ОСЪЖДА С.И.П., ЕГН **********,***, да заплати на С.Д.Х.,
ЕГН: ********** с адрес ***, сума в
размер на 300,00 /триста лева/, представляваща направени пред настоящата
инстанция разноски за заплатен адвокатски хонорар на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.