РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20202100502057 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от „Дарис БТ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Северен, ул. „Георги
Бенев“ № 15, представлявано от управителя Ваня Атанасова Балабанска, чрез
адвокат Кристина Камбурова, против Решение № 75 от 08.07.2020 г.,
постановено по гр. д. № 5/ 2020 г. по описа на Районен съд - Средец, с което
съдът е отхвърлил предявените от въззивника на основание чл.422, ал.1 от
ГПК, във връзка с чл. 220, ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД искове за признаване за
установено по отношение на въззиваемия Т. И. К., ЕГН ********** от гр. С.,
ул. „И. В.“ № **, че дължи сумата от 338,46 лв., представляваща обезщетение
по чл. 220, ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение между страните по Трудов договор № 11/
22.10.2018 г., ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното
изплащане и сумата от 12.22 лв., представляваща лихва за забава в заплащане
на обезщетението, начислена за периода от 24.06.2019 г. до 30.10.2019 г. за
които суми е издадена по реда на чл.410 от ГПК Заповед № 1756/25.11.2019 г.
1
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 730/ 2019 г. по описа на
Районен съд - Средец.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество, което счита същото за недопустимо и
незаконосъобразно. Излага съображения. Моли съда за отмяната му и
постановяване на друго, с което претенцията да бъде уважена. Моли за
присъждане на разноски по делото.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд - Средец е с правно основание чл.
422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 220 ал.1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано първоначално по подадено от
въззивника заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу Т. И. К.. Районен съд – Средец е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение №1756 от 25.11.2019 г. по ч.гр.д. №730/2019г., с която е
разпоредил длъжникът К. да заплати на въззивника сумата от 338,46 лв.,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220 от КТ при
прекратяване на трудово правоотношение по Трудов договор
№11/22.10.2018г. със законна лихва от 01.11.2019 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 12.22 лв. за периода от 24.06.2019г. до
30.10.2019г. и разноски по делото.
Постъпило е възражение от длъжника и въззивникът е предявил искова
молба по реда на чл.422 от ГПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че въззиваемият
е работил по трудов договор от 22.10.2018 г. във въззиваемото дружество като
е изпълнявал длъжността „пласьор стоки“. Договорът е сключен за
неопределен срок, а срокът на предизвестието при прекратяването му е бил
определен на 30 дни в полза на работодателя. Установява се, че на 10.06.2019
2
г. въззиваемият е поискал считано от 11.06.2019 г. по взаимно съгласие на
страните на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ договорът да бъде прекратен.
Молбата е резолирана „Не съм съгласен“ от едноличния собственик на
капитала на дружеството Балабански.
Не се спори, че в периода 13.06. – 22.06.2019 г. въззиваемият е бил в
отпуск поради временна нетрудоспособност, за което са представени два
болнични листа. След 22.06.2019г. въззиваемият не се е явил на работа и
работодателят е издал Заповед №11 от 24.06.2019 г. на основание чл.326 ал.1
от КТ и е прекратил правоотношенията между страните като е счел, че
работникът не е спазил срока на предизвестието и не е отработил дължимите
работни дни, поради което в заповедта е посочил, че работникът дължи на
работодателя сумата от 338,46 лв.
За да постанови атакувания резултат първоинстанционният съд е счел,
че не са налице предпоставките за дължимост на обезщетение по чл.220 ал.1
от КТ от страна на работника, тъй като трудовото правоотношение с
работника е било прекратено със заповед на работодателя, без да е изтекъл
срока на предизвестието, тъй като такова не е било отправено от работника.
Съдът се позовава на обстоятелството, че не е налице визираното в чл.220
ал.1 от КТ основание за обезщетение – неспазен срок на предизвестието, тъй
като правото на едностранно прекратяване на трудовия договор трябва да
бъде ясно изразено, а молбата на работника в случая е била на основание
чл.325 ал.1 т.1 от КТ.
Настоящата съдебна инстанция намира постановеното решение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено. Съобразно събраните по делото доказателства и
преобладаващата практика на ВКС, в случаите, когато работникът е изразил
желание за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на
чл.325 ал.1 т.1 от КТ – при взаимно съгласие, а работодателят е прекратил
правоотношението на осн.чл.326 ал.1 от КТ трудовият договор се прекратява
по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието, освен ако
работникът или работодателя не пожелаят да го прекратят и преди да изтече
този срок. С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е предоставил
възможност на всяка от страните по трудовия договор да не спази срока на
предизвестието, като заплати на другата обезщетение в определен от закона
3
размер – брутно трудово възнаграждение. За да произведе действие обаче
разпоредбата на чл.220 от КТ паричната сума трябва да е реално заплатена и
ако тя не е заплатена – прекратяване на трудовия договор не настъпва и
остава дължима първоначалната престация с изтичането на срока на която
настъпва прекратяването /Решение №34/24.03.2017г. по гр.д. №2962/2016г.,
Четвърто г.о. на ВКС, Решение № 193/28.11.2019г. по гр.д. №767/2019г. ВКС,
Трето г.о./. С позоваването в заповедта на чл.220 ал.1, във вр. с чл.326 ал.1 от
КТ без да е заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне
желания ефект на прекратяването на основание чл.326 ал.1 от КТ и
прекратяване на трудовото правоотношение не настъпва с издаването на
заповедта за уволнение, а с изтичане на срока на предизвестието, който е
следвало да бъде отработен от въззиваемия. Законът свързва момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на срока на
предизвестието, поради което и фактът дали в рамките на този срок
работникът е работил или не, е ирелевантен за настъпване ефекта на
прекратяването. В този смисъл трудовото правоотношение е прекратено не
при неспазен срок на предизвестие, при което е дължимо от въззиваемия
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, а при изтекъл срок на предизвестието, в
която хипотеза претендираното от ищцовото дружество обезщетение не се
дължи от ответника. Тъй като работникът не се е явил на работа след
използване на болничните листи, то работодателят е имал възможност да
прекрати правоотношението поради дисциплинарно нарушение, но не се е
възползвал от тази възможност. След като трудовото правоотношение не е
било прекратено по взаимно съгласие между страните, нито едностранно от
ищеца без предизвестие, а е налице предизвестяване от работодателя за
едностранно прекратяване по чл.326 ал.1 от КТ, то ищецът е бил длъжен да се
явява на работа до изтичане на срока на предизвестието – за срок от 30 дни.
При прекратяване на трудовия договор с предизвестие, прекратяването
настъпва с изтичане на срока на предизвестието. Неявяването на работа е
основание за дисциплинарно уволнение от което работодателят не се е
възползвал, а заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е
била обжалвана от страната, влязла е в сила след изтичане на предизвестието,
същата се е стабилизирала, поради което с оглед на така настъпилото реално
прекратяване на трудовото правоотношение поради изтичане на срока на
отправеното предизвестие, работникът не дължи на работодателя
4
обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ, както правилно е приел
първоинстанционния съд. Като не се е възползвал от възможността за
дисциплинарно уволнение на работника по реда на чл.190 ал.1 т.2 от КТ, а е
издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
чл.326 ал.1 от КТ работодателят не може да претендира обезщетение по
чл.220 ал.1 от КТ.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 75 от 08.07.2020 г., постановено по гр. д.
№ 5/2020 г. по описа на Районен съд - Средец.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5