РЕШЕНИЕ № 81
Гр. Габрово, 12 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Габрово в открито заседание
на 11 февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
Съдия:
РАДОСВЕТА станимирова
при секретаря виолина тодорова,
като разгледа докладваното от съдия станимирова гр. д. № 1692 по описа за 2019 г.
на ГРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника: Е.Р.
юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес ***,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4; СРЕЩУ М.П.Б., ЕГН**********, постоянен адрес: ***;
·
правно основание: чл. 415 ГПК
·
относно: ч.гр.д. № 335/2019 п, по описа на PC - Габрово
·
цена на иска:
884.11 лева
ОТВЕТНАТА СТРАНА не е представила писмен отговор в срок.
В исковата молба се
твърди, че: На 01.08.2018 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г. между
„Вива кредит" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо
от сключения между М.П.Б. и „Вива кредит" ООД, Договор за паричен заем
„Вива креди План" № 5391553/23.10.2017 г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. На 03.05.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. между
„Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от сключения между М.П.Б. и „Вива кредит" ООД, Договор за
паричен заем „Вива креди План" № 5391553/23.10.2017 г., е прехвърлено в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Приложение № 1/03.05.2019 г. към Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 03.05.2019 г. е представено само с данните на
кредитополучателя, тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно
Закона за защита на личните данни /чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23,
ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и приложенията към исковата молба
не се представят само на съда. Съгласно т. 1.8 от параграф 1 от Рамковия
договор. Приложение № 1 представлява списък в електронен вариант, подписан с
квалифициран електронен подпис, поради което представеното към доказателствата
Приложение № 1 не съдържа мастилен подпис и печат на страните по договора.
Съгласно чл. 4.5 от Договора за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за събиране на
вземания'' ЕАД се задължава от името на цедента и за своя сметка да изпраща
уведомления до длъжниците за извършената цесия. Ищцовото дружество е
упълномощено за извършване на посоченото по-горе действие съгласно изрично
пълномощно от законния представител на „Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
ЛД-С-АКПЗ- ВИ В/5391553 от 22.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството на преупълномощен за
станалата продажба на вземания на основание Договор за прехвърляне на вземания
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива Кредит" ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД. Също така е изпратено до ответника
и Уведомително писмо Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ- ВИВ/5391553 от
22.05.2019 г. от страна на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за извършената на дата 03.05.2019 г. цесия между „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Към момента на подаване на настоящата искова молба обратна
разписка не са е върнала с резултат от уведомяването. Към настоящата искова
молба представям и моля да приемете копия от уведомленията за извършените цесии
с Изх.№ ЛД-С-АКГ13-ВИВ/5391553 и Изх.№ УПЦ-С-АКПЗ-ВИ
В/5391553 и двете от 22.03.2019 г„ които
да връчите на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай
че последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалите
продажби на вземания. Позоваваме се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ЕПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. №
1711/2013 г. ни I т.о. и Решение
№ 123/24.06.2009 г. по пи д. № 12/09 год. пи II т. <>., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на
цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до
длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес и съдът постанови
горепосоченото връчване като нередовно, както и ако исковата молба бъде
надлежно връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ЕПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, моля да приемете, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане
на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване
за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.20Пг. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. ни ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК. В случай че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес и исковата молба бъде надлежно връчена на назначения на ответника
на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител и последният възрази относно
редовността на уведомяването за извършената цесия и за предсрочната изискуемост
на процесния Договор с връчването на препис от исковата молба, моля да имате
предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 ГПК е приложима,
когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се
намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В този случай законът приема
връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът
приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника
уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК възниква представителство по закон, не договорно
представителство за назначения адвокат и до назначаването му се стига, след
като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т. е. връчването
на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения
представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от
особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното са Решение № 2887
от 30.10.2018 г. по гр.д. № 1708/2017 ни PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. но гр.д. № 5274/2018 на PC Варна. С оглед гореизложеното съдът
приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и
уведомления за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
както и уведомлемие за предсрочна изискумост, на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
уведомленията. Получаването на уведомленията е факт, настъпил в хода на
процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде
съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави
с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал. 6
на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е
ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата
към нея. В този смисъл е Решение № 4480 от 08.11.2018 г.
по гр.д. № 5274/2018 г. на Районен съд - Варна. Нещо повече, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК при изпълнение на
предпоставките по чл. 47, ал. 1-5 ГПК с оглед охрана интересите на ответника на
последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от
този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.
Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на кредитора, че упражнява правото си да направи целия
дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в
договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Горното становище е
залегнало в мотивите на постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I т.о., ТК на ВКС. Между М.П.Б.
и „Вива кредит" ООД е сключен Договор за паричен заем № 5391553, от 23
.10.2017 г. Съгласно същият. Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя паричен заем в размер на 400 лв.. която сума е предоставена на
Заемателя, като с подписването на процесния договор последният е удостоверил,
че е получил същата. По този начин Заемодателят е изпълнил задължението си.
Длъжникът се е задължил да върне отпуснатата сума, ведно с дължимата договорна
лихва в размер на 70.16 лв., съгласно условията на сключения договор, като
заплати общо сума в размер на 470.16 лв. на 9 месечни погасителни вноски. При
попълване на документите за отпускане на кредита, М.П.Б. се е възползвал от
допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката за подадените от
него документи за отпускане на кредита, като се е съгласил да заплати
определена такса за това. В тази връзка, М.П.Б. дължи сума в размер на 189.00
лв., представляваща Такса за експресно разглеждане на документите за отпускане
на паричен заем. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се е задължил в
3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора поръчител, който да отговаря на
следните изисквания: да е навършил 21 годишна възраст, да работи по безсрочен
трудов договор, да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и
минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем; през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус не по-лош
от 401 „Редовен", да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да
няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора за целия
срок на договора. Заемателят е бил длъжен да даде съответното обезпечение,
което той не е изпълнил. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна
на Заемателя, съгласно уговореното в чл. 4, ал. 2 от страните, на същия е
начислена неустойка за неизпълнение на задължение за периода считано от 28
октомври 2017 г. - трети ден след усвояване на заемната сума, респективно
непредоставяне на договорено обезпечение в същия срок от страна на длъжника до
21 юли 2018 г. - падеж на договора, в размер на 189.00 лв. Претендираната
неустойка представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава. Следователно
неустойката за неизпълнение се начислява в момента на допускане на
неизпълнението. Начислената неустойка е разсрочена на равни части, като във
всяка от месечните погасителни вноски е включена част от нея и съответно същата
е дължима на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за
заем. Съгласно договора и тарифата на ,.Вива кредит" ООД при забава на
плащането на погасителна вноска Заемателят дължи на Заемодателя разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочени задължения представляващи направени
разходи за изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане. При
настъпване на дълготрайна забава /брой дни, изрично посочени в договора/ следва
предприемане на действия, включващи и ангажиране дейността на служител, който
осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. Общият размер на
начислените разходи и такси за извънсъдебно събиране е 195 лв. По договора за паричен
заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 200.00 лв. Длъжникът е
трябвало да изплати целия заем на 21.07.2018 г. последната падежна дата, като
от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са
отдавна изтекли, а длъжникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява
задълженията си. Поради гореизложеното, длъжникът дължи и обезщетение за забава
върху непогасената главница, в размер на 40.95 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
дължимите суми. Предвид изложеното за «Агенция за контрол на просрочени
задължения» ЕООД, ЕИК ********* е възникнал правен интерес за предявяване на претенциите
по съдебен ред. Съдът е уважил подаденото заявление за издаване на заповед за
изпълнение и по образуваното ч.гр.д. № 335/2019 г., по описа на Районен съд -
Габрово, е издадена Заповед за изпълнение. В практиката си ВКС в Определение № 329 от
31.05.2011 г. на ВКС но ч. гр. д. № 226/2011 г., IV г. о., ГК и Определение № 366 ог
19.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 994/2010 г., I т. о., ТК приема, че активно легитимиран
да предяви иск но чл. 422, ал. 1 от ГПК е цесионерът по договор за цесии за
вземане по заповедно производство, ако вземането е прехвърлено след издаване на
заповедта за изпълнение, предвид коего настоящия установителен иск се предявява
от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му на
цесионер по договор за цесия от дага 03.05.2019 г. Предвид факта, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД съгласно
Договора за цесия от 03.05.2019 г. е титуляр на процесното вземане и длъжникът
не е намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за
изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като длъжникът не се е
явил в съда да си получи книжата по делото, което от своя страна обуславя
правния ни интерес от подаване на настоящата искова молба.
иска да се признае за установено по отношение на длъжника М.П.Б., ЕГН **********, че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва:
- 321.10
лева /триста двадесет и един
лева и десет стотинки/ - главница по договор за кредит;
- 44.58
лева /четиридесет и четири лева
и петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва, за
периода от 23.11.2017 г. до 21.07.2018 г.
- 145.48
лева /сто четиридесет и пет
лева и четиридесет и осем стотинки/ - такса за експресно разглеждане
на документи;
- 147.00
лева /сто четиридесет и седем
лева/ - неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 28.10,2017 г. до 21.07.2018 п;
- 185.00
лева /сто осемдесет и пет лева/
- такса
разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
- 40.95
лева /четиридесет лева и
деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение
за забава за периода от 22.07.2018 г. до 11.02.2019 г.;
- ведно със законната
лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
- Моля, да ни бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното
производство на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
- Моля да ни бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото
производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350
(триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
ОТВЕТНАТА
СТРАНА не взема становище в писмен отговор:
Правна квалификация- Предвид изложеното съдът намира, че предявените иск е за установяване съществуването на вземането
на ищеца
като цесионер на заемодателя за
връщане заем по чл. 240 от ЗЗД в
размер на:
1. 321.10 лева /триста двадесет и един лева и
десет стотинки/ - главница по договор за кредит;
2. 44.58 лева /четиридесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва, за периода от 23.11.2017 г.
до 21.07.2018 г.
3. 145.48 лева /сто четиридесет и пет лева и
четиридесет и осем стотинки/ - такса за експресно разглеждане на
документи;
4. 147.00 лева /сто четиридесет и седем лева/
- неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.10,2017 г. до
21.07.2018 п;
5. 185.00 лева /сто осемдесет и пет лева/ - такса
разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
6. 40.95 лева /четиридесет лева и деветдесет
и пет стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 22.07.2018 г. до 11.02.2019 г.;
ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
произтичащи от неизпълнение на :
·
Договор за
паричен заем „Вива креди План" № 5391553/23.10.2017 г.,
·
прехвърлен в
полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски.
·
за което е
издадена заповед за изпълнение № 1118/21-2-2019 г. по ч. гр. д. 335/2019 на
ГРС, на основание чл. 422 от ГПК.
Обстоятелствата, имащи значение за
делото са: Възникването на задължението на кредитополучателя да върне получените
от заемодателя пари на цесионера /ищец/–
·
321.10 лева /триста двадесет и един лева и десет стотинки/ - главница
по договор за кредит;
·
44.58 лева /четиридесет и четири лева и петдесет и осем стотинки/ -
договорна лихва, за периода от 23.11.2017 г. до 21.07.2018 г.
·
145.48 лева /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки/ - такса за експресно разглеждане на документи;
·
147.00 лева /сто четиридесет и седем лева/ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.10,2017 г. до 21.07.2018
п;
·
185.00 лева /сто осемдесет и пет лева/ - такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължението.
·
40.95 лева /четиридесет лева и деветдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
22.07.2018 г. до 11.02.2019 г.;
·
Тъй като
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/9.12.2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, от значение
е дали сключеният между страните договор, който по своята правна
характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, е
валиден и дали клаузите му са съобразени
с изискванията на специалния закон- ЗПК, какъв е уговорения ГЛП и ГПР, дали посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно
обогатяване на ответника, дали е налице явна нееквивалентност и нищожност на
договора, дали уговорената неустойка и разходи за събиране на вземането не са
нищожни, поради накърняване на добрите нрави,
изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г.
по т. д. № 1/2009г. на
ОСТК на ВКС.
Ищецът е поискал
да се постанови неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, като взе предвид горното и че са налице предпоставките по чл. 238, ал.
1 и чл. 239, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника, тъй като с оглед посоченото в исковата молба и представените доказателства,
искът за главницата от 321.10 лв. е вероятно основателен.
В останалата част искът е
неоснователен по следните съображения:
Установената съдебна
практика по чл. 290 ГПК /р.№ 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т.
о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът
следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Сключеният между страните договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата
валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния
закон- ЗПК в релевантната за периода редакция (така в определение № 351 от
22.04.2016 г. на ВКС по търг. дело № 3026/2015 г., І т. о.).
По процесния договор за потребителски кредит на ответницата е
предоставена в заем сума от 400
лв., при уговорен ГЛП в размер на 40,32
% и ГПР в размер на 49,50 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване
на дадената парична сума. Посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и
създават условия за неоснователно обогатяване на ответника. Налице е явна
нееквивалентност между двете престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност
на насрещните престации при установената стойност на заема и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договорянето
на такива високи проценти.
За да е налице нищожност е необходимо да е налице
значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на
едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация,
като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е
настоящият случай. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните
и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали
поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява
"добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на
собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали са
налице действия, които да правят договора нищожен поради накърняване на добрите
нрави. Принципно, възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното
ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за това цена, се нарушава принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Както е прието в
решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г. о.,
"понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо
до нищожност....".
Съдът счита, че претенцията за такса за експресно разглеждане на документи, в размер на 145,48 лв. и такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението противоречат на ЗПК, на добрите нрави и са нищожни по следните
съображения:
Тези клаузи са нищожни като противоречащи на добрите
нрави, тъй като многократно увеличават размера на кредита без яснота относно
насрещната престация. На следващо място, тази такса уговорена по този начин
противоречи и на императивната
разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове
и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Последицата от това противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 – клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на ГПР,
който е предвиден с императивна разпоредба на закона, би бил многократно
превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва и други такси.
Клаузата
на претенцията за неустойка при
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение чрез порчител в
3- дневен срок от подписване на ДПК също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави.
От
член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става
ясно, че преди сключването на договор
за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи
оценка на кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на целта на Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от
съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на потребителските кредити на
пълна и наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно
равнище на защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре
функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този смисъл
параграф 40-43 от Решение от 27 03.
2014 г. по дело C-565/12 на четвърти състав на СЕС.
В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчител, което задължение става изискуемо след 3
дни от подписване на ДПК е в пряко противоречие с целта на Директивата.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. По този начин на длъжника се вменява задължение да осигури
обезпечение след като кредита е отпуснат, като ако не го напри, дългът му
нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика
би съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича
и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Съдът има задължение
да се придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата (решения по дела C-106/89 Marleasing и 14/83 Von
Colson).
На следващо място следва да се посочи, че неустойка
за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с
претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите
си функции и цели само и единствено да постигане неоснователно
обогатяване.
На последно място, по този начин се заобикаля
законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва,
а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно
акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат
вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че
вземането няма да бъде събрано. На практика така се стига до кумулирана
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което
е недопустимо. При това още веднъж следва да се подчертае, че тези вреди са
самопричинени, тъй като, ако има предварителна оценка, че е нужно
обезпечение, за да се отпусне кредитът, той не би трябвало да се отпусне преди
да се предостави обезпечението. В случая това изискване не е спазено и от
неизпълнение на това задължение за предварителна оценка финансовата институция
не може да черпи права за себе си, за да изведе легитимен интерес да
претендира описаната неустойка.
В резултат на изложеното съдът стига до извода, че
процесният договор за кредит е нищожен като сключен в нарушение на добрите
нрави.
Исковете за 44.58 лева /четиридесет и четири лева и
петдесет и осем стотинки/ - договорна лихва, за периода от 23.11.2017 г.
до 21.07.2018 г., 145.48 лева /сто четиридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ - такса
за експресно разглеждане на документи; 147.00 лева /сто четиридесет и седем лева/ - неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 28.10,2017 г. до 21.07.2018г.;
185.00 лева /сто
осемдесет и пет лева/- такса разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, следва да се
отхвърлят като неснователни
Връщането на получената сума като главница по договора за кредит
категорично се дължи от лицето, което я е получило- в случая не е налице
дарение или друго обстоятелство, което да изключва дължимост на
главницата. Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по същия /
чл.23 ЗПК/.
разноски
Ищецът е поискал да му се присъдят направените разноски и
е представил списък на същите, поради което и съобразно изхода на
спора /40,95 % уважаване/ следва
му се присъдят
·
30,71 лв.- в заповедното производство /вкл. 25 лв.ДТ+50лв. юрк.
възнаграждение* 40,95%;
·
153,56 лв.- по исковото производство /вкл. 275 лв. ДТ
и 100 лв. юрк. възнаграждение* 40,95%/
По изложените съображения
съдът
РЕШИ:
признава за установено, че М.П.Б., ЕГН**********,
постоянен адрес: ***; дължи
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от
Изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника: Елена
Рангелова юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със
съдебен адрес ***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4; 321.10 лева - главница по договор за кредит; 40.95 лева- обезщетение за забава за периода от
22.07.2018 г. до 11.02.2019 г.; ведно със законната
лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена заповед за изпълнение № 1118/21-2-2019 г. по ч. гр. д. 335/2019 на ГРС, на основание чл.422 от ГПК и ОТХВЪРЛЯ исковете за 44.58 лева - договорна лихва,
за периода от 23.11.2017 г. до 21.07.2018 г.; 145.48
лева - такса за експресно
разглеждане на документи; 147.00 лева- неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 28.10,2017 г. до 21.07.2018г.; 185.00 лева- такса
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, за което е издадена заповед
за изпълнение № 1118/21-2-2019 г. по ч. гр. д.
335/2019 на ГРС, на основание
чл.422 от ГПК, като
неснователни.
осъжда М.П.Б., ЕГН**********,
постоянен адрес: ***; да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
*********; 153,56 лв.- разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и 30,71 лв.- разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: