и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26/25.02.2005 год., постановена по Н.о.х.дело № 47/2005 год., Момчилградският районен съд е признал Фаридин Юсюф Хасан от с.Илийско, общ.Джебел за виновен в това, че на 17.02.2005 год. по път III-ти клас № 508, на 21-ви километър по посока с.Овчево, общ.Джебел – с.Самодива, общ.Кирково, управлявал МПС – колесен трактор /шаси/ с ДК № КЕ 56-08, с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда – 1.73 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца и на кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв. На основание чл. 46 б.”б” от ЗИН е определил първоначален “общ” режим на изтърпяване на наложеното наказание “лишаване от свобода”. Със същата присъда, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.2, във вр. с чл. 37 т.7 от НК е лишил подсъдимия Хасан от право да управлява МПС за срок от 8 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление на МПС. На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение присъда № 124/09.08.2004 год., постановена по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд, в сила от 17.08.2004 год., с която на подс.Хасан е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от 3 години, като съдът е постановил посоченото наказание подсъдимия да изтърпи при първоначален “общ” режим, на основание чл. 46 б.”б” от ЗИН. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Фаридин Юсуф Хасан от с.Илийско, общ.Джебел, който я обжалва като счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че съдът не бил взел предвид разпоредбата на чл. 54 от НК, като не е съобразил ниската степен на обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на дееца, както и наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства – младостта му, пълните му самопризнания, проявената самокритичност. Намира, че няма пречка за приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК, като такова наказание би съответствувало на тежестта на извършеното от него престъпление и с него биха били постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменена обжалваната присъда на първоинстанционния съд, като бъде намалено наложеното му наказание и му бъде наложено такова при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” от НК. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена. Представя ново писмено доказателство – характеристика от кмета на с.Великденче. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваната присъда е правилна и законосъобразна, като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 312 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е основателна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като при проведеното от въззивния съд съдебно следствие са събрани нови писмени доказателства - характеристика на подсъдимия от кмета на с.Великденче. От събраните и от двете инстанции доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че на 17.02.2005 год. сутринта подсъдимият Хасан отишъл при свой братовчед в с.Илийско, на когото помогнал да ремонтира автомобила си. След като свършили с ремонта на автомобила около обяд, подсъдимият, братовчед му и техен познат, който също помагал при ремонта, влезли в дома на братовчеда на подсъдимия Хасан, за да обядват, при което подсъдимият изпил около 150 – 200 грама мастика. След като обядвали, подсъдимият се прибрал в дома си, където се сетил, че негов познат от с.Самодива, общ.Кирково го бил помолил да му закара оборска тор. Подсъдимият натоварил коша на колесен трактор /шаси/ с ДК № КЕ 56 08, собственост на баща му, и въпреки употребения алкохол, се качил на шасито и потеглил към с.Самодива. На разклона за с.Самодива, общ.Кирково, по път III-ти клас № 508, на 21-ви километър по посока с.Овчево – с.Самодива, подсъдимият бил спрян за проверка от автопатрул при РПУ – с.Подкова, в състав – св.Николов и Хубенов, които му поискали документите за правоуправление на МПС. Подсъдимият Хасан отговорил, че не носи такива, след което и тъй като проверяващите го полицейски служители усетили мирис на алкохол, бил проверен за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство – “Дрегер – Алкотест” № 0196, тариран до м.май 2005 год., който отчел наличие на концентрация на алкохол в кръвта му 2.01 на хиляда. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение и бил откаран за извършване на кръвна проба, като му бил издаден талон за медицинско изследване. Видно от извършената химическа експертиза, в кръвта на подсъдимия Хасан е установена концентрация на етилов алкохол, в размер на 1.73 на хиляда. Видно от събраните по делото доказателства, с решение № 249/18.12.2002 год. по Н.а.х.дело № 258/2002 год. по описа на Момчилградския районен съд, подсъдимият Хасан е признат за виновен в извършването на 07.11.2002 год. на престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600 лв., както и му е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, считано от 08.11.2002 год., на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 37 т.7 от НК, като решението е влязло в сила на 03.01.2003 год. А с присъда № 124/09.08.2004 год. по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд, влязла в сила на 17.08.2004 год., за извършено на 03.08.2004 год.престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на подсъдимия Хасан е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 ал.1 от НК; както и му е наложено наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца, на основание чл. 343г, във вр. с чл. 343б ал.1, във вр. с чл. 37 т.7 от НК. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че подсъдимия Фаридин Хасан е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.2 от НК – на инкриминираните място и дата е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б ал.1 от НК, като с обжалваната присъда е осъдил подсъдимия на наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което е постановил да изтърпи при първоначален “общ” режим, наложил му е и кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв.; на основание чл.68 ал.1 от НК е постановил подсъдимия да изтърпи и наложеното му с присъда № 124/09.08.2004 год. по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване; както и му е наложил и наказание “лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 12 месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството му за правоуправление. За да направи тези изводи, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е посочил на кои от тях дава вяра и защо, като е изложил съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка няма между страните, като същата се установява безпротиворечиво от самопризнанията на подсъдимия, показанията на разпитаните по делото свидетели и останалите писмени доказателства по делото, приети от съда. Няма спор и относно авторството на деянието, формата на вината и правната квалификация на същото. Единственото оплакване на жалбодателя по същество касае справедливостта на наложеното му от първоинстанционния съд наказание “лишаване от свобода”. За да определи и наложи посочените по-горе наказание на подсъдимия Хасан, първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства младостта му, пълните му самопризнания, критичното му отношение към извършеното, липсата на вредоносен резултат от деянието му; а като отегчаващи такива е отчел предходните осъждания на подсъдимия и употребата на алкохол. Въз основа на тези обстоятелства е направил извода, че не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността му обстоятелства, поради което е отказал приложението на разпоредбите на чл.55 от НК. Този извод на първоинстанционния съд е неправилен и необоснован, тъй като съдът не е отчел в пълна мяра всички смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като наложените му наказания “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно от подсъдимия при първоначален “общ” режим, и наказанието “глоба” в размер на 150 лв., са явно несправедливи и при налагането им първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат освен посочените от първоинстанционния съд, още и тежкото му семейно и материално положение /видно е че подсъдимия единствен осигурява доходи на домакинството си, което се състои освен от него, и от съпругата му, малолетното му дете, майка му и баща му/; много добрите му характеристични данни /видно от показанията на св.Кехайов пред първоинстанционния съд и представената в настоящата производство характеристика от кмета на с.Великденче/; мястото и начина на извършване на деянието – на третокласен междуселски път и с колесен трактор /шаси/, т.е. на място и с моторно превозно средство, при които настъпването на евентуални вредни последици, макар и същите да не са елемент от състава на престъплението, е изключително малко вероятно, което от своя страна сочи на занижена степен на обществена опасност на деянието; причините и подбудите за извършване на деянието – да закара оборска тор на свой познат, който преди няколко дни го бил помолил за това, сочещи на ниска степен на обществена опасност и на дееца. От друга страна, като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде отчетено само обремененото му съдебно минало, тъй като другото такова, посочено от първоинстанционния съд – употребата на алкохол, е елемент от състава на престъплението и не следва да се отчита като отегчаващо обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 56 от НК. Ето защо, настоящата инстанция намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко /тъй като би наложило ефективното изтърпяване не само на наложеното с обжалваната присъда наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, но и наказанието “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, наложено на подсъдимия с присъдата по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд, което е неоправдано/, като са налице предпоставките за приложение на разпоредбите на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК. Настоящата инстанция намира, че следва наложеното на подсъдимия Хасан наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца да бъде заменено при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК с наказание “пробация”, като за постигане целите на личната и генералната превенция на наказанието е необходимо и достатъчно на подсъдимия да бъде наложено такова наказание, чрез налагане на пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.т.1, 2 и 6 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, както и “безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност от 100 часа за срок от една година; а на основание чл.55 ал.3 от НК, и с оглед тежкото семейно и материално положение на подсъдимия, не следва на същия да бъде налагано по-лекото наказание “глоба”, което законът предвижда наред с наказанието “лишаване от свобода” в разпоредбата на чл. 343б ал.2 от НК. С оглед изложеното, следва да бъде изменена обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б ал.2, във вр. с ал.1 от НК, на същия е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване, на основÓние чл. 46 б.”б” от ЗИН, като бъде намалено наказанието и на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК същото бъде заменено с наказание “пробация”, чрез налагане на пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.т.1, 2 и 6, във вр. с ал.3 т.1, във вр. с ал.4 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, както и “безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност от 100 часа за срок от една година; както и в частта й, с която на подсъдимия е наложено кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв., като присъдата бъде отменена в тази й част. Като следствие от посоченото, и тъй като след замяната на наказанието “лишаване от свобода” с наказание “пробация” вече не са налице предпоставките на чл. 68 ал.1 от НК, то следва да бъде изменена обжалваната присъда и в частта й, с която на основание чл. 68 ал.1 от НК е постановено подсъдимия Фаридин Юсуф Хасан да изтърпи и наложеното му с присъда № 124/09.08.2004 год. по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като е определен първоначален “общ” режим на изтърпяването му, на основание чл. 46 б.”б” от НК, като присъдата бъде отменена в тази й част. Съдът намира, че в останалата й част обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част. Водим от изложеното, и на основание с чл.332 т.3 и 6, във вр. с чл. 335 ал.1 т.1 и чл.336 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 26/25.02.2005 год. по Н.о.х.дело № 47/2005 год. по описа на Момчилградския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.2, във вр. с ал.2 от НК, на ФАРИДИН ЮСУФ ХАСАН от с.Илийско, общ.Джебел, с ЕГН **********, са наложени наказания “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието и кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв., като НАМАЛЯВА наказанието - на основание чл.55 ал.1 т.2 б.”б” и ал.3 от НК ЗАМЕНЯВА наказанието “лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, при първоначален “общ” режим на изтърпяване на наказанието, с наказание “ПРОБАЦИЯ”, чрез налагане на пробационни мерки по чл. 42а ал.2 т.т.1, 2 и 6, във вр. с ал.3 т.1, във вр. с ал.4 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, както и “безвъзмезден труд в полза на обществото” с продължителност от 100 часа за срок от една година, и ОТМЕНЯВА присъдата в частта, с която на Фаридин Юсуф Хасан е наложено кумулативно наказание “глоба” в размер на 150 лв.; както и в частта й, с която на основание чл. 68 ал.1 от НК е постановено подсъдимият Фаридин Юсуф Хасан да изтърпи и наложеното му с присъда № 124/09.08.2004 год. по Н.о.х.дело № 154/2004 год. по описа на Момчилградския районен съд наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като е определен първоначален “общ” режим на изтърпяването му, на основание чл. 46 б.”б” от НК, като ОТМЕНЯВА присъдата в тази й част. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране пред ВКС на Република България в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |