РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 30.03.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на първи март през две
хиляди и дванадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
Е.Д. и в
присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №11521 по описа за 2011 година, за да
се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди.
Ищецът
Д.Г.К. чрез процесуалния си представител твърди, че на 23.01.2008г. е бил
привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение за престъпление по
чл.131, ал.1, т.2, предл.3 във вр. с чл.130, ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 НК по
сл. дело №10-VІІ/2007/160 на Варненската
военноокръжна прокуратура (ВВОП). По повдигнатото срещу него и Д Е. С обвинение
ВВОП внесла обвинителен акт и било образувано НОХД №46/2008г. по описа на
Варненския военен съд. С решение №46/9.07.2008г. по същото бил признат за
невинен и оправдан. По протест на ВВОП било образувано ВНОХД №106/2008г. по
описа на Военно-апелативен съд София, който с влязло в сила на 10.10.2008г.
решение №101/10.10.2008г. потвърдил оправдателното решение на Варненския военен
съд. В периода на извършване на разследването и на действията по повдигане на
обвинението с образуване на наказателно производство, на разглеждане на делото
от съда бил в постоянно напрежение и стрес. Несправедливото обвинение се
отразило неблагоприятно на отношенията в семейството му, на пряката му служебна
дейност, накърнен бил авторитетът му на професионалист. Описаните преживявания,
пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата,
съставляват неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване. Моли съдът да
осъди ответника да му заплати сумата 10000 лв обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление,
заедно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане и
разноските по делото.
Ответникът Прокуратурата на Република България чрез процесуалния си представител
заявява становище за неоснователност на иска. Възразява, че описаните в
исковата молба преживявания на ищеца не са доказани, не са посочени
обстоятелства и факти, като конкретно случили се негативни изживявания от
ищеца, издаващи стрес и напрежение в семейната и професионалната среда по време
на наказателния процес. Оспорва и размера на претендираното обезщетение, което
счита прекомерно завишено. Моли искът да бъде отхвърлен. В
съдебно заседание поддържа същите възражения.
По делото са представени писмени доказателства, разпитани са
свидетели и е приложено НОХД №46//2008г. на Варненския военен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От приложеното НОХД №46//2008г. на Варненския военен съд се
установява, че с решение №46/9.07.2008г. състав на същия съд е признал обвиняемия
мл. полицейски инспектор Д.Г.К. от Група “ООР”, Сектор “ООРП” при Първо РПУ -
Русе за невиновен в това, че на 21.04.2005г. в гр. Русе, като лице от състава
на полицията, при изпълнение на службата си, в съучастие със ст. полицай Д Е. С
като съизвършители да са причинили лека телесна повреда на Хачко Антраник
Бохосян от гр. Русе, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, поради което го е оправдал изцяло по обвинението му по чл.131,
ал.1, т.2, предл.3 във вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК. Спрямо него не е
била взета мярка за неотклонение. В мотивите на решението съдът е приел, че
обвиняемите, респ. Д.К. (сегашният ищец) са изпълнили в пълен обем правомощията
си, дадени им като полицейски служители. Причинили са леката телесна повреда на
пострадалия Х Б при правомерно използване на физическа сила и помощни средства
при неговото задържане, поради което деянието им/му не съставлява престъпление.
По протест на военен прокурор при Военно-окръжна прокуратура
Варна състав на Военно-апелативният съд с решение №101/10.10.2008г. е потвърдил
решение №46/9.07.2008г. по НОХД №46/2008г. на Варненския военен съд. Решението на Военно-апелативния
съд е окончателно.
Съгласно даденото разяснение по приложението на закона с
Тълк. реш. №3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. №3/2004г., ОСГК, т.4, отговорността
на Държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от
момента на влизане в сила на оправдателната присъда, в случая от влизане в сила
на 10.10.2008г. на оправдателното решение за извършено престъпление в
производство по реда на Глава двадесет и осма НПК - чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ.
От показанията на разпитаните свидетели З.Г.В., Г.Е.В. и Д Е.
С се установява, че в периода на разследване и на съдебното производство ищецът
е бил тревожен, притеснен, умислен, мълчалив, отбягвал колегите си, тъй като
някои се отнасяли подигравателно с него (свид. В.). Това е наложило да се
премести на работа в друго звено в системата на МВР в Русе. Свидетелят В. също
установява, че ищецът е станал младши районен инспектор, “...за да няма пряк
контакт с хората и да не му се налага да ползва сила по време на работа”. Според
този свидетел бил уплашен, страхувал се да не загуби работата си, тъй като при
една осъдителна присъда трябвало да си търси друга работа извън системата на
полицията. Свидетелят Д С на свой ред установява, че в поведението на ищеца се
е чувствала една несигурност за бъдещето, опасявал се, че “...ако има
осъдителна присъда, ще бъде уволнен и нямаше да се осъществи неговата мечта,
която беше да се измести в служба БОП”.
Показанията на свидетелите не са опровергани с противни
доказателства. Съдът кредитира същите, тъй като свидетелите имат непосредствени
и лични впечатления от обстоятелствата, които възпроизвеждат, показанията им са
конкретни и взаимосвързани, допълващи се едни други.
При тези данни е очевидно, че в периода от 23.01.2008г., когато ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем и му е било предявено обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.2, предл.3 във вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 НК до влизане в сила оправдателното решение на Варненския военен съд - 10.10.2008г.
ищецът е преживял тревоги, напрежение, притеснения и несигурност за служебното
си положение и бъдещето си на млад човек с амбиция да се развива в кариерата.
Преживял е и неудобства от недоброжелателни коментари от колеги по повод
воденото срещу него наказателно производство. Променил е живота си. Всички
тези преживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно общия критерий по чл.52 ЗЗД. Съдът намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца следва
да му се присъди сумата 5000 лв, която справедливо репарира претърпените от
него душевни болки и страдания във връзка с неоправданото наказателно
преследване.
Следователно
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в посочения размер,
заедно със законната лихва от предявяването му - 13.12.2011г. до окончателното
изплащане на сумата. За разликата до 10000 лв искът следва да се отхвърли, тъй
като понятието справедливост, въздигнато в законен критерий при определяне на
обезщетението, изключва като неетично всяко обогатяване под формата на
обезщетяване.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.10, ал. 3 ЗОДОВ, ответникът
дължи на ищеца 310 лв разноски по делото, от които 300 лв адвокатско възнаграждание,
съобразно уважената част на иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република България гр. София да заплати на Д.Г.К. ***, ЕГН **********, сумата
5000 лв обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ от
незаконното обвинение за извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.2,
предл.3 във вр. с чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК по НОХД №46//2008г. на Варненския военен съд, заедно със законната лихва
от 13.12.2008г. до окончателното изплащане, както и 310 лв разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до предявения размер - 10000 лв.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: