Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 118
гр. Варна, 15.05.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети април,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.т.д. №180 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, уточнена с молба вх.№2382/24.01.2019г.
от „АНОНС – 91“ ЕООД, гр.Варна, представлявано от Ибрям А.И., чрез адв.Ц., срещу постановеното решение №917/29.11.2018г. по
т.д.№1475/2018г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му не
са уведомени наследниците на починалия собственик на капитала на „АНОНС – 91“
ЕООД, гр.Варна – А. И. М.. Твърди се, че след смъртта на едноличния собственик
на капитала същият е оставил четирима наследника – съпруга и три деца, които го
наследяват при равни квоти и са приели наследството.
Излага се, че на
14.12.2018г., на основание чл.274 от ТЗ е проведено събрание на наследниците на
починалия собственик на капитала на „АНОНС – 91“ ЕООД, гр.Варна, на което П. А.
М., Н. М. И. - И. и И. А. И. са заявили, че не желаят да бъдат приемани за съдружници в дружеството, както и че не желаят да им бъде
заплащана равностойността на приспадащата им се част от капитала на
дружеството. Волята на наследниците за продължаване дейността на дружеството, с
едноличен собственик на капитала – наследникът И.А.И. е обективирана
в нотариално заверен протокол, промените в собствеността, управлението и
представителството на дружеството са заявени в Търговския регистър с вх.№20181215233610.
Твърди се, че този нововъзникнал факт, по аргумент от чл.274, ал.1 от ТЗ,
лишава обжалваното решение от основание. По същество се претендира отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск.
В
съдебно заседание въззивникът, чрез адв.Ц., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде
уважена, тъй като извършените вписвания лишават от основание постановеното
решение от първата инстанция.
Въззиваемата Окръжна прокуратура
Варна, редовно призована, не е депозирала писмен отговор. В съдебно заседание,
редовно призована, не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.
За да
се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид
следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявен иск от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна
срещу “АНОНС – 92“ ЕООД, гр. Варна, за прекратяване на ответното дружество, на
основание чл.155, т.3 от ТЗ.
В исковата молба се
твърди, че ответникът “АНОНС – 92“ ЕООД, ЕИК ********* е вписан в Търговския
регистър при Агенция по вписванията като ЕООД с управител и представляващ А. И.
М., ЕГН **********. Твърди се, че управителят на дружеството е починал на
22.12.2017г. и до датата на предявяване на иска, повече от три месеца, липсва
вписване на нов управител на дружеството, което противоречи на разпоредбите на
чл.155, т.3 от ТЗ. Твърди се още, че
ищецът е единствено легитимиран от закона да поиска прекратяване дейността на
ответното дружество при наличието на тази предпоставка.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, чрез прокурор М. С., поддържа иска. По същество моли същия да бъде
уважен, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки.
Ответникът “АНОНС –
92“ ЕООД, гр. Варна, редовно призован, не е депозирал писмен отговор, не се
явява, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по
предявения иск.
Съдът, след съвкупна
преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Постановеното от ВОС
решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана
по същество.
От извършената
справка по партидата на ответното дружество се установява, че „АНОНС - 91” ЕООД,
със седалище гр.Варна е вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с управител А. И. М..
В препис-извлечение
от акт за смърт №2309/22.12.2017г. е удостоверен факта на смъртта на управителя
на „АНОНС – 91” ЕООД, ЕИК ********* – А. И. М., поч.
на 22.12.2017г.
С оглед датата на
смъртта на управителя, на която са прекратени и представителните му правомощия,
съдът намира, че към момента на предявяване на иска, дружеството е нямало
вписан управител, повече от три месеца.
От друга страна, от
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства и вписванията по
партидата на дружеството в Търговския регистър към Агенция по вписванията се
установява, че въз основа на заявление вх.№ 20181221120840 е вписан нов управител
и едноличен собственик на капитала на дружеството – И.А.И.. Посоченото лице е
един от наследниците по закон на едноличния собственик на капитала на
дружеството – А. И. М.. Вписваното е извършено въз основа на: Протокол от
проведено на 14.12.2017щг. заседание на наследниците на едноличния собственик
на капитала „АНОНС – 91“ ЕООД – Варна, решение на едноличния собственик на
капитала И.А.И. за продължаване дейността на дружеството и приемане на нов
учредителен акт.
С оглед на изложеното
и въведените в жалбата твърдения, основният спорен въпрос, поставен за
разрешаване пред въззивния съд, е дали тримесечният
срок по чл. 155, т. 3 ТЗ, в който не е вписан управител на дружество с
ограничена отговорност, е преклузивен, и от там, дали
вписването на управител след изтичане на този срок е юридически факт, който
следва да бъде зачетен и да обоснове извод за неоснователност на иска за
прекратяване на дружеството.
Невписването на
управител на дружество с ограничена отговорност повече от три месеца е
закононарушение, предвидено от разпоредбата на чл. 155, ал. 3 ТЗ като основание
за предявяване на иск от прокурор при окръжната прокуратура, по седалището на
дружеството, за прекратяването му по съдебен ред.
Съдът намира, че
определения в закона тримесечен срок не е преклузивен.
Същият единствено определя началния момент, от който е допустимо предявяване на
иска от прокурора, предвид бездействието на съдружниците
за определяне на нов управител на търговеца.
От друга страна,
производството по разглеждане на предявения иск е спорно исково производство, по
реда на Глава 32 от ГПК „Производство по търговски спорове”. На общо основание,
в това производство намира приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, като съдът
следва да съобрази фактите, настъпили в хода на производството, които са от
значение за спорното право.
Вписването на
управител в хода на производството е именно такъв юридически факт, който е от
значение за спорното право, тъй като с настъпването му се преодолява
основанието по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на дружеството по съдебен ред. В
този смисъл е и решението по т.д.№412/2018г. на ВКС, независимо, че същото е
постановено по отношение на иск с правно основание чл.252, ал.1, т.5, предл. първо от ТЗ.
От друга страна, със смъртта на едноличния
собственик на капитала, който в настоящия случай е и управител на дружеството,
в патримониума на наследниците му преминават
дружествените дялове, съгласно чл.127 от ТЗ, като имуществено право. В
настоящия случай, от доказателствата и вписванията по партидата на дружеството
се установява, че преди вписване на новия собственик на капитала и управител на
дружеството, всички наследници по закон са взели решение, от 14.12.2018г.,
дейността на дружеството да се продължи от един от тях – вписания едноличен
собственик и управител И.А.И., което изключва прекратяването на дружеството по
реда на чл.157, ал.1 от ТЗ.
По изложените
съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ е неоснователен, предвид установеното отстраняване на нарушението в хода на
производството, след постановяване на първоинстанционното
решение.
Поради несъвпадение на правните изводи на двете
инстанции по съществото на спора, решението на ВОС следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №917/29.11.2018г. по т. д. №1475/2018г.
на ВОС, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Окръжна прокуратура – гр. Варна срещу “АНОНС – 92“ ЕООД, ЕИК **********, гр.
Варна, иск за прекратяване на дружеството, на основание чл.155, т.3 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: