Р Е Ш Е Н И Е
№ 260176 08.11.2021 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1585 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против И.Н.И., ЕГН ********** ***, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, както и при условията на евентуалност кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 12.07.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15053287 от дата 12.07.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и И.Н.И. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.Приложение № 1 от 12.07.2018 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника И.Н.И., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от 33/1Д/ и книжата по делото не се представят само на съда.
Съгласно
договора за цесия от 27.07.2017 г., „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка
да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците,за коетоАгенция за събиране
на вземания има изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,клон
България" в качеството му на универсален правоприемник на„БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.В
изпълнение на изискванията на закона, на ответника са изпратени по реда на чл.99,ал.
3 от ЗЗД общо три броя уведомления за извършената цесия и за предсрочната
изискуемост,
от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.Последното уведомително
писмо е връчено чрез ЧСИ
Николета Кавакова, per. № 929
лично на ответника.И към настоящата искова молба представяме и молим да връчите
на ответника, ведно
с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършенатацесияизапредсрочната
изискуемост от страна на "БНП Париба
ПърсънълФайненсС.А.,клонБългария" с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/РШ5-15053287
от 27.01.2020 г. На 12.07.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и И.Н.И. като Кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит с N2 PLUS- 15053287, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията,
при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от
Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор
кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а
именно: 20000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена
застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на
застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната
премия, която е в размер на 7200,00 лв. е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски",
част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна
погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем е
включена в размера на договорната лихва. Съгласно условията на сключената
застраховка, при неплащане на текуща месечна застрахователна премия на съответния
падеж на погасителната вноска застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода считано от 20.12.2017 г. по задължението
не са начислявани месечни застрахователни премии, съответно не се претендират и
с настоящото заявление.Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява
изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава
задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски,
указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой
погасителни вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по
подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата
на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 36131,52 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 8931,52 лв.На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.07.2025 г., на 96 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
376,37 лв., при първа погасителна вноска 20.08.2017 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 20.07.2025 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по
отношение на
вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Предвид изложените по-горе аргументи, както и поради извършеното разграничение между кредитните институции и небанковите финансови институции и неприложимостта на т. 18 от Тълкувателно решение N9 4/2014 на ОСГТК на ВКС по отношение на последните (небанковите финансови институции), със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с настоящата искова молба претендираме пълния размер на възнаградителната лихва, независимо от автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на процесното вземане.Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 4329,42 лева.Длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.Предвид изложеното за «Агенция за събиране на вземания» ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу И.Н.И., с ЕГН ********** в деловодството на Районен съд - Димитровград. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 1146/2020 г. е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът е подал възражение, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда, да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено, че И.Н.И. дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1146/2020 г. на Районен съд - Димитровград, а именно:19 392.09 лв. / деветнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и 09 стотинки / - главница по 92 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 29.05.2020 г.,955.90 лв. /деветстотин петдесети и пет лева и 90 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.09.2020 г.;4 329.42 лв. /четири хиляди триста двадесет и девет лева 42 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, както и да ни присъдите сторените и предявени разноски по ч.гр.д. № 1146/2020 г., на Районен съд - Димитровград
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи изцяло и отчасти кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове срещу И.Н.И., молим съда, след като се запознае с всички доказателства по делото и приложи разпоредбите на чл. 235 от ГПК, да постанови Решение, с което да осъди И.Н.И. да плати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК ********* следните неизплатени по процесния договор суми, а именно:19 392.09 лв. / деветнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и 09 стотинки / - главница по 92 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2025 г., 955.90 лв. /деветстотин петдесети и пет лева и 90 стотинки/ договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.09.2020 г.; 4 329.42 лв. /четири хиляди триста двадесет и девет лева и 42 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в районен съд.В съответствие с трайната практика на съдилищата, с настоящата искова молба, относно предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, уведомяваме ответника за предсрочната изискуемост.
В срока за отговор е депозиран такъв от назначен от съда особен представител на ответника адв.М.К.-ХАК, която излага следните възражения: На първо място оспорвам твърдението, че банковата сметка на кредитополучателя е заверена със сумата на Кредита, че тази сума е получена от кредитополучателя.Оспорвам основателността и размера на така заявената искова претенция в общ размер 24677.41 лева / главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и разноски/.Оспорвам твърдението, че кредитополучателя не е погасил месечни погасителни вноски.Оспорвам наличието на основания за обявяване предсрочна изискуемост на потребителския паричен кредит и прекратяване на договора.Оспорвам, че е налице Уведомяване на длъжника, че договора е прекратен й кредита обявен за предсрочно изискуем .Позовавам се на неравностойни клаузи, които водят до недействителност на договора, за които съдът следи и служебно. Изрично правя възражение за недействителност ни сключените договори, предмет на иска.
Съображенията ми за неоснователност на предявените искове са следните:
Твърдя, че по отношение на процесния кредит не е настъпила предсрочна изискуемост и договора не е прекратен, съответно и длъжника не е уведомен за настъпила такава преди образуване на заповедното производство, поради което считам, че иска следва да бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Срока на процесния договор не е изтекъл, същият е до 20.07.2025 год. Няма по делото доказателства за достигнало до знанието на ответника волеизявление от ищеца за предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поради това няма действие спрямо длъжника- ответник. Обявяването в а кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60 , ал.2 от ЗКИ не може да се извърши, с исковата молба. Практиката на ВКС в този смисъл е установена в ТР № 4/2013 год. Предсрочната изискуемост трябва да е настъпила и да е обявена преди заповедното производство, тъй като уведомяването на длъжника от кредитора за предсрочна изискуемост на кредита с връчването на преписа от исковата молба или по друг начин след подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпването на изискуемост към този момент, но променя основанието на което е издадена заповедта $а изпълнение.Недопустимостта на изменението на основанието от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.Пб на ТР№4/2013 год.на ОСГТК на ВК|С обуславя извода , че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли предявеното основание. Решението на установителния иск не се ползва с изпълнителна сида, а с уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл. 416 от ГПК и па принудително изпълнение би подлежало вземане , което към момента на издаване на заповедта за изпълнение не е било изискуемо. В този смисъл с решението по чл. 422 ал.1 от ГПК не би могло да се стабилизира заповед, издадена на неподлежащо на изпълнение вземане.
Считам, че установителния иск е недопустим, тъй като към момента на образуване на заповедното производство, не са били налице основания за предсрочно изсикуемо вземане по Договора за потребителски кредит. Оспорвам изложените в исковата молба твърдения, че подобно изискване не съществува в настоящия случай, тъй като договорът бил сключен с финансова небанкова институция. Независимо от разшифровката на цитираното в исковата молба тълкувателно решение от ищеца, съществува законова норма в ЗЗД - чл.20а ал.2, която не дели страните по договорите на банкови и небанкови институции.
Процесния договор, от който ищецът извлича твърденията си, за да формулира претенциите по претендираното вземане, считам за недействителен, тъй като при сключването му са нарушени изискванията на ЗПК, на добрите нрави по смисъла на ЗЗД, ЗЗП, т.е.позовавам се на неравноправни клаузи на процесния договор по отношение на : не е спазено изискването на чл.10 от ЗПК във връзка с приложимата стандартизация за шрифта (Директива 93/13/ЕИО), че клаузите на договорите, предлагани на потребителите трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като по отношение на стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителите на кредити, размерът на шрифта е 12. Налице е неравностойна клауза и по отношение на договорености относно годишен процент на разходи и лихвен процент. Липсва ясна методика на формиране на ГПР; не е налице и друга императивна разпоредба по отношение на този вид договори, а именно: съществените клаузи от договора да са индивидуално уговорени. Считам, че в случая сме изправени пред стандартизирани действия по сключване на договора, без ответника да може да влияе върху неговото съдържание. Позовавам се на нарушение на разпоредбата на чл.22 от ЗПК.
Поради изложеното, моля да отхвърлите иска по чл. 422 от ГПК, както и претенцията за разноски в заповедното и настоящото производство.
По отношение на евентуалният осъдителен иск и искането да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис на ИМ на ответника, оспорвам същия по основание и размер. Считам, че уведомлението няма действие относно ответника тъй като не е достигнало до него. Исковата молба е връчена на назначения особен представител на ответника. Ищеца не е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и не е уведомил длъжника и този иск е преждевременно предявен.
При сключването на процесния договор за кредит считам, че са нарушени изискванията на ЗПК и добрите нрави, което го прави недействителен. По отношение на шрифта не е спазено изискването на чл.10 ал.1 т.1 от ЗПК. В случая видимо е по-малък размерът на шрифта от 12, което представлява нарушение на чл.5 ал.4 от ЗПК.
Относно годишния процент на разходите и лихвения процент. Съгласно чл. 22 от ЗПК вр, чл.11, ал.1,т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая заемодателят се е задоволил единствено с посочването като абсолютна стойност на годишния процент на разходите и лихвения процент. Липсва уговорка на базата върху основата която се изчислява лихвения процент- дали върху целият размер на кредита или върху остатъчната главница.
Наред с това изрично правя изявление, че оспорвам твърденията в исковата молба по отношение на релевантни факти, относими към осъдителния иск: посочения в исковата молба размер на предоставен кредит, твърденията за неиздължени погасителни вноски, т.е. оспорвам изцяло твърденията относно размер на дължима главница. Считам, че по осъдителния иск не се дължат каквито и да е лихви на основание Договора за потребителски кредит, поради неговата недействителност, алтернативно оспорвам и тази претенция по размер като недоказана.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 1146/2020 г. по описа на Димитровградския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260080/5.10.2020 г. за сумата19392,09 лв. /деветнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и 09 стотинки/ - претендирана сума по договор за потребителски кредит PLUS-15053287 сключен на 12.07.2017 г., представляваща главница по 92 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.12.2017 Г. до 20.07.2025 г., по отношение на които в обявена предсрочна изискуемост считано от дата 29.05.2020 г. – дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; 955,90 /деветстотин петдесет и пет лева 0,90 ст./ - договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.09.2020 г., сумата 4 329,42 лева /четири хиляди триста двадесет и девет лихва и 42 стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 21.12.2017 г. до 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото в размер на 543,55 /петстотин четиридесет и три и 0,55 ст./ лева ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът основава претенцията си на представения по делото договор за потребителски кредит № PLUS-15053287 сключен на 12.07.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файнненс“ ЕИК ********* и И.Н.И. (кредитополучател), прехвърлено от страна БНП Париба Пърсьнъл Файненс" ЕАД по силата на Приложение № 1 от дата 12.07.2018 г: към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
За да установи качеството си на кредитор, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София се позовава на представените по делото: рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 27.07.2017 г. между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД.
Разпоредбата на чл. 99, ал.1 ЗЗД предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Ал. 3 на същата разпоредба предвижда задължение на предишния кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Следователно действието на договора за цесия между страните по него настъпва по силата на постигнатото между тях съгласие за прехвърляне на вземането. По отношение на длъжника и третите лица обаче прехвърлянето на вземането има действие от деня, когато то бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор /чл.99, ал.4 от ЗЗД/. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника от ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу опасността да изпълни на лице, което не е титуляр на вземането.
В разглеждания случай по делото са представени 3 бр. уведомителни писма за извършено прехвърляне на вземания /цесия/, като това от 11.2.20г., видно от приложеното придружително писмо е било доставено и връчено лично на длъжника , чрез ЧСИ на 29.5.20г.
Но не така обаче стои въпросът с предсрочната изискуемост и обявяването й на длъжника. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на всички вноски на основание на чл.5 от Условия към договора за кредит, съгласно който кредиторът има право да обяви всичките вземания по предоставения кредит при неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита. Установяването на посоченото обстоятелство е вменено в доказателствена тежест на ищеца, който в случая не успя да го докаже със средствата на ГПК. Правото да бъде обявено цялото вземане за предсрочно изискуемо не настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а е необходимо нарочно волеизявление на кредитора в този смисъл, което следва да е доведено до знанието на кредитополучателя. По делото доказателства за това не са ангажирани, заради което следва да се приеме, че предсрочната изискуемост в случая, е обявена на ответника с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, на особения представител по делото. Но в производството по реда на чл.422 ГПК това действие трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно т.18 на ТР № 4/2013 год. ОСГТК на ВКС, защото установителният иск е обусловен от предмета на издадена заповед за изпълнение за вземане и е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта (в този смисъл Решение №76/25.09.2015г. по т.д. №620/2012г. Iт.о.ВКС). Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/14 г. на ОСГТК на ВКС /мотиви/, обуславя извода, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание (Решение № 139/05.11.2014 г. на ВКС, І ТО, р. № 165/22.12.2014 г. на ВКС, ІІ ТО, р. № 7/15.04.2015 г. на ВКС, І ТО и мн. др.). Отделно, в определение № 387 от 24.07.2017 г.по ч.т.д.№ 1369/2017 г.на Първо т.о.на ВКС е допуснат до отговор правният въпрос "Допустимо ли е съединяване при условията на евентуалност на установителен иск, основан на настъпила преди заповедното производство предсрочна изискуемост, с осъдителен иск, основан на предсрочна изискуемост, настъпила с получаване на обективирано в исковата молба изявление?", като е даден отговор, че такова съединяване на искове е допустимо и няма процесуални пречки ищецът да поддържа твърдения за настъпила предсрочна изискуемост в два различни темпорални момента, като в конкретния случай ищецът се е възползвал от тази възможност при депозирането на исковата молба.
Ищецът поддържа, че връчването на препис от уведомлението на назначения от съда особен представител на ответника представлява редовно уведомяване на длъжника за цесията. Съдът намира, че едно такова становище не държи сметка за особеностите на фигурата на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК. В съдебната практика се наложи разбирането, че уведомлението за цесията може да бъде направено от упълномощено лице, както и че следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба. В настоящото производство ответникът не се представлява от упълномощен представител, който би могъл да доведе до знанието му посоченото изявление на ищеца, в качеството му на пълномощник на цедентите. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл. 29, ал. 5 ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава субективното право да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Освен това в мотивите на т. 7 на посоченото тълкувателно решение е направено ясно разграничение на фигурата на особения представител и на страната, която той представлява, с оглед задължението за внасяне на държавна такса /в този смисъл са: решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о. ВКС, и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС – Стара Загора/.
С исковата молба се твърди, че крайният срок за издължаване на всички задължения изтича на 20.7.2025г., но поради това, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Не се споделят твърденията, че доколкото заемодателят е небанкова финансова институция, не е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да е предсрочно изискуемо вземането, произтичащо от договор за банков кредит, правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Посоченото разрешение цели да защити интересите на потребителите като по- слаба страна в правоотношението, поради което, независимо че се отнася за договори за банков кредит, следва да намери приложение при всички потребителски кредити, включително и тези, по които кредитор не е банка, а небанкова финансова институция, тъй като потребителят по тях не може да бъде поставен в по- неблагоприятно положение спрямо потребителя по договор за банков кредит. В настоящия случай, доколкото по делото не се установява кредиторът да е уведомил длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то същата не е настъпила и предявените установителни искове, основаващи се на настъпването й, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид горните мотиви на съда, неоснователен е и предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца.Ответникът не прави искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен представител и съдът не следва да се произнася.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ИД Димитър Бориславов Бончев установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на И.Н.И., ЕГН ********** ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1146/2020 г. на Районен съд - Димитровград, а именно:19 392.09 лв. / деветнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и 09 стотинки / - главница по 92 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2025 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 29.05.2020 г.,955.90 лв. /деветстотин петдесети и пет лева и 90 стотинки/ - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.09.2020 г.;4 329.42 лв. /четири хиляди триста двадесет и девет лева 42 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в районен съд, както и законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга, катонеоснователни, както и
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ИД Димитър Бориславов Бончев искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на И.Н.И., ЕГН ********** ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД следните суми: 19 392.09 лв. / деветнадесет хиляди триста деветдесет и два лева и 09 стотинки / - главница по 92 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2025 г., 955.90 лв. /деветстотин петдесети и пет лева и 90 стотинки/ договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от за периода от 20.02.2020 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/до 20.09.2020 г.; 4 329.42 лв. /четири хиляди триста двадесет и девет лева и 42 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в районен съд, като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 08.11.2021 г.
Секретар: Д.Петрова