№ 562
гр. Варна, 23.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стоян К. Попов
Членове:Яна Панева
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600499 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателката-подсъдима П. Т. О. – редовно призована, не се явява. За нея адв.
Ю. Г., редовно упълномощен и приет от съда.
Частният тъжител Н. М. П. – редовно призован, явява се лично.
СЪДЪТ докладва постъпило допълнение към въззивна жалба от жалб.-подс. О. чрез
адв. Г..
Ч.т. П.: Запознат съм.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Ч.т. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Попов
СЪДЪТ докладва постъпили по имейл доказателства по делото от ч.т. П. – социален
1
доклад по отношение на детето М. Н. П. с изх. №ПР/Д-С-ЛЦ/122-001/08.04.2025 г., издаден
от Агенция за социално подпомагане по ГД №6335/2025 г. на РС – София.
Адв. Г.: Запознат съм с доклада, присъства по делото. Предоставям на Вас, но не
мисля, че има отношение.
Ч.т. П.: Моля да приемете представеното от мен доказателство.
СЪДЪТ намира представения писмен документ за относим и допустим, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото социален доклад по
отношение на детето М. Н. П. с изх. №ПР/Д-С-ЛЦ/122-001/08.04.2025 г., издаден от Агенция
за социално подпомагане по ГД №6335/2025 г. на РС – София с вх. №14575/22.05.2025 г.
Адв. Г.: Направил съм доказателствено искане в допълнението към въззивната жалба,
което поддържам.
Представям документ за разноски.
Бих искал да се изиска съответното решение от деловодната Ви система. Самото
решение е приложено по делото, но не е ясно кога окончателно влиза в сила, тъй като е
определен едномесечен срок за обжалване, решението е от 09.08 – явно е, че до 10.09 със
сигурност не може да влезе в сила, но действително кога е връчено на страните, кога започва
да тече този едномесечен срок за всяка от страните и кога той изтича – това не е ясно.
Искането се отнася за решението по тълкуването. Тълкуването е от 2024 г. и е инициирано
от бащата.
Ч.т. П.: Аз се представих на съда. Искам съда да ми се представи.
Съдът разяснява на ч.т. П., че процедура по запознаване на членовете на състава
със страните не съществува съгласно действащото законодателство.
Ч.т. П.: По направеното искане: в момента, ще Ви кажа така, за да може да стане
ясно: твърди се, че ГД №3108/2020 г. не е било влезнало в сила, защото аз съм искал
тълкувателно решение коя седмица е първа, коя седмица е трета, коя седмица е пета. Иска се
от съда – искам много правилно да бъда разбран, Вие ще го разберете, но дали ще го
осъзнаете – иска се от съда Вие да излезете с решение, в което автоматично, веднага, на
момента, на мига да осъдите Държавата за десетки хиляди левове. Защо е така? Веднага ще
2
трябва да се мотивирам.
Съдът указва на ч.т. П. да не говори по съществото на делото, а да вземе
отношение по направеното искане.
Ч.т. П.: Искането не може да бъде допуснато, защото СГС се произнесе, че
решението е влязло в сила през 2021 г. по ГД №3108, режимът. Наред с това, затова че е
влязло в сила през 2021 г. на мен ми бяха запорирани банковата сметка, къща, фирмата ми и
ако случайно съдът допусне, това означава пряко нарушение на прокурор, на съдебен
изпълнител. Много ясно е описано. Това, че съм поискал уточнение, не означава нещо друго.
Адв. Г.: Аз не можах да довърша. На практика с оглед на инкриминирания период,
това може и да не бъде изискано, защото е ясно най-рано м.09.2024 г. влиза решението в
сила. Оттеглям искането си.
Ч.т. П.: Наред с това, уважаеми съдии, аз съм изплащал издръжка.
Съдът отправя забележка към ч.т. П. за спазване реда в залата.
Адв. Г.: По повод казаното от господина ще изтъкна, че СГС няма никаква
юрисдикция над варненските дела.
Ч.т. П.: Наред с това аз съм изплащал издръжка за периода януари, февруари, май.
Съдът отправя забележка към ч.т. П. за спазване реда в залата.
По отношение на направеното искане, респективно и за откриване на въззивно
съдебно следствие, доколкото то е оттеглено, съдът счита, че не следва да се произнася по
него, но и за нуждите на решаване на спора, няма пречка такава справка да бъде направена
служебно от съда при постановяване на решението.
Ч.т. П.: Нямам други искания.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и юридическа гледна точка, поради
3
което даде ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
Ч.т. П.: Прочитайки въззивната жалба на отчуждителя, фалшификатор на документи,
насилник и лъжец П. О. разбирам, че се иска отмяна, защото детето е било болно. Няма
практика в съдебната система, в която да е описано на първо място когато дете е болно от
хрема, кашлица, обрив, разстройство, то не трябва да бъде предавано на другия родител.
Никъде в решението, а и няма такова решение, аз поне не съм запознат, тъй като имам добра
и доста инфо от София, Пловдив, няма такова решение, в което да се твърди, че когато дете е
болно – забележете това, което ще кажа – във всички болнични листове „неустановени“,
както са го написали – неустановени болести, нещо подобно, единият родител да може да се
грижи за детето. Няма как да се каже, че единият родител може да дава хапчета, а другият да
не може да ги дава. Искам да кажа нещо, което е много важно и това го казах и по доклада –
детето най-малкото в последния доклад също е казало, че се разболява през седмица.
Обърнал съм внимание на съда и искам да бъде съсредоточено вниманието върху това, че
самото начало – през м. февруари, март, април и май болничните листове бяха само и
единствено в петък, в седмицата, в която трябва да взема детето. Последният социален
доклад от Отдел „Закрила на детето“ Лозенец, детето е потвърдило – днес трябва да сте го
получили, е потвърдило, че то се разболява „всеки път, когато тати трябва да отиде да го
вземе“. Прави впечатление, че всички болнични, които са представени на съда по това и по
другите дела са нечетливо представени, за да не може да се разбере точната диагноза, която
всъщност тези болнични могат да се изкарат от родителя, на който са му дадени правата,
дори и той да е в друга страна, друг континент, стига само да се обади по телефона на
личния лекар и той ще му издаде такъв болничен лист. Тези болнични листове, както много
пъти съм казвал, са в рамките на 1 година, са повече от 2 пъти, отколкото детето е имало
такива за период от 6 години и половина. Прави впечатление, че последната 1 година и пол
детето ще наближи 3 пъти повече да има болнични листи, отколкото е имало за последните 6
години и пол и те са само и единствено в седмицата, в която е следвало да взема детето по
режим на лични отношения. Не знам дали при Вас са такива.
Тези болнични листи няма как да бъдат приети за верни при положение, че докато
съм бил с детето в рамките на 1 година се е разболявало нормално – 3-4 пъти с температура
и лека хрема, кашлица. Имайте предвид, че много от лекарствата за пръскане на нос, дори
детето само може само да си ги пръсне в носа. Няма как да се каже, че бащата няма право да
гледа болно дете, което не е и описано в никакъв режим. По делото имате малка част от
болничните листи.
Наред с това, от Вас се иска да потвърдите, че ГД №3108 не било влязло в сила до м.
09.2024 г. или 10.2024 г. Няма как това да се случи или ако това се случи, то тогава и
прокуратурата, и ДСИ следва да ми заплати Държавата, да заведа поредно дело – вече 2
4
имам срещу Държавата, където по едното ще имам окончателно излезли решения,
окончателно ще осъдя там Държавата. Тук ще говорим за десетки хиляди левове, защото бях
лишен от правото да работя. Реално го казвам, защото ми беше направен запор върху
банковата сметка, върху къщата, беше ми запорирана фирмата – нямам възможност да раб.
Наред с това през периода, за който се твърди, че не е влезнало, аз съм плащал
издръжка и наред с това прокурорът пак ме съди за това, че имало период, в който не съм
плащал издръжка, в т.ч. и за този период аз съм плащал януари, февруари, март, април, май,
юни 2024 г. Как тогава ще приемем, че това дело не е влезнало в сила. И не е вярно това по
принцип, защото аз когато исках тълкувателно решение, то можеше да се обжалва пред
ВКС. Правилно от другата страна Ви казаха, че СГС няма общо. Само че СГС на 16.05.2025
г. се произнесе по ГД, където ДСИ от СИС – София, беше наложило глоба на майката, която
обжалва пред СГС и от там излезе решение. Няма как да приемем, че детето не е трябва да
ми бъде предавано за каквато и да е болест, освен ако не е хоспитализирано или ако не е на
кърма – говоря за бебета. Всички други ситуации и някакви илюзии, че детето не трябва да
бъде предавано или че детето се гледа само от единия родител, когато е болно, са
несъстоятелни и няма такова решение.
Между другото не съм си направил труда, аз съм в групи тука за споделено
родителство, за родителско отчуждение – има тълкувателни решения във ВКС, в които се
казва, че когато детето е болно и не е било хоспитализирано няма причина да не се дава.
Другата причина е ако трябва да се кърми. В случая не се касае и за двата случая.
Ето защо аз Ви моля тези, как да Ви кажа, твърдения, че детето не трябва да се
предава, когато е болно, да бъдат отхвърлени и тъй като аз не мога да искам, сега за първи
път, впоследствие не мога да искам, както в десетки други държави майката да бъде вкарана
в затвора – знам как звучи, някой ще каже, че наистина съм много лош, но аз ще държа в
досието на този отчуждител да бъде вписана минимална присъда осъждана. Това е
минималното, на което аз ще държа.
Моля Ви да потвърдите присъдата и да осъдите П. О. наред с това, тъй като сега само
ще изкажа още едно мое, което и Вас Ви касае, тъй като сте по другото дело, разбрах, че сте
се паднали – няма нищо лошо; аз към Вас засега нямам нищо напротив, надявам се само да
бъдете праведни – има една молба, тъй като вече има няколко, последно, разбира се говорим
за Пловдив и София, където нещата са по-различни, имат тълкувателни такива и там
решения, в които когато бащи подават дела по чл.182 ал.2, другата страна иска да ги
обединят и в извънредно заседание съдът в Пловдив и в София казват, че делата няма да се
обединяват, защото има такава възможност вече, когато са 2-3-5-10-12-15, има хора и с
повече от 15 дела, и казват, че всяко дело за всяко ще си бъде гледано. Аз също, въпреки че
не е по това дело, аз Ви моля, моля Ви да се гледа, защото това, което майката причинява на
детето ни може да му се отрази за цял живот. Силно се надявам Господ да го пази и да не се
отрази. И само с глоби този отчуждител може да бъде накаран да започне да изпълнява
решение на съд.
Уважаеми съдии, има нещо друго – аз с много хора, знаете, протестирам, и идват при
5
мен хора от други държави. Последно дойде един германец иказа, че живее отсреща и аз
целенасочено и умишлено го попитах и му казах: „В държави като Франция, Испания,
Белгия, Холандия, Англия, САЩ, Канада, Мексико, Аржентина, Бразилия, скандинавските
държави отчуждителя се вкарва в затвора; този, който не изпълнява решението.“ Той, човека
потвърди, че в Германия е същото. В другите държави тези, които не изпълняват решението
на съда, лежат в затвора, реални присъди. Тука вече ние не говорим. И тези присъди не са
десетки или стотици, във времето назад има хиляди такива. Такъв е и примера за българка,
която е лежала.
Аз Ви моля, нашият законодател е дал засега наказанието първия път да бъде само
глобена по чл.72 мисля, но аз Ви моля да защитите интереса на детето като осъдите майката
за това.
Наред с това, аз ще трябва да си гарантирам – може от другата страна да кажат, че
има… че детето се страхува, ето защо в този ред на мисли за мен е важен момента – това
щях да го забравя и сега ще трябва да си гарантирам всичко, искам да кажа тълкувателно
решение, а именно както е посочено ТР №3/08.12.1983 г. по НД №3/1983 г. ОСНК на ВС –
висшия съдебен съвет и в Решение №212/24.10.2018 г. на ВКС по НД №848/2018 г., 2.
състав, НО. Моля Ви да се съсредоточим. Родителя, на който е предоставено упражняването
на родителските права, е длъжен да изпълнява съд решение и да даде възможност другия
родител да има лични контакти с детето. Изпълнението на съдебно решение не може да бъде
поставено в зависимост от настроението на което и да е било лице. Още по-малко, когато се
касае за малолетни лица, които не са правоспособни по нашето право. Съставът на чл.182
ал.2 и в главата „Престъпления против брака, семейството и младежта“ има за цел да
осигури нормално развитие на децата, съдържателни контакти с двамата родители и поради
това не може да се приеме, че не е осъществен състав на престъпление, когато детето
изразява нежелание да се среща с другия родител. Аз искам да се подсигуря от всякъде,
защото ще кажат, че детето се страхува. Последно което искам, за да имам гаранции, че по
чл.303 от ГПК, за да мога евентуално да използвам чл.303 от ГПК, аз ще поискам, ако съдът
прецени, да се изслушат записите от тел. 112 и докладните записки, да се изслушат и
полицаи, тъй като много ми е важен чл.303, евентуално ако нещо се обърка – искам да бъдат
изслушани и записи от периода от 01.05. до 31.05, където лично П. О. по тел. 112 казва, че й
указвам домашно насилие, защото отивам да взема детето. Това го искам, за да имам
възможност, някъде да го вкарам този член.
Ако съдът счете за нужно аз искам, аз искам да се слушат записите и да се викат
отново полицаи, за да се установи, то се е установило вече, че детето не е предавано.
Всъщност най-важното е тука, не да си играем номера – да връщаме и бавим делото,
за да предпазим майката – да, жена е и трябва жената да се предпазва от всичко, но ние
трябва да гледаме интереса на детето. Трябва да ни е ясно, че това е дело дали е предавано
детето или не. Ако е предавано – трябва майката да бъде оправдана. Ако не е предавано,
значи тогава трябва да бъде спазен закона.
6
Моля да осъдите П. Т. О. с минималната дори бих казал присъди, която е, сега за
първи път, която се дава мисля е 1000 лв., оттам нататък ще говорим за други суми и в т.ч. за
вписване в досието и това ще е минимална присъда за това, което е направила за нашето
дете. Отчужди го от мен и моята майка – 471 дни не съм виждал детето ми. Това ще бъде
пряка война срещу всеки, който тръгне срещу закона и доказателствата. Искам тази жена да
бъде осъдена.
Адв. Г.: Безспорно е, че всички съдилища приемат, че децата следва да имат двама
родители, независимо от техните сложни семейни отношения. Въпросът целия е в това, че
П. О. не оспорва това нещо. Тя оспорва начина, по който бащата се намесва в живота на
детето, защото какво е това да ходиш всеки петък от месеца, независимо дали ти е
определен или не режим на лични отношения, да упражняваш тормоз по този начин.
Същевременно ангажираш и ресурс на Държавата неправомерно, като МВР изпращат хора с
теб по твоите оплаквания, които е установено по предното дело, че са преждевременни –
преди часа, определен за режим за лични отношения. За мен тук важното е какво прави
бащата, защото не всяко действие на бащата трябва да се тълкува по начина, по който беше
поднесено пред Вас и че майката е длъжна да предаде детето, защото той бил пред дома им.
Умишлено заради множеството дела, които са водени, защото това е първото дело,
което стига до ВОС в съдебно заседание, няма да дискутирам датите, които са приложени, но
съм принуден да посоча няколко неща пред Вас, защото периодът тук започва от 23.02.2024
г., същевременно обаче заради спорове, които възникват и тези спорове, обърнете внимание,
ясно и точно са инициирани от бащата – за тълкуване, защото има противопоставяне от
страна най-малкото от адвокатката на П. О., която казва, че тълкуват неправилно закона и
това се оказва абсолютно вярно, защото РС в последствие с едно решение прави тълкуване
по негово искане, което решението впоследствие е потвърдено изцяло от ВОС и това е
съобразено с практиката на ВКС, за която говори адв. Н., обаче подсъдимият не се
съобразява с тези писани неща и то в решението на ВКС. Ако той е считал че решението на
ВОС от 09.08.2024 г. е неправилно, определил му е едномесечен срок съда да си обжалва
решението пред ВКС, той не го е направил, т.е. е бил съгласен с това. Той казва: „добре,
тогава защо плащам издръжка по това решение, а същевременно съдът го тълкува?“ То е
така, защото издръжката никой не я е атакувал, а Вие искате тълкуване за режима.
Тълкуването, което излиза, вече е абсолютно задължително за майката, но въпросът тук е ще
бъде ли задължителен за нея режима, когато тя знае, че бащата на детето е инициирал такова
производство. Тя е уведомена, впоследствие ВРС има решението, не е доволен и обжалва
пред ВОС. Целият въпрос е: ако тя в случая нарушава това старо съдебно решение, за което
обаче е искано тълкуване, дали в нея съществува субективен умисъл, че тя като цяло
нарушава решението? Това е най-важния и съществен въпрос, който е поставен тук.
Ще Ви кажа, че от бащата е образувано ИД №2059/2024 г. пред ДСИ – Варна, който е
заведен на 26.02.24 г. и това е видно от материалите, които са приложени към делото. В този
случай, когато имаме заведено едно ИД, по което следва съдебния изпълнител да изпрати
призовка за доброволно изпълнение, която е изпратена веднага – изпратена е на същата дата,
7
и с тълкуването на решението г-н П. занимава ДСИ, който със свое разпореждане,
приложено на л.47, го оставя без уважение и това са нееднократни обръщания към ДСИ.
На 14.05 подава поредна молба към ДСИ – л.46 – има и такива от 22.03 и т.н. Но на
тази призовка за доброволно изпълнение е отбелязано с печат, удостоверяващ датата –
07.03.24 г., и това е вече въпрос, също касаещ умисъла на майката. Тя след като е разбрала,
че срещу нея има образувано ИД, защото кой и по какъв начин ще установи, няма такова
установяване по делото, че майката е знаела за самото решението; едва след тази призовка за
доброволно изпълнение е сигурно, че тя е абсолютно уведомена, че следва да спазва този
режим на лични отношения, който е определен от съда. Да обаче, към този момент тя
същевременно знае, че г-н П. е завел дело за тълкуване на решението. В случая той сочи
определени дати, за които казва, че е нарушен режима за лични отношения, но в
пледоарията си адв. Н. пред първоинстанционния съд посочва много ясно каква е грешката
при неговото определяне на тези дати. Това тълкуване коренно променя датите, които е
смятал г-н П. за валидни. Фактът, че той се явява всеки петък пред дома й, означава, че той
има лична цел да тормози тази жена по всякакъв начин и повод. За това нещо тя освен да
реагира по Закона за защита от домашното насилие, няма вариант, а тя не желае да води
повече такива дела.
Ч.т. П. се смее в залата.
Ч.т. П.: Извинявам се. Утре съм на дело в СГС за домашно насилие, защото ходя да
си взимам детето с ДСИ. Много Ви моля.
СЪДЪТ отправя забележка към ч.т. П. за спазване реда в залата.
Адв. Г.: Ние считаме, че датата 16.02 трябва да се изключи категорично. За датите
01.03, 15.03 и 29.03 колежката Н. излага подробни съображения в жалбата си. Те не
съответстват на реалните дати, за които той има право да взема детето си. По същия начин,
според мен, трябва да се подходи и за датите 05.04 и 19.04.2024 г.
Ако не приемете това, което предлагам, че инициирайки тълкувателното дело, г-н П.
поставя в неяснота противната страна за това кога са датите, моля да приемете тези
възражения с оглед образуваното ИД, датата на образуване, уведомяването на подсъдимата
за това. Считам, че това, което изтъкваме в допълнението към въззивната жалба също трябва
да се прецени.
В мотивите си ВРС изобщо не обсъжда представените медицински, а медицинските
са приложени на л.106-116 от материалите по делото. Това, че детето има определени
заболявания, свързани с кашлица и разстройство са 2 коренно различни неща, тъй като ако
една майка, която е в добри отношения с бащата и той показва разбиране и толерантно
отношение, би пуснала детето, то при едно разстройство аз не съм убеден, че трябва да го
пусне.
8
Ч.т. П.: А така. Къде го има това някъде? То бива-бива глупости…
СЪДЪТ отправя забележка към ч.т. П. за спазване реда в залата.
Адв. Г.: Това, че колегата е говорил „глупости“ е отбелязано и в протокола на другото
съдебно заседание. Явно е, че господина има този навик да прекъсва и обижда противната
страна.
Казвам, че при разстройство на детето, особено ако то е сериозно, тя има всички
основания, защото как ще го дадеш, как ще позволиш на детето да излезе на разстояние от
тоалетната. Това е немислимо за мен. Тези болнични изобщо не са обсъждани. Отбелязано е
само в мотивите, че съществуват, но не са обсъждани. Всеки един от тях е самостоятелно
основание на майката да каже, че детето в момента не е добре и счита, че това му заболяване
е от такъв род, че то не следва да напуска дома. Ако това е така, Вие ще трябва да я
оправдаете.
Ако Вие не прецените това, тъй като съдът самият той признава в мотивите си –
л.11,0 че съдът не намирал за нужно да обсъжда опитите за вземане и предаване на детето,
въпреки че те се отличават с определен драматизъм и са били използвани различни законови
способи за това, какви са те съдът не разяснява. Ако законовите способи са тези болнични
листи – каквито действително са – това трябва да бъде уточнено, аз се чудя, тъй като е ясно,
че колежката Н. в един момент в пледоарията си говори за това, че следва да се отчете освен
влошеното здравословно състояние, казва тя, следва да се има предвид и догматичното
мислене и фанатизъм на тъжителя. Аз не зная по отношение на него, конкретно него,
изготвена ли е в рамките, аз знам, че не е изготвена в рамките на производството пред съда,
съдебно психиатрична експертиза. Заради това аз считам, че след като детето има страх и
това е проявено на 05.04.24 г. – самото дете заявява това нещо и довежда до категоричния
отказ същото да отиде при баща си, тогава какво ще направим. Не може насила да се застави
едно дете да върши нещо противно на волята му, въпреки неговото малолетие, защото при
това малолетие то също има своите възприятия, нужди и страхове. За мен е ужасно това, че
то е било затваряно в баня. Това не се отрича от г-н П., обаче този метод на възпитание е
неприемлив. Считам, че на тази дата 05.04.2024 г., когато няма болничен лист, при
положение, когато поведението на бащата е такова, че то отблъсква самото дете, то в този
случай не би следвало да се твърди, че майката има каквото и да е отношение към това
непредаване в този момент.
Аз ще Ви кажа, че иначе бих казал няколко изречения към допълнението към
въззивната си жалба, но искам, според мен г-н П. да разбере проблемите, които са
възникнали и че за тях има и той някаква вина и тази вина според мен не е малка и той
трябва да преосмисли своето поведение, защото неговото поведение и начина му на
действие спрямо детето са най-важното нещо в този казус.
Считам, че следва категорично да постановите оправдателна присъда, поради
9
изложените съображения, които е изложила колежката Н. по същество пред първата
инстанция и становището по същество в допълнението към жалбата; следва да присъдите
разноските за 2 инстанции. Искрено се надявам, че…
Ч.т. П.: Помолете се. Аз всеки път преди да дойда, влизам в църква.
СЪДЪТ отправя забележка към ч.т. П. за спазване реда в залата.
Адв. Г.: Това е всичко от мен, приключих.
Ч.т. П. – реплика: Искам да взема отношение, тъй като излязоха нови факти и искам
да кажа следното:
На първо място се твърди, че детето не трябвало да бъде предавано на дати 5. и 19. –
дори и да се счита и единия, и другия вариант, тогава детето е трябвало да бъде предавано,
това е едно от нещата.
Най-важният момент как щях да го забравя? Най-важния момент, в който аз Ви моля,
това, което е лошо, всъщност е хубаво и обратното, искам, моля Ви, заявявам Ви, умолявам
Ви да опишете това, че Н. П. е ходил всеки петък да вземе детето. Това е от изключително
важно значение. От другата страна го вкарват като техен коз, но аз Ви казвам – СГС в
момента излезе с окончателно решението, което го обжалвам сега по чл.303 от ГПК, че
седмиците се броят обратно и да не стане така, че впоследствие ако това не бъде описано, да
стане едно объркване. Ако обаче Вие пишете, че Н. П. е ходил всеки петък, защо обаче
почнах да ходя – това е много важен момент. Аз отидох да взема детето си и адв. Н. каза, че
това не е седмицата, в която трябва да взема детето, а било следващата. Казах, че няма
проблеми. Аз отидох следващата – детето не ми се дава. Отивам следващата – не ми се дава.
Пак отивам – не ми се дава и съответно говорихме тук за законови способи. Аз ще Ви обясня
и те са доказани тези способи, не са моя измислица и са вписани в делото. Законовите ми
способи са следните: звънене на национален номер 112, викане на полиция, изготвяне на
докладни записки. Законовите способи са решение на съд. По ГД №2074 съдията много
точно, поне в това отношение, тя се обоснова и в решението си, и по време на делото
многократно заявяваше, че Н. П. не нарушава 100-те метра, защото тогава имах 100 метра
по дело за домашно насилие, не нарушава забраната, когато отива да вземе детето. Наред с
това, съдът се произнесе, че полицаите също не указват домашно насилие, както и Н. П. не
указва домашно насилие, когато отива в петъците около 18:00 часа. Аз някой път съм ги
викал 5 мин по-рано полицаите и стоя. Обаждам се на национален номер 112. Случвало се е
да стоя да чакам полицейски автомобил да идва след 2 часа и 55 минути. Обаждам им се по-
рано, същевременно аз не съм нарушавал по някакъв начин закона, правата на майката или
на детето.
Нещо повече – много е важен момента: по ГД №2074 свид. Х. О. – майка на П. О., в
10
съдебно заседание – аз вече не знам дали го предадох – същата казва (ще се помъча да бъде
цитат) „ние не знаем някога детето да се е страхувало от баща си“. След това тя продължава:
„както казах ние не знаем някога детето да се е страхувало от баща си, до момент, в който се
разделиха и той започна да идва да взема детето“.
Забележете, говореше се за съдебно психиатрична и психологична експертиза дали
има. Има 2 такива, най-малкото за едната крещя тук, вече знаят доста хора и днес ми
интервю пак ми взеха. В тази експертиза се установява, че детето е започнало да се страхува
в периода, вече когато не сме били с майката. Преди това не само не се е страхувало – аз съм
дал и снимкови материали, видеа, нещо повече – в една от СППЕ докато се правеше, докато
д-р Д. П. вземаше, правеше тест на П., аз бях в другата стая с детето и му направих запис,
където детето казва „ако мама ме пуска, искам да дойда“ – представям способите и че не се е
страхувало детето, докато не се разделихме.
Забележете – вече не се говори за това дали е болно или не, а детето започва в София,
не че ви интересува, че детето и майката са били бити 100 пъти от мен при положение, че
свид. Х. О. – майката, в съдебно заседание потвърди, че никога не ме е виждала да вдигам
ръка над П., още по-малко да съм я удрял.
Що се отнася за разстройство – много съжалявам, че не можах да взема – разбира се,
че пак от Пловдив, от там един татко даде тълкувателно решение за разстройство. Няма
такива неща за разстройство – след като детето е с разстроено, бащата също толкова има
права да се грижи за него, колкото и майката. Никъде в съдебно решение не е записано, че
майката трябва да се грижи за разстройство, пък бащата за хрема. Това е несериозно дори да
го говорим, неприятно ми е. Това е крайно унизително.
Моля Ви още веднъж да бъдете праведни.
Адв. Г. – дуплика: Това, което каза г-н П., доказва до каква степен е важно
решението за тълкуване на дните за режим на лични контакти, защото той се опитва да
оправдае своите действия с ходенето там, но те зависят точно от този режим.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ в рамките на тайното съвещание констатира следното: за да може да
отговори адекватно на възраженията, поставени в пренията, счита, че без да се снабди с ГД
№3108/2020 г. на РС – Варна, за да установи влизането в сила на решението, подаването на
молбите за тълкуване и влизането в сила на посочените две решения, с които се е
произнесъл Варненския районен съд, както и проверката от въззивната инстанция, следва да
отмени хода по същество, да върне делото във фаза на събиране на доказателства,
респективно да бъдат изискани горепосочените.
Поради горното и на основание чл.317, вр. с чл. 299 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ хода по същество.
11
ОТКРИВА съдебно следствие пред въззивната инстанция.
ДА СЕ ИЗИСКА от РС – Варна ГД №3108/2020 г. в цялост, съдържащо всички
произнасяния, вкл. и на въззивната инстанция по него.
С оглед откритото съдебно следствие пред въззивната инстанция и изисканото
доказателство, съдът намира, че следва производството по делото да бъде отложено, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА разглеждането на делото за 26.06.2025 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12