Решение по дело №303/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 октомври 2023 г.
Съдия: Рени Цветанова Славкова
Дело: 20237140700303
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 599

гр. Монтана, 6 октомври 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 21 09 2023 г. в състав: 

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

при секретаря: ПЕТЯ ВИДОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 303 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 203 и сл. от АПК

Образувано е по Искова молба от л/св Ц.Б.Г.,*** против ГДИН гр. София за заплащане на обезщетение в резултат на причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за периода 14 02 2023 – 25 04 2023 г., за който период е пребивавал в ЗООТ Бойчиновци.  

С първоначално подадената молба  ищецът моли да бъде заведено дело срещу администрацията на Затвора Враца/ЗООТ Бойчиновци, тъй като е поставен да изтърпява наказанието лишаване от свобода в условия, които освен, че уронват човешкото му достойнство, са вредни за неговото здраве.  Моли да се задължи администрацията да спазва законите.

В исковата молба се твърдят следните действия и бездействия, както следва:

1. забранени са му пари в брой, въпреки че е в общежитие от открит тип; 2. наличие на насекоми/дървеници, от които вечер не може да спи; 3. невъзможност да се къпе нормално, поради наличието на два душа; 4. има трима социални инспектори, като двама (няма посочени имена) от тях не си вършат работата; 5. няма лекар, а медицинска сестра, която могат да посещават веднъж седмично – 1 час за всички; 6. в помещение предназначено за трима са настанени седем човека.

В изпълнение на дадени с Определение от 18 05 2023 г. указания, ищецът уточнява, че изброените незаконосъобразни действия и бездействия са на Директора на ГДИН (погрешно посочен като Началник). Вредите, които претендира и описва като нечовешко и унизително отношение с разстройство на здравето, са само неимуществени, които определя в размер на 2000 лева, за периода 14 02 2023 – 25 04 2023 г., за който период е пребивавал в ЗООТ Бойчиновци. Искът предявява срещу юридическото лице - ГДИН София. С допълнително уточнение посочва имената на ИСДВР, за които твърди бездействия, а именно: ИСДВ Х*** С*** и ИСДВР М*** Д*** .

Ответната страна - ГДИН, гр. София, чрез юрк Г Х. в писмено становище оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. /л. 47-48/

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба на Ц.Б.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Враца срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с правно основание  чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, за причинени неимуществени вреди в размер на  общо 2 000 лева, за частично основателна. От фактическа страна по настоящето производство е установено, че лишеният от свобода  Ц.  Г. *** на дата 14.02.2023 г. и престоява там до дата 12.04.2023 г., когато е преместен в Затвора гр. Враца. Позовавайки се на предпоставките и хипотезите посочени от законодателя в текстовете на  чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 3 от с.з., приема, че отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да се определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан със законното отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата презумпция за настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага върху ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване – арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване, което в настоящето производство ответникът частично е успял да постигне. По отношение на първата претенция на Г. за забраната ползване на пари в брой, въпреки че е в общежитие от открит тип, съгласно Заповед № М-04-268/17.06.2022 г. на Министъра на правосъдието е утвърден списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. В Раздел IV „Други вещи и предмети“ в т. 1 е отбелязано: „Лишените от свобода от затворнически общежития от открит тип могат да разполагат с допълнителни предмети, вещи и хранителни продукти. Видът и количеството им се определят със заповед на началника на затвора по предложение на началника на затворническото общежитие“. За процесния период е издадена Заповед № Л-450 от 10.02.2023 година от началника на Затвора гр. Враца, с която  получаване на заплата на работещите лишени от свобода се извършва безкасово, забранява се тегленето на пари от персоналните карти и пари в брой на лишените от свобода се изплащат само в конкретно предвидени случаи -  на освобождаване, прекъсване на наказанието и разрешаване на домашен отпуск.  Със Заповед № Л-778 от 13.03.2023 година  Заповед № Л-450/10.02.2023 година е отменена. В настоящия случай не е налице незаконосъобразно действие. Съгласно представения по делото списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе лишените от свобода, действал към момента на претенцията на ищеца, лишените от свобода могат да притежавал  конкретно изброени вещи и всичко, което е извън списъка, не е разрешено за притежаване. Предвиденото в Раздел IV е само възможност за началника на затвора. Същият не е задължена да определи такива. Нещо повече видът и количеството на евентуално допълнителните вещи хранителни продукти също е в правомощията за преценка на административния орган. Липсва задължение да бъдат определени допълнителни предмети и хранителни продукти за лишените от свобода от затворническо общежитие от открит тип, както и видът и количеството на тези вещи. За част от претендирания период със заповед на началника на  затвора  е било забранено тегленето на пари в брой от персоналните карти на лишените от свобода и изплащането им в брой по молби на лишените от свобода. От 13.03.2023 година до края на процесния период ползването на пари в брой е било разрешено. На следващо място ищецът Ц.Г. претендира нанесени неимуществени вреди от наличието на насекоми – дървеница, хлебарки, от които вечер не може да спи. По делото са приложени протоколи от извършвана ежемесечна дезинфекция на помещенията към затвора гр. Враца в частност Затворническо общежитие „Бойчиновци“, извършвани в изпълнение на сключен между Главна дирекция „Изпълнение на наказанията и ДЗЗД „Фаворит мениджмънт“ гр. Враца договор за извършване на дезинфекция и дератизация в сградите на ГДИН и териториалните служби. В протоколите за състоянието на обекта е отбелязвано от  изпълнителя какво е извършено. В  протокола, подписан от изпълнителя и възложителя, не са констатирани и отбелязани възражения против извършената дейност и нейното качество. Не са отправяни препоръки към заявителя за подобряване на санитарно-хигиенните и технически условия в обекта. Видно от горното липсва бездействие от страна на органа по изпълнение на наказанията, който е предприел всички необходими действия за осигуряване на хигиената в затворническото общежитие. По отношение на твърдението, че  е налице бездействие от страна на орган по изпълнение на наказанията, водещи до нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС, свързано с настаняване на повече хора  от допустимото в спалното помещение,  в което лишеният от свобода е настанен, следва да се има предвид нормата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, където минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съответно съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. за условията в българските затвори по делото „Н. и други срещу България“ всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение се счита, че пренаселеността  е толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ. В случая относно жилищната площ в помещението трябва да се съобрази, че ЗИНЗС не съдържа дефинитивна норма, която да определя какво съдържание е вложил законодателят в термините „достатъчно жилищна площ“ и „минималната жилищна площ“. Както действащото така и отмененото законодателство са непротиворечиви по отношение на разбирането, че под „жилищна площ“, следва да се разбира сборът от площите на помещенията в жилището с основно предназначение за дневни, спални и детски стаи, измерена по вътрешните зидарски очертания на стените /така например в § 1, т. 2 от ДР на Закона за гражданската регистрация, също в § 1, т. 5 от ДР на Наредба № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната/, т.е. санитарните помещения не се включват в жилищната площ. За времето от 14.02.2023 година до 28.02.2023 година Ц.Г. е бил наставен в спално помещение № 8 заедно с още 5 лишени от свобода. За периода от 28.02.2023 година до 12.04.2023 година ищецът е бил настанен в спално помещение № 9 с още 6 бр. лица. Към материалите по производството е приложен Констативен протокол, изготвен от Р*** С*** – експерт при НТЛ при ОДМВР Монтана и В*** П*** – мл.експерт ЗООТ „Враца“ ЗО Бойчиновци, които са извършили оглед и измервания на спалните помещения, в които е бил настанен ищецът в процесния период. Видно от посочения констативен протокол спално помещение № 8 е с обща площ от 34,56 кв.м. без площта на санитарния възел.  Измерено и записано в констативния протокол е и намереното в помещенията обзавеждане, което след направени елементарни математически изчисления е 9,34 кв.м. След изваждане от общата площ на помещението за шестимата лишени от свобода, настанени в това спално помещение остава свободна площ от 25,22 кв.м. или за един лишен от свобода  - 4,20 кв.м. Спално помещение № 9 е с обща площ от 34,29 кв. м. без санитарното помещение. Измереното  в помещенията обзавеждане е 11,67 кв.м., а свободната площ от 22,67 кв.м. или за един лишен от свобода  - 3,23 кв.м. Като се изключи  площта на санитарния възел, се получава  „минимална жилищна площ“, която  е по-малко от 4,00 м².

Действително в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Н*** и други срещу България по жалби № 36925 от 2010 г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012 г. и № 9717 от 2013 г., е посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане. Дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо на задържането. 167.  От това следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член“. Явно е, че разбирането на Европейския съд по правата на човека за съобразяване на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под 3,00 кв. м. за човек. При това положение, ако се съобразят мебелите в процесното помещение, включително и като се изключи площта на санитарния възел (независимо, че в решението на ЕСПЧ това не е споменато), то отново свободната жилищна площ за всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в посочения период е бил над 3,00 кв. м. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че условията, при които лишеният от свобода изтърпява наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Бойчиновци“ не могат да бъдат определени като такива, нарушаващи забраната по чл. 3, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Не се доказва твърдяната от Г. липса на осигурени битови стандарти от гледна точка на минимална жилищна площ съгласно установения стандарт с пилотното решение на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България” и съответно за нарушаване на изискването по чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Жилищната площ на спалните помещения, в които е пребивал жалбоподателят, спрямо броя на настанените в него лишени от свобода лица, не сочи на тежка пренаселеност или на липса на минимално изискуемото се жизнено пространство по см. на пилотното решение на ЕСПЧ, които да обусловят сами по себе си, независимо от други фактори, допуснато нарушение на чл.3 от ЕКПЧ. Не са установени и доказани обстоятелства, които да водят до създадено за Г. неудобство със степен и интензитет, което може да бъде квалифицирано като „причиняващо страдание и унижаващо достойнството”. Изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ и статута на лишеното от свобода лице при пребиваването му в ЗООТ „Бойчиновци“, неминуемо водят до ограничения, като в случая прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения, не може да се приеме, че обективно са рефлектирали неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. По отношение на претенцията на ищеца, че е невъзможно да се къпе нормално, поради наличието на два душа, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. ЗО „Бойчиновци“ разполага с три помещения за къпане с общо 8 броя душове, които са с капацитет на квадратурата по-голям от  душовете в тях. Две от помещенията са с три душа, а третото с два. Към момента на извършената проверка, обективирана в цитирания констативен протокол,  помещението с два душа е в ремонт, а едно от помещенията с три броя душове, един не работи. Видно от констатираното за посочения период лишени от свобода са били от 97 броя до 108 и имат на разположение 5 душа в две помещения. За ползването на баните за лишените от свобода е изготвен график, съгласно който неработещите лишени от свобода ползват банята 3 дни в седмицата от 09.00 часа до 10.00 часа, а работещите ползват банята всеки ден от 17.30 часа до 19.00 часа. Видно от горното  осигурени са всички условия, дори много повече от минимума, определен в разпоредбата на чл.  21, ал. 6 от ППЗИНЗС, за ползване на баня. Следващата претенция на жалбоподателя, че  няма лекар в затворническото общежитие, а само медицинска сестра, която могат да посещават веднъж седмично за 1 час всички лишени от свобода, също се явява неоснователна. Към материалите по производството е приложен утвърден от началника на сектор ЗООТ „Враца“ график за посещение на медицински център от лишените от свобода от затворническото общежитие, съгласно който лишените от свобода, настанени в спални помещения от шесто до девето, посещават медицинския център в ден вторник от 13.00 часа до 14.00 часа. Въпреки, че не е ясно как спешните случаи ще се обслужват единствено в ден петък, това не променя цялостната организация свързана с възможността за медицинско обслужване. Осигурена е възможност лишените от свобода при необходимост да могат да посетят медицински специалист във външно лечебно заведение. При спешни случаи се търси съдействие от екип на ЦСМП Монтана. Осигурена е възможност лишените от свобода, които искат да посетят медицинския център в затворническото общежитие, да се запишат в обособена книга, която се  намира при постовия на пост № 1. Това желаещите могат да сторят всеки ден  за времето от 6.20 часа до 7.00 часа. Видно от приложената по производството Книга за вписване на лишени от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ  за процесния период ищецът не е изявил желание за посещение на медицинския център  и не се е записвал. Видно от горното и тази претенция на жалбоподателя е неоснователна. От страна на административния орган е създадена организация и  подходящи условия за грижа за здравето на всички лишени от свобода. По отношение на претенцията на жалбоподателя, че  в затворническото общежитие има трима социални инспектори като двама от тях не си вършат работата, следва да се отбележи, че съгласно разпределение на функционалните задължения на ИСДВР, считано от 01.02.2023 година /приложено на л. 125 от делото/ има трима социални инспектори, а именно М*** Д*** , която  отговаря за лишените от свобода от първа група; Христинка С*** , отговаряща за лишените от свобода от втора група, към която група е и настоящият ищец и А*** П*** , отговаряща за лишените от свобода от трета група. Осигурена е възможност за заместване при необходимост, като за лишените от свобода от втора група ИСДВР това е А*** П*** . Приложен е утвърден от началника на Затвора гр. Враца график за разпределение на времето на лишените от свобода от ЗООТ „Враца“, съгласно който за времето от 08.30 часа до 08.40 часа е предвидена среща на ИСДВР с лишените от свобода от групите, вземане на поща и запознаване с обстановката по време на дежурството. За времето от 10.30 часа  до 11.30 часа е предвидено посещение на ИСДВР по групите и провеждане на планирани мероприятия. За времето от 13.30 часа до 14.30 часа отново е предвидено  посещение на ИСДВР по групите и провеждане на планирани мероприятия. За лишения от свобода Г. е изготвен план за осмисляне на престоя, приложен на л. 79, съгласно който е предвидено за формиране на самокритичност ежеседмично да бъдат провеждани и индивидуални разговори и беседи с цел осъзнаване на личната отговорност за извършеното нарушение;  За ограничаване на  участието в субкултурни дейности е предвидена постоянна индивидуална работа на лишения от свобода Г. с ИСДВР с цел  спазване на ЗИНЗС и недопускане на  дисциплинарни нарушения;  За въздействие върху правонарушителя в посока промяна на поведението, водещо до намаляване на вероятността от извършване на повторно нарушение е предвидено в плана за осмисляна на престоя в затворническото общежитие на Г. включването на лишения от свобода в корекционна програма „Формиране на умения за безопасно шофиране у осъдени лица по чл. 34б от НК“като отговорник за това е отново ИСДВР. Видно от горното  административният орган поне на теория е създал организация за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на осъдения и предупрадително въздействие върху него. На практика обаче създадената организация не се изпълнява и не може да бъде изпълнена в пълнота. На първо място в   материалите по производството липсват доказателства за работа на ИСДВР с лишения от свобода Г.. От приложения дневник за индивидуална работа е видно, че на 16.02.2023 година е проведена среща с ИСДВР за опознавателна беседа и запознаване с изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ; на 17.02.2023 година на Г. ***; на 13.03.2023 година е връчено уведомление за доброволно изпълнение и на 11.04.2023 година е връчено от ИСДВР уведомление от РС Враца.  С посочените срещи се изчерпва индивидуалната работа на ИСДВР с лишения от свобода.  Предвидените  в плана за осмисляне на престоя цели и задачи, за които изцяло отговаря ИСДВР, не са се случили. Не е проведена нито една среща за постигане на посочените цели. На практика не е започнала дори робата по реализиране на задачите, чиято крайна цел е да се поправи и превъзпита осъденият към спазване на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него /чл. 36, ал. 1 от НК/. Налице е категорично бездействие от страна на административния орган, в частност ИСДВР. Проведените три срещи, извън първоначалната за запознаване с плана за осмисляне на присъдата, са за връчване на уведомления, т.е. на практика куриерска дейност,  нямаща нищо общо с реализиране на поставените с плана задачи. Следва да се отбележи, че нееднократното деклариране от страна на административния орган, че лишеният от свобода следва да проявява активност и той да инициира срещи с ИСДВР, не може да е  основание за бездействие в случай, че липсва активност от страна на лишения от свобода. Нещо повече налице са твърдения от страна на ищеца, че нееднократно искал среща с ИСДВР, но такава му е била отказвана. Ответникът по никакъв начин не опроверга тези твърдения на ищеца и в контекста на останалите доказателства счита, че същите следва да бъдат кредитирани. Необходимо е да се отбележи още, че е налице незаконосъобразно бездействие на ИСДВР, но и така създадената организация  дори и при желание за действие е трудно изпълнима. Установено е по делото, че лишените от свобода в ЗООТ „Враца“ за процесния период  са на брой от 97 до 108. Същите са разпределени в три групи, т.е. около 35 човека в група. Ищецът е разпределен във втора група. Съгласно плана за осмисляне на присъдата всяка седмица следва да има индивидуални беседи и разговори с ИСДВР за постигане на цел № 1, заложена в плана. Постоянна /ежедневна/ индивидуална работа с лишения от свобода Г. следва да се осъществява от ИСДВР за постигане на цел № 3. Съгласно  графика за  разпределение на времето на лишените от свобода от ЗООТ „Враца“ ИСДВР  посещава групата си, работи индивидуално с лишените от свобода и провежда планирани мероприятия два часа дневно, разпределени по един час до обяд и един след обяд, като за това време следва да работи с около 35 лишени от свобода за изпълнение на техните план за осмисляне на престоя в ЗООТ и план за изпълнение на присъдата. Дори и елементарна аритметика показва, че това е невъзможно. Видно от горното намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, водещо до нарушение на забраната на чл. 3  от ЗИНЗС. С оглед на изложеното и по отношение на социалната и възпитателна работа с лишените от свобода исковата претенция се явява частично основателна, а именно по т. 6 като обезщетението, което следва да се присъди, следва да бъда определено по справедливост съгласно разпоредбите на ЗЗД.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

            Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна  следното:

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, в който смисъл е чл. 205, ал. 1 от АПК.   

С Определения от 18 05 2023 г., 07 06 2023 г. и 03 07 2023 г. на страните са давани изрични указания, разпределена е и доказателствената тежест между тях.

С Информация за л/св Ц.Б.Г. /л. 23 и л. 51/, Началникът на Затвора Враца установява, че същият за периода 14 02 2023 - 28 02 2023 г. е настанен в спално помещение № 8, където са настанени още петима лишени от свобода. От 28 02 2023 - 12 04 2023 г. е преместен в спално помещение № 9, където са настанени още шестима лишени от свобода.

С Констативен Протокол от 09 06 2023 г. /л. 42/, въз основа на възложена от съда проверка, служители при ОД на МВР Монтана са извършили проверка в ЗООТ Бойчиновци на два броя бани, спално помещение № 8 и спално помещение № 9, находящи се на ет. * , голямо и малко крило на сградата, при която проверка установяват, че ЗООТ е разположен на целия трети етаж на затворническия корпус, който етаж е с две крила - голямо и малко, съединени с обща етажна площадка. Има две помещения, предназначени за бани, като едното е в малкото крило, с обща площ от 11,24 кв.м. и е оборудвано с 1 бр. мивка, 3 бр. душа, с обособени отворени душ кабини и ел.бойлер. Второто помещение е в голямото крило, с обща площ от 13,05 кв.м. и оборудвано с 1 бр. мивка, 3 бр. душа - един от които не работи - липсва душ батерия и обособени 3 бр. отворени душ кабини и ел. бойлер. Има и трета баня, която е в ремонт и не се използва. Спално помещение № 8 е с обща площ от 36,12 кв.м., ведно със санитарен възел с размери 1,4 м на 1,3 м. В помещението има 5 броя единични легла и 1 бр. двуетажно легло, всяко с размери 1,9 м на 0,70 м.; 1 бр. маса с размери 0,8 м на 0,8 м; 1 бр. чин с размери 1,2 на 0,45 м; 7 бр. метални шкафчета, всяко с размери 0,45 м на 0,40 м. и 7 бр. столове. Има два броя прозорци. Спално помещение № 9 е с обща площ от 36,24 кв.м., ведно с обособен санитарен възел, който е с размери 1,40 на 1,30 м. В това спално помещение има 6 броя единични легла, всяко с размери 1,9 м на 0,70 м.; 2 бр. маси, всяка с размери 0,80 м на 0,80 м; 1 бр. чин с размери 1,2 на 0,45 м; 9 бр. метални шкафчета, всяко с размери 0,45 м на 0,40 м. и 1 бр. метално шкафче с размери 0,50 м на 0,50 м.

Със Заповед № ЛС-04-268 с нечетлива дата на Министъра на Правосъдието е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода /л. 63-65/, където в четири раздела са посочени вещите, които могат да държат при себе си в спалните помещения, както и тези, които се съхраняват в специално определени помещения и могат да се ползват по ред определен от Началника на Затвора, респ. съответното общежитие.

Съгласно утвърден, от Началник сектор ЗООТ „Враца”, график № 1779/30 01 2023 г. за посещение на медицинския център от лишените от свобода, същите имат възможност да посещават медицинския център от понеделник до четвъртък, в зависимост от това, в кое спално помещение са настанени и на кой етаж, като за целта се записват за посещение в МЦ при постовия на пост № 1 всяка сутрин от 06,20 ч. до 07,00 ч. Ден петък е определен за работа с документация и аптека, прием и медицински преглед на спешни случаи.

Видно от книгата за вписване на лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ, - /л. 67 - 72/ и за исковия период, ищецът не се е записвал като нуждаещ се от медицинска помощ.

Съгласно утвърден график вх. № 2064/02 02 2023 г. за разпределение на времето на лишените от свобода от ЗООТ Враца /л. 78/ - в т. 6, т. 8 и т. 11 са предвидени срещи и посещение на ИСДВР /инспектор социални дейности и възпитателна работа/, които срещи и посещение се заключават във вземане на поща и запознаване с обстановката по време на дежурството от 8,30 до 8,40 ч и провеждане на планирани мероприятия за времето от 10,30 до 11,30 ч. и 13,30 - 14,30 ч.

Съгласно План за осмисляне престоя в ЗООТ /л. 79/ - за л/св Ц.Г. са предвидени ежеседмични индивидуални разговори и беседи с ИСДВР с оглед осъзнаване на личната отговорност за извършеното правонарушение; постоянни индивидуални срещи по спазване на ЗИНЗС.

Съгласно дневник за индивидуална работа е видно, че на 16.02.2023 година е проведена среща с ИСДВР за опознавателна беседа и запознаване с изготвения план за осмисляне на престоя в ЗООТ; на 17.02.2023 година на Г. ***; на 13.03.2023 година е връчено уведомление за доброволно изпълнение и на 11.04.2023 година е връчено от ИСДВР уведомление от РС Враца. Като индивидуална работа е отразено и настаняване в група на 12 04 2023 г.; 03 052023 г. - интересуване от обявата за чистач и изразено желание за кандидатстване; 05 05 2023 г. назначаване на работа, считано от 09 05 2023 г. и запознаване с графика за почистване. Същият ден е споделил и за проблем с л/св от 9-та група, който работи в кухнята и разнася храната; м. 05 (без дата) запознат с плана на присъдата и обсъждане на заложените цели и задачи.

Съгласно докладна записка вх. № 3941/06 03 2022 г. /л. 81-82/ на ИСДВР М*** Д*** и А*** П*** , във връзка с утвърден график за провеждане на корекционни програми през 2023 г., е извършен подбор на л/св, желаещи за участие в една такава програма, като за л/св Ц.Г. е посочено, че същият е новопостъпил и подлежи на преминаване през задължителна адаптация към условията за изтърпяване на наложеното наказание.

От показанията на разпитания свидетел Х*** И*** С*** , на длъжност ИСДВР в ЗООТ Бойчиновци, се установява, че е имала много срещи за времето, в което л/св е бил в общежитието в Бойчиновци. Една от срещите е основна и тя е когато е запознат с плана за престоя си в общежитието, който той е подписал. Друга основна среща е интервю във връзка с представяне на комисия по чл. 35 от ПП ЗИНС за подбор на лишените от свобода за ангажиране с трудова дейност на външни работни обекти или на обекти под контрол. Трета основна среща е по повод преместването му от едно в друго помещение, за което има документи по делото. Това преместване се извършва от свидетелката като ИСДВР на неговата група, в случая от 8-мо в 9-то помещение. Тази среща не е била инициирана от лишения от свобода, а е била по повод обход на спалните помещение, какъвто се извършва ежедневно, като по време на един от тези обходи установява, че има проблем, който налага преместването му. При обхода оглеждат, минават през помещенията, за проблеми, за нещо нередно, за разговори евентуално, за обстановката и така по време на обхода, в процес на разговор с други лишени от свобода разбира, че има проблем, който не е от самия ден и той е могъл да инициира такава среща във времето, което им е определено по графика за срещи. Има график, за функционалното разпределение на ИСДВР-тата, който е утвърден от Началника на общежитието. Графикът, който ми се показва е точно този, за който говоря. (График на л. 24)  Има часове - сутрин в 8:30 часа вземат пощата, когато л/св също могат да ги информират за евентуално възникнал проблем. След това, сутрин и след обяд имат два часа по графика, в които часове могат да инициират срещи. Това са часовете, в които те провеждат срещи с лишените от свобода. Ежедневно се срещат с лишените от свобода. Освен това в случай на проблем и извън срещите, л/св могат да пускат молби до Началник на общежитието, до Началник на затвора, външни институции, в които си споделят проблемите и в писмен вид. На база на това, след това провеждаме инициирана среща. Така, че има възможности оспорващият да си съобщи проблемите. Има дневник за индивидуална работа и там отразяват срещите с л/св. Има две помещения, в които провеждат срещи и си ги разпределят във време, така че да не се засичат с другите ИСДВР. Понякога и по двама са разнасяли документацията, за да могат да се срещнат с всички желаещи. В ЗООТ гр. Бойчиновци са три ИСДВР, имат график за заместване и този, който замества поема лишените от свобода на колегата си. Не във всички периоди са трите заедно. Не може да определи като бройка колко човека я търсят за този един час, като отделеното време на л/св е в зависимост от проблема/от ситуацията. В тези часове те са на разположение и трябва да дойдат и просто да кажат: „Г-жо, може ли да поговорим?“, което е достатъчно. Другият начин е да напише. Всяка сутрин ние получаваме пощата лично. Третият начин е при обход. Има и други начини. Ако е толкова спешно има колеги от надзорния състав, ако наистина има някакъв проблем и те са сигнализирали, те ни се обаждат и тогава вече в зависимост от ситуацията, отиваме на място. Има начини да се сигнализира за проблем. Индивидуалните срещи са регламентирани в графика и когато имат нещо планирано за работа с тях, ги търсят. Правят списък на хората, които са предвидила за съответния ден.

От показанията на свидетелката М*** Д*** се установява, че същата няма ангажименти към л/св от втора група, в която е разпределен ищеца, тъй като по функционално разпределение тя води първа група и замества трета. Единствено може да връчва документи на л/св от друга група.

Видно от Констативни протоколи за месеците февруари и март 2023 г. /л. 96-97/ в Затвора Враца са извършени дезинсекция и дератизация на общите части, под, стени, коридори, килии, вишки, дюшеци, кухни, столова, складове, фитнес и др. като е посочено, че няма оплакване и наличие на вредители при напускане на обекта.

Представени са още Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги от 20 01 2021 г. с предмет извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните й служби. /л. 83-95/, дневник за индивидуална работа с ищеца /л. 148 -150/, разпределение на функционалните задължения на ИСДВР, длъжностна характеристика на ИСДВР, Протокол от разпределителна комисия по чл. 35, ал. 3 от ППЗИНЗС, Заповед за срока на адаптация в условията на ЗООТ „Враца” на новопостъпили лишени от свобода, Заповед за отмяна на Заповед, с която се забранява тегленето на пари от персоналните карти на л/св и изплащането им в брой.   

С Протоколно Определение от 06 07 2023 г. /л. 129-136/ на ищеца са дадени указания, че за твърденията си изложени в съдебното заседание, за следващо такова следва да ангажира надлежни доказателства, включително свидетелски показания, а именно: за забраната за пари в брой; за л/св в спално помещение 8, който не е посочен от ответната страна; имената на старшините, на които е казвал да го запишат за зъболекар и медицински преглед, но не е записван. По тези указания същият не ангажира доказателства.

            При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

Съдът приема искът предявен от ищеца л/св Ц.Г.,*** за процесуално допустима.  

Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съгласно цитираният чл. 3, ал. 1 от с.з. - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. 

Съгласно чл. 284, ал. 2 и 3 от ЗИНЗС - В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс  За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно  § 4б, ал. 3, изр. първо и ал. 4, изр. първо от ДР на ЗИНЗС - Производствата за защита срещу неоснователни действия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел I от Административнопроцесуалния кодекс. Производствата за защита срещу неоснователни бездействия на органите по изпълнение на наказанията, извън случаите на чл. 276 – 283, се разглеждат пред административния съд по местоизпълнение на наказанието по реда на глава петнадесета, раздел II от Административнопроцесуалния кодекс.

Съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗИНЗС - Лишените от свобода могат да разполагат с парични суми до размера на една минимална работна заплата, установена за страната.

Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗИНЗС - Лишените от свобода имат право на: т. 4. парични суми за задоволяване на лични нужди.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗИНЗС - Медицинските специалисти в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода изпълняват задълженията на здравни инспектори и дават предписания относно: т. 3. хигиената и чистотата на помещенията и на настанените в тях лишени от свобода и т. 5. здравословните и безопасните условия на труд на лишените от свобода и възлагането на работа в съответствие с тяхното здравословно състояние.

Съгласно чл. 119а, ал. 1 и ал. 2 от ПРЗИНЗС - Дейността по държавния здравен контрол в ГДИН и териториалните й служби се осъществява съобразно Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им нормативни актове. Дейността по държавния здравен контрол се осъществява от сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" в следните основни направления: т. 11. контрол на извършваните дезинсекционни и дератизационни обработки в териториалните служби на ГДИН.

Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗД - По смисъла на този закон  "Дейности със значение за здравето на човека" са: б. „е” извършване на дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

Съгласно чл. 151, ал. 1 от ЗИНЗС - На лишените от свобода се осигуряват условия за: т. 2. хигиена на ръцете и краката; т. 3. къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично; след всяко ползване на баня помещението се почиства и дезинфекцира.

Съгласно чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС - На лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

Съгласно чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС - Социалната дейност и възпитателната работа са основни средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

Съгласно чл. 128, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и редът за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода се определят с наредба, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието.

Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010/ - Приемът в медицинския център се извършва по график, утвърден от началника на затвора или поправителния дом. Лишените от свобода, които желаят да посетят медицински специалист, се записват в специален дневник, който се съхранява при постовия надзирател. Прегледът се осъществява от медицинския специалист в срок до 24 часа от вписването.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № 2/2010 - Амбулаторният прием се извършва от медицински специалист в медицинския център, като при необходимост може да присъства и служител от надзорно-охранителния състав.

Съгласно чл. 14 от Наредба № 2/2010 - Болните с температура или съмнения за инфекциозно заболяване, с травми, отравяния или други спешни състояния се приемат незабавно и по всяко време.

Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 2/2010 - Осигуряването на спешна медицинска помощ в местата за лишаване от свобода в извънработно време на медицинския център се урежда със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по предложение на директора на медицинския център. Изпълнението на заповедта се възлага на дежурните главни надзиратели или съответстващите на тях длъжностни лица в затворническите общежития.

Съгласно чл. чл. 43, ал. 4 и 5 от ЗИНЗС - Минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС - Спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване.

Видно от действащата правна уредба, основната цел преследвана от закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Наличието на такова отнасяне към л/св и поставянето му в неблагоприятни условия се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства, и тяхното кумулативно въздействие върху неговото физическо и психическо състояние. Същевременно, всяко друго действие и/или бездействие, което е извън визираните в чл. 3 на ЗИНЗС, се разглежда при други условия и друг ред, в който смисъл е пар. 4 от ДР на закона.

По отношение на т. 1 от иска - забрана на пари в брой. Това обстоятелство безспорно се установява с оглед на представената Заповед № Р-450 от 10 02 2023 г. на Началника на Затвора Враца, която, в частта, с която е забранено тегленето на пари в брой, е отменена с втора Заповед № Л-778/13 03 2023 г. на Началник на Затвора Враца. В случая следва да се има предвид, че издадените административни актове, в случая от Началник на Затвора Враца, именно като индивидуални такива, подлежат на самостоятелен съдебен контрол отделно и независимо от незаконосъобразните действия и бездействия, чийто съдебен контрол стои на друго правно основание. От друга страна забраната за притежаване на пари в брой не е от естество, което да води до уронване на човешкото достойнство, респ. да поражда чувства на страх, незащитеност или малоценност у л/св. Забраната за притежаване на пари в брой, сама по себе си не води след себе си нечовешко или унизително отнасяне. Това условие за изтърпяване на наказанието не е до такава степен неблагоприятно, че да предизвиква силни физически и/или психически страдания и чувства на страх и безпомощност. В тази връзка не е без значение обстоятелството, че л/св, в това число и ищеца, не са лишени от възможността да разполагат с парични суми за задоволяване на лични нужди, за които законодателят не приема изрично, че следва да са в брой. Самият оспорващ не твърди да е лишен от възможността изцяло да разполага с парични средства за лични нужди, не само от такива в брой, а от там това обстоятелство не може да причини настъпването на каквито и да било неимуществени вреди. Тези вреди, поради това и че не попадат в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС не се и презумират, а в случая не са ангажирани никакви доказателства, които да ги установяват.

По отношение на т. 2 от иска - наличие на насекоми/дървеници, от които вечер не може да спи. По тези твърдения са представени сключен договор с външно дружество за извършване на регулярни дейности по дезинсекция и дератизация, протоколи от извършвани за периода такива дейности по отношение на помещенията в ЗООТ, от които е видно, че няма бездействие на администрацията на затвора, поради което това твърдение остава недоказано в настоящото производство.

По отношение на т. 3. невъзможност да се къпе нормално, поради наличието на два душа. В тази връзка ищецът не навежда конкретни възражения, както и какво влага в понятието „да се къпе нормално”, тъй като „нормалното“ къпане за всеки е различно. Отделно от това, видно от извършената проверка от служители на ОД на МВР Монтана, в ЗООТ гр. Бойчиновци има работещи две помещения за къпане с общо пет работещи душа /едно от помещенията е в ремонт/, създадена е и надлежна организация за посещение на тези помещения, каквито са законовите изисквания. Отделно в самото спално има санитарен възел с осигурена постоянно течаща вода, необходима за извършването на ежедневна хигиена, поради което от това твърдение не се установява нарушение на чл. 3 от закона.

По отношение на т. 4., че има трима социални инспектори, като двама от тях не си вършат работата. От показанията на разпитаната свидетелка Х*** С*** , ИСДВР на втора група, към която е ищецът, както и от доказателствата представени по делото не се установява този инспектор, обективно и реално да изпълнява функциите, възложени му от закона и с това да подпомогне л/св и в частност ищеца, за неговата личностна промяна и изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото. С лишените от свобода следва да се осъществява, както групова, така и индивидуална работа, като в случая не се установи по делото да е извършвана такава. Видно от самия график /л. 24/ установеното време за тази социална и възпитателна дейност е крайно недостатътчно спрямо броя л/св разпределени към определените за това служители (ИСДВР). От приложения дневник за индивидуална работа е видно, че индивидуалната работа с ищеца се е състояла в първоначалната опознавателна беседа и запознаване с изготвения план за осмисляне на престоя в общежитието; връчване на призовки и уведомления; настаняване в група; проявен интерес от обява за работа, назначаването му на работа. Единствено през месец май се установява същностна дейност на ИСДВР и то не по негова инициатива, а по повод на споделен проблем от ищеца с друг л/св. Същият месец май, ищецът е запознат с плана на присъдата и са обсъждани заложените цели и задачи, което е повече от два месеца предвид настаняването му от 14 02 2023 г. или ИСДВР не упражнява същностна дейност, с която да подготви и подпомогне л/св. за личностна промяна, за изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото, което е същностната дейност на социалната и възпитателна работа на тези служители. В тази връзка представеният график за разпределение на времето на л/св, на който се позовава и свидетелката С*** - ИСДВР, в разчетеното време на л/св в ЗООТ е предвидено единствено работа по групи, индивидуалната такава не е включена и за съда не става ясно, кога и в кой часови диапазон може да бъде провеждана. Социалната и възпитателна дейност е една от най-важните и съществени средства за ресоциализация на л/св, а липсата на такава е нарушение на чл. 152 от ЗИНЗС. Това бездействие на ИСДВР Х*** С*** и Началникът на Затвора, обаче, само по себе си не предизвиква силни физически и/или психически страдания, които да попадат в обхвата и да създават предпоставки за нарушаване изискванията на чл. 3 от закона.

 По отношение на твърдението в т. 5, че в ЗООТ няма лекар, а медицинска сестра, която могат да посещават веднъж седмично по 1 час за всички. В случая липсата на лекар в самото общежитие, само по себе си не е обстоятелство, което да създава неблагоприятни условия за живеене. Задължение на администрацията на Затвора е да осигури възможност за посещение и прием на л/св в медицински център, каквото в случая е подсигурено в ЗООТ, гр. Бойчиновци. Не се спори, че в общежитието има медицинска сестра и установен ред, съгласно представения по делото график, който график ищецът е имал възможност да спазва. В тази връзка не се установи от книгата за вписване на л/св, които се нуждаят от медицинска помощ, същият да се е записвал за посещение, а съгласно Протоколно Определение от 06 07 2023 г. /л. 129-136/ и дадените му указания, по тези си твърдения, същият не ангажира доказателства да е имал нужда и да не му е осигурена медицинска помощ.  

По отношение на твърдението в т. 6, че в помещение предназначено за трима са настанени седем човека. Минималната жилищна площ, която следва да бъде осигурена на един л/св е предвидена в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Текстът на тази норма не пояснява установената минимална площ от 4 кв.м. дали включва или изключва мебелите в помещението. В тази връзка в своя практика ЕСПЧ пояснява, че заетото от мебели пространство в помещението би могло да представлява нарушение по чл. 3 от закона и Конвенцията, но не само по себе си и при определени условия. Безспорно е, че в спалното помещение, където е настанен ищецът, всеки лишен от свобода разполага със самостоятелно легло, т.е. на тези лица им е осигурена  възможност за уединение. Осигурени са им шкафове, където да съхраняват личните си вещи, маса и столове. За периода 14 02 2023 - 28 02 2023 г. е настанен в спално помещение № 8, където са настанени още петима лишени от свобода, а от 28 02 2023 - 12 04 2023 г. е преместен в спално помещение № 9, където са настанени още шестима лишени от свобода. По делото е допусната извършването на проверка от служители на ОД на МВР Монтана, при която проверка е установено, че Спално помещение № 8 е с обща площ от 36,12 кв.м., ведно със санитарния възел. В помещението има 5 броя единични легла и 1 бр. двуетажно легло, всяко с размери 1,9 м на 0,70 м.; 1 бр. маса с размери 0,8 м на 0,8 м; 1 бр. чин с размери 1,2 на 0,45 м; 7 бр. метални шкафчета, всяко с размери 0,45 м на 0,40 м. и 7 бр. столове. Има два броя прозорци. Спално помещение № 9 е с обща площ от 36,24 кв.м., ведно с обособен санитарен възел, който е с размери 1,40 на 1,30 м. В това спално помещение има 6 броя единични легла, всяко с размери 1,9 м на 0,70 м.; 2 бр. маси, всяка с размери 0,80 м на 0,80 м; 1 бр. чин с размери 1,2 на 0,45 м; 9 бр. метални шкафчета, всяко с размери 0,45 м на 0,40 м. и 1 бр. метално шкафче с размери 0,50 м на 0,50 м. С оглед общата квадратура на мебелите в спално помещение № 8 и № 9, и при извършването на прости математически изчисления, за сп. Помещение № 8 се получава свободна площ от 3,98 кв.м., а за сп. Помещение № 9 - 3,79 кв.м., от което може да се направи обоснован извод, че л/св имат възможност да се движат свободно и безпрепятствено между мебелите, респ. разполагат с едно минимално свободно пространство, съответстващо на положението, в което сами са се поставили. Самото спално помещение разполага с мивка и тоалетна, което е допълнително и немаловажно удобство за л/св. настанени в него. С оглед на установените фактически обстоятелства и доколко наличните в спалното помещение мебели, не създават по-големи затруднения и неудобства от обикновено необходимото, свързано с ограничителния режим, при който са поставени л/св, съдът приема, че от страна на ответника не е налице твърдяното бездействие, с което да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС. В международното право, няма указана каква следва да е точната квадратура на жилищната площ, която следва да бъде налична, като в практиката е възприет минимален стандарт от 3 кв.м. свободна площ за всяко лице. За да се приеме, че свободната жилищна площ създава предпоставки за неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното наказание, респ. унизително отношение, е необходимо да се установи липса на възможност, както за уединение при ползване на санитарния възел, така и за свободно движение в помещението, лично пространство, т.е. липса на самостоятелно легло за спане, по-малко от три квадратни метра свободна жилищна площ, също така липса на естествена вентилация и светлина, отопление, които обстоятелства могат да обосноват нарушение на чл. 3 от Конвенцията, каквито не са установени за помещението, в което е настанен ищецът.  

С оглед на изложеното настоящият състав счита, че в настоящото производство ищецът не доказа наличието на незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители на затворническата администрация, които да водят до уронване на човешкото му достойнство или да пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, респ. унизително отнасяне, които действия/бездействия или обстоятелства да са довели до настъпването на претендираните от него вреди, поради което и искът му остава недоказан. Предвид установените в това производство други незаконосъобразни действия/бездействия и обстоятелства, то същите остават извън приложното поле на чл. 276 от ЗИНС и настъпилите евентуални неимуществени вреди не се презумират, като подлежат на установяване по друг различен процесуален ред, в който смисъл е пар. 4 от ДР на ЗИНЗС.    

Съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС - Когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. 

Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

При този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на Административен съд Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че такси и разноски не се внасят предварително.  

            С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна искова молба на л/св Ц.Б.Г. против ГДИН гр. София, която да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за периода 14 02 2023 – 25 04 2023 г., за който период е пребивавал в ЗООТ Бойчиновци. 

ОСЪЖДА Ц.Б.Г. ДА ЗАПЛАТИ на Административен съд Монтана сумата от 10 лева държавна такса за разглеждане на делото, за което след влизане на решението в сила се издаде Изпълнителен лист.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

            На основание чл. 138, ал.1 от АПК  препис  от решението да се изпрати на страните.                                                                                                     

                                                 АДМИНИСТРАТИВЕНСЪДИЯ: