РЕШЕНИЕ

 

 

№ 73/16.4.2019г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Светла Горчева, като разгледа докладваното гр. дело №679/2018 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Ищецът „Първа Инвестиционна Банка” АД гр. София, ЕИК *********, твърди, че с ответника Б.А.С., ЕГН **********, има сключен Договор за банков кредит №76LD-R-001199 от 29.03.2012 г. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът е предоставил на ответника банков кредит в размер 2900.00 евро. Твърди също, че съгласно договора за банков кредит ответникът се е задължил да погаси ползвания кредит съгласно погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора. с Крайният срок за погасяване на кредита е 28.03.2017 г. Ищецът твърди, че отв. Б. С. не е изпълнил договорното си задължение да върне предоставения кредит в уговорения срок, поради което на 16.05.2017 г. предявил заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незбавно изпълнение и изпълнителен лист в общ размер на претендираното вземане 4071.88 евро, от които: 2426.20 евро - просрочена главница; 595.19 евро - просрочена договорна лихва за периода от 28.04.2013 г. до 28.03.2017 г.; 1050.49 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 28.03.2013 г. до 16.05.2017 г. Твърди, че въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен е образувано изпълнително дело №20178070400596 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№807 с район на действие ОС Варна. Твърди също, че по предявено от ищеца заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, ответната страна е представила възражение. Моли съда, да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер 4071.88 евро, от която: 2426.20 евро - просрочена главница; 595.19 евро - просрочена договорна лихва за периода от 28.04.2013 г. до 28.03.2017 г.; 1050.49 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 28.03.2013 г. до 16.05.2017 г. Претендира и заплащане на направените разноски.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. В с. з. чрез назначен особен представител, ответникът не оспорва иска. Моли за справедливо решение, което да е съобразено със съдебно-счетоводната експертиза.

 

В хода на производството е назначена и приета от съда като компетентно и безпристрастно дадена съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която ответникът е направил само дванадесет вноски за погасяване на кредита, както следва: 56.17 евро на 28.04.2012 г., 56.17 евро на 28.05.2012 г., 56.17 евро на 28.06.2012 г., 56.17 евро на 26.07.2012 г., 56.17 евро на 27.08.2012 г., 56.17 евро на 26.09.2012 г., 56.17 евро на 25.10.2012 г., 56.65 евро на 07.01.2013 г., 56.34 евро на 25.01.2013 г., 56.17 евро на 28.01.2013 г., 56.17 евро на 18.02.2013 г., и 17.34 евро на 28.03.2013 г., на обща стойност 635.86 евро.

Съдът, съобразно представените от ищцовата страна документи намира за безспорно установено твърдяното облигационно правоотношение по Договор за банков кредит №76LD-R-001199 от 29.03.2012 г., както и че съгласно договора за банков кредит ответникът се е задължил да погаси ползвания кредит съгласно погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора, с краен срок за погасяване на кредита - 28.03.2017 г.

Видно е също от представените документи, че въз основа на предявено от кредитодателя „Първа Инвестиционна Банка” АД заявление от 17.05.2017 г., РС Девня е издал Заповед №288 от 18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист №361 от 18.05.2017 г. срещу длъжника Б.А.С., за сумата: 4071.88 евро, от която: 2426.20 евро - просрочена главница; 595.19 евро - просрочена договорна лихва за периода от 28.04.2013 г. до 28.03.2017 г.; 1050.49 евро - просрочена наказателна лихва за периода от 28.03.2013 г. до 16.05.2017 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението – 17.05.2017 г., до окончателно плащане.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения Договор за банков кредит №76LD-R-001199 от 29.03.2012  г., е, че между страните е налице облигационно отношение, неоспорено от ответника Б. С., с който на ответника е предоставен банков кредит в размер 2 900.00 евро срешу задължение за погасяване съгласно погасителен план – Приложение №1, неразделна част от договора, чрез задължителна месечна вноска, формирана като сбор от главница и лихва за използвания финансов ресурс. Видно от назначена и приета от съда като компетентно и безпристрастно издадена съдебно-счетоводна експертиза, ответникът е извършил плащане на вноски по процесния договор в общ размер 635.86 евро, като последната вноска от ответника е направена в непълен размер.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест в производството при наведените с исковата молба отрицателни фактически твърдения, в тежест на ответника е да установи чрез пълно и главно доказване извършено плащане по договора, но ответната страна не представя доказателства в тази насока.

Предвид обстоятелството, че с поведението си ответната страна е станала причина за завеждане на заповедното производство, а в последствие и уведомяването му по реда на чл.47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение, е дала основание за завеждане на исково производство, съдът намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното искане с приложен списък на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в размер 159.28 лв държавна такса, 515.03 лв внесен депозит за особен представител, 150.00 лв депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, и 150.00 лв юрисконсултско възнаграждение, както и сторените разноски по досъдебното производство, от които, 159.28 лв държавна такса и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.А.С., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Първа Инвестиционна Банка” АД гр. София, ЕИК *********, сумите: 2426.20 евро (две хиляди четирстотин двадесет и шест евро, 20 евроцента) просрочена главница по Договор за банков кредит №76LD-R-001199 от 29.03.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване – 17.05.2017 г. до окончателно плащане; 595.19 евро (петстотин деветдесет и пет евро, 19 евроцента) просрочена договорна лихва за периода от 28.04.2013 г. до 28.03.2017 г.; 1050.49 евро (хиляда и петдесет евро, 49 евроцента) просрочена наказателна лихва за периода от 28.03.2013 г. до 16.05.2017 г.; за които вземания са издадени Заповед №288 от 18.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и Изпълнителен лист №361 от 18.05.2017 г. по ч. гр. дело №440/2017 г. на РС Девня, на основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА Б.А.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа Инвестиционна Банка” АД гр. София, ЕИК *********, сумата 1183.59 лв (хиляда сто осемдесет и три лева, 59 ст.), представляваща обезщетение за направени разноски в исковото производство и в заповедното производства, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от съобщаването.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: