Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3709 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.Р.И.“ ЕООД
срещу наказателно постановление № 03 – 009444 от 04.04.2018
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което
на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414,
ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на
чл. 62, ал. 1 КТ.
Дружеството
– жалбоподател излага съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Оспорва фактическата обстановка, описана в АУАН и НП. Твърди, че
съставените АУАН и НП не съдържат предвидените в закона реквизити. Излага
довод, че в наказателното постановление не е описана нарушената разпоредба.
Намира, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество се представлява от своя процесуален представител адв.
Дончо Дончев от САК, който поддържа жалбата, като в пледоарията си по същество
аргументира изложените доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Изразява становище, че в случая правоотношението с Владислав
Вълков не е трудово, тъй като в конкретния случай е уговорено възнаграждение за
конкретен резултат, а не въз основа на отработеното време, който извод следва от
представената при проверката декларация от лицето. На следващо място сочи, че
няма задължение от страна на Владислав Вълков да полага труд на определено
място и за определено време. Поддържа искането за отмяна на наказателното
постановление.
В проведеното
открито съдебно заседание въззиваемата страна
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител ст. юрисконсулт Д.О., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, акцентирайки в своята пледоария върху обстоятелството, че от
представените в хода на проверката доказателства се установява наличието на
трудово правоотношение между въззивното дружество и В.В. Посочва, че от попълнената от лицето декларация се
установява, че е налице повтаряемост на функциите, а
отделно от това посочва и определено работно време. Позовава се и на проведения
начален инструктаж на лицето.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
На
14.03.2018 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – офис за недвижими
имоти, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Симеон“ № 30,
ет. 6, стопанисван от въззивното дружество „А.Р.И.“
ЕООД.
В хода на
проверката в офиса са установени няколко лица, едно от които е В.В.В. който седял пред компютър и работил с базата данни на
дружеството. В. В. попълнил декларация от лице, работещо по трудово/гражданско
правоотношение във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и
осигурителното законодателство на основание чл. 399 КТ вр.
чл. 402, ал. 1, т. 3, чл. 402, ал. 2 КТ и чл. 39, ал. 1 АПК и чл. 40, ал. 1 АПК
и чл. 110, ал. 4 ДОПК.
В
декларацията В. посочил личните си данни, като декларирал, че има сключен
граждански договор и получава възнаграждение в размер на 0,70 лв. за извършен
оглед, 2 лв. за консултация и 0,10 лева за консултация по телефон. В графата за
работно време посочил, че същото е от 10,00 часа до 14,00 часа. В графата за
почивни дни написал „идвам, когато си искам“.
Св. Д.
проверила и книгата за начален инструктаж, в която нямало записвания, като
удостоверила извършената от нея проверка с нарочно записване на имената и
длъжността си, датата на проверката и подпис.
На същата
дата била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК на представител на
жалбоподателя за предоставяне документи, подробно посочени от контролните
органи, включително документи, удостоверяващи провеждането на инструктаж по
безопасност и здраве и трудовите досиета на работещите лица по трудови
правоотношения с дружеството.
След
проверката от дружеството били предоставени сключен на 15.03.2018 г. трудов
договор с Владислав Владимиров Вълков и книга за начален инструктаж, в която
същият на 14.03.2018 г. се подписал.
Св. Д.Д. приела, че въззивното
дружество е осъществило състав на нарушение по чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като на
14.03.2018 г. в обект – офис, находящ се в гр. Варна,
ул. „Цар Симеон“ № 30, ет. 6, стопанисван от въззивното
дружество „А.Р.И.“ ЕООД, същото в качеството на работодател е допуснало до
работа лицето В.В.В. да престира
труд с определено работно време от 10,00 часа до 14,00 часа, с уговорено
трудово възнаграждение и с определено работно място (обекта на контрол – офис),
да изпълнява трудовите си функции на агент недвижими имоти (брокер), без да е
сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено
възражение срещу съставения АУАН, като на 04.04.2018
г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал.
3 КТ наложил на „А.Р.И.“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1700 лева за
нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. Д.Н.Д. и
писмени доказателства: заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, декларация от В.В.В.,
трудов договор между „А.Р.И.“ ЕООД и В.В. В.,
извлечение от книга за начален инструктаж, протокол за извършена проверка,
идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 АПК, консултантски договор и приемо-предавателен протокол.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. Д.Н.Д.
като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе
си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства.
Съдът намира всички
представени по делото писмени доказателства за достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното
постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 – дневен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Съдът
намира, че в конкретния случай между въззивното
дружество и В.В.В.е налице договор за изработка,
който договор е консенсуален, двустранен, възмезден и
неформален договор. Той се счита сключен с постигането на съгласие между
страните по него, като създава задължения и за двете страни. Изпълнителят
трябва да изработи нещо на свой риск съобразно поръчката, а възложителят трябва
да приеме изработеното и да го заплати. Предмет на задължението на изпълнителя
е конкретен трудов резултат, който може да бъде постигнат чрез полагане както
на физически, така и на умствен (интелектуален) труд. Изпълнителят по договора
за изработка не дължи труд, а конкретен уговорен резултат, поради което, ако
работата му не даде резултат или при невиновна невъзможност за изпълнение (чл.
267 ЗЗД), не му се дължи възнаграждение.
В конкретния
случай В.В.В. е декларирал, че получава
възнаграждение при извършването на оглед или консултация. Заявеното от него се
потвърждава от представените по делото консултантски договор и възлагателен протокол. Следователно същият не получава
възнаграждение, в случай че тези дейности не бъдат извършени от него. В този
смисъл съдът намира, че правоотношението между страните разкрива всички
характеристики на договор за изработка.
От
доказателствата по делото не се установява В.В. да получава определено трудово
възнаграждение с постоянен характер. Действително той е посочил, че има работно
време, но при липса на постоянно трудово възнаграждение съдът намира, че
правоотношението не може да бъде квалифицирано като трудово.
Изводите на
съда не се променят и от сключения на следващия ден трудов договор, доколкото
той не е съществувал на датата, на която е извършена проверката и на която се
твърди да е извършено нарушение на трудовото законодателство. Извършването на
начален инструктаж по безопасност и здраве след извършването на проверката от
контролните органи не може да запълни липсващите елементи на твърдяното трудово
правоотношение.
По
изложените съображения съдът намира, че нарушението не е извършено, респективно
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно като издадено в
противоречие с материалния закон, поради което и следва да бъде отменено.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03
– 009444 от 04.04.2018 г., издадено от директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „А.Р.И.“ ЕООД на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: