Решение по дело №2131/2019 на Районен съд - Габрово

Р Е Ш Е Н И Е

       № 542

гр. Габрово, 13.12.2019 г.

                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на дванадесети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ

 

при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2131 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1  СК.

Ищецът П.К.К. излага, че с ответницата П.С.К. са сключили брак на 22.02.1992 г. в гр. Габрово, от който брак нямат ненавършили пълнолетие деца. Твърди, че преди повече от 7  години напуснал ответницата, като 2 години по-късно съпрузите отново направили опит да заживеят заедно, но след 9 месеца съвместно съжителство П.С.К. си тръгнала и заминала за Великобритания където живее и работи до настоящия момент. При установилата се фактическа раздяла претендира бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищецът не претендира издръжка за себе си. Счита, че страните нямат семейно жилище и не релевира искане за ползване на такова.

Ответницата, П.С.К., взема становище за прекратяване на брачната връзка поради дълбоко и непоправимо разстройство без съдът да се произнася по въпроса за вината. Не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения за наличие  фактическа раздяла, както и че страните нямат семейно жилище. Няма претенции за издръжка от съпруга си след развода. Желае след допускане на развода да продължи да носи фамилното име К..

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за граждански брак от 22.02.1992 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние  при Община Габрово, на 22.02.1992 г. в гр. Габрово, П.К.К., ЕГН ********** и П.С. Н., ЕГН **********, са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – К., за което е съставен акт за граждански брак № 0041 от същата дата.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля В.Д.М., показанията на когото съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и основани на личните му възприятия за осъществени в правната действителност факти. Въз основа на показанията, се установява, че страните от самото начало на брака имали проблеми в отношенията си, които проблеми се задълбочили през годините. Съпрузите не живеят заедно от 2012 г., като впоследствие направили опит да се съберат отново, но без успех.

Страните не спорят и с протоколно определение от 12.12.2019 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията помежду им е отделен факта, че съпрузите живеят разделено от 2015 г..

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства и отделените за безспорни между страните обстоятелства, съдът приема, че между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Сложилото се през 2015 г. окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.

 

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.

Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата П.С.К. да продължи да носи брачното си фамилно име. Обстоятелството, че ответницата е направила изрично искане за запазване на фамилното си име, при приложимия СК, е ирелевантно.

Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като направените от ищеца разноски за производството остават в негова тежест. Постигнатото между страните споразумение по отношение понасянето на разноските за производството има облигационно действие, ограничено до отношенията помежду им, но не дерогира уредбата на държавните такси, която има публичноправен характер.

 Така мотивиран, СЪДЪТ,

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 0041/22.02.1992 г. на Община Габрово, между П.К.К., ЕГН ********** и П.С.К., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН,  на основание чл. 44, т. 3 вр.  чл. 49, ал.1 СК.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА П.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

ОСЪЖДА П.С.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:*** да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: