№ 83
гр. Ямбол, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Господинова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20202300500481 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Главна Дирекция "Пожарна безопасност
и защита на населението" към МВР гр.София, подадена от юр.к. Т. С., против Решение №
376/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 263/2020 г. по описа на ЯРС в частта, с която ГД
"Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР е осъдена да заплати на Н. П. К.,
с ЕГН ********** сумата от 1396,70 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за
положен извънреден труд, трансформиран в нощен през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер, както и ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати
държавна такса и съдебни разноски за възнаграждение на вещо лице по сметката на ЯРС.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че в нарушение на материалния закон районният съд е допуснал
субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители в
МВР. Сочи, че видът и условията за заплащане на възнагражденията, натуралните
престации и работното време на служителите в МВР са предмет на подробна уредба в
специалния закон - ЗМВР, като при проследяване на нормативната история на закона от
2006г. се налага извода, че редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ няма. Аналогична на КТ била уредбата
само по Наредба №8121з-407/11.08.2014г., но същата като несъответна на ЗМВР, била
поправена с наредбите от 2015г. и 2016г. Въззивникът изтъква, че съгласно разпоредбата на
1
чл.187, ал.1 ЗМВР, нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в ЗМВР е 8 часа, като положеният през нощта труд за всеки 24 часов период е
също 8 часа, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР и при делението на тези часове се получава
коефициент 1, а не 1,143 както е по реда на КТ, или за държавните служители от МВР
положеният нощен труд не се трансформира в дневен, а се заплаща по 0.25 лева на час,
съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В подкрепа на тези свои
доводи въззивникът сочи съдебна практика на районни и окръжни съдилища в страната.
Отделно от това навежда, че ищецът е претендирал заплащане на извънреден труд, но дори
и при прилагане на трудовите норми по КТ - НСОРЗ и коефициента от 1.143, при
превръщането на нощните часове при сумирано изчисляване на работното време в дневни,
се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд, а не извънреден труд. Според
въззивника, в нарушение на процесуалния закон районният съд е приел и кредитирал
съдебно-икономическата експертиза по делото, чийто предмет се разминавал с исковата
претенция и експертизата не отчитала факта, че ищецът е полагал три категории нощен труд
- по график в рамките на месечната норма, по график над месечната норма и по заповед при
извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други.
Предвид изложеното и по подробни съображения посочени в жалбата, моли за
отмяна на обжалваното решение и за постановяване на ново от окръжния съд, с което
предявените искове бъдат отхвърлени, като бъдат присъдени и разноските пред двете
съдебни инстанции по същество. Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Въззиваемата страна не е депозирала отговор на жалбата.
В с.з., въззивникът не изпраща представител. В писмено становище поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, чрез своя пълномощник оспорва въззивната жалба и моли
същата да бъде оставена без уважение и да се присъдят разноски пред въззивната инстанция.
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна
и в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.
За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства,
взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:
Не е налице спор между страните, че през процесния период - 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като Н. П. К. е
заемал следните длъжности: стажант в РД „ПБЗН“ Ямбол и водач на специален автомобил
II степен, той и пожарникар в PC „ПБЗН"-Ямбол към РД"ПБЗН"-Елхово при ГДПБЗН
/съгласно Кадрова справка/, т.е е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл.
142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния
период ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време
се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.
2
Пред ЯРС е била назначена и изслушана ССЕ, основана на отчетните протоколи за
положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости,
предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.10.2016 г. -
30.09.2019 г., ищецът е полагал труд на 24 - часови смени по график, включително и за
времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като ищецът е положил 199 дежурства с продължителност 24
часа, включващи и времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., като общият брой на часовете извънреден
труд, положен от ищеца, включващ и часовете нощен труд, трансформиран в дневен с
коефицент 1.143, за периода е 612 часа /подробно описани в колона 11 от Таблица № 1/.
Видно от ССЕ, паричната равностойност на положения извънреден труд за периода е в
размер на общо 4360,73 лв. /колона 15 от Таблица № 1/, изплатеното възнаграждение по
перо „извънреден труд-дежурства, при сумарно изчисляване на работното време" е за 445
часа в размер на общо 2964,03 лв., а неизплатеното възнаграждение за извънреден труд,
представляващ часове нощен труд, трансформиран в дневен с коефицент 1,143, за периода
01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., е за 167 часа и е в размер на 1396,70 лв. /Таблица № 2/.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е допустима, а разгледана по
същество се преценява, като неоснователна по следните съображения:
Правилно искът е бил квалифицирани от първоинстанционния съд, като такъв: с
правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ)
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се
изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР-
ред.ДВ бр.81/2016 г.). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
3
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г.).
Издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби, в рамките на
процесния период, които са относими към спора са, както правилно е посочил в решението
си първоинстанционния съд са, както следва: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. №
5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след
отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1
АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от
заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-
592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче
липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата,
които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.
При липсата на специално правило, което да определи методология за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно
това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
4
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР
в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Неоснователно се поддържа в жалбата, че продължителността на дневното и
нощното работно време на служителите в МВР е една и съща, което изключва получаването
на коефициента от 1,143. По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в
размер на 8 часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно не изключва
приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, тъй като при сумирано
изчисляване на работно време работодателят отчита работното време на конкретния
работник или служител в края на отчетния период. Ето защо съдът намира за неоснователни
изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.
9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение. В този смисъл е и
даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-262/20 г. -че
не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение / т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6
октомври 2021 г., Sumal, C-882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика).
Предвид изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава
тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за
заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
5
изчислен за процесния период и въз основа на диспозитивното начало, ЯРС е уважил иска
до изчисления от вещото лице размер от 1396,70 лв.
Водим от изложеното, ЯОС счита, че атакуваното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да се потвърди на основание чл.271 ал.1 ГПК. Въззивният съд
напълно споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. В жалбата е
направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на
приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на
заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия.
Институтът на чл.78 ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална справедливост и
недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно цената на общо на
уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 327,77 лв. Настоящият
състав на съда намира за основателно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
С оглед обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по
делото- изготвяне на отговори на жалбата, без явяване в о.с.з., проведено по делото едно
о.с.з., както и обстоятелството, че делото не е с по-висока от обичайната за подобен род дела
фактическа и правна сложност, възнаграждението следва да бъде намалено на 327,77 лв.,
които следва да бъдат присъдени на въззиваемия.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №376/10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 263/2020 г.
по описа на ЯРС в частта, с която ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" към
МВР е осъдена да заплати на Н. П. К., с ЕГН ********** сумата от 1396,70 лв.,
представляваща незаплатено възнаграждение за положен извънреден труд, трансформиран в
нощен през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
31.01.2020 г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер, както
и ГД "ПБЗН" е осъдена да заплати държавна такса и съдебни разноски за възнаграждение на
вещо лице по сметката на ЯРС.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ГД „Пожарна безопасност и защита на населението" към МВР-София да
заплати на Н. П. К., с ЕГН **********, със съд. адрес гр. *******, ул.********, адв. В.Б. от
АК-Варна, сумата 327,77 лв. разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата
6
на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7