Решение по дело №120/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 304
Дата: 10 март 2021 г. (в сила от 10 март 2021 г.)
Съдия: Евгения Иванова Баева
Дело: 20217050700120
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 15 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /10.03.2021 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 120 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Образувано е по жалбата на Г.И.Б. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-В/7640 от 12.12.2020 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0002/05.01.2021 година на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП не въвежда изискване лицето, което кандидатства за подпомагане да е останало без работа след обявяване на извънредното положение или на извънредната епидемична обстановка. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед и да върне преписката на органа с указания за отпускане на помощ. Претендира присъждане на направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Оспорената заповед е връчена лично на жалбодателя на 16.12.2020 година и е оспорена пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна с жалба от 21.12.2020 година. С Решение от 05.01.2021 година директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението не е връчено на жалбоподателя.

Предвид горното съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от активно процесуално легитимирана страна – адресат на оспорения акт.

Административното производство е започнало по инициатива на жалбоподателя, който със Заявление от 02.12.2020 година е поискал предоставяне на месечна целева помощ при обявено извънредното положение или извънредна епидемична обстановка.

На 12.12.2020 година социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е изготвил социален доклад, в който е посочил, че жалбоподателят е работил по трудов договор до 01.11.2019 година и е получавал обезщетение за безработица до м.07.2020 година. Заключението в доклада е, че жалбоподателят не отговаря на изискванията по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП, тъй като е останал без работа преди обявяване на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

Със Заповед № ЗСП/Д-В/7640/12.12.2020 година директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е отказал предоставянето на социална помощ, тъй като семейството не отговаря на изискванията по чл. 16б, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП. В мотивите е посочено, че жалбоподателят е останал без работа преди обявяване на извънредното положение или извънредната епидемична обстановка.

В Решение № 03-РД06-0002/05.01.2021 година директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е възпроизвел мотивите на оспорената заповед и е отхвърлил жалбата срещу нея.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП и при спазване на процесуалните правила. Същата е в писмена форма и съдържа фактически констатации и правни изводи.

Между страните няма спор по фактите.

С Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година в Република България е обявено извънредно положение.

С Решение № 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет на Република България е обявена извънредна епидемична обстановка.

С Решения № № 378 от 12.06.2020 година, № 418 от 25.06.2020 година, 482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609 от 28.08.2020 година, 673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година, извънредната епидемична обстановка е продължена до 31.01.2021 година.

Жалбоподателят е работил по трудово правоотношение до 01.11.2019 година. Съпругата му Елеонора Димитрова Бъчварова работи по трудово правоотношение с осигурителен доход за периода м.10 и м.11.2020 година в размер на 1 268,75 лева. От брака им е родено детето Тея Георгиева Бъчварова, на 6 години, което за периода 28.11. – 21.12.2020 година не е посещавало Детска градина „Морски свят“ – Варна, във връзка с обявеното извънредно епидемично положение.

Право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4, арг. чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП.

Семейството на жалбоподателя отговаря на първото, необходимо условие за отпускане на целева помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП, тъй като жалбоподателят е останал без работа и няма право на обезщетение. В цитираната разпоредба не се съдържа изискването членът от семейството да е останал без работа по време на епидемичната обстановка, какъвто извод е направил административния орган.

Доколкото административният орган е ограничил произнасянето си до проверка на първата, от необходимите за отпускане на целева помощ, предпоставка съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени, а преписката следва да се върне на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, след като изследва наличието на предпоставките по чл. 16б, ал. 2 – 8 от Правилника за прилагане на ЗСП в 14-дневен срок от получаване на преписката, на основание чл. 174 от АПК.

С оглед изхода на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-В/7640 от 12.12.2020 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0002/05.01.2021 година на директора на Регионална дирекция по жалбата на Г.И.Б., ЕГН ********** *** и ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

ОСЪЖДА Агенция „Социално подпомагане“ – София ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

СЪДИЯ :