Р Е Ш Е Н И Е
№
/10.03.2021 година, гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две
хиляди двадесет
и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 120 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 13, ал. 7 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по
жалбата на Г.И.Б. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-В/7640 от 12.12.2020 година на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение №
03-РД06-0002/05.01.2021 година
на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
Жалбоподателят
твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че разпоредбата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на
ЗСП не въвежда изискване лицето, което кандидатства за подпомагане да е
останало без работа след обявяване на извънредното положение или на
извънредната епидемична обстановка.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед и да върне
преписката на органа с указания за отпускане на помощ. Претендира присъждане на
направените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът –
директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не изпраща представител и
не изразява становище по същество.
Съдът, след преценка
на представените по делото доказателства, както и след цялостна проверка на
оспорения административен акт, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Оспорената заповед е
връчена лично на жалбодателя на 16.12.2020 година и е оспорена пред директора на
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна с жалба от 21.12.2020
година. С Решение от 05.01.2021 година директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението не е
връчено на жалбоподателя.
Предвид
горното съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК и от активно процесуално легитимирана страна – адресат на
оспорения акт.
Административното
производство е започнало по инициатива на жалбоподателя, който със Заявление от
02.12.2020 година е поискал предоставяне на месечна целева помощ при обявено извънредното положение или извънредна
епидемична обстановка.
На
12.12.2020 година социален работник в дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е
изготвил социален доклад, в който е посочил, че жалбоподателят е работил по
трудов договор до 01.11.2019 година и е получавал обезщетение за безработица до
м.07.2020 година. Заключението в доклада е, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на ЗСП, тъй
като е останал без работа преди обявяване на извънредното положение или извънредната
епидемична обстановка.
Със
Заповед № ЗСП/Д-В/7640/12.12.2020 година директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е отказал предоставянето на социална помощ, тъй като
семейството не отговаря на изискванията по чл. 16б, ал. 1 от Правилника за
прилагане на ЗСП. В мотивите е посочено, че жалбоподателят е останал без работа
преди обявяване на извънредното положение или извънредната епидемична
обстановка.
В Решение
№ 03-РД06-0002/05.01.2021 година директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ – Варна е възпроизвел мотивите на оспорената заповед и е отхвърлил
жалбата срещу нея.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му от закона
правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от Правилника за прилагане
на ЗСП и при спазване на процесуалните правила. Същата е в писмена форма и съдържа фактически констатации и правни изводи.
Между
страните няма спор по фактите.
С Решение на Народното събрание от
13.03.2020 година в Република България е обявено извънредно положение.
С Решение
№ 325 от 14.05.2020 година на Министерския съвет на Република България е
обявена извънредна епидемична обстановка.
С Решения
№ № 378 от 12.06.2020 година, № 418 от 25.06.2020 година,
482 от 15.06.2020 година, 525 от 30.07.2020 година, 609 от 28.08.2020 година,
673 от 25.09.2020 година и 855 от 25.11.2020 година, извънредната епидемична
обстановка е продължена до 31.01.2021 година.
Жалбоподателят
е работил по трудово правоотношение до 01.11.2019 година. Съпругата му Елеонора
Димитрова Бъчварова работи по трудово правоотношение с осигурителен доход за
периода м.10 и м.11.2020 година в размер на 1 268,75 лева. От брака им е
родено детето Тея Георгиева Бъчварова, на 6 години, което за периода 28.11. –
21.12.2020 година не е посещавало Детска градина „Морски свят“ – Варна, във
връзка с обявеното извънредно епидемично положение.
Право на месечна целева помощ
при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка
имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите,
или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на
обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък
от средномесечния доход по ал. 4, арг. чл. 16б, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на
ЗСП.
Семейството
на жалбоподателя отговаря на първото, необходимо условие за отпускане на целева
помощ по чл. 16б, ал. 1, т. 2, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗСП, тъй
като жалбоподателят е останал без работа и няма право на обезщетение. В
цитираната разпоредба не се съдържа изискването членът от семейството да е
останал без работа по време на епидемичната обстановка, какъвто извод е
направил административния орган.
Доколкото административният орган е ограничил произнасянето си до проверка на първата, от необходимите за отпускане на целева помощ, предпоставка съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени, а преписката следва да се върне на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя, след като изследва наличието на предпоставките по чл. 16б, ал. 2 – 8 от Правилника за прилагане на ЗСП в 14-дневен срок от получаване на преписката, на основание чл. 174 от АПК.
С оглед изхода на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-В/7640 от 12.12.2020 година на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, потвърдена с Решение № 03-РД06-0002/05.01.2021 година на директора на Регионална дирекция по жалбата на Г.И.Б., ЕГН ********** *** и ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
ОСЪЖДА Агенция „Социално подпомагане“ – София ДА ЗАПЛАТИ НА Г.И.Б., ЕГН ********** *** сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ :