Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.
Асеновград, 25.10.2012 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Асеновград, трети
граждански състав, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди
и дванадесета година в състав:
Районен съдия: Елена Калпачка
при
секретаря Д.К.
като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 1178 по описа на съда за 2012
г.
за
да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 150, във
вр. с чл. 143, ал. 2 от СК, за намаляване на месечна издръжка, дължима на
ненавършили пълнолетие деца.
Ищецът,
чрез процесуалния си представител адв. И., твърди, че е осъден да заплаща
издръжка на ответниците, по влязлото в сила решение по гр. дело № 1797/11 год.
по описа на РС Асеновград, в размер на 170 лв. месечно за Б. и 150 лв. месечно
за А.. Твърди, че от влизане в сила на решението са изминали повече от шест
месеца, през които съществено са се изменили условията, при които е постановено
решението, във връзка с намалените му средства за издръжка, влошено
здравословно състояние и сключване на втори брак, с родено от него малолетно
дете, към което има задължения за издръжка. Моли да бъде намален размера на
присъдена и изменена със съдебно решение № 489 от 20.12.2011 год. по гр. дело №
1797/11 год. по описа на РС Асеновград, издръжка на от 170 на 100 лева за
детето Б.Б.Д. и от 150 на 80 лв. за детето А.Б.Д., ведно с произтичащите от
това последици, считано от датата на завеждане на исковата молба. Моли за
присъждане на разноски.
Ответниците
Б.Б.Д. и А.Б.Д. (навършил 14 години в хода на производството – 07.08.2012 год.),
действащи лично и със съгласие на майка си Н.А.Д., чрез процесуалния си
представител адв. А., оспорват основателността на исковете, като твърдят, че не
са налице настъпили нови обстоятелства, посочени от ищеца, а доколкото има
изменение на обстоятелства от постановяване на изменения размер на издръжките
им, то те са свързани със завишените им нужди от средства за задоволяване на
здравословни и образователни потребности. Молят исковете да бъдат отхвърлени,
както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е баща на непълнолетните Б.Б.Д.,
ЕГН ********** и А.Б.Д., ЕГН **********, видно от доказателствата, представени
по приложеното гр. дело № 1797/11 год. по описа на РС Асеновград и приетото
като доказателство влязло в сила решение № 489 от 20.12.2011 год. по същото
дело, представено с исковата молба.
С цитираното решение Съдът е изменил
размера на дължимата издръжка, която Б.А.Д. заплаща по силата на съдебно
решение по
гр.д. №6/2000 г. по описа на АРС на Б.Б.Д.,
със съгласието на нейната майка Н.А.Д., от 65 (шестдесет и пет) лева месечно и
на А.Б.Д., чрез неговата майка и законен представител Н.А.Д., от 55 (петдесет и
пет) лева месечно, като е увеличил този размер на 170 (сто и седемдесет) лева
месечно за Б.Б.Д. и 150 (сто и петдесет) лева месечно за А.Б.Д., считано от
03.10.2011 г. – датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
За да определи такъв размер на дължимата месечна издръжка
на децата от ищеца, съдът е взел предвид, че децата Б. и А. са били съответно
на 15 години и 13 години, както и, че за задоволяване на ежемесечните им
потребности за Б. са били необходими средства в размер на 300 лева на месец, а
за А. – 280 лева на месец.
Прието е също, че бащата не страда
от заболяване, което му пречи да работи и съответно да получава възнаграждение
за труда си, както и, че разходите, които са били установени в производството
са надхвърляли приходите му, поради което и е прието, че предвид длъжността,
която заема и ресторанта, в който работи, доходите, които получава са над
средната за страната работна заплата и му позволяват да осигурява 170 лева от
необходимата сума за издръжка на Б. и 150 лева от необходимата сума за издръжка
на А..
Решението е било проверено по реда
на въззивния контрол, като съдът е приел изцяло изводите на първоинстанционния
в Решение № 377/06.03.2012 год. по гр. дело № 348/2012 год. по описа на ОС
Пловдив, като в решението си съдът е обсъдил и факта, че поради разминаване
между твърдените доходи на бащата на децата и разходите, които прави, поради
което е приел, че доходът му е над 700 лв. месечно, като е взел предвид и факта
на раждането на малолетното му дете М., родена през месец февруари 2012 год.,
за да определи като правилен и обоснован извода на РС Асеновград за дължимост
на издръжката в определените от последния съд размери.
Решението за така определения размер
на дължимата на ответниците издръжка е влязло в сила на 06.03.2012 год. с
потвърждаването му от въззивната инстанция. Последното съдебно заседание пред
ОС Пловдив е било проведено на 23.02.2012 година, до когато са могли да бъдат
взети предвид настъпилите обстоятелства, обуславящи определяне на размера на
издръжката, дължима на ответниците. Съдът следва взема предвид при решаване на
делото всички факти и обстоятелства, настъпили след предявяване на иска, които
имат значение за правилното решаване на делото, съгласно нормата на чл. 235,
ал. 3 от ГПК. От датата на провеждане на последното заседание преди постановяване
на решението за определяне на актуалния размер на дължимата издръжка до
приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, е изминал период от
време от малко повече от седем месеца. Същият сам по себе си не е такъв, че да
обоснове трайна промяна на социално-икономическите условия в страната, за да се
счете, че е основание и за ревизиране на размера на постановената издръжка.
Ищецът
твърди, че от постановяване на решението за издръжка е влошено здравословното
му състояние, което му пречи да реализира доходи в размера, приет в предходното
решение. За установяване на тези обстоятелства са представени писмени
доказателства – болничен лист и медицинска документация – клинична пътека,
етапна епикриза, епикриза. Същите документи са били приети и при първоначалното
определяне на размера на издръжката, видно от приложеното гр. дело № 1797/11
год. по описа на РС Асеновград. Не е бил приложен единствено болничен лист №
1895617 от 25.06.2012 год., въз основа на който ищецът е ползвал отпуск поради
временна нетрудоспособност за срок от 14 дни. За установяване на състоянието на
ищеца и дали в следствие на така установените заболявания, взети предвид при
определяне на размера на издръжката за децата, състоянието му се е влошило беше
назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза. От изслушаното заключение
на д-р Д. се установи, че в следствие на претърпяна травма се наложили
животоспасяващи операции, в следствие на които у ищеца са останали травми за
цял живот – загуба на далак, сраствания, смущаване на тракта на жлъчката.
Извода е, че в следствие на така извършените интервенции са възстановени
основните функции на органите и крайниците. Всички тези следствия от така извършените животоспасяващи операции
са били налични и при определяне на размера на дължимата издръжка със съдебно
решение по гр. дело № 1797/11 год. по описа на РС Асеновград. Новото в
състоянието на ищеца е диагностицираната язва на стомаха, за която е ползвал
споменатия болничен лист. Именно той е бил в основата на изследването от вещото
лице, което заяви, че такава диагноза не може да бъде поставена от личен лекар,
а следва да се определи след съответна диагностика от специалист, но е било
извън поставената му задача да изследва как е поставена диагнозата. Тъй като
болничният лист не е оспорен, то съдът приема за вярно отразеното в него от
личния лекар. В заключението си вещото лице заяви, че това заболяване изисква
най-вече строг хранителен режим и определен начин на живот – щадящ режим и
движение. Това заболяване съдът не приема, с оглед и заключението на вещото
лице и факта, че за седем месеца се е наложило еднократно ползване на отпуск
поради временна неработоспособност, да влияе трайно и съществено на състоянието
на ищеца, по начин, че да му пречи да упражнява трудовата си дейност. Четиринадесет
дена за седем месеца не е съществен период, през който ищецът да не е могъл да
упражнява трудова дейност, за да се отрази и на размера на получаваното от него
трудово възнаграждение, както се твърди в молбата и писмената защита.
Доколкото
в жалбата, както и в писмената защита по делото, се оспорва извода на Съда,
относно взетия при определяне на действащия размер на издръжката за
децата, размер на доходите на ищеца –
над средната работна заплата за страната, или над 700 лв., то този извод не би
могъл да бъде ревизиран от настоящия съд, още повече, че именно той е взет
предвид и от въззивната инстанция при проверка на правилността на решението на
РС Асеновград по гр. дело № 1797/11 год. Не се представиха доказателства, които
да обусловят накакви съществени и трайни промени в доходите и разходите на
ищеца. Няма съществено изменение в доходите на ищеца – същият е представил
доказателства, че упражнява същата трудова дейност, каквато е упражнявал и при
определяне на актуалния размер на издръжките, както и, че получава същия по
размер доход. Факта, че ищецът има нов брак и родено от него дете е взет
предвид от ОС Пловдив, както и факта, че ищецът живее под наем, за което е
прието по делото писменото доказателство – договор за наем, идентично с това,
представено и прието от ОС Пловдив. В тази връзка и разпитания по делото
свидетел на ищеца не внесе нови факти и обстоятелства, които да не са били
налични при определяне на актуалния размер на издръжките, или да не са били
взети предвид от съда. Периода от седем месеца, както бе отбелязано по-горе, не
е такъв, че да определи и съществено изменение на разходите на ищеца за
издръжка на роденото му дете от втори брак.
При
така събраните и анализирани доказателства и установените с тях релевантни за
делото факти, съдът приема, че не е налице съществена и трайна промяна на
обстоятелствата от постановяване на Решение № 489 от 20.12.2011 год. по гр.
дело № 1797/11 год. по описа на РС Асеновград, потвърдено с Решение №
377/06.03.2012 год. по гр. дело № 348/2012 год. по описа на ОС Пловдив, с което
е определен размера на дължимата издръжка на ответниците - децата Б. и А., по
отношение на възможностите на ищеца да дава издръжка за децата. Това са
обстоятелствата, които подлежат на установяване в настоящото производство,
определени от исканията и твърденията на ищеца, съобразно направената
квалификация на иска и доклад по делото, а именно промяна във възможностите на
ищеца да реализира доходи, промяна в необходимите му разходи и с оглед това и
възможността да дава средства, за да издържа своите ненавършили пълнолетие деца.
По
делото бяха събрани доказателства за нуждите на децата, с оглед техните
потребности от средства за обучение и лечение, съобразно твърденията, направени
в отговора на исковата молба. Установено бе, че децата учат в друго училище, с
платено обучение, размерът на средствата за обучението им и разходите им във
връзка с пътуването до гр. Пловдив, където се намира училището, както и, че
децата се нуждаят от профилактика и лечение на налични заболявания. Бе
представено и доказателство за доходите на майката на ответниците, което бе
оспорено от ищеца, но не бяха събрани по делото доказателства, с които да се
установи неистинността на представеното удостоверение № 9/30.08.2012 год. на
„Нина мода“ ЕООД гр. Асеновград, за доходите на Н.А.Д., поради което и съдът
приема оспорването за недоказано. Горните доказателства биха били необходими,
при положение, че бе доказана съществена и трайна промяна на обстоятелствата,
твъряна от ищеца и се налага определяне на нов размер на месечната издръжка на
ответниците, при което, съдът е задължен да вземе предвид както възможностите
на задължения да дава такава, така и нуждите на децата. С оглед извода на съда
за липса на съществена и трайна промяна в способностите на ищеца да дава
издръжка, то с оглед предмета на делото не следва да се ревизира определения
вече от Съда неин размер, поради което и така събраните доказателства за
нуждите на децата от издръжка не следва детайлно да бъдат обсъждани.
С
оглед липсата на събрани по делото доказателства, с които по несъмнен и
категоричен начин ищеца да докаже трайно и съществено изменение на обстоятелствата
относно здравословното си състояние, в размера на доходите си и необходимите му
разходи, обуславящи занижаване на размера на издръжката за децата, съдът прие,
че такава промяна във възможностите му да дава издръжка не е настъпила и не
следва да бъде намаляван размера на вече определените месечни издръжки на
неговите непълнолетни деца. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
Следва да бъде осъден ищеца да заплати направените разноски в
производството от ответниците, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно
представените доказателства за направени такива в размер на 200 лв. за заплатен
адвокатски хонорар (л. 125 от делото).
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.А.Д., ЕГН **********, чрез адв. Р.И.,***, срещу Б.Б.Д., ЕГН **********
и А.Б.Д., ЕГН **********, със съгласието на майка им Н.А.Д., ЕГН **********,
тримата от гр. Асеновград, ул.“Сливов дол“ № 9, иск за изменение на размера на
присъдена със съдебно решение № 489 от 20.12.2011 год. по гр. дело № 1797/11
год. по описа на РС Асеновград, месечна издръжка, която е осъден Б.А.Д. да
заплаща на своите ненавършили пълнолетие деца, като бъде намален определения
размер от 170 (сто и седемдесет) лева на 100 (сто) лева за детето Б.Б.Д. и
намален определения размер от 150 (сто и
петдесет) лева на 80 (осемдесет) лева за детето
А.Б.Д..
ОСЪЖДА Б.А.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Б.Б.Д., ЕГН ********** и А.Б.Д., ЕГН **********,
със съгласието на майка им Н.А.Д., ЕГН **********, тримата от гр. Асеновград,
ул.“Сливов дол“ № 9, сумата от 200 (двеста) лева направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от обявяването му – 25.10.2012
година, съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: