РЕШЕНИЕ
№ 1930
гр. Пловдив, 30.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330100644 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********
против Л. Д. К., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове с правна
квалификация по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД,
чл.342, ал.1 ТЗ.
В исковата молба се твърди, че между страните възникнали облигационни
правоотношения, по които имало неплатени суми, както следва:
1. по договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г. – 30,15 лева за неплатени такси и
услуги за периода 05.11.2018 г. – 04.01.2019 г.
2. по договор за мобилни услуги от 18.10.2018 г. – 28,74 лева за неплатени такси и
услуги за периода 05.11.2018 г. – 04.01.2019 г.
3. по договор за лизинг от 13.12.2018 г. на устройство – 107,58 лева, вкл. такава за
придобиване собствеността на вещта.
За тези вземания били издадени фактури, но въпреки настъпване на падежа за
плащане, такова не постъпило.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК №
1
260985/20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 12503/20 г. на ПРС, връчена редовно по чл. 47, ал. 5
ГПК, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Моли
се за уважаването им. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на ИМ. В о.с.з. назначеният
особен представител заявява, че не оспорва твърденията на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с
ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане
по същество.
От представените: договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г.; договор за
мобилни услуги от 18.10.2018 г. и договор за лизинг от 13.12.2018 г., подписани от
ответницата /които не са оспорени по никакъв начин в ОИМ, вкл. относно
автентичност в срока по чл. 131 ГПК/, се установява, че между страните са възникнали
твърдените облигационни правоотношения, съгласно които операторът е предоставил
съответните мобилни номера, при месечни такси от 16,99 лева и 15,99 лева, и цена на
лизингованата вещ от 144,97 лева с ДДС, последната платима на 23 вноски.
Договорите за мобилни услуги са били действащи в процесните периоди, като
потреблението на предоставени такива не се оспорва, а видно от приетите фактури,
същото, ведно с уговорените месечни такси, възлиза на претендираните суми.
Падежите за плащане са настъпили, при което сумите са дължими, а исковете –
основателни.
По договора за лизинг – вещта е предадена на абоната, видно от
удостовереното в него с подписа му, платена е първата вноска от 32,50 лева с ДДС,
според чл.3, ал. 1, както и още две, като непогасени остават останалите 21 вноски, с
настъпил падеж. Същите възлизат на търсения размер от общо 107,58 лева, според
погасителния план, с вкл. доп. вноска за невръщане на устройството, дължима съгл. чл.
1, ал. 3 от договора.
Между страните няма спор по отношение ползваните от ответницата услуги по
описаните по-горе договори за мобилни услуги, както и за предоставяне на описаното
2
в договора за лизинг устройство.
При тези доказателства, съдът приема исковете за установяване дължимостта
на сумите за абонаментни такси и ползвани услуги по договорите, за доказани по
основание и размер за исковите периоди. В т.ч. – относно лизинга – в договора,
подписан от ответника – чл. 4 – изрично е декларирано, че описаното устройство е
предадено за ползване във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
на договорените технически характеристики. Тоест – с полагане на подписа си,
ответникът удостоверява, че е получил съответното мобилно устройство. Ответната
страна, върху която лежи тежестта да установи изпълнение на договорните си
задължения – да плати пълната цена на предоставената вещ, не провежда такова.
Падежът за плащане на всички вноски е настъпил, като погасяване на начислените
такива, за които са издадени фактурите, не се доказва. Конкретни възражения в ОИМ
не са въведени против основателността на исковете, като с оглед събраните
доказателства, съдът приема, че всички елементи от ФС на претенциите са установени
пълно и главно.
С оглед горното, съдът приема исковете за доказани по основание и размер, при
което следва да бъдат уважени, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80
ГПК и док. за сторени такива от: 125 лв. – ДТ; 180 лв. – платено адв. възнаграждение;
300 лева – възн. особен представител.
Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /т. 12 на ТР №
4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК/, от 25 лева – ДТ и 120 лева с ДДС – платено адв.
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. Д. К.,
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните
суми: 30,15 лева – главница за неплатени такси и услуги за периода 05.11.2018 г. –
04.01.2019 г. по договор за мобилни услуги от 13.12.2018 г.; 28,74 лева – главница за
неплатени такси и услуги за периода 05.11.2018 г. – 04.01.2019 г. по договор за
мобилни услуги от 18.10.2018 г.; 107,58 лева – сбор от 21 лизингови вноски и
3
допълнителна вноска за невръщане на устройство по договор за лизинг от 13.12.2018
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от постъпване на заявлението в
съда – 01.10.2020 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 260985/20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 12503/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Л. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ... да плати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес парк София, сграда 6, следните суми: общо 605 лева
/шестстотин и пет лева/ - разноски по настоящото дело и общо 145 лева /сто
четиридесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 12503/20
г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4