РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. , 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на петнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20251220200131 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба Г. Н. А.
,ЕГН **********, с постоянен адрес в село С., община Х., област Бл. против
Наказателно постановление № BG12062024/5800/P8-508/20.11.2024г., на
директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ),с което на жалбоподателя е наложено наказание
глоба в размер на 1800 лв..
Административно наказващия орган редовно призован не се явява,за него
юрисконсулт изразява становище за неоснователност на жалбата.
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи ,разпитани са свидетели А. Й. и Т.
К.,служители на МБ Г. Д..
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите А. Й. и Т. К. са служители на Митническо бюро Г. Д.,на *******
г., били назначени наряд на ГКПП – Илинден . Същата дата около 10:01 часа
на направление излизане от територията на Република България, на граничен
контролно-пропускателен пункт Илинден, е пристигнало пътно превозно
средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел Д. *******, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
А..Последния предал документите си на свидетеля Й.,който след проверка в
1
автоматична система на агенция митница установил нарушение за въпросния
товарен автомобил, а именно 15.05.2024 г„ в 15:14 часа, горепосоченото
пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № ******* попадащо в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) е засечено на 15.05.2024
г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата (ЗП). С оглед на констатираното свидетеля Й. в
присъствието на колегата си и жалбоподателя съставил АУАН .
Актосъставителя прочел и запознал жалващия се със съдържанието на акта ,
последния подписал и получил препис от него. В последствие в правния мир
намира проявление атакуваното Наказателно постановление,с което на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1800 лв.за
извършено нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДП.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателя сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление. Предявената жалба е
подадена в срок .Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административното
нарушение е онова деяние, което нарушава установения ред на държавно
управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с
административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намира жалбата за основателна , поради следното:
Убежденията си настоящият състав изгради въз основа на показанията на
свидетелите А. Й. и Т. К.,служители на МБ Г. Д.. Показанията им са
последователни , взаимодопълващи и кореспондират с описаното в АУАН. Не
се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на свидетелите
към нарушителя , което да провокира проявлението на АУАН в правния мир,
ангажират наказателната си отговорност.
Въз основа на така установеното от правна страна съдът намира следното:
Носителят на административно наказателната власт ,в случая директор на
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ ,е издал наказателното постановление след като , според него е
установено по безспорен начин извършване на нарушение .
След извършена служебна проверка не се констатираха съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила при съставянето
на НП и АУАН. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая нарушителят е
узнал за съдържанието на акта , той е подписал и получил препис от него,
т.е могъл е да отстоява своята теза.Разбрал е за съществуването в правни мир
на АУАН имал е възможност да реализира в пълен обем правата си още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство.Не се ограничава и правото му по чл. 44 ЗАНН в 7 дневен срок
от съставяне на акта да направи писмени възражения по него, свързани с
2
фактическото описание и правната квалификация на деянието.
Въпреки изложеното по-горе съдът счита ,че атакуваното НП подлежи на
отмяна . На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 139, ал. 7 от ЗДП,
която описва дължимото поведение и предвижда следното: "Водачът на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице". Правилно и в АУАН и в текста на обжалваното НП е посочена като
нарушена законова разпоредба санкционната такава – чл. 179, ал. 3а от ЗДП,
която гласи: "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията
по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за
пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в
размер 1800 лв. " .
В конкретния случай, в АУАН и НП е вменено на нарушителя неправомерно
поведение в това ,че на 5.05.2024 г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506,
включен в обхвата на платената пътна мрежа в с.С. е управлявал пътно
превозно средство с peг. № *******, вид: влекач, марка и модел Д. *******, с
обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона,без да е заплатена
дължимата по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата такса. След като
административното обвинение е формулирано в смисъл на изпълнително
деяние – управление, то релевантен за авторството на деянието е фактът кое е
лицето, управлявало МПС на посочената дата, който факт от гледна точка на
законосъобразното образуване и протичане на административнонаказателното
производство, следва да бъде изрично посочен както в АУАН, с който се
повдига и предявява обвинение спрямо конкретно лице за извършено от него
административно нарушение, така и в НП, с което се налага съответното
административно наказание на това лице. Отговорността по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП е за неизпълнение на съответните задължения на водача на ППС,като
нарушенията по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП се установяват чрез електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 1 от ЗДвП, чрез която АПИ
осъществява контрол върху заплащането на таксата по чл. 10 от ЗП. Съгласно
чл. 167а, ал. 3, изр. първо от ЗДвП, електронната система създава доклади за
всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3- 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, които обаче не съдържат данни
относно това кой е водачът на МПС на датата, на която се твърди да е
извършено нарушението. В атакувания санкционния акт е посочено ,че А. е
лицето, управлявало процесното ППС на инкриминираната дата в с.Садово,
факт който не бе доказан по безспорен начин в настоящото съдебно
производство.В съдебно заседание от 15.04.2025 година бяха допуснати и
разпитани в качеството им на свидетели лицата А. Й. и Т. К. , служители на
Митническо бюро Г. Д.в.Тези свидетели са митническите служители
извършили проверка на жалбоподателя на въпросната дата на ГКПП –
Илинден . Двамата посочиха ,че нарушителя пред тях да е заявил ,че на
инкриминираната дата в с.Садово да е управлявал ППС-о.
В хода на съдебното дирене се представиха писмени документи ,от който се
установява ,че на 5.05.2024 г., в 15:14 часа, по път № 19, км. 97+506, включен в
обхвата на платената пътна мрежа в с.Садово пътно превозно средство с peг.
№ ******, вид: влекач, марка и модел Д. *********** с обща техническа
3
допустима максимална маса - над 12 тона е управлявано от Т. Д.. При това
положение се доказва ,че на инкриминираната дата и място жалбоподателя
не е бил водач на товарен автомобил, с peг. № Е6812НА.
В писменото си становище АНО изразява становище за приложение на
чл.187а ал.4 от ЗДП .Съгласно този текст вписаният собственик, съответно
ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.
1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в
срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно
нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни
за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за
управление на моторно превозно средство.Следователно законодателя е
предвидил тази възможност единствено и само за собственика и ползвателя
,но не и за водача на ППС.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 800 лева адвокатски хонорар за
процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012
ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Уговореният и заплатен размер от 800 лева е справедлив и обоснован с оглед фактическата и
правна сложност на делото ( което изисква познания в нова и сложна материя).
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №
BG12062024/5800/P8-508/20.11.2024г. на директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ).
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" да ЗАПЛАТИ на Г. Н.. ,ЕГН
********** сумата от 800 лева, представляваща разноски по делото .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Благоевград.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4