О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1215
гр.Бургас, 30.04.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на тридесети април две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1011 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №6405/28.04.2020г., подадена от В.Д.Ч., ЕГН:**********, с адрес: ***,
чрез адв. Л.С. – БАК, с която се обжалва Решение №22/21.01.2020г., постановено
по гр.д. №1229/2019г. по описа на Районен съд Несебър.
С обжалваното решение районният съд e осъдил Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР, да
заплати на В.Д.Ч.с ЕГН: **********,***, общежитие Парк 1, ап.106, сумата в размер на 1
424,20 лв. (хиляда четиристотин двадесет и четири лева и 20 ст.),
представляваща възнаграждение за положен 207,93 часа извънреден труд,
вследствие преобразуване на нощен към извънреден такъв, за периода от
01.10.2016г. до 31.12.2017г. и за периода от 01.07.2018г. до 30.09.2019г., ведно
със законната лихва, считано от 03.10.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторната лихва в общ
размер на 199,80 лв. (сто деветдесет и девет лева и 80 ст.), като за разликата
над уважения до пълния претендиран размер на главницата от 1 719,02 лева, и за
разликата над уважения до пълния претендиран размер на мораторната лихва от
243,50 лева, е отхвърлил исковете като неоснователни.
Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, да заплати на В.Д.Ч.с ЕГН **********,***, общежитие Парк 1,
ап.106, сумата в размер на 289,63 лв. (двеста осемдесет и девет лева и 63 ст.),
представляваща направени по делото разноски съобразно уважената част от
исковете.
Осъден е В.Д.Ч.с ЕГН **********,***, общежитие Парк 1, ап.106, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението към МВР, сумата в размер на 51,75 лв. (петдесет и един лева и 75
ст.), представляваща присъдено юристконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете.
Осъдена е Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението към МВР, да заплати в полза на Несебърския районен съд, сумата в размер
на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща направени разноски за вещо
лице, както и сумата в размер на 106,97 лв. (сто и шест лева и 97 ст.),
представляваща дължима държавна такса върху цената на уважените искове.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно в частта, с която са отхвърлени исковете. Оспорва се като неправилен
изводът на първоинстанционния съд, че за два от процесните периоди – от
01.01.2018г. до 31.03.2018г. и от 01.04.2018г. до 30.06.2018г., предвид
действието на разпоредбата на чл.9г от Наредба за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, отработеният от ищеца нощен труд не следва да се преобразува
в дневен с коефициент 1,143. Изложени са съображения, че тази разпоредба касае
начина на отчитане в Инспекцията по труда на отработените над установената
норма за отчетния период часове работно време, а не че не следва да се
превръщат действително отработените от служителя часове нощен труд в дневен и
че му се дължи допълнително възнаграждение за извънреден труд. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение в тази част. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок не е подаден
отговор на въззивната жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ МВР.
По делото е постъпила въззивна жалба от ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, в която се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на
нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен
труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата
уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения
на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и
ищецът. Сочи се, че приложението на общите
правила по ЗДСл
(и съответно КТ
и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл.187,
ал.9 от ЗМВР 2014г., който
делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов
нормативен акт. Твърди се, че с оглед нарочната уредба на видовете
допълнителни възнаграждения и размера им
не са налице предпоставките за субсидиарно
прилагане на КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат.
Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени
разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на
нощен или извънреден
труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по
тези елементи на служебните
правоотношения на служителите
няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална
нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен
труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на
работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния
труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1,
а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143. Позовава
се на съдебна практика. Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на
който основава решението си, че
при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се съображения, че
преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица,
работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята
подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая
чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на
нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е
недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага
съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи –
положен по график в рамките на месечната
норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези
обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа
експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен
резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен
на ищеца като извънреден труд.
Изложени са подробни съображения и се претендира отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се
отхвърли изцяло. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
в случай, че същото надвишава минималните размери, определени в Наредба за минималните
размери на адвокатските възнаграждения №1/2004г. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер. Моли се делото да се гледа в отсъствие на въззивника. Не са ангажирани
доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от В.Д.Ч., чрез адвокат Л.С. - БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат
се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се, че същото е
правилно, законосъобразно, в частта, с която са уважени предявените искове. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, в частта, с
която са уважени исковите претенции.
Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Бургаският окръжен съд намира въззивните
жалби за редовни и допустими. Подадени са в срок, от легитимирани лица, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК
следва да бъдат внесени за разглеждане в открито съдебно заседание.
След запознаване с материалите по
делото, съдът констатира, че с въззивната жалба, подадена от ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, се атакува първоинстанционното
решение в неговата цялост. Видно от първоинстанционния съдебен акт, исковете са
отхвърлени частично. Това налага да бъдат дадени указания на
въззивника-ответник ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР да
уточни правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1011 по описа за 2020г.
на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ
в.гр.д.№1011/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 22.06.2020г. от 09,30 ч., за която дата и час да
се уведомят страните, след отпадане на извънредното положение.
УКАЗВА на Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“-МВР, с адрес ***, представлявана от Главен
Комисар Николай Николов - директор, чрез процесуалния представител старши
юрисконсулт Татяна Стойкова в срок до насроченото за 22.06.2020г. открито
съдебно заседание, да уточни правния си интерес от обжалване на
първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.
С оглед своевременното им призоваване, в
случай на необходимост, страните да бъдат призовани включително на посочените
от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
Препис от определението да се връчи на
страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.