Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 20.03.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1935 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.57 СК, предявен от Х.К.Г., ЕГН:
**********, съдебен адрес: ***, офис №**, чрез адв. И.П. против К.Р.М. – Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че ответницата била негова бивша
съпруга, като бракът им бил прекратен с развод по реда на чл. 49, ал. 1 СК, с
решение № 92 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1479/2018 г. по описа на
PC К..
Твърди, че по време на брака им през 2012 г. прехвърлил
на двете деца – К. Т., осиновен от ищеца условия на непълно осиновяване, и на
Р. – Н. Г., родена от брака на страните, недвижим имот, съставляващ жилище,
апартамент, с идентификатор № 36498.502.491.1.3, находящ се в гр. К., ул. „В.“
№ ***, ет. ***, с нотариален акт № 49, том II, peг. № 3708, дело № 225 от
06.07.2012 г. Ищецът запазил правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху
описания недвижим имот, който се явявал и семейно жилище по смисъла на СК към
момента на развода.
След прекратяването на брака между него и
ответницата, семейното им жилище било предоставено за безвъзмездно ползване на
последната, съгласно решение № 92 от 13.03.2019 г., постановено по гр.д. №
1479/2018 г. по описа на PC К..
Решението за прекратяване на между страните било в
сила от 10.04.2019 г., като от този момент до настоящия – завеждане на исковата
молба в съда, ответницата дължала на ищеца наем в размер на 2400 лв. за периода
10.04.2019 г. – 10.12.2019 г. или
месечен наем в размер на 300 лв. Ищецът твърди, че съгласно, чл. 57, ал.1 от СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5 от СК, възниква наемно отношение.
От момента на влизане в сила на решението за прекратяване на брака, той не
ползвал жилището в гр. К., ул. „В.“ № ***, като за него възниквал правен
интерес от водене на настоящото дело.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплати сумата от общо 2400 лв. (две хиляди и четиристотин
лева), представляваща сбор от дължимите месечни наемни вноски в размер на 300
лв. (триста лева) всяка, за ползването в периода 10.04.2019 г. – 10.12.2019 г.,
на недвижим имот – апартамент, с идентификатор № 36498.502.491.1.3, находящ се
в гр. К., ул. „В.“ №****, ет.****, върху който в полза на ищеца е учредено
право на пожизнено и безвъзмездно ползване, ведно със законна лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата. Претендира разноските по делото.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. С.П., намира
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Не оспорва следните обстоятелства, изложени в
исковата молба, а именно: че с ищеца са бивши съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила на 10.04.2019 г. Решение № 92/13.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1479/2018 г. по описа на К. р. с., втори граждански
състав; че по време на брака им ищецът е извършил разпоредителна сделка с нот.
акт № 49, том II, pег. № 3708, дело № 225/2012 г. на нотариус С. Р. - с peг. № **** на
Нотариалната камара, с район на действие PC - гр. К., като е прехвърлил с
покупко-продажба на двете им деца – К. Д. Т., ЕГН ********** – осиновен от него
при условията на непълно осиновяване на 24.10.2013 г., и Р. – Н. Х. Г., ЕГН:
**********, притежаваната от него част от недвижим имот - жилище, апартамент, с
идентификатор 36498.502.491.1.3, находящ се в гр. К., ул. „В.“ № ***, ет. **,
който към момента на сделката и към датата на фактическата им раздяла
представлява семейното им жилище; че ищецът си е запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота, предмет на сделката; че с решението
за развод на ответницата е предоставено ползването на семейното жилище на
основание чл. 56, ал. 1 и ал. 5 от СК, както и че ищецът не ползва жилището,
считано от влизане в сила на съдебното решение до момента.
Ответницата оспорва следните обстоятелства, отразени
в исковата молба: че ищецът притежава право на ползване върху целия имот; че
наемът за жилището е в размер на 300 лв., съответно за периода от 10.04.2019 г.
до 10.12.2019 г. – в общ размер на 2400 лв. Обстоятелствата, на които основава
възраженията си, са следните:
От приложения нот. акт № 27, том трети, дело №
908/1970 г. на К. н. с., протокол от 28.12.1974 г. по гр. дело № 592/1974 г. по
описа на К. р. с. /Дял първи/, удостоверение за наследници № 462/23.08.1993 г.
на Община К., нот. акт № 122, том четвърти, дело № 1259/1993 г. на К. р. с.,
протокол от 03.02.2006 г. по гр. дело № 56/2004 г. по описа на К. р. с. /Дял
първи/, било видно, че към датата на сделката, извършена с нот. акт № 49, том
втори, peг. № 3708, дело № 225/2012 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на НК,
с район на действие PC – К., ищецът е притежавал идеална част от процесния
имот, като запазеното от същия пожизнено и безвъзмездно право на ползване било
съразмерно на същата идеална част. Гражданският им брак с ищеца бил сключен на
28.11.2003 г. Ответницата твърди, че при извършване на съдебната делба /по
протокол от 03.02.2006 г. по гр. дело № 56/2004 г. на КР /, по време на брака
съпрузите изплатили на съделителя Н. Г. Б. уравнителна сума в размер на 10 917
лв., при стойност на целия имот 27 000 лв. Или двамата с ищеца придобили по
време на брака си в режим на СИО 10 917/27 000 ид. части. Останалата част била
лична собственост на ищеца – 16083/27000 ид. части. След прекратяване на брака
им с развод, СИО се трансформирала в обикновена съсобственост – по ½ ид.
част, т. е. тя била притежател на 5458.5/27 000 ид. части. При извършване на
сделката с нот. акт № 49/2012 г. ответницата не била учредила на ищеца право на
ползване върху собствената си идеална част от процесния имот.
Отделно от горното, съгласно нот. акт № 122/1993 г.
върху източната половина от сутеренния етаж било запазено право на ползване в
полза на И. К.Г.. От исковата молба не ставало ясно дали ищецът претендира наем
и за тази част.
Отделно от гореизложеното, с решението за развод
било постановено малолетното им дете Р. – Н. Х. Г., да живее при ответницата на
адреса на процесния имот: гр. К., ул. „В.“ № *****, като на майката било
предоставено упражняването на родителските права. Понастоящем двете с нея
живеели в същото жилище, като съгласно нормата на чл. 57, ал. 2, предл. второ
от СК не се дължал наем за ползваната от нея жилищна площ. Тъй като по закон
всеки родител бил длъжен да осигури жилище за ненавършилите пълнолетие свои
деца, в случая не следвало да се дължи наем за ½ част от жилището, за
която ищецът като родител следвало да осигури местоживеене на детето си.
Независимо горепосочените обстоятелства, за
процесния период ответницата не дължал наем на ищеца, тъй като същият бил
изведен от семейното жилище по реда на ЗЗДН – на основание постигната спогодба
по гр. дело № 754/2018 г. по описа на К. р. с., първи граждански състав.
Нормата на чл. 57 от СК била аналогична на тази по чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 59
от ЗЗД, като смисълът бил да се избегне неоснователно обогатяване на едно лице
за сметка на друго, което претендира права върху общата вещ. В контекста на
разрешенията, дадени с ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на
ВКС и задължителното тълкуване на понятието „лично ползване“ по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС, а именно, че такова е всяко поведение на съсобственик, което
възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ,
съобразно правата им. В случая ищецът, признавайки, че е извършил акт на
домашно насилие по отношение на ответницата и двете си деца, сам се бил
съгласил да бъде изведен от семейното им жилище за срок от 12 месеца, считано
от датата на постигане на спогодбата по гр. дело № 754/2018 г. по описа на К.
р. с., първи граждански състав – 13.02.2019 г.
Ответницата оспорва и искания размер наем за
процесния имот, като счита същият прекомерно висок и несъобразен с
притежаваното от ищеца право на ползване върху имота, както и с правата на
други лица да ползват имота – на малолетното дете на страните, на ответницата
като притежател на идеална част от него, както и правото на трето лице върху
сутеренния етаж.
Моли съда да отхвърли иска и да осъди ищеца да
ѝ заплати направените по делото разноски.
В хода на производството ищецът е поискал (л.56) и е
допуснато на основание чл. 214 от ГПК, изменение в размера на иска, като същият
се счита предявен за сумата от общо 2000 лева, представляваща сбор от дължимите
месечни наемни вноски в размер на 250 лева всяка, за ползването на процесния
апартамент в периода 10.04.2019 г. – 10.12.2019 г., ведно със законна лихва
върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумата
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК по делото са
приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
страните са бивши съпрузи, като сключеният на 28.11.2003 г. бракът е прекратен с влязло в сила на
10.04.2019 г. Решение № 92/13.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1479/2018
г. по описа на К. р. с.; че след развода ползването на семейното жилище и родителските права по
отношение на малолетното дете Р. – Н. Х. Г. са предоставени на ответницата; че
по време на брака им ищецът е извършил разпоредителна сделка с нот. акт № 49,
том II, pег. № 3708, дело № 225/2012 г. на нотариус С. Р. - с peг. № 099 на
Нотариалната камара, с район на действие PC - гр. К., като е прехвърлил с
покупко-продажба на двете им деца – К. Д. Т., ЕГН ********** – осиновен от него
при условията на непълно осиновяване на 24.10.2013 г., и Р. – Н. Х. Г., ЕГН:
**********, притежаваната от него част от недвижим имот – жилище, апартамент, с
идентификатор 36498.502.491.1.3, находящ се в гр. К., ул. „В.“ № ****, ет. ***,
който към момента на сделката и към датата на фактическата им раздяла
представлява семейното им жилище; че ищецът си е запазил пожизнено и безвъзмездно
право на ползване върху имота, предмет на сделката; че ищецът не ползва
жилището, считано от влизане в сила на съдебното решение до момента, като
ползването му се осъществява от ответницата и двете деца на бившите съпрузи –
малолетната Р. – Н. Х. Г. и пълнолетният К. Д. Т..
От приложеното гр. д. № 754/2018 г. по описа на РС
К. е видно, че е образувано по молба на К.Р.М.-Г. за издаване на заповед за
защита от домашно насилие против нейния съпруг и баща на двете ѝ деца
Х.К.Г.. По делото е одобрена съдебна спогодба, съгласно която за защита на
пострадалите лица са взети мерки по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ЗЗДН, а
именно:
-
заповядва се на Х.К.Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
съпругата си К.Р.М.-Г. и децата им Р. – Н. Х. Г. и К. Д. Т.;
-
отстранява се Х.К.Г. от съвместно обитаваното с
К.Р.М.-Г. и децата им Р. – Н. Х. Г. и К. Д. Т. жилище, представляващо
втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със сутерен, находяща се в град
К., улица „В.“ № ****, състоящ се от хол с всекидневна и кухненски бокс, спалня
и детска стая, баня и тоалетна, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 36498.502.491.1.3 по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №
РД-18- 52/16.11.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 36498.502.491, адрес: гр. К.
*****, ул. „В.“ № ****, ет. ***, предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост:
110 кв. метра, ведно с ½ част от сутеренния етаж, състоящ се от две
складови помещения и изба, за срок от 12 месеца, считано от 13.02.2019 г.;
-
забранява се на Х.К.Г. да приближава молителката К.Р.М.-Г.
и децата им, както и жилището, в което живеят, находящо се в град К., улица
„В.“ № ****, местоработата ѝ – „В.“ ЕАД, град С., училището на детето им
К. Д. Т. – СУ „Х. ***, училището на детето им Р. – Н. Х.а Г. ***, местата за
социални контакти и отдих, за срок от 12 месеца, считано от 13.02.2019 г.;
-
определя се временно детето Р. – Н. Х. Г. да живее при пострадалия от домашно
насилие родител – К.Р.М.-Г., до влизане в сила на бракоразводното решение по
гр. д. № 1479/2018 г. по описа на КрлРС.
По
настоящото делото е приета съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена
от страните и съдът я кредитира като обективна и компетентно изготвена. От
експертното заключение е видно, че за
ползването на процесния апартамент в периода 10.04.2019 г. – 10.12.2019 г.
справедливата наемна цена е 250 лева месечно или общо 2000 лева за осем
месеца.
При
така установените факти, от правна страна съдът намира предявения иск за
частично неоснователен, като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.57, ал.1 от СК по силата на съдебното решение за предоставяне ползването на
семейното жилище възниква наемно отношение между съпруга, който ще го ползва и
този, който е лишен от това право. Съдът служебно не определя размера на наема,
който следва да се заплаща при постановяване на мерки за ползване на семейно
жилище, като регулирането на тези отношения се извършва по съдебен ред само,
ако някоя от страните е поискала да бъде определен размера на наема. Видно от
приложеното Решение № 92/13.03.2019 г., постановено по гр. дело № 1479/2018 г.
по описа на К. р. с., страните не са направили такова искане, поради което и
към момента на постановяване на решението наем не е бил определен. Съгласно
трайната и задължителна съдебна практика правото на всяка от страните да поиска
определяне размера на наем по наемно правоотношение възникнало по чл.57, ал.1
от СК може да бъде упражнено самостоятелно и
извън брачния процес, какъвто е настоящия случай. Безспорно е по делото,
че жилището се ползва от ответницата и малолетното дете, както и че по силата
на закона между страните е възникнало наемно отношение по повод семейното
жилище, като ползващия съпруг дължи наем на неползващия. Предвид разпоредбата
на чл.57, ал.2, изр. 2-ро не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ, като при определяне размера на наема, който не се
дължи за ползваната част от семейното жилище от непълнолетното дете от брака,
съдът следва да приложи точно закона във връзка с употребеното понятие „жилищна
площ“ – чл. 57 СК. Семейното жилище е съвкупността от жилищни и сервизни
помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на семейството. В този
смисъл жилищна площ е площта на цялото семейно жилище, включващо всички
помещения в обхвата на жилището, независимо от тяхното функционално
предназначение, защото нуждите на обитателите могат да бъдат пълноценно
задоволени само при наличие и на двете категории помещения. При определяне на
наема за ползваната жилищна площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака,
следва да се има предвид неговия дял на обитаване на всички помещения на
жилището – Решение № 123 от 4.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г., IV г.
о., ГК. С решение № 627/08.03.2011 г. по гр. д. № 176/2009 г., IV г. о., ВКС
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато семейното жилище се
ползва от съпругата и непълнолетното дете от брака на двамата съпрузи, наемът
който се дължи на съпруга, лишен от ползването на жилището, се намалява
наполовина.
Предвид
заключението на вещото лице наема за целия апартамент възлиза на 250 лева
месечно, като за процесния период от осем месеца е в размер на 2000 лева. С
оглед цитираното по-горе решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и
отчитайки, че малолетното дете ползва ½ ид. ч. от жилищната площ, тази
сума следва да се редуцира наполовина или 1000 лева (125 лева месечно). Това,
че в жилището живее и другото дете на страните, е без значение за определяне
размера на дължимия наем, тъй като в разпоредбата на чл.57, ал.2, изр. 2-ро не
са включени пълнолетните деца, какъвто безспорно е ****-годишният
К. Т..
Настоящият
съдебен състав на споделя доводите на ответницата, че семейното жилище е било
придобито в режим на СИО. От приложените писмени доказателства – нот. акт № 27,
том трети, дело № 908/1970 г. на Карловски народен съд, протокол от 28.12.1974
г. по гр. дело № 592/1974 г. по описа на К. р. с., удостоверение за наследници
№ 462/23.08.1993 г. на Община К., нот. акт № 122, том IV,
дело № 1259/1993 г. на К. р. с., протокол от 03.02.2006 г. по гр. дело №
56/2004 г. по описа на РС К. и нот. акт № 49, том II, pег. № 3708, дело №
225/2012 г. на нотариус С. Р. – се установява, че имотът е придобит от ищеца по
наследство и прехвърлителна сделка от 1993 г., т. е. преди сключване на брака
през 2003 г. С извършване на делбата по гр. д. №56/2004 г. по описа на РС К.
имотът не е се е трансформирал в СИО, независимо от поетото от него задължение
да изплати за уравнение на дяловете на съделителя Н. Г. Б. сумата от
10 917 лева. Това обстоятелство не променя факта, че апартаментът
представлява имущество, попадащо по закон извън обхвата на СИО – придобито от
Х.К.Г. по наследство и прехвърлителна сделка предхождаща сключване на
брака. Извършената от ищеца
разпоредителна сделка с нот. акт № 49, том II, pег. № 3708, дело № 225/2012 г.
на нотариус С. Р., с която е прехвърлил с покупко-продажба на двете деца
притежаваната от него част от недвижимия имот също не променя този факт, тъй
като Х.К.Г. си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху
имота, предмет на сделката, включително и върху цялото семейното жилище –
самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент с идентификатор
36498.502.491.1.3.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията на ответницата, че издадената срещу ищеца
заповед по ЗЗДН, с която е отстранен от процесния апартамент и която обхваща
периода на исковата претенция, изключва правото му да претендира наем по чл.57,
ал.2 СК.
Решението на съда в производството
по налагане на мерки за защита от домашно насилие не се ползва със сила на
пресъдено нещо. Законът за защита от домашно насилие урежда правата на лицата,
пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
Той дава възможност по искане на пострадалия по съдебен ред да бъдат наложени
изброените в чл. 5, ал. 1 мерки за защита. Производството е спорна съдебна
администрация на граждански отношения, форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, която се осъществява по реда на двустранните спорни
производства, а крайният акт, който подлежи на изпълнение при основателност на
молбата представлява заповед, съдържаща една или повече мерки за защита. Съгласно Решение
№73/07.06.2017 г. постановено по гр. д. №3034/2016 г. на ВКС, III Г. О. „Тогава,
когато собственикът на вещта е отстранен административно от нея по силата на
разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие, за периода на
отстраняването, той не губи правото си на ползване върху имота, което право
през този период той би могъл да реализира и чрез трети лица, респ. на него за
този период му се дължи обезщетение от ползващия процесния имот без основание,
макар последният да се ползва от закрила по силата на ЗЗДН. В случая
рестриктивните мерки по ЗЗДН не се отразяват на правото на ползване на
собственика на вещта, на когото за периода на отстраняването му от нея,
ползващият имота без основание, който за този период спестява средства в размер
на дължимия наем за сметка на собственика, дължи обезщетение за ползването
му….“.
С
оглед гореизложеното и доколкото е безспорно, че след прекратяване на брака и
предоставяне ползването на семейното жилище ответницата не е заплащала наем на
ищеца, съдът счита предявения иск за основателен и доказан и следва да се уважи
до размер от 1000 лева за процесния период или 125 лева месечно, като до пълния
претендиран размер от общо 2000 лева или 250 лева месечно, следва да се
отхвърли като неоснователен.
И
двете страни са направили искане за присъждане на разноски. Производството
относно предоставяне ползването на семейното жилище не е исково, а такова по
спорна съдебна администрация, в което не
се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва
съдействие от страна на съда за тяхното упражняване. Поради това разпоредбата
на чл. 78 ГПК не намира автоматично приложение, а всяка страна следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. В този смисъл е и константната съдебна практика
(Определение №385/25.08.2015 по дело №3423/2015 на ВКС, ГК, I г.о.).
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.57 от СК
К.Р.М. – Г., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на Х.К.Г., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, офис №*** сумата от общо 1000 лв. (хиляда лева),
представляваща сбор от дължимите месечни наемни вноски в размер на 125 лв. (сто
двадесет и пет лева) всяка, за ползването в периода 10.04.2019 г. – 10.12.2019
г., на недвижим имот – апартамент, с идентификатор № 36498.502.491.1.3, находящ
се в гр. К., ул. „В.“ №****, ет.****, върху който в полза на ищеца е учредено
право на пожизнено и безвъзмездно ползване, ведно със законна лихва върху
присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 12.12.2019 г., до
окончателното плащане на сумата, като отхвърля
предявения иск в останалата му част и до пълния претендиран размер от 2000 лв.
(две хиляди лева) или по 250 лв. (двеста и петдесет лева) месечно, като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на страните за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: