О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

гр.П., 22.10.2013 год.

 

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, в закрито съдебно заседание на 22.10.2013 година,  в  състав:

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР БИШУРОВ                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

при секретаря ……….. и с участието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Бишуров ЧНД № 1976/2013 год. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.243  ал.4 от НПК.    

          Образувано е по жалбата на обв.А.А.С. ***, ЕГН **********, чрез защитника си адв.П.К. от АК-П. и по жалба на П.С.Д. от гр.С., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.М.Д. от АК-С. против постановлението на РП-ГР.П. от 27.09.2013 год. по пр.вх. № 2569812г., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1058/12г. по описа на  РУП - П. спрямо обв. Б.Е.Ц., ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.3, предл. 3-то, б.”а”,  във вр. с ал.1, бук. „б” и във вр. с чл.342,ал.1 от НК.

         В жалбата на А.С. се излагат подробни съображения относно това, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и необосновано, т.к. е постановено при неправилен анализ на събраните до момента доказателства, а отделно е постановено при наличие на  доказателствен дефицит. Иска се отмяна на постановлението и връщане на делото на прокурора с указания за провеждането на определени процесуално-следствени действия – разпит на свидетели и назначаване на допълнителна АТЕ с конкретно поставени задачи.

В бланкетната жалба на П.Д. се излага общо недоволство от постановлението за частично прекратяване на наказателното производство и се иска неговата отмяна.

      Районният съд след проверка по книжата на делото намира, че жалбите са процесуално допустими, като по съществото си са основателни, макар и не по съображенията изложени в тях, а поради следното:

          Досъдебното производство е образувано на 24.08.2012г. срещу НИ за престъпление по чл.343 ал.1, б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК.

В хода на разследването против обв. Б.Ц. и обв. А.С. са повдигнати обвинения за престъпления по чл.343 ал.3 предл.3 б.”а” вр. ал.1 б.”б” вр. чл.342 ал.1 от НК вр. ЗДвП, т.е. за това, че при условията на  при независимо съпричинителство са предизвикали ПТП и са причинили средни телесни повреди на П.Д., К.М., Щ.К., П.Д. и А.С..

Тук е мястото да се посочи, че за телесна повреда и на А.С. е обвинен само обв.Б.Ц., т.к. горният е другият обвиняем. Така в досъдебната фаза на процеса, в един момент, се е стигнало до правния абсурд А.С. да има две качества – обвиняем и пострадал.

От фактическа страна било установено от наблюдаващият прокурор, че на 24.08.2012г. св. Ю.Д. пътувал по АМ „Т.” в посока от към гр.П., управлявайки лек автомобил „С.Т.” с ДК№ СН **** КА. В автомобила пътували: на предна дясна седалка св. С.К.; на задната седалка нейните майка и дъщеря - пострадалите Щ.К. и К.Д., както и постр. П.Д.. Д. управлявал посочения автомобил със скорост от порядъка на 80 км/ч.

В същата посока по магистралата се движел лек автомобил „Ф.Т.” с ДК№ РВ **** ВА, управляван от обв. А.С.. В автомобила пътували свидетелите К.Г., Н.Г. и ДЕ.У.. След лекия автомобил „Ф.Т.” в същата посока пътувал лек автомобил „П.***” с ДК№ ВН **** ВТ, управляван от обв. Б.Ц..

Около 12.30 часа лекият автомобил „С.Т.” и лекия автомобил „Ф.Т.”, се движели в дясната лента за движение по АМТ в посока гр.П.. Същевременно обв. Б.Ц., управлявайки лекия автомобил „П.***” предприел маневра „изпреварване” на пътуващия пред него лек автомобил „Ф.Т.”, като се престроил и пътувал в лявата лента на движение. В този момент обв. С., управлявайки лекия автомобил „Ф.Т.”, също предприел маневра изпреварване на пътуващия пред него лек автомобил „С.Т.”, като навлязъл в лявата лента за движение почти изравнявайки се с него. Автомобилът „Ф.Т.” се движел със скорост 97 км/ч, а изпреварващият автомобил „П.***” се движел със скорост 122 км/ч. В момента, в който обв. С. предприел посочената маневра разстоянието между управлявания от него автомобил и изпреварващия го автомобил „П.***” било едва 27 метра или  87 метра до мястото на удара. При така възникналата опасна ситуация Ц. задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, но поради малкото разстояние между него и автомобилът, управляван от обв. С. настъпил удар между предна част на лекия автомобил „П.***” и задната част на лекия автомобил „Ф.Т.”. В резултат на удара обв. С. изгубил контрол върху управлявания от него автомобил „Ф.Т.”. Лекият автомобил „Ф.Т.” се завъртял и последвал втори удар между задната част на този автомобил и задната част /прокурорът е посочил в постановлението „предната” , но това е очевидно техн. грешка – бел. моя/ на лекия автомобил „С.Т.”.

След този удар свид. Д. изгубил контрол върху управлението на лекия автомобил „С.Т.”. Колата се завъртяла около вертикалната си ос, преобърнала се на таван и паднала върху колелата си в лентата за нормално движение, заставайки почти напречно на пътя. Лекия автомобил „Ф.Т.” напуснал пътното платно в посока надясно, ударил се в крайпътно дърво и след завъртане, спрял в канавка отдясно на пътя. Лекият автомобил „П.***” спрял в лентата за аварийно спиране.

При втория между л.а. „Ф.Т.”  и л.а. „Сеат” удар постр. К.Д. изпаднала на пътното платно. Експертно било установено, че нея е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепномозъчна травма и представляваща постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Същото травматично увреждане било причинено и на постр. Щ.К.. Двете пострадали се намирали в състояние на така наречената „будна кома”. На постр. П.Д. била причинена комплексна средна телесна повреда. Такава била причинена и на обв.А.С..

При така установената фактическа обстановка прокурорът е възприел изцяло заключението на изготвената по делото двойна автотехническа експертиза  /лист 47 и сл. от т.ІІІ но делото/. Още тук е мястото да се посочи, че с постановление от 09.07.2013г. прокурорът е указал на разследващият полицай да назначи тройна АТЕ, в което да участва вещото лице М., дало преди това заключение по първоначална и допълнителна АТЕ. Последният обаче е поискал да  бъде заменен и незнайно защо след това разследващият е назначил двойна експертиза, която е била приета от наблюдаващия прокурор. Хипотетично е било възможно двете вещи лица да не постигнат съгласие по заключението, като в този случай даването на такова би било блокирано.

В случая обаче те са дали единодушно заключение. Според него обв. А., като водач на лекия автомобил „Ф.Т.”, е можел своевременно да възприеме идващия зад него в най-лявата пътна лента лек автомобил „П.***” преди да извърши маневрата за изпреварване на лекия автомобил „С.Т.”. Според вещите лица дължината на опасната зона за спиране на лек автомобил „П.***”, което се движело със скорост от 140 км.ч. преди ицидента и от 122км.ч в момента на удара е около 157 метра. В момента на предприемане на маневрата „изпреварване” от страна на автомобил „Ф.Т.”, лекият автомобил „П.***” се е намирал на около 87 метра от мястото на удара и на 27 м. От Ф., поради което обективно не е можело да бъде спряно от водача си. Това означавало, че л.а. „Ф.Т.” е попаднал в опасната зона за спиране на „П.***”.

Прокурорът е казал декларативно, че това заключението следва да се цени като компетентно, обосновано и в съответствие с останалите доказателства по делото, при което е формирал правния извод, че  за водача Ц. настъпилото транспортно произшествие е в резултата на случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Опасността за него е възникнала внезапно и непредвидено, като за настъпилото ПТП не може да му бъде вменена вина.

В същото време настоящият съдебен състав констатира, че в хода на разследването са били изготвени една основа и една допълнителна АТЕ от вещото лице М.. Заключенията на тези две експертизи са в конкуренция със заключението на двойната такава.

Според основаната АТЕ /лист 80 и сл., т.ІІ от делото/, скоростта на Ф. преди ПТП е била равна и не по-малка от 97км.ч., - на Сеата не по-малка и равна на 80 км.ч. /това съвпада със заключението на двойната експертиза/, а на П. е била равна и не по-малка от 138 км.ч. последният извод е в противоречие с двойната експертиза, според което П. се движело преди ПТП със 140 км.ч., а в момента на удара със 122 км.ч.

Пак според първоначалната експертиза ПТП е било предотвратимо, а според двойната АТЕ – непредотвратимо. Според първоначалната АТЕ /виж л.92, том 2 от делото/, ако л.а.Ф.Т. нее бил предприел изпреварването и ако л.а. П. е спирало своевременно и екстремно от достатъчно разстояние, след като обективно водачът му е можел да наблюдава пътя пред себе си, респективно да възприеме изпреварването на Ф., като на свой ред обезпечи собствената си маневра безопасно изпреварване и за себе си.

Според заключението на допълнителната АТЕ /л.96 и сл., том ІІ от делото/ разстоянието между л.а. П. и л.а. Ф. към момента на възникване на ситуацията  за конкретното ПТП /очевидно следва да се разбира към момента на започване на изпреварването на Ф. – бел. моя/ е било от 46 до 67 метра или осреднено 56.5 метра. Това разстояние е било изминато от П. за 1.47 секунди при скорост 138 км/час. Това е в противоречие на заключението на двойната АТЕ, според която в момента на започване на изпреварването П. се е намирало на 27 метра от Ф. и на 87 метра от мястото на удара. Пак според допълнителната АТЕ в конкретната пътна ситуация ПТП между Ф. и П. е било предотвратимо, тъй като двамата водачи не са имали никакви обективни, технически и физични причини да не наблюдават и съобразяват пътната ситуация пред, около и зад себе си и да се движат със скорост и дистанция, за да не предизвикат ПТП. Изводът, който следва да се направи и от това заключение е, че и двамата водачи са виновни за настъпилите общественоопасни последици, като следва да отговарят при условията на независимо съпричинителство.

Тези две заключения на първоначална и допълнителна АТЕ обаче изобщо не са били обсъждани от наблюдаващия прокурор при постановяване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.  Това е било абсолютно задължително, тъй като те са в конкуренция и драстично противоречие с изводите, изложени в заключението на двойната АТЕ. Очевидно прокурорът не е бил съгласен с първоначалното и допълнително заключение на вещото лице М., но в нарушение на изискванията на чл.154 ал.2 от НПК не е изложил никакви, още по-малко мотивирани, съображения защо тези заключения не следва да се кредитират. Последицата от това е, че прекратителното прокурорско постановление е останало немотивирано, което е достатъчно основание за неговата отмяна, доколкото съдът не може да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на формираните от прокурора правни изводи. При положение, че последният не е изложил никакви съображения относно това защо не кредитира гореспоменатите две заключения, съдът не може да направи исканата от него аналитична преценка за обоснованост и законосъобразност на прокурорските съображения.

Не може да бъде уважено искането в жалбата на обв.С. за повторен разпит на всички свидетели по делото, още повече, че не се навеждат доводи кое налага това.

Съдът обаче споделя фактът, че разпитите по делегация на свидетелите Н.Г. и ДЕ.У. са изключително лаконични и следва да се преповторят, т.к. тези свидетели не са казали, очевидно защото не са били питани, в коя лента се е движел преди ПТП Ф., имало ли е други коли пред тях, какви и колко са били, кога Ф. е предприел изпреварването и т.н. Всичко това е необходимо с оглед заявеното от обв.С. и св.Кръстьо Гатев, че пред ПТП между Ф. и сеата е имал друг червен автомобил, което бързо изпреварил Сеата, а след него изпреварване предприел и С. като изцяло бил навлязъл в лявата пътна лента. Едва тогава бил ударен от П..

Съдът не намира за основателно искането за назначаване на допълнителна експертиза със задачите, посочени в жалбата на обв.С., т.к. мястото на удара по дължината на платното е бил категорично установен от всички изготвени по делото АТЕ и то е отразено на приложените мащабни скици. Не е необходимо да се дава отговор на въпроса с каква кинетични енергия е бил ударен и повдигнат при удара от земята л.а. Ф., което пък има отношение към преизчисляването на скоростта на П., т.к. за такова повдигане от земята след удара съобщава само обв.С.. Неговите обяснения обаче остават изолирани и не се подкрепят от никой от останалите свидетели, включително и от возещите се във Ф..  На въпросът под т.4 в жалбата отговор е даден във всички изготвени до момента АТЕ, а въпросът под т.5 е неотносим към фактите, включени в предмета на доказване.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са били изяснени обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства, подлежащи на изясняване по делото, а отделно постановлението на прокурора е немотивирано в горепосочения смисъл. При това положение прокурорът, като е прекратил частично наказателното производство е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В резултата на това  делото ще следва да бъде изпратено на Районна прокуратура –П. за извършване на следващите се процесуални действия.

По изложените съображения и на основание чл.243,ал.5, т.3 от НПК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:    

 

         ОТМЕНЯ постановлението на РП-ГР.П. от 27.09.2013 год. по пр.вх. № 2569812г., за частично прекратяване на наказателното производство по ДП № 1058/12г. по описа на  РУП - П. спрямо обв. Б.Е.Ц., ЕГН **********, за престъпление по чл.343 ал.3, предл. 3-то, б.”а”,  във вр. с ал.1, бук. „б” и във вр. с чл.342,ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на РП–П. за извършване на следващите се процесуални и  процесуално-следствени действия.

 

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд –П. в 7-дневен срок от съобщаването на страните.

 

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателите А.А.  С. чрез адв.П.К. и П.С.Д. чрез адв.М.Д., както и на обв.Б.Ц., пострадалите К.П.Д. чрез С.Т.К., Щ.А.К. чрез А. Т.К. и РП-П..

                                                                                                                            

                                                                        

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: