РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 105843
гр. София, 25.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Частно гражданско
дело № 20241110137055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление на „фирма“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Ю. Д. Т. за сумите, както следва: сумата 873,22 лв., представляваща
главница по Договор за кредит № ***/***г., сключен между „фирма“ АД и длъжника,
вземанията по който са прехвърлени от „фирма“ АД на заявителя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 190,15 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 11.12.2018 г. до 10.01.2020 г., сумата от 473,53 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 11.12.2018 г. до 11.06.2024 г., сумата 756,26 лв., представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва 19.06.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 363,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 11.12.2018 г. до 11.06.2024 г., както и разноски в заповедното производство: държавна
такса в размер на 53,12 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че
заявлението в частта относно сумата от 756,26 лв., представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство и сумата от 363,05 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 11.12.2018 г. до 11.06.2024 г., следва да бъде отхвърлено.
Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави,
респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има
задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на
закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор
сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите
служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за
1
евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 от
ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. В случая е представен договор за предоставяне на
поръчителство, сключен между „фирма“ ЕООД, от една страна в качеството на поръчител, и
длъжника, от друга страна в качеството на потребител. По силата на договора поръчителят
се задължава да сключи с „фирма“ АД договор за поръчителство, като отговаря солидарно за
задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. От своя страна
потребителят се задължава да заплати възнаграждение на поръчителя в размер на 73,73 лв.
за всеки месец за периода на действието на договора за кредит, като с оглед уговорения
погасителен период по договора за потребителски кредит, възнаграждението на поръчителя
ще възлиза на общо 1958,49 лв. при главница по договора за кредит в размер на 1000 лв. В
изпълнение на този договор заявителят е сключил договор за поръчителство с „фирма“ АД,
като се е задължил солидарно за сумите по договора за потребителски кредит.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е заявил обезпечение
чрез поръчителство с одобрено от заемодателя „фирма“ ЕАД юридическо лице-поръчител,
то заявлението му за сключване на договора за кредит се разглежда в рамките на 48 часа от
подаване на заявлението, като срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в
този случай е 24 часа. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от подаването му. Предвид
обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. „бързи кредити“, при които потребителят
разчита да получи заявената сума в кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока
на одобрение за кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на заявлението в
полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо
лице – поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Формулировката на клаузите относно обезпечението сочи, че потребителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, следва да
сключи „договор за предоставяне на поръчителство“ с посочено от кредитора юридическо
лице- поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за
поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Въпреки че всеки един от двата договора – този за кредит и този за предоставяне на
поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те следва да се разглеждат
като едно цяло. Това се налага предвид уговорката за приоритетно разглеждане на искането
за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на
кредитополучателя с одобрено от кредитодателя юридическо лице-поръчител, сключването
на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и
изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5 от Договор
за предоставяне на поръчителство.
При това положение разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване
вземанията на „фирма“ ЕАД по процесния договор за потребителски кредит следва да бъде
2
включено в общия разход по кредита.
Видно от Приложение № 1 към договора за кредит, в същото е инкорпориран
погасителен план, в който са включени главница по договора за кредит и лихва, като
възнаграждението за поръчителя не е включено в ГПР. По тази причина това
възнаграждение не може да бъде претендирано от кредитора, а включването му в ГПР би
имало за последица несъответствие между посочения в договора и действителния ГПР.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли в частта относно вземането за
сумата 756,26 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство. Липсата на дължимост на възнаграждение по договор за поръчителство
обуславя извод за липса на основание за дължимост и на акцесорното вземане за лихва за
забава върху това вземане.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и
в частта за разноските над сумата от 30,74 лв. за държавна такса и над 28,93 лв. за
юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от
50 лв.).
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
подадено от „фирма“ ЕООД срещу Ю. Д. Т., в частта, с която се претендира сума в размер
на 756,26 лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство
и сумата от 363,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 11.12.2018 г. до
11.06.2023 г., както и за сумата над 30,74 лв. до пълния дължим размер от 53,12 за платена
държавна такса и за сумата над 28,93 лв. до пълния размер от 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3