РЕШЕНИЕ
№ 1617
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Б. В. И. П.
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110210605 по описа за 2021
година
Производството е образувано по жалба на ЗДР. В. СТ. против
наказателно постановление (НП) № 42-0001582/22.06.2021 г., издадено от
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвП) му е наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.6, ал.1
от ЗАвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че
водачът не разполага с лиценз на Общността, а със заверено копие, тъй като
превозвачът е лицето, чиято отговорност е да притежава документа. Освен
това твърди, че превозвачът разполага с такъв лиценз. Излага доводи за
разнородна практика при определяне размера на налаганите глоби от АНО.
Моли НП да бъде отменено.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Г., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Претендира разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален
представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 01.06.2021 г. свидетелите М. ЦВ. ЯН. и Б. Н. Б. – инспектори при РД
„АА“ – София, се отзовали на подаден сигнал за настъпило ПТП в района на
с. Горна Малина. На място те извършили проверка на специален автомобил
марка „Астра Х17“, от категория N3, с рег. № ........, собственост на „........“
ЕООД, който бил без товар към този момент. След извършена справка в
информационната система на ИА „АА“ контролните органи установили, че
посоченото МПС не е вписано в списък с автомобили към лиценз за превоз на
товари в Общността или лиценз за превоз на товари на територията на
Република България. С оглед на това свидетелят Я. съставил срещу водача на
автомобила с рег. № ........ ЗДР. В. СТ. акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 288242/01.06.2021 г. за извършено
нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП, като приел, че около 13.30 ч. на път I-8, на
около 50 метра след разклона за с. Горна Малина жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на товари по маршрут с. Долни Богров-
с.Саранци-с.Долни Богров. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя,
който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН и при идентични фактически
констатации било издадено обжалваното НП № 42-0001582/22.06.2021 г. от
директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на ЗДР. В. СТ. била наложена
глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП. НП било
връчено на 23.06.2021 г.
2
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите М. ЦВ. ЯН. и Б. Н. Б., както и от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за сваляне и
отнемане на регистрационна табела с регистрационен номер и отнемане на
свидетелство за регистрация на МПС от 01.06.2021 г., ЗППАМ № РД-14-
1718/02.06.2021 г., копие на свидетелство за регистрация Част I на МПС с рег.
№........, справка от система за резервации на разрешителни за международни
превози на товари на ИА „АА“, длъжностна характеристика, справки от
информационната система на ИА „АА“, отдел „Лицензи“, заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията, заповед № 589/31.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА
„АА“.
Обстоятелствата относно извършената проверка и сторените при
същата констатации се установяват от показанията на свидетелите Я. и Б., на
които съдът даде вяра като последователни и логични. Показанията им се
подкрепят от писмените доказателства по делото – справките от
информационната система на ИА „АА“, отдел „Лицензи“, видно от които не е
налице вписано МПС с рег. № .... към лиценза на „........“ ЕООД или което и
да било друго дружество-превозвач. Представената от жалбоподателя справка
от система за резервации на разрешителни за международни превози на
товари на ИА „АА“, не може да обори горния извод, тъй като не може да
удостовери вписването на автомобила към лиценза на дружеството именно
към датата на извършване на нарушението – 01.06.2021 г.
Съдът кредитира писмените доказателства, приобщени по реда на чл.
283 НПК, като същите изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1
3
и ал.3 ЗАНН. Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне
на АУАН и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложената по делото заповед.
В хода на административнонаказателното производство обаче са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили
правото на защита на жалбоподателя. Както в АУАН, така и в НП следва
точно да е описано деянието, което съставлява нарушение, и фактическата
обстановка, при която е извършено. В случая в обжалваното наказателно
постановление не е посочен превозвачът, чиято собственост е автомобила и
който следва да е разпоредил обществен превоз на товари, осъществен
именно с това МПС. Недопустимо е тези факти да се извеждат от
доказателствата, събрани в хода на административнонаказателното
производство и от показанията, дадени от свидетелите пред съда. В тази
връзка в АУАН и НП следваше да бъдат изложени факти, от които да може да
се установи твърдението, че специалният автомобил е бил в движение и с
него се е извършвала дейност за дружеството-превозвач на процесната дата и
място. Освен това в АУАН и НП не е посочен документът, който е следвало
да притежава водача на МПС, доколкото така е законодателно уреден
фактическият състав на вмененото нарушение. Посочено е обстоятелството,
че автомобилът не е вписан в списък с автомобили към лиценз за превоз на
товари в Общността или лиценз за превоз на товари на територията на
Република България, но не и това какъв документ в тази връзка е следвало да
притежава водачът - заверено копие на лиценза на Общността или
удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство. Т.е. не е
описано по надлежен начин изпълнителното деяние на нарушението.
На следващо място, необходимо е наличие на правно единство между
квалификацията и описаното като нарушение деяние. На жалбоподателя е
вменено извършване на нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП, на което същият не
е годен субект. Съгласно тази разпоредба обществен превоз на пътници и
товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз
за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на
Общността, удостоверение за регистрация за извършване на „Пътна помощ"
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози
4
на пътници, и документи, които се изискват от този закон. С оглед на това в
качеството си на водач на МПС жалбоподателят С. не е адресат на нормата
на чл.6, ал.1 от ЗАвП, за нарушението на която е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Така допуснатото нарушение
не може да се санира посредством прилагането от АНО на санкционната
норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, която предвижда като субект на
нарушението водачът на МПС, тъй като това е сторено едва с издаване на НП,
а лицето следва да е запознато с всички обстоятелства и приложимите правни
разпоредби относно вмененото му нарушение още с образуване на
производството посредством съставянето на АУАН.
Освен гореизложените съображения за незаконосъобразност на
издаденото НП, следва да се отбележи, че в хода на производството не се
доказа извършването на обществен превоз на товари, което е обективен
елемент от състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
З.С.. Видно от легалната дефиниция на „обществен превоз“, съдържаща се в §
1, т. 1 от ДР на ЗАвП, това е превоз, който се извършва с моторно превозно
средство срещу заплащане. Тежестта на доказване в
административнонаказателното производство лежи върху АНО. Той следва
да ангажира безспорни доказателства за всички елементи от състава на
нарушението. В конкретния случай по делото не са налице доказателства, от
които да се установява безпротиворечиво, че е извършен превоз срещу
заплащане и то по посочения в АУАН и НП маршрут – не е представен пътен
лист, товарителница, разрешително или какъвто и да било документ, от който
да се направи такъв извод.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид основателността на жалбата претенцията за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде уважена. По делото са
представени доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 700 лв. В придружителното писмо въззиваемата страна е направила
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. Съгласно
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.1, т.2 от НМРАВ минималното възнаграждение за
процесуално представителство в настоящия случай възлиза на 370 лв., което е
и съответно на фактическата и правна сложност на делото и осъществените
5
процесуални действия от адв. Георгиева, поради което в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 370 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0001582/22.06.2021 г.,
издадено от директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
- София, с което на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП на ЗДР. В. СТ. е
наложена глоба в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвП.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да
заплати на ЗДР. В. СТ. с ЕГН ********** сумата от 370 лв. (триста и
седемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6